О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 123
София 22.02.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на девети февруари през две хиляди и двадесета и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ ЧЛЕНОВЕ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 3773 по описа за 2020г. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 ГПК
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Л. П. Х. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат П. против въззивно решение № 100236 от 25.08.2020г. по в.гр.д. № 128/2020г. на Апелативен съд Велико Търново, с което потвърдено решение № 57 от 6.02.2020г. по гр.д.№ 490/2018г. на ОС Русе като е отхвърлен иска й, с правно основание чл.45 ЗЗД, срещу доктор И. П. О. за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 27 000лв.и 737лв.имуществени вреди, вследствие причинено й увреждане –при проведено през м.01.2015г. лечение на зъб с код 22, ведно със законната лихва, считано от 25.07.2018г., като решението е постановено при участието на трето лице помагач на ответната страна ЗАД „Булстрад Виена Иншуранс Груп“АД.
Срещу подадената касационна жалба не е постъпил отговор.
Касационата жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното :
Въззивният съд е възприел извода на първоинстанционния за неоснователност на предявения иск поради липса на изискуеми предпоставки по чл.45 ЗЗД - противоправно поведение, съответно причинната му връзка с установените вреди. Независимо, че е приел за установен „грешен ход“ при „извършването на коренно-каналното лечение на зъба“, „при който се е достигнало до перфорация на кореновия канал“, въззивният съд го е игнорирал по причина, че „ от него само по себе си в исковата молба не се навеждат причинно-следствени процеси“. Счел е, че следва стриктно да се изхожда от посоченото в исковата молба противоправно поведение /свеждащо се до твърдения за причинена перфорация на максиларен синус, инфектиране на костта на горна челюст, образуване на кистична лезия в синуса/ и след като със заключението на приетата по делото медицинска експертиза не се установява то да е в причинна връзка с причинените вреди, искът е неоснователен. Посочено е, че допълнително въведените доводи в хода по същество и във въззивната жалба – с акцент върху пробиването на зъба, липсата на лечение и загуба на зъб, са несвоевременно заявени и не следва да бъдат обсъждани.
Съобразно тези мотиви, в касационната си жалба Л. П. Х. се позова на основанията за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК, като поставя следните въпроси: 1. Длъжен ли е ищецът, по иск за увреждане в резултат на лекарска грешка, да изложи точно уврежданията, които е претърпял или следва само да уточни действията и бездействията на медицинските лица и състоянието си?, 2. Трябва ли всички увреждания да се посочат изчерпателно, за да се присъди обезщетение за тях или следва във всички случаи да се присъди обезщетение, ако се установи, че са причинени увреждания?, 3. Ако се претендира вредоносен резултат, който би могъл да е последица, но не е установено категорично да е настъпил, следва ли съдът да присъди обезщетение за предхождащите този резултат вреди, ако те са доказани и заявени в обстоятелствената част? и 4. Ако медицински специалист, в отклонение от разписаните правила за добра медицинска практика, не направи необходимото да поправи нанесените вреди, сам или с помощта на други специалисти и не проследи състоянието на пациента, при установена грешка от негова страна, следва ли да носи отговорност? Тезата на касатора е, че исковете за обезщетение за вреди причинени в резултат от лекарска грешка имат специфика, която следва да се отчита от съда – ищецът, който е пациент, не разполага със специални знания и от него не може да се очаква да даде точна квалификация на конкретно настъпилите вредни последици върху здравето му. Той може да опише фактите, свързани с поведението на лекаря, със собственото си състояние - преди и след - твърдения деликт, да опише лечението и когато това е направено и се установи неправомерно поведение, пострадалият следва да бъде обезщетен. В този смисъл твърди противоречие на въззивния акт по поставените въпроси с приетото в постановени решения по гр.д.№ 2525/2015г.на ІІІ г.о., гр.д.№ 5554/2013г. на ІІІ г.о. и гр.д.№ 1411/2009г. на ІІІ г.о.
Имайки пред вид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че следва да допусне касационно обжалване по подадената от касационна жалба по поставените въпроси, касаещи съдържанието на исковата молба при предявен иск за присъждане на обезщетение за вреди причинени в резултат на оказана медицинска помощ в нарушение на установените медицински стандарти. Същите доколкото са от значение за изхода на спора и са свързани с решаващите мотиви на въззивния съд, отговарят на изискванията за общо основание за допустимост и са разрешени в противоречие с цитираната от касатора практика, съгласно която „липсата на поотделно и изчерпателно посочване на всички неблагоприятни последици за здравето на ищеца не съставлява и нередовност на исковата молба по смисъла на чл. 129 ГПК“ /вж. решение по гр.д.№ 2525/2015г.на ІІІ г.о./ и „при търсене на отговорност за увреждащо действие от лекари, основанието на иска не се извежда от буквално съдържание на употребените в исковата молба изрази“ / вж. решение по гр.д.№ 5554/2013г. на ІІІ г.о./ Преценката на всички доказателствата по делото, включително при изграждане на извод за причинно следствена връзка, е задължение на съда / гр.д.№ 1411/2009г./
Касаторката е освободена от заплащане на държавна такса с определение № 877 от 27.07.2018г. по гр.д.№ 490/2018г.на ОС Русе/стр.39-40/
С оглед на изложеното, на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК, Върховен касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 100236 от 25.08.2020г. по в.гр.д. № 128/2020г. на Апелативен съд Велико Търново.
ДЕЛОТО да се докладва за насрочване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.