Ключови фрази
Иск за отговорност за вреди причинени от правозащитните органи * неимуществени вреди * причинно-следствена връзка


Р Е Ш Е Н И Е
№ 236
София, 13.01.2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на дванадесети октомври две хиляди и петнадесета година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 1695/2015 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Апелативна прокуратура [населено място] срещу решение №325/18.12.2014 г. по в. гр.д. №386/2014 г. на Апелативен съд [населено място] , с което е потвърдено решение № 51/25.07.2014 год., по гр.д. №1396/2013 год. на Окръжен съд [населено място] в частта, в която Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Г. Д. В. от [населено място] сумата от 5 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди от повдигнато обвинение и задържане под стража за извършено престъпление, по което е оправдан.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост.Според касатора ищецът не е доказал в процеса твърдяните от него неимуществени вреди , не е съобразено и обстоятелството, че в периода от 20.08.2003 г. до 25.10.2012 г. същият три пъти е бил субект на наказателни производства за тежки престъпления , наказуеми с лишаване от свобода.Тези наказателни производства са били образувани едно след друго и частично съвпадат по време като две от тях са приключили с влязла в сила присъда. Счита също така, че при определяне размера на обезщетението съдът не е приложил принципа на справедливост като присъденото обезщетение се явява необосновано високо.
Иска се решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло или евентуално размера на определеното обезщетение да бъде намален съобразно с действително претърпените вреди и принципа на справедливост по чл. 52ЗЗД.
Ответникът по касация Г. Д. В. не взема становище по касационната жалба .
С определение №702/18.06.2015 г. по делото, касационното обжалване на въззивното решение е допуснато по въпроса :
„При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, претърпени от пострадалото лице, могат ли да се съобразяват вреди , които не са пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение в извършване на престъпление, по което в последствие лицето е било оправдано? „
Прието е, че по този въпрос въвзивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС, изразена в т. 11 от ТР №3/22.04.2005 г. по ТД №3/2004 на ОСГК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че ищецът е привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл. 210,ал.1,т.1 и т.5 във връзка с чл. 209,ал.1 и чл.26,ал.1 НК с постановление за привличане на обвиняем от 20.11.2008 г. като в последствие е предаден на съд с обвинение за извършено престъпление по чл. 210,ал.1,т.4 и 5 във вр. чл. 209,ал.1, във вр. чл. 26,ал.1 и чл. 20,ал.2 НК / за измама извършена повторно като причинената вреда е в големи размери /.С присъда по НОХД №5552/2010 г. , потвърдена с решение от 25.10.2012 г. на Варненския окръжен съд по ВНОХД №411/2012, ищецът Г.В. е бил оправдан. Посочено е , че за периода от 21.11 2008 г. до 25.02.2010 г. по отношение на ищеца е взета първоначална мярка за неотклонение „Задържане под стража”,в последствие заменена с „Подписка”.Прието, че пред въззивната инстанция не е пренесен спорът относно това дали е налице съставът на чл. 2,ал.1т.3 ЗОДОВ , поради което следва да се изследва единствено въпроса относно това дали ищецът е претърпял твърдените от него неимуществени вреди и какъв е справедливия размер на дължимото обезщетение за тях. При определяне размера на обезщетението съдът е съобразил продължителността на наказателното преследване и на взетата мярка за неотклонение „задържане под стража”, тежестта на повдигнатото обвинение. Прието е , че в резултат на незаконното обвинение, по което в последствие е бил оправдан същият е търпял стрес от воденото наказателно производство както в предварителната така и в съдебната фаза и е изпитвал страх от неоснователно осъждане.В последствие същият се е променил, станал е затворен и раздразнителен към околните, нощем се будел , негови приятели се отдръпнали защото бил задържан.Размерът на дължимото обезщетение за вреди е определен общо за вредите претърпени в резултат на незаконното обвинение, по което в последствие е бил оправдан като в този размер е включено и обезщетението за вредите, произтекли от взетата мярка за неотклонение „задържане под стража” .Във връзка с определяне размера на обезщетението е посочено и обстоятелството, че ищецът има две предишни осъждания като втората присъда съвпада с периода на задържането на ищеца по процесното обвинение.
Според т.11 от ТР№ 3/22.04.2004 държавата отговаря за тези вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането / чл.4 ЗОДОВ/.Обезщетението за неимуществени вреди се дължи при наличие на причинна връзка между незаконното обвинение за извършено престъпление и претърпените вреди. Наличието на такава връзка е в доказателствена тежест на ищеца, който следва да я установи при условията на пълно и главно доказване. Доколкото наличието на причинно - следствена връзка е елемент от фактическите състави, с които законът свързва отговорността на държавата по ЗОДОВ ,когато такава връзка не е установена или не е установена за част от претендираните вреди, обезщетение за тях не се присъжда.
В случая,в аспект на изискването за причинно - следствена връзка между деянието и настъпилите вреди, при определяне размера на дължимото обезщетение не е съобразено обстоятелството, че за периода от 20.08.2003 г. до 25.10.2012 г. ищецът е бил обвиняем по общо три наказателни производства по обвинение за извършени тежки престъпления – измами като първите две са приключили с влезли в сила присъди.При това положение на ищеца се дължи обезщетение само за вредите, които са пряка и непосредствена последица от обвинението, по което в последствие е бил оправдан като, както се посочи , това е в доказателствена тежест на ищеца. Тази доказателствена тежест случая не е изпълнена. Логично е да се приеме, че преобладаващата част от неимуществените вреди, за които по делото има данни,/ стрес, страх от осъждане, затвореност, раздразнителност , отдръпване на приятели / са резултат на предходното наказателно производство / също за телефонна измама /, което е приключило с влязла в сила присъда. Същевременно обстоятелството, че ищеца на два пъти е бил осъждан за телефонни измами, извършени при предварителен сговор с други лица,свидетелства за твърде ниска степен на чувствителност и оценка на собственото му поведение и последиците от него в това число и за жертвите на измамите. Поради което не може да се направи извод за значителен по обем претърпени неимуществени вреди. С оглед на това съдът счита, че справедливото обезщетение в случая е в размер на 2000 лв. , което се дължи ведно със законната лихва от влизане на оправдателната присъда в сила - 25.10.2012 г. до окончателното изплащане. До този размер обжалваното решение следва да бъде потвърдено. За разликата от 2000 до 5 000 лв. решението следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен.



Мотивиран от горното Върховният касационен съд , състав на 3-то г.о.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение №325/18.12.2014 г. по в. гр.д. №386/2014 г. на Апелативен съд [населено място] , с което е потвърдено решение № 51/25.07.2014 год., по гр.д. №1396/2013 год. на Окръжен съд [населено място] в частта, в която Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Г. Д. В. от [населено място] обезщетение за претърпените неимуществени вреди от повдигнато обвинение и задържане под стража за извършено престъпление, по което е оправдани за размера над 2000 лв. до 5 000 лв. и ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Г. Д. В. от [населено място] срещу Прокуратурата на Република България иск с пр. осн.чл.2,ал.1,т.3 ЗОДОВ за неимуществени вреди за размера над 2000 лв. до 5000 лв.
ОСТАВЯ В СИЛА решение №325/18.12.2014 г. по в. гр.д. №386/2014 г. на Апелативен съд [населено място] , с което е потвърдено решение № 51/25.07.2014 год., по гр.д. №1396/2013 год. на Окръжен съд [населено място] в частта, в която Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Г. Д. В. от [населено място] обезщетение за претърпените неимуществени вреди от повдигнато обвинение и задържане под стража за извършено престъпление, по което е оправдан в размер на 2000 лв., ведно със законната лихва считано от 25.10.2012 г. до окончателното изплащане на сумата.

Решението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:


Особено мнение на съдия О.Керелска:
С оглед данните за личността на ищеца Г. В. по делото считам, че размерът на присъденото обезщетение следва да бъде значително по - нисък.Същият е бил осъждан на два пъти с влязла в сила присъда за телефонна измама.Характерът на това престъпление, предвид обекта на посегателство /обикновено възрастни хора/ и използваните методи за извличане на значителна имотна облага, насочени към най- съкровени чувства на пострадалите към техни близки, сочат на изключително занижени нравствени критерии у извършителите му и липса на каквато и да било чувствителност към другите , които не могат да обосноват неимуществени вреди в присъдения размер.

Подписал с особено мнение: