Р Е Ш Е Н И Е № 99 София, 22 март 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на десети февруари две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ МИНА ТОПУЗОВА при участието на секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Петя Маринова изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 167 по описа за 2012 година. Производството е по реда на Глава тридесет и трета на НПК, образувано по искане на осъдената З. И. Н. за възобновяване на внохд № 188/11 г. на Окръжния съд-гр.Перник. Възразява се, че при разглеждане на делото са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закони и се иска оправдаване по възведеното обвинение. Пред ВКС молителката не взема участие, редовно призована, не е намерена на посочения от нея адрес в [населено място], [жк], [жилищен адрес] поради което ход на делото е даден по реда на чл.351, ал.3 НПК. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на направеното искане за възобновяване на наказателното дело. За да се произнесе, ВКС, първо наказателно отделение взе предвид следното: С присъда по нохд № 156/10 г. Районният съд-гр.Брезник осъдил подсъдимата Н., за деяние, извършено на 25.09.2010 г., на основание чл.343Б, ал.2, във връзка с ал.1 и чл.54 НК на шест месеца лишаване от свобода условно за срок от три години и на глоба в размер на 200 лева. На основание чл.343Г, във връзка с чл.343Б, ал.2 и ал.1, чл.37, ал.1, т.7 НК БРС лишил подсъдимата от право да управлява моторно превозно средство за срок от 12 месеца. Съдът се произнесъл по разноските по делото, като възложил същите на подс.Н.. С решение № 62 от 28.07.2011 г., постановено по внохд № 188/11 г., образувано по жалба на подсъдимата, ПОС потвърдил присъдата на БРС. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка, ВКС, първо наказателно отделение установи: Искането за възобновяване е допустимо, а по същество – неоснователно. І.Не е налице касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК. Протоколът за оглед на местопроизшествие от 25.09.2010 г.е годно доказателствено средство. Не е допуснато нарушение на чл.158, ал.4 НПК. Правилата по чл.158 НПК са относими към извършването на освидетелстване, респ. оглед на лице, а не към огледа по чл.155-156 НПК, извършването на какъвто се удостоверява от оспорения протокол. Друг е въпросът, че при извършеният оглед на местопроизшествие са иззети редица веществени доказателства, за което изземване прокурорът на основание чл.161, ал.2 НПК е поискал одобряване от съдия. Предвиденият от закона срок – не по-късно от 24 часа, се отнася до действията на прокурора, а не до съда. Видно от определение № 64 от 27.09.2010 г., прокурорът е представил протоколът за извършеното действие по разследването за одобряване от съдията на 25.09.2010 г. (виж л.22 от досъдебното производство). Не намира опора в закона и практиката по приложението му възражението, че ако при огледа на местопроизшествие не е изготвена скица, такава не може да бъде изготвена по-късно. Възражението е направено декларативно, като осъдената не се е ангажирала с конкретното процесуално правило, което, според нея, е нарушено и това е обяснимо, защото такова правило няма. Мотивите на присъдата и въззивното решение не дават основание да се приеме за основателно възражението, че съдилищата са ползвали като доказателствено средство показанията, дадени от молителката в качеството й на свидетел – тези от 25.09.2010 г. (л.11 от досъдебното производство). На същото място добре е видно, че са анализирани обясненията на подсъдимата, които тя е дала в хода на съдебното следствие пред първостепенния съд. Възраженията за противоречие в изводите на двете експертизи относно инициалния удар, както и за неизясняване на механизма на пътно транспортното произшествие не държат сметка за предмета на наказателното производство, очертан от фактическото и юридическо обвинение обективирано в обвинителния акт. Отделно от това, за нуждите на конкретният предмет по чл.102 НПК въпросите относно ПТП са изяснени достатъчно и безпротиворечиво. По идентичен начин стоят нещата и с изясняването на уврежданията по тялото на осъдената. 2. Не е налице касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 НПК. Въпросът за авторството е преди всичко фактически въпрос, а на плоскостта на казаното в т.1, той е разрешен в рамките на фактическите положения, приети за установени от въззивния съд. В същите рамки законът правилно е приложен при съобразяване на измененото от прокурора, по реда на чл.287 НПК, обвинение. Като е установил наличието на признаците от обективна и субективна страна на инкриминирания престъпен състав, съдът е имал основание да ангажира наказателната отговорност на молителката по чл.343Б, ал.2, във връзка с ал.1 от НК. 3.Не е налице касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 НПК. Наложените на осъдената наказания не са явно несправедливи, тъй като са съответни по смисъла на чл.348, ал.5, т.1 НПК. Наказанията правилно са индивидуализирани в рамките на предвиденото от закона, тъй като данните по делото не позволяват положителен извод за наличието на предпоставките на института на смекчената наказателна отговорност. Правилно е и приложението на чл.66 НК. Водим от изложеното на основание чл.424, ал.1 НПК, ВКС, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдената З. И. Н. за възобновяване на внохд № 188/11 г. на Окръжния съд – гр. Перник. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: