Р Е Ш Е Н
И Е
№484
гр.София, 11 декември 2009 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в
открито съдeбно заседание на дванадесети ноември две хиляди и девета година
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ
СЕВДАЛИН МАВРОВ
При
участието на прокурора НИКОЛАЙ ЛЮБЕНОВ
секретаря
ЛИЛИЯ ГАВРИЛОВА, разгледа
докладваното
от съдията ВЕРОНИКА ИМОВА
наказателно
дело № 530/2009 год.
Делото е образувано на основание касационни жалби срещу ВЪЗЗИВНО РЕШЕНИЕ от 29.05.2009 год. по внохд№108/2009 на Варненския апелативен съд подадени от защитата на подсъдимия П. К. П. и от частната обвинителка С. К. С. , чрез повереника й - адвокат Х, с правно основание и по двете жалби по чл.348, ал.1,т.3 НПК- явна несправедливост на наказанието лишаване от свобода и лишаване от права по чл.37 НК.
С присъда № 30/12.03.2009 г. по наказателно дело № 1369/2008 г.на Варненския окръжен съд, подсъдимият П. К. П. е признат за виновен в това, че на 17.10.2007 по пътя Варна- Бургас в района на село Г., Варненска област, при управление на МПС-лек автомобил"Мазда"323 с ДК№ B* е нарушил правилата за движение по чл.20 ал.1 и 2 ЗДвП и по чл.21 ал.1 от ЗДвП, и причинил по непредпазливост смъртта на Свилен С. от град В., като деянието е извършено в пияно състояние - 0,65 промила алкохол в кръвта и на основание чл.343 ал. З пр.1 б"б", вр. ал.1 б"в" и чл.54 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от пет години, при общ режим. На основание чл.343г от НК подсъдимият е лишен от право да управлява МПС за срок от осем години. С ВЪЗЗИВНОТО РЕШЕНИЕ по внохд№ 108/2009 на Варненския апелативен съд, образувано по жалба от защитата на подсъдимия П. К. П., той е признат за невиновен и е оправдан по обвинението за нарушение на правилата за движение по чл.20 ал.2 от ЗДП и са намалени наложените му наказания лишаване от свобода, от ПЕТ, на ТРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА и от ОСЕМ , на ЧЕТИРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА, наказанието лишаване от права по чл.37 ал.1 т.7 от НК . В останалата й част присъдата е потвърдена.
Доводите на подсъдимия и защитата му са, че наложените наказания не отговарят на степента на обществена опасност на деянието и дееца и са несъразмерно тежки. Иска се наказанието лишаване от свобода се бъде намалено на три години и да се приложи разпоредбата на чл.66 НК.
В противоположния смисъл са съображенията в жалбата на частната обвинителка, която счита, че наказанията са занижени и е нарушен чл.36 НК. Иска тяхният размер да се измени, като бъдат увеличени, така както са били определени в първоинстанционната присъда.
В съдебно заседание адвокат Х се явява лично, вместо частната обвинителка, която редовно призована, не се явява. Поддържа жалбата с доводите в нея.
В съдебно заседание подсъдимият П не се явява, редовно призован. Явява се упълномощеният от него защитник адвокат П. Според адвокат Д съдът е надценил отегчаващите и подценил смекчаващите вината обстоятелства на подсъдимия. Налице е само едно отегчаващо вината обстоятелство – високата скорост, но то не може да обуслови значителната тежест на деянието. И подсъдимият и пострадалият са употребили алкохол , а пострадалият е бил и без предпазен колан.
Прокурорът от ВЪРХОВНАТА КАСАЦИОННА ПРОКУРАТУРА дава заключение за правилност на въззивното решение и за оставянето му в сила.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД в пределите на касационна проверка, провери данните по делото , съобрази становищата и доводите на страните и прие следното :
Жалбите на подсъдимият и на частната обвинителка са НЕОСНОВАТЕЛНИ.
И двете жалби се отнасят до оплакване за явна несправедливост на определеното с въззивното решение наказание на подс. П. П. Съдилищата по фактите са изяснили всички релевантни обстоятелства за деянието , дееца и определящите отговорността му обстоятелства. Справедливостта на наказанието не е абстрактно понятие, а категория която наказателното право е обозначило с точно определено съдържание. Рамките му са очертани в правилата за определяне на наказанието и в нормите за освобождаване от изтърпяване на наложено наказание .
При определянето на наказанието окръжният съд е надценил отегчаващите вината на подсъдимия обстоятелства и значително е подценил смекчаващите вината му, който порок на присъдата е отстранен от Варненският апелативен съд, който е определил наказанията на подсъдимия при значителен превес на смекчаващите вината му, като основното наказание лишаване от свобода, което е наложено в размер на три години и шест месеца лишаване от свобода, е определено към размера на специалния минимум, предвиден в състава в Особената част на НК от три години. Наказанието лишаване от права, определено за срок от четири години и шест месеца, което съгласно чл.343г НК е кумулативно приложимо към основното наказание- лишаване от свобода, наложено за деянието по чл.343, ал.3 НК, е съобразено с тежестта на деянието и с обществената опасност на дееца, както и със съотношението му към основното наказание, което не може да надвишава първото с повече от три години .
За да направи тези изводи ВАС е обсъдил всички относими за тежестта на деянието и дееца и тяхната обществена опасност данни, намиращи се / спр. чл.56 НК/ извън взетите предвид от закона данни за признаците на инкриминираното деяние по чл.343 ал. З пр.1 б"б", вр. ал.1 б"в" НК .
Правилни са изводите при оценката на двете групи формиращи вината обстоятелства, че смекчаващите имат превес, което е довело и до намаляване размерите на наложените с присъдата наказания на П. Споделят се изводите на ВАС, че отговорността му се смекчава поради чисто съдебно минало и поради установеният размер на алкохолна концентрация при извършване на деянието, който гравитира към инкриминирания минимум предвиден в състава на престъплението. Самият подсъдим е пострадал от ПТП , понася страдания, че е причинил смъртта на най-близкия си приятел. ВКС споделя и изводите в тази насока за отдалеченостата по време на предходните му санкции за нарушения на ЗДвП и ППЗДвП, като за пет нарушения поотделно,е наказан последно с наказателно постановление от 17.04.2002 г. .
Но в противовес на тези данни са и данните за степента на обществена опасност на деянието и дееца. Пострадалият BP 3769 АМ на подсъдимия П, тъй като е бил временно лишен от право да управлява МПС.становено е, че подсъдимият П е поел управлението на това МПС, въпреки употребеното от него количество алкохол, който към момента на деянието е установен на стойност 0,65-0,70 промила. Макар пияното състояние над инкриминираният минимум / 0,5 промила / да не бележи твърде завишена стойност, то е състояние, оценено наред с останалите данни за начина на извършване деянието и поведението на дееца, очертава дееца като личност, която не се съобразява с основни правила при спазване на безопасността на движението на пътя. П. не се е съобразил не само със състоянието си, след употреба на алкохол, поемайки управлението на лекия автомобил с пътник, пострадалия С. , но и с обстановката на пътя, която е била усложнена от липсата на маркировка, от недовършени ремонтни работи, а банкетът е бил по-нисък от пътното платно. Въпреки тези особености, с които той е трябвало да се съобрази, той е избрал скорост не само твърде над разрешената, но и значително над съобразената за конкретното състояние на пътя / не е спазил пределно разрешената скорост на управление от 90 км.ч., за път, извън населено място, като и е управлявал със скорост от около 135 км/ч. / . Следователно натрупването на елементите на неправомерната скорост на управление, избраната величина на скоростта ,над съобразената за конкретното състояние на пътя, съчетани с данните за величаната на алкохолно съдържание в кръвта на дееца над, инкриминираното количество, определят степента на обществената опасност на деянието и дееца , с която ВАС се е съобразил.
По изложените съображения, не се споделят както оплакванията на частната обвинителка за явна несправедливост на наказанието на подсъдимия, така не се приемат за основателни и доводите на защитата за последващо смекчаване на отговорността на подсъдимия, с искането за повторно намаляване на намалените с решението на въззивната инстанция наказания на подсъдимия П.
Законосъобразни са крайните изводи за оценката на определящите вината на подсъдимия обстоятелства , направени от въвззивният съд , който не е пропуснал оценката на нито едно от индивидуализиращите отговорността на подсъдимия обстоятелства, нито е надценил значението на някое от тях. Няма фактически и правни основания за промяна в правните изводи на въззивната инстанция относно размера на наложените наказания лишаване от свобода по чл.343 ал. З, пр.1 б."б", вр. ал.1, б."в" НК и лишаване от права по чл.343г, вр. чл.37,ал.1т.7 НК.
За да изпълни целите по чл.36 НК, наказанието трябва да окаже еднакво ефективно въздействие както спрямо предупреждението на конкретния деец, така и спрямо останалите членове на обществото ,склонни към подобни прояви като инкриминираната. Още повече, това предупредително и възпиращо въздействие на наказанието е наложително при наличието на високият ръст на престъпните деяния по транспорта с инкриминираните квалифициращи признаци и последици. Данните за качествата на П. на системен нарушител на правилата за движението по пътищата в един отминал период, отпреди седем години, макар и да не са ценени като отегчаващи вината му, не могат да бъдат пренебрегнати в цялостната преценка за личността му, която се нуждае от ефикасно предупреждаване за възпиране от подобни прояви занапред.
Воден от тези мотиви ВКС на РБ съгласно чл.354, ал.1,т.1 НПК
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА ВЪЗЗИВНО решение от 29.05.2009 год. по внохд№108/2009 на Варненския апелативен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: