4 Р Е Ш Е Н И Е № 881 София, 22.12. 2010 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в съдебно заседание на девети декември две хиляди и десета година в състав: Председател:Добрила Василева Членове:Маргарита Соколова Гълъбина Генчева При секретаря Емилия Петрова, като изслуша докладваното от съдията С. гр. д. № 1202/2009 г., и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. С определение № 1302 от 19.11.2009 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 182 от 14.04.2009 г. по в. гр. д. № 953/2008 г. на Пазарджишкия окръжен съд. Касаторът Общината [населено място] иска обжалваното решение да бъде отменено като неправилно, а предявеният иск - отхвърлен. Заявено е и допълнително искане - за прекратяване на производството по делото. Ответникът по касация Г. М. Б. счита, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното: С обжалваното въззивно решение е отменено решение № 226 от 20.10.2008 г. по гр. д. № 84/2008 г. на Велинградския районен съд и е уважен иск по чл. 108 ЗС за ревандикация на имот пл. № 431 от кв. 69 по плана на [населено място] от 1957 г. с площ от 1 000 кв. м., попадащ в УПИ I-за болница от кв. 65 по действащия план, очертан със зелен контур на скица към заключение на техническа експертиза от 25.06.2008 г. Въззивният съд приел, че имотът е отнет от собственика М. Я. Б. при действието на ЗПИНМ /отм./ без да е проведено отчуждително производство по съответния ред, попада в отреден за болница терен, съществува реално до размерите, в които е отчужден, а актуването му за публична общинска собственост не е пречка за реституция. Затова предпоставките на чл. 2, ал. 2 З. са налице и ревандикационната претенция, предявена от наследника на собственика, е основателна и доказана. Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса за тази от предпоставките за реституция, която е свързана с обекта на претендираното право на собственост, и на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по въпроса дали спорният имот е придобил характер на публична общинска собственост по смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗОбС и съставлява ли това пречка за реституция по чл. 2, ал. 2 З., в сила от 22.11.1997 г. Възстановяването на собствеността върху имотите, отнети без законово основание или отчуждени не по установения законов ред от държавата, от общините и от народните съвети в периода от 9 септември 1944 г. до 1989 г. - чл. 2, ал. 2 З., се извършва при наличие на общите предпоставки, визирани в чл. 2, ал. 3 от същия закон, а именно: имотът да е бил собственост на лицето, което се позовава на реституционния закон, съответно на неговите наследници; да е отнет при посочените в закона предпоставки; да се намира в собственост на държавата, общините и обществените организации или на техни фирми или еднолични търговски дружества по чл. 61 ТЗ и да съществува реално до размерите, в които е отчужден, към момента на влизане в сила на закона, който съставлява основание за възстановяване на собствеността - в разглеждания случай към 22.11.1997 г. В този смисъл са указанията по приложението на закона, залегнали в т.т. 1 и 3 на ТР № 6/2005 г. от 10.05.2006 г. на ОСГК на Върховния касационен съд. Законът не изисква предназначението на имота да е същото, каквото е било към момента на отчуждаването. Ц. на З. е да се възстанови собствеността върху отнетите имоти, доколкото те съществуват реално като обекти на собственост до размерите, в които са били отчуждени. В тази насока са разясненията по тази от предпоставките за реституция, която се отнася до обекта на правото на собственост, дадени в ТР № 1 от 1995 г. на ОСГК на Върховния съд. Дали обектът на правото съществува е въпрос и на фактическо установяване, включително и в хипотезата на отнемане не по установения от закона ред. С оглед на това становище настоящият състав на Върховния касационен съд намира следното: От представеното по делото заключение на вещото лице се установява, че съгласно плана от 1957 г. имот пл. № 431 с площ 840 кв. м., записан на името на М. Я. Б., попада в парцел, отреден за болница от кв. 69. На основание заповед на МНЗСГ от м. октомври 1954 г. е съставен акт за държавна собственост № 588 от 09.08.1962 г., който има за предмет имот на градската болница със застроена и незастроена площ 43 500 кв. м. Съгласно сега действащия план от 2004 г. спорният по делото имот попада в УПИ I-за болница от кв. 65, като 11 кв. м. от него са в изградена ж. б. площадка - рампа, обслужваща спешен сектор на болницата; 300 кв. м. - в изградена асфалтова настилка и 529 кв. м. са в незастроен терен. С оглед на тези данни следва да се приеме, че не са налице предпоставките за възстановяване на правото на собственост. Спорният имот е включен в парцел, отреден за болница - мероприятие, предвидено с плана на [населено място] от 1957 г., което е реализирано. Сградата на болницата е построена, като обстоятелството дали тя попада върху претендирания по делото имот или не, е без значение, защото той е част от двора на сградата, обслужва същата и съставлява терен, свързан с нея съгласно предвижданията на плана. Затова доводът на ответника по иска, сега касатор, че имотът не съществува реално в размерите, в които е отчужден, е основателен. Налице е пречка за възстановяването на собствеността, свързана с обекта на реституция. Следващият спорен въпрос е: съставлява ли пречка за възстановяване на собствеността обстоятелството, че имотът попада на територията на обект, предназначен за задоволяване на важна обществена потребност, каквато се явява здравеопазването. Съгласно т. 3 на ТР № 6 от 10.05.2006 г. на Върховния касационен съд наличието на предпоставките за възстановяване на собствеността върху имотите, одържавени по някой от законите, с които с приемането на ЗОСОИ е разширено приложното поле на З. /пред каквато хипотеза страните са изправени/, се преценява към 22.11.1997 г. Към този момент спорният имот е имал характер на публична общинска собственост, защото теренът на градската болница в [населено място] е предназначен за задоволяване на важна обществена потребност, каквато се явява здравеопазването. Фактът, че актът за публична общинска собственост е съставен по-късно - на 02.10.2000 г., е без правно значение, тъй като същият няма правопораждащо действие - чл. 5, ал. 3 ЗОбС. Обстоятелството, че към момента на влизане в сила на чл. 2, ал. 2 З. имотът е част от обществен обект на здравеопазването и като такъв - публична общинска собственост, е пречка за възстановяването му. С оглед изложеното настоящият състав на Върховния касационен съд намира за правилна практиката, изразена в представеното от касатора решение № 730 от 15.12.2008 г. по в. гр. д. № 753/2008 г. на Пазарджишкия окръжен съд, влязло в сила на 22.01.2009 г. С него е прието, че с влизането в сила на Закона за общинската собственост на 01.06.1996 г. имотът, с оглед предназначението му за трайно задоволяване на обществени потребности от общинско значение, е придобил характер на публична общинска собственост по смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗОбС, което съставлява пречка за реституция по чл. 2, ал. 2 З., в сила от 22.11.1997 г. Ищецът-ответник по касация, се позовава на решението по гр. д. № 369/2005 г. на ВКС на РБ, IV-а г. о., което също има за предмет имот, включен в отредения за болница терен. Даденото с него разрешение, че имотът е възстановен по силата на чл. 2, ал. 2 З., е формирано при различна фактическа обстановка: с оглед установеното местоположение на имота и заключението на вещо лице за нормативно необходимата площ според броя на леглата в болничното заведение е прието, че не е налице пречка за възстановяване на собствеността на наследниците на бившия собственик. От правна страна значение е придадено на факта, че актът за общинска собственост е съставен на 02.10.2000 г., т. е. за имот, който вече е бил реституиран на основание закона, при липса на данни за хипотезата на чл. 2, ал. 7 ЗОСОИ. Това разрешение не може да бъде споделено, защото на първо място спорният сега имот е придобил статут на публична общинска собственост, с оглед предназначението му за трайно задоволяване на обществена потребност от общинско значение, още с влизането в сила на Закона за общинската собственост /ЗОбС/ - Обн., ДВ, бр. 44 от 1996 г., обявил общинската собственост за публична и частна - чл. 3, ал. 1. На следващо място, с пар. 15 от ПЗР на ЗИДЗУТ съгласно публикацията в ДВ, бр. 17 от 2009 г., се прие нова алинея 4 на чл. 7 от Закона за общинската собственост, според която собствеността върху имоти - публична общинска собственост, не подлежи на възстановяване. Имотът е предназначен за обществен обект на здравеопазването и затова попада в обхвата на въведената от законодателя изрична забрана за реституция, която е в сила към момента на разрешаване на настоящия спор. Същевременно за неоснователен следва да се приеме доводът на касатора за недопустимост на предявения иск, основан на разпоредбата на пар. 16 от ПЗР на ЗИДЗУТ /Обн., ДВ, бр. 17 от 2009 г./, според който неприключилите до влизането в сила на този закон производства по възстановяване на собствеността върху имоти - публична държавна собственост, и имоти - публична общинска собственост, се прекратяват. Нормата е неприложима за случаите на заявен за разрешаване по общия исков ред спор за собственост, произхождаща от реституция по З.. В обобщение на всичко изложено, обжалваното въззивно решение е допустимо, но неправилно. При касационното отменително основание по чл. 281, т. 3 ГПК то следва да се отмени и тъй като не се налага повтарянето или извьршването на нови съдопроизводствени действия, искът с правно основание чл. 108 ЗС следва да бъде отхвърлен. С оглед изхода на спора и предвид заявеното искане, на касатора следва да се присъдят разноски за водене на делото в настоящата инстанция в размер на 1 187.15 лева. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивното решение № 182 от 14.04.2009 г. по в. гр. д. № 953/2008 г. на Пазарджишкия окръжен съд и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. М. Б. срещу Общината [населено място] иск по чл. 108 ЗС за ревандикация на недвижим имот пл. № 431 от кв. 69 по плана на [населено място] от 1957 г., попадащ в УПИ I-за болница от кв. 65 по действащия план от 2004 г., очертан със зелен контур на скицата към заключението на техническата експертиза от 25.06.2008 г., приложена на л. 42 по гр. д. № 84/2008 г. на Велинградския районен съд. ОСЪЖДА Г. М. Б. да заплати на Общината [населено място] разноски за водене на делото във Върховния касационен съд на РБ в размер на 1 187.15 /хиляда сто осемдесет и седем лв. и 15 ст./ лева. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: