Р Е Ш Е Н И Е № 32 Гр. София, 18.06.2019 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА при секретаря Валерия Методиева като изслуша докладваното от съдия Николова т.д. № 1109 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. Б. срещу решение №34 от 17.03.2017г. по т.д. №347/2016г. на Бургаски апелативен съд, ТО. С него е потвърдено решение №280 от 30.06.2016г. по т.д.№287/2015г. на Бургаски окръжен съд, с което е отхвърлен предявеният от П. Б. иск по чл.694 от ТЗ за установяване несъществуването на вземането на „С.“ ЕООД от „Добринище ски“ ЕАД /н./ в размер на 20 237,04 лева, включено в списъка на приетите вземания по чл.688 ал.1 от ТЗ. Със същото решение е потвърдено и определение №1041 от 27.09.2016г. по т.д.№287/2015г. на Бургаски окръжен съд, с което е отказано изменение на решението в частта за разноските. В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е недопустимо, евентуално неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Касаторът поддържа, че съдът неправилно е възприел, че счетоводството на „Добринище ски“ ЕАД е водено редовно, като е игнорирал ненадлежното осчетоводяване на договора за заем, въпреки констатациите на вещото лице в съдебно – счетоводната експертиза. Прави оплаквания, че съдът неправилно е приел за изпълнено задължението на ответниците да представят оригинала на анекс №2 от 20.10.2009г., въпреки наличието на разлика между представения оригинал и намиращото се по делото копие – разминаване в отстоянието между подписите и печатите, правейки необосновано предположение, че разликата се дължи на наличието на два екземпляра от същото споразумение. Също така твърди, че въззивният съд не е коментирал нарушението, допуснато от първоинстанционния съд, който въпреки изводите на съдебно – графологичната експертиза, че подписът за Н. О. О` Р. в анекса от 22.10.2007г. не е положен от същото лице, не е изключил анекса от доказателствения материал по делото. Счита, че представените по делото оригинали на анексите са съставени за нуждите на настоящото производство, с цел „С.“ ЕООД да участва като кредитор в производството по несъстоятелност на „Добринище ски“ ЕАД. Поддържа, че съдът неправилно и необосновано не е уважил направеното от него възражение за изтекла погасителна давност по отношение на процесното вземане. Твърди, че въззивният съд неправилно е разпределил доказателствената тежест в производството, като е приел, че касаторът – ищец по иска, следва да докаже недостоверността на датата на представените от ответниците частни документи. Ответникът „С.“ ЕООД поддържа, че касационната жалба е неоснователна, тъй като обжалваното решение е правилно и обосновано. Твърди,че крайните изводи на съда не почиват на анекса от 22.10.2007г. и наличието на този документ не е обусловило преценката на съда за съществуването на процесното вземане. Поддържа, че твърденията на касатора за свързаност на длъжника и „С.“ ЕООД е невярно и цели внушение у съда за незаконосъобразни действия от страна на дружеството – кредитор. Счита, че правен интерес за изследване на свързаност на лица в производството по несъстоятелност има единствено при разглеждане на преферентните искове. Изтъква, че няма данни за нередовност на воденото от „Добринище ски“ ЕАД счетоводство. Счита, че не може да се направи извод за нередовно водено счетоводство от длъжника и от обстоятелството, че задължението по договора за заем е било осчетоводявано като краткосрочно до откриването на производството по несъстоятелност, вместо да бъде осчетоводено като дългосрочно в резултат на сключването на анексите към договора. Изтъква, че касаторът не е трето лице по смисъла на чл.181, ал.1 от ГПК и спрямо него датата, поставена в анекс №2 към договора за заем, важи. Според него касаторът не може да противопоставя доводи за недостоверност на датата, освен при твърдение за абсолютна симулация, което в процеса не се доказва. Претендира разноски. Ответникът „Добринище ски“ ЕАД /н./ поддържа, че жалбата е неоснователна и недоказана. Счита за доказано по несъмнен начин съществуването на вземането по валидно сключения между ответниците договор за заем, както и че същият е подписан от лицата, сочени за негови автори. Поддържа, че съдът правилно е приел,че промяна в правоотношението между страните е настъпила с подписването на анекс №2, като крайната падежна дата за връщане на заема е променена на 31.03.2012г. Твърди, че оспорването на анекса от страна на касатора, който не се явява трето лице по смисъла на чл.181, ал.1 от ГПК, е недопустимо, освен при твърдение за симулация, каквато касаторът не доказва. Претендира разноски за касационна инстанция. Синдикът на „Добринище ски“ ЕАД /н./ М. Б., не изразява становище по касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като взе предвид данните по делото и доводите на страните, в съответствие с правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното: За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд е установил от събраните по делото доказателства - договор за заем между „С.” ЕООД и „Добринище ски” ЕАД/н./ от 23.10.2006г., анекс от 22.10.2007г. към договора за заем и анекс 2 от 20.10.2009г. към договора за заем, документи за извършен банков превод по договора за заем и съдебно-счетоводна експертиза, че „Добринище ски” ЕАД/н./ дължи на „С.” ЕООД по договора за заем сума в размер на 20 000 лева, както и договорна лихва в размер на 2 % годишно, считано от 23.10.2006г. до 31.12.2006г. и договорна лихва в размер на 0,1 % годишно, считано от 01.01.2007г. до окончатeлното изплащане на заема. Счел е за неоснователни аргументите на въззивника, че първоинстанционният съд незаконосъобразно не е изключил от доказателствения материал по делото документите, които се различават помежду си в копие и оригинал, като е приел, че в първото по делото заседание е представен втори оригинал на документа Анекс № 2 от 20.10.2009г. Посочил е, че в тази хипотеза не се касае за несъществуващ оригинал на документа, при който същият следва да бъде изключен от доказателствения материал. Счел е за неоснователни и възраженията на въззивника за неправилно приемане на доказателства след изтичане на преклузивния срок по ГПК, както и за неоснователен отказ на първоинстанционния съд за събиране на доказателства за свързаност между ответниците и за допускане на поставени от въззивника – ищец по иска в молба от 30.03.2016г. въпроси към съдебно – счетоводната експертиза, като е изложил подробни съображения по всяко от тези възражения. Относно изложените възражения за изтекла давност, основани на твърдението за антидатиране на Анекс №2 от 2009г., с който е променен срокът за връщане на предоставения заем, въззивният съд е споделил изводите на окръжния съд, че ищецът не е трето лице по смисъла на чл.181 ал.1 от ГПК, поради което за него датата в частния диспозитивен документ /анекс/ важи. Поради това въззивният съд е приел, че ищецът – въззивник не може да противопоставя доводи за недостоверност на датата. Въз основа на това съдът е стигнал до извода, че са налице безспорни доказателства за предоставен заем по банков път, налице е договорен падеж, не е изтекла погасителната давност на вземането, липсват доказателства за връщане на предоставения заем, както и за твърдяната от въззивника привидност на сключения договор. С определение №499/13.11.2018г. по т.д. № 1109/2018г. на ВКС, I т.о., е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на осн. чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за проверка съответствието му със съдебната практика, обективирана в Решение №167 от 03.07.2018г. по гр.д. №4020/2017г. на ВКС, ІV г.о., по правния въпрос относно доказателствената сила на частен документ при оспорване на отразената в него дата на съставяне от страна по делото, която не е трето лице по смисъла на чл.181, ал.1 от ГПК. По правния въпрос, по който е било допуснато касационно обжалване: В посоченото по-горе съдебно решение, постановено по реда на чл.290 от ГПК от ВКС, е направен преглед на установената от Върховния касационен съд практика кои лица са „трети” по смисъла на чл.181 от ГПК и за доказателствената сила на частните документи. Посочено е, че според решение № 235/04.06.2010г. по гр.д. №176/2010г. на ВКС, ІІ г.о., „трето лице” по смисъла на чл.181 ал.1 от ГПК е това, което черпи права от лицето, подписало документа и правата, които то черпи могат да възникнат само при условие, че датата на възникването им предшества датата на документа. Касае се до неучаствали в съставянето на документа лица, които биха могли да бъдат увредени от неговото антидатиране. Относно договорите, сключени в обикновена писмена форма, съставът на ВКС приема, че съставляват частни документи и се ползват с доказателствена сила само по отношение на авторството им. Такъв документ не доказва нито фактите, които са предмет на направеното изявление, нито датата и мястото на съставянето на документа (решение № 748/ 17.02.2011г. по гр. д. №801/2009г. на ВКС, IV г.о., решение № 197/ 23.12.2014г. по гр.д. №7364/2013г. на ВКС, ІІІ г.о.). Тъй като частните документи не се ползват с обвързваща материална доказателствена сила, ако бъдат оспорени удостоверените от тях факти, последните подлежат на доказване по общите правила на ГПК (решение №50/21.07.2017г. по гр.д. №4880/2014г. на ВКС, ІV г.о., решение №270/19.02.2015г. по гр.д. №7175/2014г. на ВКС, ІV г.о.). Страната не следва да разчита на доказателствената сила на представен по делото частен документ, когато е съставен в свидетелство на факт, който насрещната страна оспорва, защото съдът няма задължението да приеме за осъществен оспорения факт, нито за вярна датата на съставянето му (решение №213/15.01.2018г. по гр.д. №856/2017г. на ВКС, ІІІ г.о.). Конкретно за хипотезата на сключен писмен предварителен договор за покупко-продажба на недвижими имоти от представител на юридическо лице, в решение №84/23.06.2009г. по т.д.№ 681/2008г. на ВКС, II т.о., се приема, че документът не доказва нито датата, нито мястото на сключването на договора. Когато се поставя въпрос за времето, когато е бил сключен същият и за това разполагал ли е в случая представителят с правомощия, датата на договора следва да се докаже от купувача, тъй като от това доказване той ще извлече изгодни за себе си правни последици. В заключение съставът на IV г.о. на ВКС е дал отговор, че юридическо лице, което оспорва издаден от негов бивш органен представител частен документ с твърдения, че е съставен след прекратяване на представителното правоотношение, но е антидатиран, не е „трето лице” по смисъла на чл.181 от ГПК и не може да се позовава на липсата на достоверна дата. Документът обаче не се ползва с обвързваща доказателствена сила относно датата на съставянето му и ако същата бъде оспорена от юридическото лице, тя следва да бъде установена с други доказателствени средства. Доказателствената тежест е за лицето, което претендира изгодни за себе си правни последици от фактите, удостоверени или обективирани в частния документ. Поради изложеното се налага следния отговор на поставения правен въпрос: Страна в процеса, която не е участвала в съставянето на частен документ и не се явява трето по смисъла на чл.181, ал.1 от ГПК лице, може да оспорва датата на съставянето му, като последната следва да бъде установена с други доказателствени средства. Доказателствената тежест е за лицето, което претендира изгодни за себе си правни последици от фактите, удостоверени или обективирани в частния документ. По същество на касационната жалба: В обжалваното въззивно решение БАС е приел разрешение по правния въпрос в отклонение от така дадения отговор. От събраните по делото доказателства въззивният съд е установил, че претендираното от кредитора „С.“ ЕООД вземане произтича договор за заем между „С.” ЕООД и „Добринище ски” ЕАД/н./ от 23.10.2006г., анекс от 22.10.2007г. към договора за заем и анекс 2 от 20.10.2009г. към договора за заем. Предвид констатациите на съдебно – почерковата експертиза, че анексът с дата 22.10.2007г. не е бил подписан от лицето, представляващо „Добринище ски“ ЕАД към 2007г. – Н. О`Р., съдът е приел, че този анекс не е сключен валидно, макар и да не го е изключил като документ от доказателствения материал по делото. Приел е, че промяната в правоотношението е настъпила по силата на анекс №2 от 20.10.2009г., с който е променена уговорената дата за връщане на заема и като такава е посочена датата 31.03.2012г. С допълнителната искова молба касаторът – ищец е оспорил освен автентичността на анекс №2 от 20.10.2009г., така също и датата, на която анексът е подписан. При изрично оспорване на датата на съставяне на анекса въззивният съд неправилно е приел, че тъй като касаторът не се явява трето по смисъла на чл.181, ал.1 от ГПК лице, то той не може да противопоставя доводи за недостоверност на посочената в документа дата и съответно е обвързан от нея. Падежът на задължението се явява определящ за основателността на направеното от касатора възражение за погасяване по давност на вземането на кредитора „С.“ ЕООД спрямо несъстоятелния длъжник, предвид изложените доводи, че към датата на исковата молба вземането е погасено по давност, а анексът е съставен за нуждите на процеса. С оглед на това допуснатото от съда процесуално нарушение е съществено. Кредиторът на несъстоятелността, оспорващ вземането на друг кредитор в производство по чл.694 от ТЗ, не се явява трето по смисъла на чл.181, ал.1 от ГПК лице. Следователно той не може да се позовава на недостоверност на дата, поради неосъществяване на някое от изрично предвидените в чл.181, ал.1 от ГПК условия, но може да оспорва същата и в този случай доказателствената тежест за установяване на датата на документа / анекса/ се носи от другия кредитор, който иска да извлече изгодни за себе си правни последици от този факт – а именно, че на 20.10.2009г. страните са постигнали съгласие за промяна на падежа на задължението за връщане на заетата сума на 31.03.2012г., от което следва, че на ВКС, към датата на предявяване на иска - 08.06.2015г. вземането не е било погасено по давност. При евентуален извод за антидатиране на документа този факт следва да се прецени заедно с останалите по делото доказателства, за да може решаващият съд да направи обосновано заключение дали съставянето на същия документ не е само привидно с оглед нуждите на производството по несъстоятелност. Предвид изложеното обжалваното въззивно решение следва да бъде отменено, а делото върнато на въззивния съд, който следва да укаже на страните разпределението на доказателствената тежест относно оспорената дата на анекс №2 към процесния договор за заем и им даде срок за ангажиране на доказателства в тази връзка. При новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе съгласно чл.294, ал.2 от ГПК по разноските за водене на делото пред ВКС. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение №34 от 17.03.2017г. по т.д. №347/2016г. на Бургаски апелативен съд, ТО. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Бургаски апелативен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: