Р Е Ш Е Н И Е № 118 Гр. София, 12.12.2019 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в публично съдебно заседание на осемнадесети септември през две хиляди и деветнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ ПЕТЯ ХОРОЗОВА при участието на секретаря Силвияна Шишкова изслуша докладваното от съдията Петя Хорозова т.д. № 2288/2018 г. и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по постъпила касационната жалба от АГЕНЦИЯ ЗА ПРИВАТИЗАЦИЯ И СЛЕДПРИВАТИЗАЦИОНЕН КОНТРОЛ, [населено място], чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 54/19.03.2018 год., постановено по в.т.д. № 7/2018 г. по описа на Апелативен съд - Варна, с което, след отмяна на решение № 34/04.07.2017 г., постановено по т.д. № 139/2016 г. на Окръжен съд – Търговище, е отхвърлен предявеният против СТАРИЯ ДЪБ-97 ООД [населено място] иск с правно основание чл.422 ГПК за установяване дължимостта на сумата от 23 582.17 щатски долара, представляваща незаплатена девета годишна разсрочена вноска от договор за приватизационна продажба на дялове от капитала на „Стария дъб“ ООД, [населено място], сключен на 12.08.1998 г., за което вземане е била издадена заповед за незабавно изпълнение, ведно със законна лихва и разноски. Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато по въпроса - Ако е спазен едномесечният срок по чл.415, ал.4 ГПК за предявяване на иска по чл.422 ГПК, последното има ли обратно действие и прекъсва ли давността от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение? В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, въз основа на които се моли за неговата отмяна и за уважаване на исковата претенция, ведно с присъждане на сторените разноски. Според касатора, въззивният съд не се е съобразил с указанията на ТР № 2/26.06.2015 г. по т.д.№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, като неправилно е пресметнал течението на погасителната давност, считано от връчване на поканата за доброволно изпълнение, вместо от подаването на молбата за образуване на изпълнително дело с посочване на конкретен изпълнителен способ; както и не е взел предвид спецификата на иска по чл.422 ГПК при приложението на института на погасителната давност, която се прекъсва от момента на подаване на заявлението, ако кредиторът в заповедното производство предяви в срока по чл.415 ГПК иска си за установяване на вземането, както и не тече по време на процеса. Релевира и допуснати процесуални нарушения от страна на въззивния съд, изразяващи се в липса на произнасяне по направените от касатора допустими и относими доказателствени искания. Против касационната жалба е депозиран писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК от страна на СТАРИЯ ДЪБ-97 ООД, [населено място], чрез процесуален пълномощник, съдържащ становище за неоснователност на същата. В публичното съдебно заседание управителят на ответното дружество поддържа подадения отговор, като моли прекъсването на давността да се преценява от гледна точка на бездействието на кредитора преди предявяване на исковата молба. Подробни доводи развива в представената писмена защита. За да се произнесе по предмета на спора по реда на чл.290 ГПК, с оглед данните по делото и становищата на страните във връзка с посочените в жалбата основания, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение съобрази следното: Преценката на въззивния съд се основава на безспорно установените факти, че: Между страните е налице облигационно правоотношение по договор за приватизационна продажба на 13 187 дружествени дяла, представляващи 80 % от капитала на „Стария дъб“ ООД, [населено място]; По силата на т.6 от договора купувачът заплаща на продавача цена в размер на 17.41 щатски долара за всеки дял; АГЕНЦИЯТА ЗА ПРИВАТИЗАЦИЯ И СЛЕДПРИВАТИЗАЦИОНЕН КОНТРОЛ е поискала от РС - Търговище издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за сумата от 23 582.17 щатски долара, представляваща ІХ-та годишна разсрочена вноска от цената на приватизационния договор; заявлението е уважено и е издадена заповед № 1322/14.12.2010 г. за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 2333/2010 г. по описа на РС – Търговище; длъжникът е подал възражение по чл.414 ГПК, обусловило предявяването на иска по чл.422 ГПК, което е станало в едномесечен срок от получаването на съответните указания. Последователно подържаната теза на СТАРИЯ ДЪБ-97 ООД в исковото производство е била, че макар и дължимо по договора, процесното вземане, което е станало изискуемо на 12.08.2008 г., е погасено по давност, тъй като изпълнителното производство по издадения изпълнителен лист е образувано на 18.06.2015 г., а поканата за доброволно изпълнение до длъжника е връчена на 19.10.2016 год. Тези доводи са споделени от въззивния съд. Той е приел, че макар искът по чл.422 ГПК да е предявен в едномесечния преклузивен срок по чл.415 ал.4 ГПК, вземането все пак е погасено по давност, доколкото от датата на издаване на заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителния лист до предприемането на действия за принудително изпълнение са изтекли повече от пет години, поради което правото на принудително изпълнение е погасено. По правния въпрос, обусловил разглеждането на касационната жалба, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение съобрази следното: Видно от указанията, дадени с ТР № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т.9, с разпоредбата на чл.422 ал.1 ГПК /според която искът за установяване съществуването на вземането се смята за предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение/, е създадено изключение от общото правило на чл.125 ГПК относно момента на предявяване на иска и възникване на съответните правни последици /вкл. прекъсване и спиране на давността/. Посочената в нормата на чл.422 ал.1 ГПК фикция обаче не означава, че съществуването на материалното право се установява единствено към този момент, без да се съобразяват фактите от значение за спора към момента на формиране на силата на пресъдено нещо, а именно - приключване на съдебното дирене, след което решението влиза в сила. В производството по чл.422 ГПК общото правило на чл.235 ал.3 ГПК е приложимо, като съдът взема предвид всички факти, които са от значение за спорното право, а това са фактите, настъпили след предявяване на иска, респ. – след момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. В хипотезата на чл.418 ГПК, доколкото заповедта подлежи на изпълнение преди да е влязла в сила, сумите, събрани по принудителен ред в изпълнителното производство, имат за основание издаденото разпореждане за незабавно изпълнение и не подлежат на съобразяване от страна на съда в исковия процес. Стъпвайки на постановките на цитираното тълкувателно решение, в т.1.2. от ТР № 8 от 21.02.2019 г. по тълк. д.№ 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС се акцентира върху приложението на чл.235 ал.3 ГПК относно фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, с изключение на факта на удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен процес. Изведен и извод, че последователното прилагане на този принцип, а и на нормата на чл.235 ал.3 ГПК, налага при разрешаване на спор по чл.422 ГПК да се вземе предвид настъпването на падежа на определени вноски в хода на производството, въпреки липсата на надлежно обявена предсрочна изискуемост на кредита преди подаване на заявлението. В т.14 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк.д.№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС /относно приложението на чл.116 б.В ЗЗД при молба за издаване на изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание по чл.242 ГПК – отм./ се правят разяснения, че сега действащият ГПК урежда заповедното производство като част от изпълнителния процес и затова заявлението за издаване на заповед за изпълнение не прекъсва давността. Тя се прекъсва с предявяването на иска за съществуване на вземането по чл.422 ал.1 ГПК, като предявяването му има обратно действие, само ако е спазен срокът по чл.415 ал.1 ГПК. С липсата на подобна правна уредба в ГПК от 1952 г. е аргументиран изводът, че на молбата за издаване на изпълнителен лист по отменения кодекс не може да бъде придадено действие да прекъсва давността. Такова действие е неприемливо и с оглед едностранния характер на производството за издаване на изпълнителен лист. Длъжникът узнава за същото едва при връчване на призовката за доброволно изпълнение, когато давността е прекъсната със започване на изпълнителния процес. Давността се прекъсва само със започване на производство, в което длъжникът участва. Давността не може да бъде прекъсната, без длъжникът да узнае това. В същия смисъл са и мотивите към т.10 от тълкувателното решение. Според тях, давността е правна последица на бездействието на кредитора, поради което ако той няма правна възможност да действа, давност не тече. Ако кредиторът бездейства /не предявява иск/, давността тече, защото той може да избира да предяви иск, или не. Давността прекъсва с предявяването на иска и спира да тече, защото кредиторът не може да направи нищо за събиране на вземането си, докато исковият процес е висящ. Когато съдебното решение влезе в сила, започва да тече нова давност. Такава започва да тече и с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. В изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът може да избере дали да действа /като иска нови изпълнителни способи, ако не е удовлетворен/, или да не действа. Преценени в цялост, тълкувателните мотиви на ТР № 2/26.06.2015 г. изтъкват бездействието на кредитора във времето като основание за течение на погасителната давност, а тълкувателните мотиви на ТР № 4 от 18.06.2014 г. и ТР № 8 от 21.02.2019 г. отдават значение на факти, които могат да бъдат съобразявани в хода на производството по чл.422 ГПК след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. С оглед горното, по конкретно поставения въпрос съдът приема следното: Липсва бездействие на кредитора в заповедното производство при издаване на обикновена заповед за изпълнение, т.к. препис от нея се връчва на длъжника за възражение от заповедния съд и изпълнителен лист може да се издаде едва след влизането й в сила /чл.416 ГПК/. Преди този момент кредиторът няма правна възможност да действа по изпълнението й. При издаването на заповед за незабавно изпълнение на основанията, посочени в чл.417 ГПК, едновременно със заповедта се издава и изпълнителен лист /чл.418 ГПК/. Заповедта за изпълнение в този случай се връчва на длъжника от съдебния изпълнител, след образуване на изпълнително дело /чл.418 ал.5 ГПК/ по почин на кредитора. Следователно, времето от момента на издаване на заповед за незабавно изпълнение ведно с изпълнителен лист до предприемане на действия по връчването й на длъжника зависи от волята на кредитора. Ето защо правилото, че погасителната давност се прекъсва с предявяване на иска за съществуване на вземането, но към минал момент - този на подаване на заявлението, ако искът е предявен в срока по чл.415 ГПК, съгласно прогласеното в чл.422 ал.1 ГПК обратно действие на исковата молба, може да важи безусловно само за заповедите, издадени по чл.411 ал.3 ГПК. В случаите по чл.418 ГПК /които показват по-голямо сходство с предходната процесуална уредба на ГПК от 1952 г. - отм. за издаване на изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание/ бездействието на кредитора да предприеме действия за връчване на заповедта чрез съдебния изпълнител, с което да започне да тече както срокът на длъжника за възражение по чл.414 ГПК, така и срокът на кредитора за предявяване на иска по чл.415 ГПК, следва да бъде зачетено в производството по чл.422 ГПК като факт с правно значение по смисъла на чл.235 ал.3 ГПК. Указанията в посочените тълкувателни решения, съгласно които давността относно вземането се прекъсва, считано от момента на подаване на заявлението, ако са спазени условията на чл.422 ал.1 ГПК, се съотнасят към хипотезата на издадена заповед за изпълнение по чл.418 ГПК само когато такова изпълнение е предприето в рамките на разумния срок, съответстващ на постановената съда незабавност на изпълнението. Ако заявлението по чл.417 ГПК е уважено, но въпреки това кредиторът бездейства - не получава издадения в негова полза изпълнителен лист, не образува изпълнително производство въз основа на него, респективно не овластява съдебния изпълнител да връчи заповедта за незабавно изпълнение и по този начин препятства осъществяване в пълнота на фактическия състав на заповедното производство и стабилизирането на заповедта, то тогава се касае именно за бездействие по смисъла на т.10 от ТР № 2 от 26.06.2015 г., което не може да има за последица прекъсването на давността. По изложените съображения, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение намира, че отговорът на поставения правен въпрос следва да бъде: При спазен едномесечен срок по чл.415 ГПК за предявяване на иска по чл.422 ГПК, прекъсването на давността от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение възниква само ако изпълнението е предприето действително незабавно, респективно в разумен срок и при липса на бездействие от страна на кредитора. При така даденото разрешение, обжалваното въззивно решение се преценява като правилно, по следните съображения: Заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение относно деветата вноска по договора за приватизационна продажба на 13 187 дружествени дяла, представляващи 80 % от капитала на „Стария дъб“ ООД с падеж 12.08.2008 г. е подадено на 13.12.2010 г., а заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителния лист са издадени съответно на 14.12.2010 г. и 15.12.2010 г. Изпълнителният лист и заповедта са получени при първо поискване от представител на Агенцията на 26.05.2015 г., изпълнителното дело въз основа на този изпълнителен лист е образувано на 18.06.2015 г., поканата за доброволно изпълнение ведно с приложенията й е изпратена от съдебния изпълнител на 19.10.2016 г. и е получена от ответното дружество на същата дата, възражението по чл.414 ГПК, мотивирано с изтичане на погасителната давност, е от 01.11.2016 г., а исковата молба по настоящото дело е предявена на 01.12.2016 г. При тези факти съдът намира, че петгодишната погасителна давност относно вземането е изтекла на 12.08.2013 г. /заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК не прекъсва давността/, а предприемането на действия по образуването на изпълнително производство и връчване на заповедта на длъжника е станало около пет години след издаването й, т.е. при наличие на бездействие на кредитора в посочения период. В тази хипотеза, макар исковата молба за установяване съществуването на вземането да е предявена в срока по чл.415 ГПК, тя не може да прекъсне вече изтеклата погасителна давност. Погасяването на вземането, предмет на заповедта за незабавно изпълнение от 14.12.2010 г., в периода преди образуването на изпълнителното производство съставлява факт с правно значение, чието съобразяване води до извод за несъществуване на спорното вземане. Като е постановил крайните си изводи в този смисъл, въззивният съд се е съобразил със смисъла на закона, поради което и актът му следва да бъде оставен в сила. Следва да се посочи, че неприемането от страна на въззивния съд на доказателства, представени от касатора в хода на процеса, не съставлява съществено процесуално нарушение, доколкото касае факти, ирелевантни за разрешаването на спора. Мотивиран от горното, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 54/19.03.2018 год., постановено по в.т.д. № 7/2018 г. по описа на Апелативен съд – Варна. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: