Р Е Ш Е Н И Е № 215 С.,23.06.2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България,Второ гражданско отделение,в съдебно заседание на шестнадесети юни през две хиляди и единадесета година,в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елса Ташева ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова Зоя Атанасова при участието на секретаря Ани Давидова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова гражданско дело № 1014 от 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.290-293 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. Д. К. от [населено място] срещу въззивното решение на Окръжен съд-Монтана, постановено на 21.04.2010г. по гр.д.№65/2010г.,с което е оставено в сила решението на първоинстанционния съд,с което е признато за установено по отношение на касатора,че А. Н. К. е собственик на 2/3 ид.части от имуществото,придобито по време на брака,включващо поземлен имот с идентификатор * по кад.карта на [населено място]; мотоциклет “П. С. ф. 2” с ДК [рег.номер на МПС] ,двигател *, рама *.;лек автомобил “Н. Т.” с ДК [рег.номер на МПС] ,двигател Т.,рама *.; л.а. “*.”, модел “*.” с ДК [рег.номер на МПС] . С определение №50/21.01.2011г.,постановено по настоящето дело, касационното обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл.280,ал.1,т.2 ГПК по въпроса за правното значение на приноса в придобиването на имуществото,съпоставен с доходите на съпрузите и за значението на съотношението между доходите и приноса като цяло. Касаторът поддържа,че обжалваното решение е неправилно,тъй като по делото не са събрани никакви доказателства,установяващи приетия от съда за значителен доход на А. Н. К.,което е отразено и в мотивите на решението,с оглед на което счита извода на съда за значително по-голям принос на бившия съпруг при придобиване на имуществото за необоснован. Моли обжалваното решение да бъде отменено. В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба А. Н. К. изразява становище,че жалбата е неоснователна по изложените в отговора съображения. Поддържа,че не е установено да е разпилявал имущество и да не е изпълнявал задълженията си като съпруг и баща,докато жалбоподателката не е работила,грижела се е за децата и семейството като всяка майка и не е установено тези грижи да са представлявали обособени затруднения за нея. Върховният касационен съд,като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290,ал.1 ГПК и чл.293 ГПК, приема следното: По реда на чл.28,ал.3 СК от 1985г./отм./ А. Н. К. е предявил срещу Д. Д. К. иск за определяне на по-голям дял от придобитите по време на брака им вещи,представляващи съпружеска имуществена общност,поради значително по-голям принос в придобиването им. В обжалваното решение е прието,че страните са бивши съпрузи, сключили граждански брак на 16.05.1998г.,прекратен с решение по гр.д.№1103/2006г.,в сила от 29.12.2006г. като от брака си същите имат три деца. Прието е,че по време на брака е изграден нов дом в [населено място], [улица],който имот по време на бракоразводното дело е дарен на трите деца. А. Н. е развивал търговска дейност и е осигурявал средствата,необходими не само за семейството,но и за тази дейност,докато Д. Д. по време на брака не е реализирала трудови доходи. Прието е,че А. Н. е собственик на [фирма] и съдружник в [фирма],в ликвидация,като въпреки липсата на доказателства за точния размер на реализираните пред годините доходи е прието,че такива са били налице,както и че именно с тези доходи изцяло е било обезпечено материалното състояние на семейството, предоставени са средства за цялостната издръжка,за закупуването на имотите,вкл. имота,представлявал семейно жилище,дарен впоследствие на децата,за обзавеждането му,както и за придобиване на вещите,предмет на исковата претенция. Прието е,че Д. Д. се е грижела изключително добре за отглеждането и възпитанието на родените от брака деца,за семейството и съпруга си ,поела е изцяло домакинската работа и поддържането на семейната къща,което е ставало обаче без особени затруднения за нея и без да е лишена от подкрепа. С оглед положения от Д. Д. труд в домакинството,за отглеждането на децата и създаване на нормална обстановка в дома,но и с оглед пълната липса на доходи по време на брака,за Д. Д. е определен принос в придобиването на имуществото в режим на съпружеска имуществена общност 1/3 ид.част. Приносът на А. Н. е определен на 2/3 ид.части с оглед притежаваните от него парични средства,придобити от работата му в чужбина,средствата от търговска дейност,поведението и отношението му към децата,което било грижовно и отговорно,като е прието,че доходът му от търговска дейност,вложен в придобиването на общото имущество значително надхвърля приноса на Д. Д.,формиран от влагането на средства и труд,грижи за децата и работа в домакинството. По въпроса за правното значение на приноса в придобиването на имуществото,съпоставен с доходите на съпрузите и за значението на съотношението между доходите и приноса като цяло в производството по чл.288 ГПК е констатирано наличие на противоречива практика. В представеното с изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК решение №212/22.04.1985г. на ІІ ГО на ВС е прието,че по-големият размер на трудовото възнаграждение на единия от съпрузите не е основание за определяне на по-голям дял от имуществената общност,щом другият съпруг е изпълнявал задълженията си по чл.12 СК от 1968г./отм./. В решение №64/29.01.1998г. на ІІ ГО на ВКС е прието,че при разглеждането на иска по чл.28,ал.3 СК от 1985г. следва да се държи сметка и за това как бившите съпрузи са изпълнявали задълженията си по чл.18 от този закон по време на брака. В решение №53/13.02.2006г. по гр.д.№1243/2004г. на ІІ ГО на ВКС пък е прието,че разликата в доходите има значение,независимо от изпълнението на задълженията по чл.18 СК от 1985г.,когато в придобиването на общото имущество са вложени доходи от търговска дейност. Настоящият състав на ІІ ГО на ГК на ВКС,след преценка на застъпеното становище в цитираните решения и в постановеното от Окръжен съд-Монтана по поставения въпрос,на основание чл.291,т.1 ГПК приема за правилно становището,изразено в решение №212/22.04.1985г. на ІІ ГО на ВС и в решение №64/29.01.1998г. на ІІ ГО на ВКС,като съображенията за това са следните: Съгласно чл.19,ал.2 СК от 1985г./отм./ съвместният принос може да се изрази във влагането на средства и труд,в грижи за децата и работа в домакинството,като нито един от изброените в закона начини за включване на съпрузите чрез принос в придобиване на имуществото по време на брака не е възприет от законодателя като имащ най-голямо или преимуществено значение. Не може да се приеме следователно,че приносът,изразяващ се във влагане на средства е по-значим от приноса, изразяващ се в личен труд или в грижи за децата и работа в домакинството. Преценката винаги следва да се извършва конкретно чрез съпоставяне на приноса на двамата съпрузи,независимо от начина,по който всеки един от тях е съдействувал за материалните придобивки на семейството. В случай, че само единият съпруг е реализирал доходи,но другият съпруг изцяло е поел грижата за децата,семейството и домакинството,като децата са повече на брой,следва да се преценява и степента на ангажираност с грижите за децата,вкл. с оглед техния брой,възраст,а оттам и да се прецени обема на извършваната домакинска работа. Всеки от съпрузите следва да докаже и то по категоричен начин своя принос. На доказване подлежи както влагането на средства от трудово възнаграждение или търговска дейност в определен размер,така и полаганият труд в домакинството и грижите за децата. За да бъде възможно съпоставянето на приноса,следва да се установи размерът на вложените средства,количеството полаган личен труд,действията,чрез които са осъществявани грижите за децата,както и работата в домакинството. При извършване на съпоставянето следва да се вземат предвид броя и възрастта на децата,техните занимания,за чието осъществяване родителят се е грижел,действията,които е извършвал при това и за поддържането на домакинството на съответното ниво. По основателността на касационната жалба и с оглед изложеното по-горе становище,настоящият състав приема следното: Обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо,но по същество неправилно поради допуснати нарушения на съдопроизводствените правила /чл.188,ал.3 ГПК/отм./ ,неправилно приложение на материалния закон /чл.19,ал.2 и чл.28,ал.3 СК от 1985г./отм./ и необоснованост. Както вече беше отбелязано,всеки един от бившите съпрузи следва да докаже твърденията си за наличие на по-голям принос в придобиване на имуществото по смисъла на чл.28,ал.3 СК от 1985г./отм./. Съпругът,който твърди,че неговият принос значително надхвърля приноса на другия съпруг, следва да установи това свое твърдение и то по категоричен начин независимо от естеството на действията,чрез които твърди,че е допринасял за придобиването на имуществото по време на брака. Ако този съпруг поддържа,че неговият принос се изразява в осигуряване на материалната издръжка на семейството,размерът на средствата следва да бъде установен, за да бъде извършена преценка за осигурения стандарт на живот на семейството,който да бъде съпоставен с приноса на другия съпруг, изразяващ се в грижи за децата и семейството и в работа в домакинството, който също има своето количествено измерение с оглед броя на децата, тяхната възраст,задълженията,които са били изпълнявани по повод тяхното развитие и конкретните дейности,извършвани в домакинството. Тежестта да установи,че приносът му значително надхвърля този на другия съпруг е на предявилото иска лице,в случая на А. Н.. По делото обаче не са представени доказателства за размера на получаваните от А. Н. доходи от търговска дейност. Действително е установено,че единствен той е осигурявал финансовата издръжка на семейството,тъй като Д. Д. не е работила,но с оглед броя на отглежданите от нея деца, тяхната възраст/А., [дата на раждане] , А., [дата на раждане] и А., [дата на раждане] /, необходимостта от изпълнение на множество задължения по повод тяхното развитие/посещение на уроци по балет и пиано/,както и големината на домакинството /голяма къща с двор и терасовидна градина/, неправилно въззивният съд е приел,че този факт сам по себе си е достатъчен,за да се приеме,че приносът на А. Н. значително надхвърля този на бившата му съпруга Д. Д.. Както вече беше отбелязано,сам по себе си фактът,че само единият съпруг осигурява финансово семейството не е достатъчен,за да се приеме,че неговият принос надхвърля значително приноса на другия съпруг за придобиване на общото имущество. Ирелевантно е и обстоятелството дали извършваните от съпрузите дейности,чрез които са допринасяли за придобиване на това имущество са представлявали за тях затруднение или не,тъй като съпоставянето на приноса следва да се извършва на основата на обективни критерии. Ирелевантно е и обстоятелството дали съпругът, чийто принос се изразява изцяло и само в пари е разпилявал имущество и парични средства или е влагал цялата си печалба за нуждите на семейството. От съществено значение е дали приносът на единия съпруг съответствува на приноса на другия или значително го надхвърля. В случая съпоставянето на полаганите от Д. Д. грижи за родените от брака три деца и за домакинството на петчленното семейство /поддържане на дома и градината/ с осигурените от А. Н. парични средства, за чийто размер по делото не са представени доказателства, не дава основание да се приеме,че приносът на А. Н. значително надхвърля този на бившата му съпруга. Следва да се приеме,че двамата бивши съпрузи са допринесли с действията си в равна степен за придобиване на имуществото по време на брака. С оглед гореизложеното по реда на чл.293,ал.1 ГПК обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо това предявеният от А. Н. К. по реда на чл.28,ал.3 СК от 1985г./отм./ иск бъде отхвърлен като неоснователен като в полза на Д. Д. бъде присъдена сумата 420лв.,представляваща направените по делото разноски. По изложените по-горе съображения,Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивното решение на Окръжен съд-Монтана, постановено на 21.04.2010г. по гр.д.№ 65/2010 и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният от А. Н. К. срещу Д. Д. К. иск за определяне по реда на чл.28,ал.3 СК от 1985г./отм./ по-голям дял от придобитото по време на брака им имущество,включващо поземлен имот с идентификатор * по кад.карта на [населено място]; мотоциклет “П. С. ф. 2” с ДК [рег.номер на МПС] ,двигател *, рама *.;лек автомобил “Н. Т.” с ДК [рег.номер на МПС] ,двигател Т., рама *; л.а. “*.”, модел “*.” с ДК [рег.номер на МПС] . ОСЪЖДА А. Н. К. на основание чл.78,ал.2 ГПК да заплати на Д. Д. К. сумата 420лв./четиристотин и двадесет лева/,представляваща направените по делото разноски. Председател: Членове: