Ключови фрази
Частна касационна жалба * правен интерес * негаторен иск * съсобственост

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№121

Гр. София, 22.06.2018 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Второ отделение в закрито заседание на деветнадесети юни през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА
КРАСИМИР ВЛАХОВ

като разгледа докладваното от съдия Влахов ч. гр. д. № 2049 по описа на ВКС за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на М. А. Ф. и Р. П. Ф. от [населено място] срещу Определение № 782 от 28.03.2018 г. по ч. гр. д. № 558/2018 г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено Определение № 1364 от 30.01.2018 г., постановено по гр. д. № 13764/2014 г. на Варненския районен съд. С последното е прекратено като недопустимо производството по предявените от частните жалбоподатели срещу Т. Д. И., П. Т. М. и В. И. М. негаторни искове с правна квалификация чл. 109 ЗС за осъждане на ответниците да преустановят неоснователните действия, с които пречат на ищците да упражняват правото си на собственост върху апартаменти № 10 и № 11 в сграда с идентификатор № 10135.1501.326.1, находяща се в [населено място], [улица], а именно поддържане на искане за премахване на сградата, която е приведена в съответствие с одобрени инвестиционни проекти, както и за задължаване на ответниците да окажат съдействие по съхраняване и запазване на общите части на сградата, а именно да подпишат с останалите етажни собственици в сградата на [улица] заявление до РДНСК-СИР за отмяна на заповед № С-152 от 18.11.2002 г. на началника на РДНСК - В., с която е спряно изпълнението на строително-монтажните работи на сградата; да подпишат уведомление до район „О." за започване на довършителни СМР по общите части на сградата; да участват с парични средства в топлоизолирането и хидроизолирането и ремонта на покрива на сградата и подмяна на повредените водосточни тръби и улуци; за задължаване на ответниците да участват в довършителните строително-монтажни работи по завършване на общите части на сградата, а именно да участват с парични средства, съобразно притежаваните от тях идеални части от общите части на сградата: поставяне на топлоизолация и минерална мазилка по фасадните стени на сградата с приблизителна площ 600 кв.м; поставяне електроинсталация по стените на стълбището на сградата; мазилка на стените на стълбището и поставяне на плочки по стълбите и на парапети, поради липса на правен интерес от търсената защита.
Жалбоподателите поддържат становище за незаконосъобразност на въззивното определение и искат неговата отмяна.
В приложено към касационната частна жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е формулиран въпрос, който според жалбоподателите е от обуславящо значение за правилността на обжалваното въззивно определение, като се поддържа, че произнасянето по него от настоящата касационна инстанция би било от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото- основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Въпросът, уточнен и конкретизиран съобразно указанията на ТР № 1/ 19.02.2010 г. по т.д.№ 1/ 2009 г. на ОСГТК, е следният: Налице ли е правен интерес от предявяване на негаторен иск, с който се търси защита срещу правни действия/ бездействия на ответниците, свързани с ползването на съсобствен с ищеца недвижим имот, както и преодоляване по съдебен ред на тяхното несъгласие за извършване на действия, които според ищеца са необходими и полезни за общия имот?
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 276, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт на въззивния съд, с който е потвърдено първоинстанционно определение, преграждащо по-нататъшното развитие на производството /чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК/. С обжалваното въззивно определение е потвърдено първоинстанционното определение на В. за прекратяване производството по делото, поради недопустимост на предявения иск. За да потвърди посочения по-горе правен резултат, въззивният съд е констатирал, че в конкретния случай ищците твърдят, че ответниците им пречат да упражняват собственото си право чрез правни действия или бездействия, като чрез предявения иск целят постигането на един бъдещ резултат – да оттеглят искането си за премахване на сградата, да подпишат с останалите етажни собственици в сградата на [улица] заявление до РДНСК-СИР за отмяна на заповед № С-152 от 18.11.2002 г. на началника на РДНСК - В., с която е спряно изпълнението на строително-монтажните работи на сградата; да подпишат уведомление до район „О." за започване на довършителни СМР по общите части на сградата; да участват с парични средства в строително-монтажни работи по завършване на сградата. Изложени са съображения, че искът по член 109 ЗС е предоставен на собственика на вещно право за защита на това право от неоснователни преки или косвени въздействия върху имота му, с които се пречи, ограничава или смущава спокойното ползване на имота според неговото предназначение. Нарушението трябва да се състои във въздействие върху чуждата вещ, което да е трайно и да продължава при предявяване на иска. Обобщено е, че целта на негаторния иск по член 109 ЗС е да бъде преустановено незаконосъобразното фактическо действие и/или да бъде премахнат вредоносния резултат от увреждането, като бъде приведено фактическото състояние такова, каквото е било преди нарушението, като правен интерес от предявяване на иска е налице винаги, когато ответникът извършва фактически действия, които надхвърлят обема на притежаваното от него вещно право. Формиран е решаващ правен извод, че не е налице правен интерес от предявените негаторни искове, доколкото по съществото си същите са правно средство за защита срещу неоснователни действия, които по недопустим начин накърняват спокойното упражняване на правото на собственост, а не правно средство за преодоляване несъгласието на съсобствениците да извършат определени правни действия/бездействия по отношение на съсобствената вещ.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира, че касационното обжалване следва да бъде допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК- предвид необходимостта от създаване на съдебна практика, с която да се даде отговор на въпроса, налице ли е правен интерес от предявяване на негаторен иск, с който се търси защита срещу правни действия/ бездействия на ответниците, свързани с ползването на съсобствен с ищеца недвижим имот, както и преодоляване по съдебен ред на тяхното несъгласие за извършване на действия, които според ищеца са необходими и полезни за общия имот.
Настоящата касационна инстанция намира, че доколкото по съществото си негаторният иск по чл.109 ЗС е правно средство за защита срещу неоснователни действия, които по недопустим начин накърняват спокойното упражняване на правото на собственост, същият не може да бъде провеждан, за да се преодолее липсата на съгласие на съсобствениците за начина, по който да се управлява общата вещ, доколкото законът предвижда постигане на този резултат по друг ред. Според чл. 32, ал. 1 ЗС, общата вещ се използва и управлява съгласно решението на съсобствениците, притежаващи повече от половината от общата вещ, а съгласно ал. 2, ако не може да се образува мнозинство или ако решението на мнозинството е вредно за общата вещ, районният съд, по искане на който и да е от съсобствениците, решава въпроса, взема необходимите мерки и ако е нужно, назначава управител на общата вещ. Искането по чл. 32, ал. 2 ЗС по своята същност е правно средство за осъществяване на съдебна администрация на гражданското отношение между съсобственици за създаване на промяна в използването и служенето с общата вещ. Отказът на съсобственик да се даде съгласие за съществуването и довършването строежа на сграда в общия имот не разкрива признаците на противоправност като предпоставка за ангажиране на негаторната искова защита, тъй като законът е предоставил тези преценка на мнозинството съсобственици, а при неговата липса- на съда, пред когото се развива производство по спорна съдебна администрация. При осъществяване на съдебната администрация по чл. 32, ал. 2 от ЗС съдът следва да замести липсващото съгласие на съсобствениците относно реалното ползване на имота, като вземе "необходимите мерки" по начин, който максимално да съответства на правата на всеки съсобственик. Постановеното в производството по чл. 32, ал. 2 ЗС решение ще има изпълнителна сила именно относно разпределянето на ползването. Доколкото е налице нарочен, предвиден в закона ред за заместване на липсващото съгласие на съсобствениците за начина, по който се ползва общата вещ, предявен негаторен иск, насочен към постигане на този резултат, е недопустим поради липса на правен интерес /Решение № 116/03.11.2016 г. по гр. д. № 1432/2016 г. на ІІ г.о./
При така дадения отговор на правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване на въззивното определение, частната касационна жалба се явява неоснователна, а обжалваното определение, основано на правния извод за недопустимост на исковата претенция, по която е образувано производството, е правилно следва да се потвърди.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение,

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на Определение № 782 от 28.03.2018 г. по ч. гр. д. № 558/2018 г. на Варненския окръжен съд.
ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 782 от 28.03.2018 г. по ч. гр. д. № 558/2018 г. на Варненския окръжен съд.
Определението е окончателно.


Председател:
Членове: