О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 181 гр. София, 30.04.2018 г. Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на десети април, две хиляди и осемнадесета година, в състав: Председател: EМИЛ ТОМОВ Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА като разгледа докладваното от съдия Николаева ч. гр. дело № 663 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Б. Б. З. срещу определение № 18 от 10. 01. 2018г., постановено по в.ч.гр.д. № 250/2017г. на Кърджалийски окръжен съд, с което е оставена без уважение частна жалба на касаторката срещу определение от 15. 11. 2017г. по гр. д. № 136/2016г. на Районен съд – Ардино, с което е прекратено като недопустимо производството по молба на Б. Б. З. с правно основание чл. 19, ал. 1 вр. с чл. 73 Закона за гражданска регистрация /ЗГР/ за поправка в съставения в Република България акт за граждански брак № 0092/21. 05. 2014г. на [община] досежно фамилното име на съпругата - касаторка от З. на З.. Касаторката моли обжалваното прекратително определение да бъде отменено като неправилно и вместо него да бъде постановено решение по същество, с което да бъде уважена молбата й за поправка в акта за граждански брак досежно фамилното й име. Ответникът по частната касационна жалба – [община] не подава отговор. Частната касационна жалба е допустима като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана страна, срещу определение на въззивен съд по частна жалба срещу преграждащо първоинстанционно определение, подлежащо на касационно обжалване съгласно чл. 538 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК към частната касационна жалба касаторката навежда доводи за наличие на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК по следните въпроси: 1. При пресъздаване на акт за граждански брак в Република България /РБ/ въз основа на акт за граждански брак, сключен в чужбина, органът по гражданско състояние може ли да промени името на нетитуляра и чужд гражданин в пресъздадения акт за граждански брак в РБ? и 2. При сключен в чужбина граждански брак между български гражданин и чужд гражданин, ако българският гражданин – титуляр на акта за граждански брак след това е променил фамилното си име по съдебен ред, какви са правомощията на съпруга – чужд гражданин да промени като уеднакви фамилното си име с промененото фамилно име на съпруга си – по административен или по съдебен ред?. Първоинстанционният съд е сезиран с молба с правно основание чл. 73 ЗГР за поправка в съставения в РБ акт за граждански брак, сключен в Република Турция /РТ/ между молителката като турска гражданка и А. Е. З., притежаващ двойно гражданство – турско и българско, досежно фамилното име на съпругата, което е Б. З. вместо записаното в акта за граждански брак Б. З.. Молителката, турска гражданка, със статут на продължително пребиваваща в РБ, е обосновала исканата поправка на фамилното име в съставения в РБ акт за граждански брак, с влязло в сила съдебно решение на Ардински районен съд, с което е променено фамилното име на съпруга й от З. на З.. Посочила е, че бракът е сключен в РТ и там е съставен акта за граждански брак, след което в РБ е пресъставен акт за граждански брак, тъй като съпругът е и с българско гражданство, в който той е записан с имената си по регистрите за гражданско състояние в РБ, т.е. с фамилия З., с каквато фамилия е записана и съпругата. След промяната, допусната по съдебен ред във фамилното име на съпруга, в пресъставения акт за граждански брак в РБ съпругът фигурира с променената си фамилия З., а съпругата с фамилия З., макар в документите й за самоличност да е З.. Всички гореизложени обстоятелства, според молителката обуславят правния й интерес да иска поправка на фамилното си име в пресъставения в РБ акт за граждански брак, за да се уеднакви фамилното име на двамата съпрузи и за да не е необходимо удостоверяване на идентичност на двете различни фамилии при преминаването й от РБ в РТ и обратно. Кърджалийски окръжен съд, квалифицирайки правилно молбата като такава по чл. 73 ЗГР вр. с чл. 38, ал. 4 ЗГР вр. с чл. 547 ГПК, за поправка на фамилно име в акт за граждански брак, обусловена от промяна на фамилното име на съпруга със съдебно решение, предопределящо уеднаквяване и на фамилното име на съпругата с отразяване на това обстоятелство в издадения акт за граждански брак, намира същата за недопустима поради това, че съществува административен ред за такава поправка, който изключва съдебния /чл. 76, ал. 5 в редакция от 14. 11. 2017г./, визиращ промяна по административен ред на име на титуляр на акт за гражданско състояние в изрично предвидени в закона случаи, какъвто е процесния случай, регламентиран от чл. 74, ал. 5, пр. 1 ЗГР. Настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд, приема, че формулираният от касаторката втори правен въпрос за допустимостта на съдебния ред за промяна на фамилното име на съпругата – чужд гражданин в съставения в РБ акт за граждански брак, обусловена от промяната с влязло в сила съдебно решение на фамилното име на съпруга – български гражданин, с цел уеднаквяване на фамилните имена на двамата съпрузи, е обуславящ за изхода на настоящото охранително производство и е от значение за точното прилагане на закона, поради което по него следва да бъде допуснато касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. В раздел VІІІ ЗГР е предвиден съдебен или административен ред за промяна в данните за гражданско състояние на лицата по чл. 3 ЗГР, подлежащи на гражданска регистрация в РБ, измежду които са и чужденци, получили разрешение за дългосрочно пребиваване в РБ, каквато е молителката, в съставените актове за гражданско състояние, като в едни случаи редът е само съдебен /чл. 81а, чл. 76, ал. 5, в редакция, публ. ДВ, бр.91/2017г./, в други случаи е само административен /чл. 77 ЗГР/, а в останалите случаи им е предоставена засилена защита и избор да отнесат въпроса за дължимите отбелязвания, допълнения и поправки в актовете, или тяхното несъответствие, направо в съда. Този е и случаят, в който администрацията е упражнила задълженията си за отбелязване и отразяване на обстоятелствата при гражданската регистрация относно състоянието на граждански брак по начин, незаконосъобразно засягащ права на съпруг, гражданин на чужда държава, или не ги е упражнила съгласно произтичащи от закон изисквания, в резултат на което са вписани неверни данни. Тогава дори да съществува административен ред за исканата промяна по чл. 73 ЗГР, това обстоятелство не изключва съдебния ред, ако той е предпочетен от съответното лице. Когато гражданският брак е сключен между чужд гражданин и български гражданин в чужбина и в съставения акт за граждански брак в РБ съгласно правилата на чл. 72, ал. 5 ЗГР фамилното име на съпругата – чужд гражданин, приела да носи фамилията на съпруга си – български гражданин, е записано с наставката –ова, след промяна по съдебен ред на фамилията на съпруга и отразяване на тази промяна в съставения акт за граждански брак в РБ, е допустимо отбелязването по чл. 74, ал. 2 ЗГР от длъжностното лице по гражданско състояние на промяната във фамилното име и по отношение на съпругата. Това е така, тъй като фамилното име на съпругата – чужденка, избрала да носи фамилията на съпруга си, следва съдбата, включително при промяна по надлежния ред, на фамилията на съпруга, тъй като двете фамилни имена не могат да са различни. В горепосочената хипотеза влязлото в сила съдебно решение за промяна на фамилното име на съпруга – български гражданин, несъдържащо типичната наставка – ов, е законово основание за промяна в съставения акт за граждански брак на фамилните имена на двамата съпрузи, които следва да са еднакви. При вече осъществен съдебен ред за промяна на фамилното име на съпрузите в съставения акт за граждански брак в РБ по реда на чл. 73 ЗГР, но при неизвършено отбелязване по смисъла на чл. 74, ал. 2 ЗГР от длъжностното лице по гражданско състояние, е налице хипотезата на вписване на неверни данни в акта, при която съгласно чл. 38, ал. 4 ЗГР вр. с чл. 547 ГПК заинтересуваните лица /двамата съпрузи или единият от тях с невярната фамилия/ установяват правата си по съдебен ред. В хипотезата на чл. 38, ал. 4 ЗГР съдебният ред е всякога допустим. Депозираната молба за поправка на фамилното име на съпругата – турска гражданка в съставения по реда на чл. 72 ЗГР акт за граждански брак в РБ е с правно основание чл. 73 вр. с чл. 38, ал. 4 ЗГР вр. с чл. 547 ГПК и съобразно отговора на горепосочения правен въпрос е допустима и като такава подлежи на разглеждане по същество от сезирания първоинстанционен съд. Атакуваното въззивно определение е неправилно и като такова следва да бъде отменено, а делото – върнато на Ардински районен съд за произнасяне по основателността на молбата и извършване на необходимите съдопроизводствени действия с конституиране като заинтересовано лице по делото на съпруга на молителката и събиране на необходимите доказателства. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 18 от 10. 01. 2018г. по в.ч.гр.д. № 250/2017г. на Кърджалийски окръжен съд. ОТМЕНЯ определение № 18 от 10. 01. 2018г. по в.ч.гр.д. № 250/2017г. на Кърджалийски окръжен съд и потвърденото с него определение от 15. 11. 2017г. по гр. д. № 136/2016г. на Ардински районен съд, с което е прекратено като недопустимо производството по делото. ВРЪЩА делото на Ардински районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия съобразно дадените указания в мотивите на настоящия съдебен акт. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: