Р Е Ш Е Н И Е № 736 ГР. София, 21.01.2011г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в публичното заседание на 23 ноември през 2010 г. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА при участието на секретаря Ан. Б., като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №278/10 г., за да се произнесе, намира следното: Производството е по чл.290 и сл. от ГПК. Допуснато е разглеждане на касационната жалба на Д. Н. срещу въззивното решение на Окръжен съд Добрич /ОС/ по гр.д. №639/09 г., в частта , с която е отхвърлен искът по чл.215 от КТ, на осн. чл.280, ал.1,т.2 от ГПК. Прието е, че по материалноправния въпрос за наличието на командировка по см. на чл.121 с последиците по чл.215 от КТ – при взето решение на управителния съвет на потребителната кооперация за това, но без на работника – неин член да е издадена командировъчна заповед по чл.8 от Наредба за командировките в страната / НКС/, както и с оглед изпълняваната работа - въззивното решение противоречи на влязлото в сила решение на Окръжен съд Видин №267/08 г. Там е прието, че командировка е изменение на мястото на работата на работник, който е в трудово правоотношение и е изпратен да я изпълнява в друго населено място, извън постоянната му месторабота. В жалбата се правят оплаквания за неправилност – незаконосъобразност и необоснованост, на въззивното решение и се иска отмяната му. Ответникът по жалба П. кооперация „З.”,[населено място]/ПК/ оспорва жалбата като неоснователна. ВКС на РБ, като разгледа жалбата, намира следното: С въззивното решение е отхвърлен за размера над 1228 лв. до 4200 лв. предявеният от касатора срещу ПК иск по чл.215 от КТ – за заплащане на дневни пари при командироване на ищеца за времето от 8.08.05 г. до 5.07.07 г. Според ОС ищецът като работник по тр. правоотношение с ПК е положил труд в населено място, извън мястото на постоянната му месторабота, но на длъжност различна от заеманата по тр. договор с ПК и без да е спазена процедурата за командироване по НКС. Затова не му се дължат пари при командироване по чл.215 от КТ. Все пак е прието, че след като работникът реално е положил труд в друго населено място в полза на работодателя и е пътувал дотам близо две години, разходвайки лични средства, пътните разноски следва да му се присъдят на осн. чл.59 от ЗЗД, в размер на 1228 лв. Или спорен пред тази инстанция е въпросът за дневните пари /квартирни не се претендират/ в размер на 2 972 лв. На осн. чл.121, ал.1 и 2 от КТ, когато нуждите на предприятието налагат работникът може да бъде командирован за изпълнение на трудовите задължения извън мястото на постоянната му месторабота, но за не повече от тридесет календарни дни без негово съгласие. Или командировката предполага работа по тр. правоотношение и работникът да е изпратен да я върши в друго населено място, извън постоянната му месторабота. Там изпълнява задачата, за която е командирован, като запазва трудовото си възнаграждение – чл.6,9 и 4 от НКС. Това е посочено и в решението на Видински окръжен съд по гр.д. №278/08 г., както и в Р по гр.д. №130/09 г. на ВКС, трето г.о. по чл.290 от ГПК, при тълкуване на чл.121 от КТ. ВКС принципно го споделя и на осн. чл.291,т.1 от ГПК за случая намира следното: Ищецът е член - кооператор на ответната ПК и е работил по тр. договор с нея на длъжността „шофьор- закупчик – работник”/ последното „съвместява много длъжности” – св. С., за всякаква работа според квалификацията на работника при нужда на работодателя, вкл. като продавач/. Постоянната му месторабота е в[населено място]. С решение на УС на ПК от 31.08.05 г. е командирован в друго населено място –[населено място], за работа в смесения магазин на кооперацията до изтичане на отпуските на титуляра – продавач, със същата заплата, считано от 8.08.05 г.. Нуждата на предприятието от командировката се установява от показанията на св. П. – настоящ председател на ПК и К. – председател към командироването. И двамата са посочили, че продавачът в магазина е излязъл в отпуск по болест и това е наложило командировката на ищеца, за да работи - продава на обекта. Въпреки решението на УС и настояването на ищеца, командировъчна заповед не му била издадена. За процесния период той безспорно и установено е работил в другото населено място като работник - продавач в смесения магазин /заповед на ПК от 5.11.07 г./, в изпълнение работата по трудовия му договор с ПК, и е получавал непроменено възнаграждението по договора -264 лв., което е различно от това на титуляра на длъжността -150 лв. – св. С., касиер - счетоводител на ответника. Трудовите правоотношения на член - кооператорите в ПК се уреждат от Закона за кооперациите – чл.9, ал.2, устава на кооперацията и КТ. Последният се прилага субсидиарно, доколкото в закона или устава не е предвидено друго - пар.2 от ДР на КТ. Като член - кооператор ищецът е длъжен да изпълнява решенията на органите на ПК – чл.13 от устава й. С решение на УС при възникнала за работодателя нужда е командирован да работи в друго населено място в изпълнение на определената му задача. Или работникът е работил в друго населено място за процесния период по законното нареждане на работодателя, дадено с решението на УС по направляване цялостната дейност на кооперацията /чл.28 от устава/. Работодателят, чрез председателя на ПК, не е издал заповед за командировка по чл.8 и 9 от НКС, което е бил длъжен да направи при взетото от УС решение за това – чл.33, ал.1 от устава. При писмено протоколираната воля на управителния орган на ПК - работодател за командироване на работника със съответстващите му признаци и посочени условия – изпълнение на тр. задължения извън постоянната му месторабота поради нужда на работодателя, с определена задача и срок и запазено тр. възнаграждение - неиздаването на заповед за командировка от председателя на кооперацията, който е оправомощен и длъжен да го направи / чл.8, ал.2 и чл.10 от НКС/ е недобросъвестно поведение. То не може да доведе до неблагоприятни за работника последици – извод за липса на командировка и недължимост на парите за нея в нормативно предвидения размер. Поради изложеното, според ВКС, въззивното решение в обжалваната част е неправилно – постановено в нарушение на материалния закон, следва да бъде отменено и вместо него да се постанови ново, с което искът да се уважи за сумата от 2 972 лв. – командировъчни дневни пари за процесния период на командировка. Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решението на Окръжен съд Добрич по гр.д. №639/09 г. от 2.12.09 г. в обжалваната част, с която искът по чл.215 от КТ е отхвърлен за сумата от 2972 лв. и вместо него постановява: ОСЪЖДА П. кооперация „З.”,[населено място] за заплати на Д. Т. Н. на осн. чл.215 от КТ сумата от 2 972 лв., командировъчни пари, за времето на командировката му в[населено място] от 8.08.05 г. до 5.07.07 г. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: