ОПРЕДЕЛЕНЕ
№ 443
София, 10.07.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, второ
търговско отделение, в закрито заседание на пети юни две хиляди и девета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО
БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при участието на секретаря
в
присъствието на прокурора
изслуша
докладваното от съдията М.Славчева
ч.т.дело
№ 463/2009 година
Производство по чл.274, ал. З, т.1 ГПК.
Образувано е
по частна касационна жалба на "Топлофикация- Р. ; АД срещу Определение №
212 от 25.05.2009 г. по ч.гр.д. №326/ 2009 г. на Русенски окръжен съд, с което
е потвърдено Определение от 23.03.2009 г. по гр.д. № 4422/ 2008 г. на Русенски
районен съд, с което е прекратено като недопустимо производството по делото. По
съображения, че съдът неправилно е приел, че ищецът няма право да предяви
осъдителен иск, а следва да предяви установителен
иск, срещу което жалбоподателят възразява, че няма да
защити правата си, тъй като този иск няма да доведе до влизане на заповедта за
изпълнение в сила, както и няма да може да се издаде изпълнителен лист, жалбоподателят иска определението да се отмени.
В изложението към частна жалба жалбоподателят
поддържа, че съдът се е произнесъл по съществен процесуалноправен
въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на
правото - за приложението на чл. 415 вр. чл. 422 и
чл. 416 ГПК, като е необходимо ВКС да се произнесе по новите разпоредби на
заповедното производство, по които липсва утвърдена съдебна практика.
Върховният касационен съд, Търговска колегия,
второ отделение,
като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно
определение, с което е прекратено производството по делото поради недопустимост
на предявения иск, намира, че касационната жалба е допустима на основание чл.
274 ал. 3 т. 1 ГГЖ, подадена е в срок и е редовна.
За да остави потвърди първоинстанционното
определение, с което е прекратено производството по делото поради недопустимост
на предявения осъдителен иск, въззивният съд е приел,
че съгласно чл. 415 ал. 1 ГПК, когато длъжникът е подал възражение против
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, кредиторът предявява иск, характерът на
който е определен в чл. 422 ГПК - за съществуване на вземането, т.е. установителен иск. Съдът е посочил, че за предявяването му
ищецът не следва да обосновава правен интерес, нито предпоставките на
вземането, които са нормативно определени. Съдът не е възприел довода на ищеца,
че правилният иск е осъдителен, по съображения, че е дадена легална законова
регламентация, както и с оглед правните последици на влязло в сила решение по
този иск - ако искът бъде уважен, ще отпаднат последиците от възражението и
заповедното производство ще завърши с издаване на изпълнителен лист, а ако бъде
отхвърлен - изпълнителен лист няма да се издаде. Съдът е заключил, че нормата
на чл. 422 ГПК е обща, че се отнася до двата вида заповедни производства, че е
императивна и не предоставя право на избор и че ако се приеме за основателно
искането на кредитора да се разгледа осъдителен иск, при уважаването му ще възникне
едновременно със заповедта за изпълнение, второ изпълнително основание за едно
и също притезание.
С обжалваното определение съдът се е произнесъл по съществен процесуалнопрвен въпрос за характера на иска по чл. 422
ГПК, който въпрос е съществен, тъй като от разрешаването му зависи изходът на
делото и конкретно преценката за допустимост на предявения осъдителен иск. По
изложения въпрос няма трайно установена съдебна практика, тъй като институтът
на заповедното производство е нов институт, който се прилага от влизане в сила
на ГПК (Д.в. бр. 59/ 2007 г.). Затова следва да се допусне касационно обжалване
на определението на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК.
Частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Правилно с обжалвано - то
определение е прието, че е недопустим осъдителен иск, предявен след подадено от
длъжника възражение срещу заповед по чл. 410 ГПК. Характерът на иска - за
съществуване на вземането е определен в закона -чл. 422 ГПК - и се определя и
от целта на иска при подадено от длъжника възражение - да се установи
вземането, за което е издадена заповедта за изпълнение. Ако искът за
съществуване на вземането бъде уважен, съгласно чл. 416 ГПК заповедта за
изпълнение влиза в сила и въз основа на нея съдът издава изпълнителен лист,
поради което при тази предвидена в закона възможност, ищецът няма правен
интерес да предяви осъдителен иск за вземането си.
Поради изложеното правилно въззивният
съд е потвърдил првоинстанционното определение, с
което е прекратено производството по делото, образувано по предявен осъдителен
иск по чл. 422 ГПК от заявителя след издаване на заповед за изпълнение и
подаване на възражение от длъжника. Частната жалба срещу въззивното
определение е неоснователна и следва да се остави без уважение.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на второ
търговско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 212 от 25.05.2009 г. по ч.гр.д. №
326/2009 г. на Русенски окръжен съд.
Определението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: