Р Е Ш Е Н И Е № 142 гр. София, 21.01.2021 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди и двадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ при секретаря Александра Ковачева изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 1904/2019 година Производството е по чл.290 ГПК. С определение № 299 от 12.05.2020 г. е допуснато касационно обжалване на постановеното от Софийски апелативен съд решение № 445 от 22.02.2019 г. по в. т. д. № 3095/2018 г. в частта, с която е потвърдено решение № 773 от 16.04.2018 г. по т. д. № 1534/2017 г. на Софийски градски съд в частта за отхвърляне на предявения от синдиците на „Корпоративна търговска банка” АД (н.) против „Табак Маркет” АД с променено в хода на делото фирмено наименование „Лафка Маркет” АД иск с правно основание чл.59, ал.3 ЗБН за прогласяване за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Корпоративна търговска банка” АД (н.) на прихващане, извършено от „Табак Маркет“ АД изявление с вх. № 10212/30.10.2014 г., на задължения, произтичащи от договор за банков кредит от 03.04.2013 г. в размер на 9 400 00 лв., договор за банков кредит от 08.05.2013 г. в размер на 5 000 000 лв. и договор за банков кредит от 06.03.2014 г. в размер на 19 984 707.74 лв. - главница, и 15 292.26 лв. - лихва, със сумата 34 400 000 лв. Въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване и е влязло в сила в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта за отхвърляне на предявения от синдиците на „Корпоративна търговска банка“ АД (н.) против „Табак Маркет“ АД иск с правно основание чл.59, ал.2 ЗБН за установяване нищожност на изявление за прихващане с вх. № 10212/30.10.2014 г. Решенията са постановени при участие на „Първа инвестиционна банка“ АД като подпомагаща страна на страната на ответника. В касационната жалба на А. Н. Д. и К. Х. М., действащи в качеството на синдици на „Корпоративна търговска банка“ АД (н.), се прави искане за отмяна на обжалваното решение като неправилно на основанията по чл.281, т.3 ГПК и за уважаване на иска по чл.59, ал.3 ЗБН с присъждане на разноски за всички съдебни инстанции. Навеждат се оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност на изводите на въззивния съд за липса на знание у ответника за неплатежоспособността на „Корпоративна търговска банка“ АД (н.) по смисъла на чл.59, ал.3 ЗБН към момента на придобиване на вземането, предмет на извършеното прихващане. Поддържа се, че за третите физически и юридически лица - адресати на разпоредбата на чл.59, ал.3 ЗБН, представата за неплатежоспособност на търговска банка се формира въз основа на разпоредбата на чл.608 ТЗ, дефинираща неплатежоспособността като обективно състояние, при което банката не може да изпълнява задълженията си; Предвид публично оповестената от БНБ информация за сериозен недостиг на парични средства в банката преди поставянето й под специален надзор, всеки средностатистически гражданин (събирателно понятие за третите физически и юридически лица), в т. ч. и ответникът, е имал ясното знание, че банката е в състояние на неплатежоспособност и не може да бъде оздравена с цел продължаване на дейността й. Излагат се доводи, че при преценката на знанието за неплатежоспособност следва да се имат предвид и действията на ответника в периода от поставяне на банката под специален надзор до отправяне от БНБ на искането за откриване на производство по несъстоятелност, насочени към придобиване на големи по размер вземания от вложители и извършване на прихващания с тях по начин, позволяващ избягване на установения в ЗБН ред на удовлетворяване на всички кредитори и увреждане на масата на несъстоятелността. Ответникът по касация „Лафка Маркет” АД (с предишно фирмено наименование „Табак Маркет” АД) със седалище в [населено място] оспорва касационната жалба като неоснователна по съображения, изложени от процесуалния му представител в отговор по чл.287, ал.1 ГПК и в проведеното по делото открито съдебно заседание. Изразява становище, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. В открито заседание подпомагащата страна „Първа инвестиционна банка” АД със седалище в [населено място] се присъединява към становището на ответника за неоснователност на касационната жалба и за оставяне на обжалваното решение в сила. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото и на заявените касационни основания, в съответствие с правомощията по чл.290, ал.2 ГПК приема следното : За да потвърди решението на Софийски градски съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от синдиците на „Корпоративна търговска банка“ АД (н.) против „Табак Маркет“ АД иск с правно основание чл.59, ал.3 ЗБН, Софийски апелативен съд е приел, че не е доказан субективния елемент от фактическия състав на чл.59, ал.3 ЗБН - знание у ответника в качеството му на прихващащ кредитор, че към момента на придобиване на вземането, с което е извършено прихващане с изявление вх. № 10206/30.10.2014 г., банката се намира в състояние на неплатежоспособност. От фактическа страна въззивният съд е приел за установено, че към 29.10.2014 г. дружеството - ответник е имало непогасени задължения към „Корпоративна търговска банка” АД с общ размер 34 432 118.26 лв., произтичащи от сключени в периода 03.04.2013 г. - 06.03.2014 г. договори за банков кредит. С изявление за прихващане, заведено с вх. № 10212/30.10.2014 г., ответникът е уведомил банката, че извършва прихващане с вземане в размер на 34 400 000 лв., придобито от „Първа инвестиционна банка” АД с договор за цесия от 13.06.2014 г., срещу непогасените задължения по договорите за кредит. Синдиците на банката са оспорили вписаната в договора за цесия дата 13.06.2014 г. и след преценка, че ответникът и подпомагащата страна не са доказали достоверността на оспорената дата, съдът е направил извод, че договорът следва да се счете за сключен на датата 30.10.2014 г., когато банката е уведомена за цесията. Преди извършване на прихващането, с решение от 20.06.2014 г. на УС на БНБ, вписано на 23.06.2014 г., „Корпоративна търговска банка” АД е поставена под специален надзор съгласно чл.116 ЗКИ. Впоследствие, с решение № 138 от 06.11.2014 г. на УС на БНБ, вписано в Търговския регистър на 07.11.2014 г., е отнет лиценза на банката за осъществяване на банкова дейност и на 07.11.2014 г. БНБ е сезирала Софийски градски съд с молба по чл.9, ал.1 ЗБН за откриване на производство по несъстоятелност. На 22.04.2015 г. е постановено решение по т. д. № 7594/2014 г. на Софийски градски съд, с което е обявена неплатежоспособността на „Корпоративна търговска банка” АД с начална дата 06.11.2014 г., открито е производство по несъстоятелност и банката е обявена в несъстоятелност с произтичащите от това последици. По реда на инстанционния контрол решението на Софийски градски съд е отменено в частта за началната дата и е определена друга начална дата на неплатежоспособността - 20.06.2014 г. Въз основа на установените по делото правнорелевантни факти и след анализ на приложимата към тях правна уредба, съдържаща се в чл.59, ал.1 ЗБН (редакция преди изменението от ДВ бр.98/2014 г.) и чл.59, ал.3 и ал.4 ЗБН, въззивният съд е достигнал до извод за неоснователност на предявения от синдиците иск с правна квалификация чл.59, ал.3 ЗБН. Като е съобразил приетата за достоверна дата на сключване на договора за цесия - 30.10.2014 г., съдът е направил заключение, че доколкото активното вземане, с което ответникът е извършил прихващане, е придобито преди датата на обявяване в Търговския регистър на решението на УС на БНБ за отнемане лиценза на банката - 07.11.2014 г., към спорното прихващане е неприложима въведената с чл.59, ал.4 ЗБН необорима презумпция за знание у кредитора относно настъпилата неплатежоспособност на банката. С оглед неприложимостта на презумпцията по чл.59, ал.4 ЗБН, както и на обстоятелството, че придобиването на активното вземане предхожда датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, съдът е изразил разбиране, че за да бъде обявено прихващането за недействително спрямо кредиторите на несъстоятелността на „Корпоративна търговска банка” АД (н.), е необходимо да се докаже наличие на знание у ответника към момента на придобиване на вземането за състоянието на неплатежоспособност. След като е констатирал, че по делото няма доказателства, от които да се установява знание от страна на законните представители на ответното дружество за настъпила към 30.10.2014 г. неплатежоспособност на банката, съдът е формирал извод, че при извършване на прихващането не е било налице изискуемото от чл.59, ал.3 ЗБН знание за неплатежоспособност. Относно съдържанието на понятието „знание за неплатежоспособност“ по смисъла на чл.59, ал.3 ЗБН въззивният съд се е позовал на практиката в решение № 160/04.07.2018 г. по т. д. № 1164/2017 г. на ВКС, ІІ т. о., в което е прието, че знание за неплатежоспособност към момента на придобиване на активното вземане не би могло да се приравни на знание за опасност от неплатежоспособност по смисъла на чл.115 ЗКИ. Съобразно възприетото разрешение въззивният съд е изразил несъгласие с довода на синдиците, че публичното оповестяване на решението на УС на БНБ от 20.06.2014 г., допълнено с решение от 22.06.2014 г., за поставяне на банката под специален надзор има за последица формирането на знание у неограничен кръг от субекти (търговци и физически лица), че банката е нефункционираща банкова институция, т. е. че е неплатежоспособна. Тезата на синдиците е определена като несъстоятелна с мотив, че предполага търговците и физическите лица да имат специални знания или точна информация за липсата на ликвидност и капиталова адекватност на банката. Изложени са съображения, че знанието за неплатежоспособност като елемент от фактическия състав на чл.59, ал.3 ЗБН подлежи на доказване във всеки конкретен случай и не може да се приеме, че е формирано у неограничен кръг субекти след публичното оповестяване на решенията на УС на БНБ. В зависимост от извода, че не е доказано знание у ответника към приетата за достоверна дата на сключване на договора за цесия - 30.10.2014 г., за настъпила неплатежоспособност на „Корпоративна търговска банка“ АД, Софийски апелативен съд е потвърдил решението на първоинстанционния съд за отхвърляне на иска по чл.59, ал.3 ЗБН. Решението на въззивния съд е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по следния правен въпрос, преценен като обуславящ за отхвърлянето на иска по чл.59, ал.3 ЗБН : „Знанието на извършващия прихващане кредитор, че банката е спряла плащанията и е поставена под особен надзор с публично оповестено решение на УС на БНБ, може ли да се разглежда като знание за настъпила неплатежоспособност по смисъла на чл.59, ал.3 ЗБН”. След допускане на касационното обжалване са постановени решение № 51 от 21.07.2020 г. по т. д. № 3109/2018 г. на ВКС, II т. о., и решение № 59 от 10.08.2020 г. по т. д. № 1920/2018 г. на ВКС, I т. о., в които се съдържа произнасяне по идентичен в смислово отношение правен въпрос, свързан с приложението на чл.59, ал.3 ЗБН. В цитираните решения е прието, че : „Знание за неплатежоспособност по смисъла на чл.59, ал.3 ЗБН не може да се обоснове със знание на решението на УС на БНБ за поставяне на съответната банка под специален надзор като оздравителна принудителна административна мярка по чл.115, ал.1 ЗКИ, вкл. от спирането на плащанията по чл.116, ал.2, т.2 ЗКИ; Под „знание за неплатежоспособност“ в хипотезиса на чл.59, ал.3 ЗБН следва да се разбира узнаване на обективирано от БНБ, в качеството й на компетентен за това надзорен орган, становище за неплатежоспособност на банката по чл.36, ал.2 ЗКИ /редакция преди изм. обн. ДВ бр.62/2015 г./, преди то да бъде формализирано в акт за отнемане на лиценза за банкова дейност, като именно недобросъвестното възползване от достъп до тази информация се санкционира от закона; Предвиденият от законодателя субективен елемент от фактическия състав на чл.59, ал.3 ЗБН подлежи на пълно и главно доказване от ищеца чрез всички допустими доказателствени средства“. Настоящият състав на ВКС възприема посоченото разрешение относно тълкуването на разпоредбата на чл.59, ал.3 ЗБН, от което произтича следния отговор на поставения в определението по чл.288 ГПК правен въпрос : Знанието на извършващия прихващане кредитор, че банката е спряла плащанията и е поставена под особен (специален) надзор с публично оповестено решение на УС на БНБ, не може да се разглежда като знание за настъпила неплатежоспособност по смисъла на чл.59, ал.3 ЗБН; Знанието по чл.59, ал.3 ЗБН във всеки конкретен случай подлежи на доказване от ищеца с всички допустими доказателствени средства. Предвид отговора на значимия за изхода на делото правен въпрос, въззивното решение е правилно, а подадената срещу него касационна жалба е неоснователна. Ответникът „Табак Маркет“ АД, сега „Лафка Маркет“ АД, е придобил заявеното за прихващане вземане на 30.10.2014 г. (приетата от въззивния съд достоверна дата на сключване на договора за цесия с „Първа инвестиционна банка“ АД) и на същата дата е отправил изявление до „Корпоративна търговска банка“ АД, че прихваща цедираното вземане срещу задълженията си към банката, произтичащи от сключени в периода 03.04.2013 г. - 06.03.2014 г. три договора за кредит. Придобиването на активното вземане следва по време публичното оповестяване на решението на УС на БНБ от 20.06.2014 г., с което „Корпоративна търговска банка“ АД е поставена под специален надзор и е ограничена дейността й със забрана да извършва свързаните с банковия лиценз дейности, в т. ч. изпълнение на всички нейни задължения, но този факт сам по себе си е ирелевантен за основателността на иска по чл.59, ал.3 ЗБН и конкретно за преценката налице ли е било знание у ответника към 30.10.2014 г. за настъпила неплатежоспособност на банката. В исковата молба синдиците на „Корпоративна търговска банка“ АД (н.) не са посочили конкретния действия на ответника, които да отразяват формирано у него знание към 30.10.2014 г. за състоянието на неплатежоспособност на банката. Субективната предпоставка на чл.59, ал.3 ЗБН е аргументирана с твърдения, че знанието на ответника за неплатежоспособността на банката датира от 20.06.2014 г., предвид ноторно известния факт, че с решението на УС на БНБ от 20.06.2014 г. банката е поставена под специален надзор поради спиране на плащанията към клиенти. Според възприетото по-горе разрешение узнаването на решението на УС на БНБ от 20.06.2014 г. след надлежното му разгласяване по предвидения за това ред не може да се приравни на знание за неплатежоспособност по смисъла на чл.59, ал.3 ЗБН. Оповестителното действие на решението се изчерпва с адресираната до гражданите, юридическите лица и заинтересованите институции информация за прилагане на указаните в съдържанието му мерки, продиктувани от възникналите финансови затруднения на банката и насочени към нейното оздравяване, без тези мерки да са свързани с ясно проявено и констатирано от компетентния надзорен орган - БНБ, състояние на неплатежоспособност. Освен с решението на УС на БНБ, в исковата молба знанието на ответника за неплатежоспособност на банката по смисъла на чл.59, ал.3 ЗБН е обосновано и с оповестения на 22.10.2014 г. - непосредствено преди придобиване на заявеното за прихващане вземане, на уеб страницата на БНБ Доклад за анализа и оценката на активите на „КТБ“ АД, изготвен от одиторски фирми. Твърди се, че докладът е широко отразен в медиите и че резултатите от него са показали, че банката е с отрицателен капитал и е неплатежоспособна, поради което предстои отнемане на лиценза й и подаване на молба от централната банка за откриване на производство по несъстоятелност. За да изведат знанието за неплатежоспособност, синдиците са изходили от разбирането, че докладът със становището за окончателно установена неплатежоспособност с последиците по чл.36, ал.2 и чл.37, ал.2 ЗКИ съставлява общоизвестно обстоятелство по смисъла на чл.155 ГПК, което не подлежи на доказване в процеса. В хода на първоинстанционното производство не е разглеждан въпроса дали докладът попада в приложното поле на разпоредбата на чл.155 ГПК или свързаните с него факти, релевантни за преценката на знанието за неплатежоспособност по смисъла на чл.59, ал.3 ЗБН, подлежат на доказване от ищеца. При постановяване на решението си първоинстанционният съд не е обсъждал наведените в исковата молба твърдения във връзка с доклада и неговото значение за субективния елемент от фактическия състав на чл.59, ал.3 ЗБН, но при обжалване на решението този пропуск не е релевиран във въззивната жалба на синдиците като съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Поради липса на оплаквания, както и на конкретни доводи по повод на доклада, въззивният съд не се е произнасял дали и доколко публично оповестеният на 22.10.2014 г. доклад е релевантен за наличието на знание у ответника за настъпилата неплатежоспособност на „Корпоративна търговска банка“ АД като предпоставка за уважаване на иска по чл.59, ал.3 ЗБН. Предвид съдържанието на въззивното решение, което предопределя обхвата на дължимата в производството по чл.290 ГПК проверка, касационната инстанция не би могла да формира за пръв път изводи относно значението на доклада за спора по иска с правно основание чл.59, ал.3 ЗБН, макар същият да е наведен като правно значим факт в исковата молба. Самостоятелен аргумент за необсъждане на релевантността на доклада е и отсъствието на поддържани пред касационната инстанция доводи, основани на него. Неоснователен е доводът в касационната жалба, че при преценката на субективния елемент от фактическия състав на чл.59, ал.3 ЗБН следва да се има предвид и широко оповестената в медиите информация от БНБ, съпътствана с изявленията на различни длъжностни лица от БНБ в периода на поставяне на „Корпоративна търговска банка“ АД под специален надзор, за огромен недостиг на финансови средства и за невъзможност банката да бъде оздравена, за да продължи дейността си като банкова институция. По делото няма доказателства ответникът да е разполагал със сигурна информация, базирана на конкретна медийна публикация или на конкретно изявление, че към релевантната за спора дата 30.10.2014 г. компетентният надзорен орган в лицето на БНБ е установил окончателно и несъмнено неплатежоспособност на банката и че предстои отнемане на лиценза й, последвано от иницииране на производство по несъстоятелност. При липса на доказателства за узнаване на посочените факти, от разпространената в медийното пространство информация за сериозни финансови затруднения на банката не могат да се правят изводи за наличие на изискуемото от чл.59, ал.3 ЗБН знание от страна на ответника. В касационната жалба се поддържа и довод, че за наличие на знание у ответника сочи предприетото от него, в периода от поставяне на банката под специален надзор до сезирането на съда с искане за откриване на производство по несъстоятелност, придобиване на големи по размер вземания от вложители на банката, което е позволило да се извърши спорното прихващане по начин, по който да бъде увредена масата на несъстоятелността и да бъде избегнат установения в ЗБН ред за удовлетворяване на всички кредитори на банката. Придобиването от ответника на други вземания, различни от цедираното от „Първа инвестиционна банка“ вземане, не е било предмет на изследване във въззивното производство, но дори да се приеме, че разглеждането на поддържания довод е допустимо, същият е неоснователен. В хода на процеса синдиците не са ангажирали доказателства за факта, че ответникът е придобивал вземания от вложители, знаейки за предстоящото откриване на производство по несъстоятелност на банката. По делото няма и доказателства за действия на ответника, предхождащи извършването на спорното прихващане и началото на производството по несъстоятелност, които да са били насочени към твърдения в жалбата неправомерен резултат - създаване на привилегия за удовлетворяване преди останалите кредитори на несъстоятелността и увреждане на масата на несъстоятелността. При отсъствието на доказателства за посочените обстоятелства знанието за неплатежоспособност по смисъла на чл.59, ал.3 ЗБН не може да се обвърже с конкретни действия на ответника, предшестващи началото на производството по несъстоятелност на банката. По изложените съображения настоящият състав на ВКС приема, че решението на Софийски апелативен съд, с което е отхвърлен предявеният от синдиците на „Корпоративна търговска банка“ АД (н.) против „Табак Маркет“ АД, сега „Лафка Маркет“ АД, иск с правно основание чл.59, ал.3 ЗБН е правилно и следва да бъде оставено в сила. В зависимост от крайния изход на делото и на основание чл.62, ал.2 вр. чл.59, ал.7 ЗБН в тежест на масата на несъстоятелността на „Корпоративна търговска банка“ АД (н.) следва да бъде възложена дължимата за разглеждане на касационната жалба държавна такса в размер на 688 000 лв. Разноски не са претендирани от ответника по касация и не следва да се присъждат. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 445 от 22.02.2019 г., постановено по в. т. д. № 3095/2018 г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която е потвърдено решение № 773 от 16.04.2018 г. по т. д. № 1534/2017 г. на Софийски градски съд в частта за отхвърляне на предявения от синдиците на „Корпоративна търговска банка” АД (н.) против „Табак Маркет” АД с променено в хода на делото фирмено наименование „Лафка Маркет” АД с ЕИК[ЕИК] - [населено място], [улица], иск с правно основание чл.59, ал.3 ЗБН за прогласяване за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Корпоративна търговска банка” АД (н.) на прихващане, извършено от „Табак Маркет“ АД с изявление вх. № 10212/30.10.2014 г., на задължения, произтичащи от договор за банков кредит от 03.04.2013 г. в размер на 9 400 00 лв., договор за банков кредит от 08.05.2013 г. в размер на 5 000 000 лв. и договор за банков кредит от 06.03.2014 г. в размер на 19 984 707.74 лв. - главница, и 15 292.26 лв. - лихва, със сумата 34 400 000 лв. ОСЪЖДА „Корпоративна търговска банка“ АД (н.) с ЕИК[ЕИК] - [населено място], [улица], да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Върховен касационен съд сумата 688 000 лв. (шестстотин осемдесет и осем хиляди лв.) - държавна такса. РЕШЕНИЕТО е постановено при участие на „Първа инвестиционна банка“ АД с ЕИК[ЕИК] - [населено място], [улица], в качеството на подпомагаща страна на страната на ответника. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :