Ключови фрази
Касационни частни дела по спорове за подсъдност * спор за подсъдност

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 70

Гр. София, 07.07.2016 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение в закрито съдебно заседание на шести юли през две хиляди и шестнадесета година в състав



ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА АВДЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БИСЕР ТРОЯНОВ
КРАСИМИРА МЕДАРОВА

при участието на секретаря
и след становище на прокурора от ВКП Д.Генчев, като разгледа докладваното от съдия Медарова наказателно частно дело № 612/2016 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:


Производството пред ВКС е образувано по реда на чл.44,ал.1 вр.чл.35, ал.3 от НПК за разрешаване на повдигнат спор за подсъдност между Районен съд - гр. Хасково и Софийски градски съд по повод разглеждането на н.ч.д. № 690/2016 г. по описа на Районен съд-гр. Хасково.
Постъпило е писмено становище от прокурор от Върховна касационна прокуратура, в което се застъпва тезата, че компетентен да разгледа делото е Районен съд–гр.Хасково, поради ограничения характер/ по време и съдържание/ на визираната в чл.160 от Изборния кодекс забрана, за която се счита, че не намира приложение за конкретния казус.
Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, след като обсъди материалите по делото и в рамките на законовите си правомощия, намира за установено следното:
Производството по делото е образувано по искане на прокурор от Софийска градска прокуратура, депозирано на осн. чл.69, ал.1 и 2 от НПК, за отстраняване от длъжност на обвиняемия Д. Д. В. от длъжността кмет на [населено място], област Х.
Искането е в рамките на образувано досъдебно производство за престъпление по чл.167, ал.3 от НК, за извършването на което В. е привлечен в качеството на обвиняем с постановления от 27.04.2016 г. и 27.05.2016 г., след разрешение на Централната избирателна комисия с Решение № 2709/21.10.2015 г., тъй като по време на извършване на деянието е установено, че същият е бил регистриран като кандидат за кмет на [населено място] в изборите за общински съветници и кметове на 25.10.2015 г. от Общинска избирателна комисия – [населено място].
Първоначално досъдебното производство е било образувано и водено при Районна прокуратура –Хасково, под рег. № 139/2015 г. по описа на ОД МВР Хасково, срещу неизвестен извършител за извършено престъпление в [населено място] и [населено място], [община].
След установяването на В. като извършител на деянието, материалите по досъдебното производство са постъпили в Софийска градска прокуратура, с писмо от 22.10.2015 г. от Върховна касационна прокуратура за продължаване на производството по компетентност , съгл. чл.35, ал.3 от НПК и с постановление от 28.10.2015 г. са приети по компетентност и разследването е възложено на СО при СГП.
Искането за отстраняване на обвиняемия В. от длъжност е постъпило в Софийски градски съд по правилата на чл.69, ал.2 от НПК , като съответен първоинстанционен съд и по този повод е било образувано н.ч.д. № 2568/2016 г. по описа на СГС, НО, 23 състав.
С разпореждане №1864 от 02.06.2016 г. на съдията-докладчик производството по н.ч.д. № 2568/2016 г. е било прекратено и делото е изпратено по компетентност на РС-Хасково по съображения, че СГС не е съответният компетентен съд да разгледа искането по чл.69 от НПК, тъй като обвиняемият В. като кандидат за кмет не попада в категорията „други лица с имунитет” по смисъла на чл.35, ал.3 от НПК.
Пред Районен съд-гр. Хасково е било образувано н.ч.д. № 690/2016 г., производството по което е прекратено с разпореждане № 1340 от 06.06.2016 г. на съдията-докладчик, който е приел, че обвиняемият в качеството му на регистриран кандидат за кмет е лице с имунитет и делото е подсъдно на Софийски градски съд, поради което е повдигнал спор за подсъдност пред ВКС за разглеждането му.
Настоящият състав на ВКС намира, че компетентен да разгледа искането по чл.69 от НПК е Софийски градски съд като съответен първоинстанционен съд по смисъла на чл.69, ал.2 от НПК, тъй като обвиняемият В. попада в категорията „други лица с имунитет” , визирани в текста на чл.35, ал.3 от НПК.
Разпоредбата на чл.35, ал.3 от НПК е специална спрямо общите разпоредби за определяне на подсъдността на делата, като определя, че на Софийски градски съд като първа инстанция са подсъдни делата за престъпление от общ характер, извършени от съдии, прокурори и следователи, от други лица с имунитет, както и от членове на Министерския съвет, освен ако не се прилагат особените правила на Глава тридесет и първа и глава тридесета и първа „ а”от НПК.
По силата на чл.160 от Изборния кодекс, от деня на регистрацията до обявяването на резултатите от изборите регистрираните кандидатите не могат да бъдат задържани или привличани като обвиняеми, освен за извършено престъпление от общ характер и с разрешение на ЦИК въз основа на мотивирано искане на главния прокурор.
Текстът на чл.160 от ИК възпроизвежда разпоредбата на чл.53 от Закона за избиране на народни представители / отм., ДВ, бр.9 от 28.01.2011 г./, която е била предмет на проверка за противоречието и с Конституцията на РБ, с Решение на КС № 12 от 22.05.2001 г. по к.д. № 12 / 2001 г.
В същото решение е изследван въпросът с правните последици на чл.53 от ЗИНП /отм/. Прието е, че законът предоставя на регистрираните кандидати срочна наказателна неприкосновеност и не прегражда възможността за образуване на наказателно производство спрямо тях и не изключва осъществяването на наказателната им отговорност.
В решението е направено разграничение между конституционно установените имунитети, определени като „имунитет” в същинския смисъл на думата, обединяващ наказателна неотговорност и наказателна неприкосновеност, и имунитетът по чл.53 от ЗИНП /отм./, който е уреден със закон и установява наказателна неприкосновеност в полза на лица, извън посочените от Конституцията. Коментирано е и Решение на КС № 10/1992 г. по к.д. № 13/1992 г., на което се е позовал съдията-докладчик от СГС, като е изяснено, че даденото в него тълкуване се отнася само до конституционно установените имунитети, докато установяването на наказателна неприкосновеност със закон в полза на лица, извън посочените от Конституцията в това решение, не е била обсъждана.
Посоченото тълкуване на правната защита, която кандидатите за изборна длъжност придобиват по силата на чл.160 от Изборния кодекс, я определя като вид имунитет / независимо от ограниченият му характер /, което пряко рефлектира и върху правното положение на същите лица в случаите, когато са привлечени към наказателна отговорност, а това определя подсъдността на водените спрямо тях дела.
С оглед изложеното компетентен да разгледа производството по чл.69 от НПК, образувано срещу обвиняемият Д. В., е Софийският градски съд, на осн. чл.35, ал.3 от НПК, който текст създава специално правило за определянето на родовата подсъдност по дела за престъпления от общ характер, извършени от лица с имунитет.
По изложените съображения и на основание чл.44, ал.1 от НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение

О П Р Е Д Е Л И :


ИЗПРАЩА н. ч. д. № 690/2016 г. по описа на Районен съд – гр. Хасково на Софийски градски съд по компетентност за разглеждане и решаване по същество.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се изпрати за сведение на Районен съд-гр. Хасково.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: 1.



2.