Р Е Ш Е Н И Е
№ 293
гр. София, 27 юли 2012г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на тридесет и първи май, две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЕРОНИКА ИМОВА
ЧЛЕНОВЕ : КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ
ДАНИЕЛА АТАНАСОВА
при секретар Лилия Гаврилова
и в присъствието на прокурора Атанас Гебрев
изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев
н. д. № 912/2012 г.
Производството е образувано по касационна жалба от подсъдимия Р. М. Х. срещу присъда № 27 от 01.03.2012 год. по внохд № 114/2012 год. на Пловдивския окръжен съд.
В жалбата и допълненията към нея, приети по реда на чл. 351, ал. 3 от НПК, са посочени основанията за отмяна/изменяване/ на обжалвания съдебен акт по чл. 348, ал. 1, т.т. 1-3 от НПК. Излагат се доводи, че при индивидуализиране на наказанието съдът е подходил дискриминационно и в нарушение на чл. 11 от НПК като е приел за отегчаващи вината обстоятелства, че подсъдимият не е семеен и не е трудово зает. Оспорва се извода за доказаността на обвиненията и авторството на подсъдимия в тях. Съдът не е изпълнил задължението си да обсъди всестранно, пълно и обективно всички обстоятелства по делото, а тенденциозно е възприел за достоверни само тези от тях, които подкрепят тезата на обвинението. Други, оневиняващите подсъдимия факти, съдът е неглижирал или неоснователно отхвърлил. В съответствие със сочените основания се прави искане за отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав или изменяване на присъдата и намаляване размера на определените наказания „лишаване от свобода” и „глоба”.
Пред ВКС жалбата с допълнението към нея се поддържат от защитника на подсъдимия по изложените в нея съображения.
Частният обвинител, редовно призован, не се явява.
Представителят на ВКП излага становище, че не са налице релевираните от подсъдимия основания за изменяване на присъдата, която като правилна и законосъобразна, следва да се остави в сила.
За да се произнесе, Върховният касационен съд съобрази следното:С присъда № 522/23.11.2011г. по нохд № 6548/2010г. на Пловдивския районен съд, подсъдимият Р. М. Х. е признат за виновен, в това, че:
1. На 26.10.2009 г. в гр. Утрехт, Кралство Холандия, е принудил К. К. Д. да извърши нещо – да започне да проституира – противно на волята й, като е употребил за това сила, поради което и на основание чл. 143, ал. 1, вр. чл.54 от НК е осъден на една година и шест месеца лишаване от свобода;
2. За периода от 26.10.2009 год. до 27.10.2009 год. в гр.Утрехт, Кралство Холандия, при условията на продължавано престъпление се е съвкупил с лице от женски пол - К. К. Д., като я е принудил към това със сила, поради което и на основание чл. 152, ал. 1, т. 2, пр. 1, вр. с чл. 26, ал. 1, вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК е осъден на една година и десет месеца лишаване от свобода, като е признат за невиновен да е извършил същото престъпление с цел въвличане на К. К. Д. в последваща проституция и е оправдан по квалификацията на престъплението по чл.152 ал. 3 т. 4 пр. ІІ от НК;
3. На 01.11.2009 год. в гр.Лом е направил опит да набере отделно лице – Г. Л. Ц. – с цел да бъде използвана за развратни действия независимо от съгласието й, като деянието е останало недовършено поради независещи от волята му причини, поради което и на основание чл. 159а, ал. 1, вр. с чл. 18, ал. 1, вр. чл. 55, ал.1, т.1 от НК е осъден на шест месеца лишаване от свобода.
Подсъдимият е признат за невиновен в това,че:
4. На 08.10.2009 г. в гр.Лом, чрез въвеждане в заблуждение да е набрал, на 24.10.2009 г. и да е транспортирал от гр.Лов до ГКПП – Връшка чука и на 24.10.2009 г. да е превел през границата на страната – ГКПП – Връшка чука - с крайна дестинация Кралство Холандия отделно лице – К. К. Д. – с цел да бъде използвана за развратни действия независимо от съгласието й, поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдан изцяло по първоначално повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 159б, ал. 2, вр. с ал. 1, вр. с чл. 159а, ал. 2, т. 2, пр. ІІ, вр. с ал. 1 от НК;
5 На 26.10.2009 г. в гр. Утрехт, Кралство Холандия, да е склонявал с користна цел К. К. Д. към проституция, поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдан изцяло по първоначално повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 155, ал. 3, вр. с ал. 1 от НК;
6. За периода от 27.10.2009 год. до 01.11.2009 год. в гр. Утрехт и в гр.Леуварен, Кралство Холандия, при условията на продължавано престъпление да е извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, навършило 14-годишна възраст – К. К. Д. – чрез употреба на сила, поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдан изцяло по първоначално повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 150, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.
На основание чл. 23, ал. 1 от НК съдът е определил на подсъдимия едно общо най-тежко наказание-това от една година и десет месеца лишаване от свобода, което на основание чл. 61 т. 3 вр. с чл.59 ал.1 от ЗИНЗС е определено да се изтърпи при общ режим в затвор или затворническо общежитие от открит тип, като на основание чл.59 ал.1 от НК е приспаднато времето от 22.04.2010г. до влизане на настоящата присъда в сила.
Районната прокуратура-гр. Пловдив и защитникът на подсъдимия са протестирали, съответно обжалвали присъдата пред Пловдивския окръжен съд, който образувал внохд № 114/2012 год.
С присъда № 27 от 01.03.2012 год. по внохд № 114/2012 год. на основание чл. 334, т. 2, във вр. чл. 336, ал. 1, т.1 и т.2 от НПК Пловдивският окръжен съд е отменил присъда № 522/23.11.2011 год., постановена по нохд № 6548/2010 год. по описа на ПРС, V н.с., в протестираната й част и постановил нова присъда като е признал подсъдимия Р. М. Х. за виновен в това, че:
1. На 08.10.2009г. в гр.Лом, чрез въвеждане в заблуждение е набрал, на 24.10.2009г. и транспортирал от гр.Лом до ГКПП - Връшка чука и на 24.10.2009г. е превел през границата на страната - ГКПП - Връшка чука- с крайна дестинация Кралство Холандия отделно лице - К. К. Д., с цел да бъде използвана за развратни действия, поради което и на основание чл.159б, ал.2 вр. с ал.1, вр. с чл.159а, ал.2 т.2, пр.2, вр. с ал.1 и чл.54 от НК го е осъдил на осем години и шест месеца лишаване от свобода и на глоба в размер на 35 000 /тридесет и пет хиляди/ лева;
2. На 26.10.2009г. в гр. Утрехт, Кралство Холандия е склонявал с користна цел К. К. Д. към проституция, поради което и на основание чл.155 ал.3, вр. с ал.1 и чл.54 от НК го е осъдил на три години и шест месеца лишаване от свобода и на глоба в размер на 10 000 /десет хиляди/ лева;
3. През периода от 26.10.2009г. до 27.10.2009г. в гр.Утрехт, Кралство Холандия при условията на продължавано престъпление с цел въвличане в последваща проституция се е съвкупил с лице от женски пол - К. К. Д., като я е принудил към това със сила, поради което и на основание чл.152, ал.3, т.4 пр.2, вр. с ал.1, т.2 пр. 1, вр. с чл.26 ал.1 и чл.54 от НК го е осъдил на девет години лишаване от свобода.
На основание чл. 334, т.3, във вр. с чл.337, ал.2, т.1 от НПК съдът е изменил първоинстанционната присъда, като увеличил наложеното на подсъдимия Р. Х. наказание за извършеното престъпление по чл.143, ал.1 от НК от една година и шест месеца лишаване от свобода на три години лишаване от свобода и на основание чл.23, ал.1 от НК му е определил едно общо най-тежко наказание от девет години лишаване от свобода.
На основание чл.60, ал.1, вр. с чл. 61, т.2 от ЗИНЗС въззивния състав е определил подсъдимият да изтърпи определеното общо най-тежко наказание при „Строг” първоначален режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.
На основание чл.23, ал.3 от НК съдът е присъединил към определеното общо наказание от девет години лишаване от свобода наложеното наказание глоба в размер на 35 000 /тридесет и пет хиляди/ лева. В останалата част първоинстанционната присъда е потвърдена.
Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 от НПК намира жалбата на касатора за частично основателна.
Посоченото касационно основание - по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно. Направените възражения във връзка с този довод се свеждат до твърдения, че въззивният съд не е изпълнил задължението си да обсъди всестранно, пълно и обективно всички обстоятелства по делото, а тенденциозно е възприел за достоверни само тези от тях, които подкрепят тезата на обвинението, като други, оневиняващите подсъдимия факти съдът е неглижирал или неоснователно отхвърлил.
В съответствие с правомощията си по чл. 313 и чл. 314 НПК съдът изцяло е проверил обжалвания първоинстанционен съдебен акт. Не са били допуснати съществени нарушения на специалните правила за провеждане на второинстанционното производство/чл. 339, ал. 3, във вр. чл. 305, ал. 3 НПК/. Въззивният съд като цяло е приел фактическата обстановка установена от първоинстанционния съд, но анализирайки доказателствената съвкупност е посочил, че част от доказателствата са останали необсъдени от съда, а друга част са неправилно интерпретирани, което е довело до неправилната им преценка и до незаконосъобразност при приложението на закона с оправдаването на подсъдимия по обвинението по чл. чл.159б, ал.2, вр. с ал.1, вр. с чл.159а, ал.2, т.2, пр.2, вр. с ал.1, по чл.155, ал.3, вр. с ал.1 и по чл.152, ал.3, т.4, пр.2, вр. с ал.1, т.2, пр. 1 вр. с чл.26, ал.1 НК.
Вътрешното убеждение на съдебния състав от Пловдивския окръжен съд е изградено на основата на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, видно от изложените мотиви. Изводите и заключенията относно правно-релевантните факти са основани на цялостен анализ на събрания на досъдебното производство доказателствен материал, изчерпателно посочен в мотивите на присъдата.
Затова, оплакванията за допуснати от въззивната инстанция нарушения по оценката на доказателствената съвкупност и начина на изграждане на вътрешното убеждение за виновността на подсъдимия в извършените престъпления са неоснователни. При установяване на правнорелевантните факти въззивната инстанция не е възприела превратно доказателствата в разрез с правилата на формалната логика. Показанията на пострадалата Д. и разпитаните по делото свидетели са били обсъдени поотделно и в съвкупност с целия събран доказателствен материал като точно е посочено на кои се дава вяра, на кои не и защо, и на кои се гради направеният извод за виновността на подсъдимия в извършване на инкриминираните деяния квалифицирани по престъпните състави чл.159б, ал.2, вр. с ал.1, вр. с чл.159а, ал.2, т.2, пр.2 вр. с ал.1, по чл.155, ал.3, вр. с ал.1 и по чл.152, ал.3, т.4, пр.2 вр. с ал.1 т.2, пр. 1 вр. с чл.26, ал.1 НК.
След като съдът е установил по несъмнен начин, че Х. е осъществил съставите на тези престъпления, правилно го е осъдил по тези обвинения. Съставът на Върховния касационен съд изцяло възприема изводите на въззивния съд относно постановяване на осъдителната присъда. Счита, че изложените мотиви в нейна подкрепа представляват подробен и изчерпателен анализ на всички събрани доказателства и същевременно излагат ясни правни съображения по всеки от инкриминираните факти.
При приетите за установени фактически положения авторството на деянието е доказано по несъмнен начин, а правната му квалификация е напълно законосъобразна. Изложените съображения са убедителни, основаващи се на пълна преценка на всички събрани доказателства и не се нуждаят от допълнителен коментар.
Верни са изводите на въззивния съд, че престъплението по чл.143, ал.1 от НК не поглъща престъплението по чл.155 ал.3 от НК, защото последното не е насочено към накърняване на свободната воля на пострадалия, а е налице само убеждаване на едно лице да започне да проституира, както и това, че престъплението е формално и за довършеността му не е необходимо убеждаваното лице да предприеме действия да започне да проституира. За разлика от престъплението по чл. 155, ал. 3 от НК, принудата по чл.143, ал.1 от НК съдържа други форми на изпълнително деяние, различни от доброволното убеждаване, а именно употребата на сила, заплаха или злоупотреба с власт, в резултат на което лицето, върху което се оказва принудата, извършва действия или бездействия противни на волята си.
Съображенията на въззивния съд, че престъплението по чл. 159б, ал.2, вр. с ал.1, вр. с чл.159а, ал.2, т.2, пр. 2, вр. с ал.1 от НК НК е двуактно и е довършено с преминаването на държавната граница от жертвата на 24.10.2009 год., поради което не може да погълне впоследствие извършеното от подсъдимия престъпление по чл.155, ал.3 от НК, в Кралство Холандия, са законосъобразни и не противоречат на дадените указания по приложението на закона в тълкувателно решение № 2 по т.д. №2/2009г. на ВКС.
Същевременно съдът правилно е приел, че през един и същи времеви период подсъдимият е осъществил в съвкупност престъпните състави и по чл. 152, ал. 2, т. 4 във вр. ал. 1, т. 2 от НК и по чл. 155, ал. 3, във вр. ал. 1, т. 2 от НК. При последния, с користна цел, деецът склонява друго лице към проституция, докато при този по чл. 152, ал. 2, т. 4, във вр. ал. 1, т. 2 НК за постигането на специалната му цел, а именно за въвличане в последващи развратни действия или проституция, деецът извършва съвкупление с лице от женски пол, като го принуди към това със сила или заплашване.
Въззивният съд е приел, че при установената фактическа обстановка първостепенният съд правилно е приложил материалния закон, като подсъдимият Х. е признат за виновен и осъден по чл.143 ал.1 от НК, с оглед на това, че на 26.10.2009г. в гр.Утрехт, Кралство Холандия е принудил К. Д. да извърши нещо – да започне да проституира – противно на волята й, като е употребил за това сила. Тези изводи не се споделят от касационния състав.
При престъпното съвкупление по чл. 152, ал. 1, т.2 НК, способи за сломяване на съпротивата на жертвата са употребата на сила или заплашване, докато принудата по смисъла на чл. 143 НК има други изпълващи я фактически елементи-употребата на сила, заплаха или злоупотреба с власт, функционално обвързани с въздействие върху поведението на жертвата, която извършва или пропуска да извърши действия противно на волята й. Двата престъпни състави защитават единен родов обект, но се различават по охрана на различни по вид престъплени посегателства.
Ето защо, не може да става въпрос и за поглъщане на коментираните по-горе престъпни състави, а конкретиката по случая не сочи, че подсъдимият от обективна и субективна страна е осъществил отделно и наказателния състав по чл. 143, ал. 1 от НК, поради което той следва да бъде признат за невиновен и оправдан по това обвинение.
Неоснователно е и оплакването за явна несправедливост на наказанието.
При индивидуализацията на наказанията за извършените от подсъдимия Х. престъпления съдът е отчел подбудите за извършване на престъпленията и всички относими смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, като е преценил правилно тяхното съотношение и е определил отделните наказания „лишаване от свобода” при техен баланс, а размерът на кумулативното наказание „глоба”, предвидено по чл. чл. 159б, ал.2, вр. с ал.1, вр. с чл.159а, ал.2, т.2, пр.2, вр. с ал.1 от НК и по чл.152, ал.3, т.4, пр.2, вр. с ал.1, т.2, пр. 1 от НК е съобразено съгласно изискването по чл. 47, ал. 1 от НК и с доброто му имотно състояние /л.24-28, т. 3 от досъдебното производство/. Отчетена е високата степен на обществена опасност на отделните деяния и на дееца, защото се касае до поредица от тежки умишлени престъпления, довели до трайни вредоносни последствия за психиката на пострадалата. Подбудите за извършване на престъплението са желание за добиване на доходи по престъпен начин.
Въззивният съд неправилно е приел установеното, че подсъдимият не е семеен и не работи за отегчаващи вината обстоятелства. Тези обстоятелства констатират гражданския статус на лицето и позоваването им при определяне на наказанията нарушават прогласения в чл. 11, ал.1 от НПК принцип за равенстно на гражданите в наказателното производство.
Посоченото нарушение обаче, не е от естество да промени виждането на настоящия съдебен състав, че наложените отделни, както и определеното по реда на чл. 23, ал. 1 от НК общо наказание съответства на изискването за справедливост по чл. 35, ал. 3 от НК и че касационната жалба е неоснователна в тази й част, като се вземе предвид че съществуват данни, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна и друг престъпен състав, по който не е бил обвинен-този по чл.159в НК, като е експлоатирал и използвал за развратни действия пострадалата от трафика на хора К. Д..
По изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 2, във вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 и чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд, ІІІ-то н.о.
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА присъда № 27 от 01.03.2012 год. по внохд № 114/2012 год. на Пловдивския окръжен съд и присъда № 522/23.11.2011г. по нохд № 6548/2010г. на Пловдивския районен съд, в частта, с която подсъдимият Р. М. Х. е признат за виновен, че на 26.10.2009 г. в гр.Утрехт, Кралство Холандия, е принудил К. К. Д. да извърши нещо – да започне да проституира – противно на волята й, като е употребил за това сила, като го оправдава по обвинението по чл. 143, ал. 1 от НК.
ОСТАВЯ В СИЛА обжалваната въззивна присъда в останалата й част.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: