Ключови фрази
характер на иска в заповедно производство * установителен иск в заповедно производство

ОПРЕДЕЛЕНЕ

ОПРЕДЕЛЕНЕ

 

   443            

София,  10.07.2009 година

 

Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на пети юни две хиляди и девета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ

ЧЛЕНОВЕ:    ВАНЯ АЛЕКСИЕВА

                                                                                                            МАРИЯ СЛАВЧЕВА

при участието на секретаря

в присъствието на прокурора

изслуша докладваното от съдията М.Славчева

ч.т.дело № 463/2009 година

 

Производство по чл.274, ал. З, т.1 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на "Топлофикация- Р. ; АД срещу Определение № 212 от 25.05.2009 г. по ч.гр.д. №326/ 2009 г. на Русенски окръжен съд, с което е потвърдено Определение от 23.03.2009 г. по гр.д. № 4422/ 2008 г. на Русенски районен съд, с което е прекратено като недопустимо производството по делото. По съображения, че съдът неправилно е приел, че ищецът няма право да предяви осъдителен иск, а следва да предяви установителен иск, срещу което жалбоподателят възразява, че няма да защити правата си, тъй като този иск няма да доведе до влизане на заповедта за изпълнение в сила, както и няма да може да се издаде изпълнителен лист, жалбоподателят иска определението да се отмени.

В изложението към частна жалба жалбоподателят поддържа, че съдът се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото - за приложението на чл. 415 вр. чл. 422 и чл. 416 ГПК, като е необходимо ВКС да се произнесе по новите разпоредби на заповедното производство, по които липсва утвърдена съдебна практика.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение,

като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно определение, с което е прекратено производството по делото поради недопустимост на предявения иск, намира, че касационната жалба е допустима на основание чл. 274 ал. 3 т. 1 ГГЖ, подадена е в срок и е редовна.

За да остави потвърди първоинстанционното определение, с което е прекратено производството по делото поради недопустимост на предявения осъдителен иск, въззивният съд е приел, че съгласно чл. 415 ал. 1 ГПК, когато длъжникът е подал възражение против заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, кредиторът предявява иск, характерът на който е определен в чл. 422 ГПК - за съществуване на вземането, т.е. установителен иск. Съдът е посочил, че за предявяването му ищецът не следва да обосновава правен интерес, нито предпоставките на вземането, които са нормативно определени. Съдът не е възприел довода на ищеца, че правилният иск е осъдителен, по съображения, че е дадена легална законова регламентация, както и с оглед правните последици на влязло в сила решение по този иск - ако искът бъде уважен, ще отпаднат последиците от възражението и заповедното производство ще завърши с издаване на изпълнителен лист, а ако бъде отхвърлен - изпълнителен лист няма да се издаде. Съдът е заключил, че нормата на чл. 422 ГПК е обща, че се отнася до двата вида заповедни производства, че е императивна и не предоставя право на избор и че ако се приеме за основателно искането на кредитора да се разгледа осъдителен иск, при уважаването му ще възникне едновременно със заповедта за изпълнение, второ изпълнително основание за едно и също притезание.

С обжалваното определение съдът се е произнесъл по съществен процесуалнопрвен въпрос за характера на иска по чл. 422 ГПК, който въпрос е съществен, тъй като от разрешаването му зависи изходът на делото и конкретно преценката за допустимост на предявения осъдителен иск. По изложения въпрос няма трайно установена съдебна практика, тъй като институтът на заповедното производство е нов институт, който се прилага от влизане в сила на ГПК (Д.в. бр. 59/ 2007 г.). Затова следва да се допусне касационно обжалване на определението на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК.

Частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Правилно с обжалвано - то определение е прието, че е недопустим осъдителен иск, предявен след подадено от длъжника възражение срещу заповед по чл. 410 ГПК. Характерът на иска - за съществуване на вземането е определен в закона -чл. 422 ГПК - и се определя и от целта на иска при подадено от длъжника възражение - да се установи вземането, за което е издадена заповедта за изпълнение. Ако искът за съществуване на вземането бъде уважен, съгласно чл. 416 ГПК заповедта за изпълнение влиза в сила и въз основа на нея съдът издава изпълнителен лист, поради което при тази предвидена в закона възможност, ищецът няма правен интерес да предяви осъдителен иск за вземането си.

Поради изложеното правилно въззивният съд е потвърдил првоинстанционното определение, с което е прекратено производството по делото, образувано по предявен осъдителен иск по чл. 422 ГПК от заявителя след издаване на заповед за изпълнение и подаване на възражение от длъжника. Частната жалба срещу въззивното определение е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Водим от горното Върховният касационен съд, състав на второ търговско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 212 от 25.05.2009 г. по ч.гр.д. № 326/2009 г. на Русенски окръжен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: