Р Е Ш Е Н И Е
№ 413
С о ф и я , 14 декември 2015 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 23 о к т о м в р и 2015 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ
ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА
МИНА ТОПУЗОВА
при секретар Марияна Петрова
и в присъствието на прокурора Пенка Маринова
изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски
наказателно дело № 1205/2015 година.
С касационен протест от Софийска окръжна прокуратура се обжалва новата въззивна присъда от 08.06.2015 г., постановена по ВНОХД № 232/2015 г. от Софийския окръжен съд с доводи за наличие на касационното основание по чл.348, ал.2 вр.ал.1, т.1 от НПК и искане за отмяната й и връщане на делото за новото му разглеждане от въззивния съд от друг негов състав.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура не поддържа протеста на окръжната прокуратура и моли въззивният съдебен акт да бъде оставен в сила.
Подсъдимият Д. З. Д. от С. лично и чрез защитника си адв.Сл.Д. от САК оспорва протеста и моли същият да бъде оставен без уважение.
Върховният касационен съд провери правилността на обжалваната въззивна присъда в пределите на чл.347 от НПК, като съобрази следното :
С присъда № 288 от 27.11.2014 г., постановена по НОХД № 549/2013 г. на Сливнишкия районен съд подсъдимият Д. З. Д. от С. е признат за виновен в това, че на 11.07.2013 г. на ГКПП „К.” е държал акцизни стоки – тютюневи изделия – цигари на обща стойност 12 871,90 лв, без бандерол, когато такъв се изисква по закон и на основание чл.234, ал.1 от НК при условията на чл.54 от НК е осъден на 1 година и 2 месеца лишаване от свобода и на глоба в полза на държавата в размер на 12 871,90 лв.
На основание чл.66, ал.1 от НК е отложено изпълнението на наказанието лишаване от свобода с изпитателен срок от 3 години от влизане на присъдата в законна сила.
На основание чл.234, ал.3 от НК е отнет в полза на държавата предметът на престъплението – цигарите без бандерол на посочената стойност 12 871,90 лева.
Постановено е МПС – лек автомобил „Сеат”, модел „А.” с рег.№ [номер], след влизане на присъдата в сила да бъде върнат на собственика му С. Х. Т..
В тежест на подсъдимия са присъдени направените по делото разноски в размер на 361,15 лв от досъдебното производство и 565 лв по сметка на първоинстанционния съд.
Присъдата е била обжалвана с бланкова въззивна жалба от защитника на подсъдимия адв.Сл.Д. от САК като необоснована, незаконосъобразна и заради явната несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание с допълнително развити доводи към нея по оплакванията за допуснати съществени процесуални нарушения при извеждане на правно значимите факти и по правилното приложение на закона с искане за отмяната й и постановяване на нова оправдателна присъда по предявеното на подсъдимия обвинение.
С присъдата си от 08.06.2015 г., постановена по ВНОХД № 232/2015 г. Софийският окръжен съд е отменил първоинстанционната и като е признал подс.Д. за невинен да е държал процесните акцизни стоки без съответен дължим по ЗТТИ и ЗАДС бандерол, го е оправдал по предявеното му обвинение по чл.234, ал.1 от НК.
В касационния протест се възразява против становището на въззивния съд деянието да не съставлява престъпление по чл.234, ал.1 от НК, а като се коментират разясненията в Тълкувателно решение № 1 по т.д.№ 1/2014 г. на ОСНК на ВКС, се оспорва инкриминираното деяние да попада и под разпоредбата на чл.242, ал.1, б.”д” от НК, с което се касира основанието по чл.348, ал.2 вр.ал.1, т.1 от НПК за отмяна на атакуваната присъда с искане за връщане на делото за новото му разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Върховният касационен съд, първо наказателно отделение приема протеста за подаден в законоустановения срок, от страна, имаща право на жалба (протест) и срещу въззивен съдебен акт, подлежащ на касационна проверка на основание чл.346, т.2 от НПК, поради което е допустим, а разгледан по същество за ОСНОВАТЕЛЕН по следните съображения :
Доколкото с протеста е въведено като касационно основание неправилното приложение на материалния закон, това определя обема на касационната проверка съобразно изискването на чл.347 от НПК и прави ненужен отговорът на възраженията на защитата на подс.Д. за липса на „предмет на делото” поради разминаване между отразеното в протокола за оглед, претърсване и изземване и предявените по реда на чл.284 от НПК веществени доказателства. Този въпрос е изследван от двете инстанции по фактите и правилно е разрешен, като част от фактическата обстановка на осъществяване на инкриминираното деяние, авторството в лицето на подсъдимия и изведения въз основа на действията му пряк умисъл. Присъдата не е обжалвана от страна на подсъдимия относно фактическите изводи, с които окръжният съд се е съгласил и утвърдил като правилно и законосъобразно изведени от първоинстанционния, макар в тази насока да са изложени не само пестеливи, но и твърде декларативни съображения, при пространно описаните като заявени от защитата му възражения относно доказателствения анализ на районния съд и годността на ползваните доказателствени източници и способи за тяхното събиране и проверка. Всъщност, в основата на оправдаването на подсъдимия, според настоящия състав на ВКС, е вложено неправилното разбиране на тълкуванието, дадено в цитираното ТР № 1/2014 г. на ОСНК на ВКС, подкрепено и от прокурора от ВКП, участвал в съдебното заседание пред касационната инстанция. Липсата на порок в доказателствения анализ на съда изключва наличие на касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, поради което и основателно не е наведено в протеста.
Основният довод на прокурора е за неправилно интерпретиране на закона и задължителната за съдилищата съдебна практика, изразена в Тълкувателно решение № 1 от 21.01.2015 г. по т.д.№ 1/2014 г на ОСНК на ВКС в смисъл, че в т.1 от същото се отрича наличие на идеална съвкупност между престъпленията по чл.234, ал.1 и по чл.242, ал.1, б.”д” от НК, само когато са налице всички елементи от състава на второто престъпление, при което „държането” на акцизни стоки без бандерол, когато такъв се изисква по закон, в немаловажни случаи, се поглъща при пренасянето им през държавната граница на страната, където са открити и задържани от митническите органи. В настоящия случай липсва елемент от обективната страна на състава на престъплението по чл.242, ал.1, б.”д” от НК (предметът на престъплението не е в „големи размери”), поради което на подс.Д. не е било повдигнато такова обвинение. На тази основа се претендира отмяната на оправдателната присъда и връщане на делото за новото му разглеждане от Софийския окръжен съд за правилното приложение на закона.
Според зададения в искането на главния прокурор въпрос по т.д.№ 1/2014 г. ОСНК на ВКС е отговорило в т.1 от тълкувателното си решение, че само привидно се осъществява съвкупност от двете престъпления (по чл.234, ал.1 и чл.242, ал.1 от НК), но само когато са осъществени всички елементи от обективната и субективна страна на тези престъпни състави. Като се съобразява изясненото в правната теория и съдебна практика понятие за идеална съвкупност от престъпления, общия родов обект на защита, съответно техния непосредствен обект, предмет и наказателноправна характеристика на тези престъпления се приема, че „държането на акцизни стоки без бандерол като изпълнително деяние на престъплението по чл.234, ал.1 от НК се поглъща от фактическото им пренасяне през границата на страната” и „когато това се извършва без знанието и разрешението на митническите органи и са налице останалите признаци на състава по чл.242, ал.1 от НК, се осъществява само съставът на квалифицираната контрабанда”, с което се отрича наличие на такава съвкупност. В правната теория е изяснено още, че за поглъщане между два престъпни състава може да се говори тогава, когато при установяване състава на дадено престъпление законът го свързва със засягане на други допълнителни обекти, чието засягане обаче губи самостоятелното си значение (Н., Ив.,”Наказателно право, обща част”), т.е. заради по-тежкото престъпление, „по-лекото” губи своето значение. За акцизните стоки, при пренасянето им през границата на страната без знанието и разрешението на митниците, това неправомерно поведение се санкционира според чл.233, ал.3 от ЗМ като административно нарушение, а когато според бланкетния състав на нормата на чл.234, ал.1 от НК се изисква наличието на съответен бандерол върху тях, по специалния закон ЗАДС, респ. и в ЗТТИ е налице престъпление при проявление на всички елементи на престъпния състав.
Само за прецизност ВКС счита да поясни, че отговорът на ВКС по въпроса за наличие на съвкупност от коментираните престъпления не третира този за съставомерност на деянията, особено установени на външна на РБ и на ЕС граница, тъй като фактическото „държане” на акцизни стоки, за които се изисква съответен бандерол, е налице със самото преминаване на границата, без значение колко време е продължило, а укрити в тайници, безспорно, е в разрез с изискването те да се внесат със знанието и разрешението на митниците, със съответните последици от това.
Понятието за „митническа контрабанда” е изяснено в чл.233, ал.1 и 2 от ЗМ като административно нарушение, а законодателят е предвидил и допълнителни елементи в обективната страна на деянието, при наличието на които следва да се ангажира наказателната отговорност на дееца за т.н. „квалифицирана контрабанда” по чл.242, ал.1 от НК. Безспорно е, че възможен предмет на контрабандата са и акцизни стоки (виж и т.2 от ТР № 1/2014 г. на ОСНК). Когато за тяхното държане и продажба на територията на РБ се изисква по силата на закон наличие на бандерол, не може да се отрече, в немаловажен случай, осъществяването на престъпление по чл.234, ал.1 от НК. И ако такива стоки са предназначени за промишлени или търговски цели, са в големи размери и се пренесат през границата на страната без знанието и разрешението на митническите органи, се осъществява съставът на престъплението по чл.242, ал.1 от НК именно заради проявлението на тези допълнително осъществени признаци на това престъпление. Тяхното отсъствие пък ще сочи държането им на българска територия несъставомерно като „квалифицирана контрабанда”, но не и за липса на престъпление по чл.234, ал.1 от НК, когато случаят е немаловажен. В този случай деецът, вместо да понесе административно-наказателна отговорност по ЗМ, му се следва наказателна такава, като административният орган няма право да се произнесе за констатираното нарушение с наказателно постановление, поради липса на компетентност, щом деянието съставлява престъпление (ал.1 на чл.233 от ЗМ и чл.33, ал.1 и 2 от ЗАНН), за чието разследване решение взема единствено прокурорът. По този начин се избягва преплитане на наказателната и административно-наказателна отговорност на дееца за едно и също деяние, в съответствие с принципа „ne bis in idem”.
Безпочвено е да се коментират възраженията на защитата на подсъдимия, че в конкретния случай стоките били „закупени редовно” от подс.Д. в С., че той имал съзнанието да са със съответен бандерол (сръбски), когато се изисква да са с бандерол, издаден от МФ на РБ, щом се въвеждат за потребление на нейна територия, в нарушение на разпоредбите на ЗАДС и правото на ЕС, с което националният ни закон е съобразен. Още повече, че тютюневите изделия (2992 кутии с цигари) са били пренесени не през вътрешна, а външна за ЕС и за страната ни граница, в специално изградени в лекия автомобил тайници, което има значение за извеждане на наличния у подсъдимия пряк умисъл при осъществяване на деянието. При изяснения механизъм на извършването му ненужно е обсъждането на възраженията на защитата на подсъдимия дали стоките не били предназначени за износ за трети страни, да се транзитират през територията на страната ни и т.н. Самото укриване на акцизните стоки в тайници предопределя умисъла на дееца да не ги декларира пред митническите органи, съответно да предприеме поставянето им под митнически надзор с последващо заплащане на дължимия се акциз на РБ.
С оглед на тези съображения ВКС намира, че материалният закон е приложен неправилно, съответно ненужното, а и неправилно позоваване на цитираната задължителна практика на ОСНК на ВКС. Налице е касационното основание по чл.348, ал.2 вр.ал.1, т.1 от НПК за отмяна на въззивната присъда на Софийския окръжен съд и за връщане на делото на същия съд за новото му разглеждане от друг негов състав от стадия на съдебното заседание, при което да се приложи правилно законът.
Водим от горното и на основание чл.354, ал.3, т.3 вр.1, т.4 от НПК Върховният касационен съд – първо наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ присъдата от 08.06.2015 г., постановена по ВНОХД № 232/2015 г. от Софийския окръжен съд и ВРЪЩА ДЕЛОТО на същия съд за новото му разглеждане от друг негов състав от стадия на съдебното заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : |