Р Е Ш Е Н И Е № 339 С., 10.10.2011 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито заседание на шести октомври две хиляди и единадесета година, в състав: Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА при секретаря Е. П., като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№1072 по описа за 2010г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Г. С. А. от [населено място] срещу решение №102 от 18.05.10г. по гр.д.№149/10г. на Великотърновския апелативен съд. В жалбата се поддържа оплакване за допуснато от въззивния съд нарушение на материалния закон и практиката на ВС и ВКС по прилагането му. Ответникът в производството Е. С. П. оспорва жалбата. Подробни доводи е изложил в писмен отговор. С определение №215 от 09.03.11г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по въпроса коя от двете стойности е дължима при извършени подобрения в съсобствен имот – увеличената стойност на имота или стойността на направените разходи за строително-ремонтни дейности. За да се произнесе по поставения въпрос и по съществото на касационната жалба, настоящият състав взе предвид следното: С обжалваното решение състав на Великотърновския апелативен съд е потвърдил изцяло решение №90 от 09.11.09г. по гр.д.№103/07г. на Русенския окръжен съд, с което Е. С. П. е бил осъден да заплати на Г. С. А. сумата от 4512,50лв., представляваща ½ от увеличената стойност на съсобствен недвижим имот вследствие на извършени в него подобрения, заедно със законната лихва, считано от 08.05.07г. до окончателното изплащане на главницата. Въззивният съд е приел, че ищцата е извършила подобренията в общия имот в качеството си на добросъвестен владелец и може да претендира от ответника на основание чл.72 от ЗС заплащане на ½ от увеличената стойност на имота, която в случая е по-ниска от стойността на изразходваните средства за подобренията. По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, настоящият състав намира следното: В т.І.5 на ППВС №6/1974г. е прието, че ако съсобственикът не е владелец на частите на останалите съсобственици, отношенията му с тях за подобренията се уреждат съгласно чл.30, ал.3 от ЗС. Това принципно положение е развито в практиката на ВС и ВКС – решение 532/17.06.94г. по гр.д.№382/94г. на ВС, І ГО; решение №615/02г. по гр.д.№93/02г. на ВКС, І ГО и др. В тях се приема, че когато съсобственикът извършва подобрения в качеството си на владелец на своята идеална част и държател на идеалните части на другите съсобственици, отношенията по повод извършените подобрения се уреждат по правилото на чл.30, ал.3 от ЗС, ако подобрението е извършено със съгласието на останалите съсобственици; ако липсва такова съгласие – по правилата на водене на чужда работа без пълномощие – чл.60 и сл. от ЗЗД, а ако останалите съсобственици са се противопоставили – по правилото на чл.59 от ЗЗД. От тези принципни постановки следва, че само когато съсобственикът владее цялата вещ, отричайки правата на останалите съсобственици, отношенията между тях по повод извършените в имота подобрения се уреждат по правилата на чл.72 – чл.74 от ЗС. В този случай увеличената стойност на имота може да се претендира ако владението е добросъвестно /съсобственикът е придобил другите идеални части от имота по силата на годно правно основание, без да знае, че праводателят му не е собственик/ или при недобросъвестно владение, на основание чл.74, ал.2 от ЗС – когато другият съсобственик е знаел, че се правят подобрения в общия имот, но не се е противопоставил на това. В останалите случаи, когато съсобственикът е владее само своята идеална част от имота и е държател на частите на останалите съсобственици, той не може да претендира за увеличената стойност на имота при извършване на подобрения, а отношенията във връзка с тях следва да се уредят по начина, указан в т.І.5 на ППВС №6/1974г. и посочената практика на тричленни състави на ВС и ВКС. Единствено в хипотезата на чл.60, вр.чл.61, ал.2 от ЗЗД може да се присъди увеличената стойтост на имота, но само ако тя е по-малка от вложените разходи за подобренията, тъй като в този случай отговорността е ограничена до размера на обогатяването. По съществото на касационната жалба: Установено е по делото, че страните са съсобственици на дворно място и жилищна сграда в [населено място], [община]. Установено е, че през периода 2003 – 2004г. ищцата е направила необходими разноски за запазване на вещта и е извършила множество подобрения в имота. Въззивният съд не е направил разграничение на двата фактически състава. Освен това – по делото няма данни ищцата да е завладяла частта на своя съсобственик. Обратно – данните сочат, че тя е упражнявала фактическа власт върху имота, зачитайки правата на ответника – т.е. тя е била само държател на неговата ½ ид.част. При това положение тя няма основание да претендира заплащане на увеличената стойност на имота на основание чл.72, ал.1 или чл.74, ал.2 от ЗС. Съдът е длъжен да даде вярната правна квалификация на претенцията и, като изхожда от това дали подобренията са извършени със знанието и съгласието на ответника; дали са извършени без неговото знание, или при наличие на противопоставянето му. Данните по конкретното дело сочат, че подобренията са правени без знание на ответника, следователно отношенията следва да се уредят по правилото на чл.60 и сл. от ЗЗД. Като е приел, че подобренията следва да се присъдят на основание чл.72, ал.1 от ЗС, въззивният съд е постановил незаконосъобразно решение, което следва да бъде отменено и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото следва да се извърши разграничение кои от строително-ремонтните работи представляват необходими разноски за запазване на вещта и кои от тях – подобрения. Вложените средства за необходими разноски се дължат от ответника съразмерно на притежаваната от него ½ ид.част. За подобренията, след като са извършени уместно и в интерес на двете страни, отношенията се уреждат по реда на чл.61, ал.2 от ЗЗД - ответникът отговаря само до размера на обогатяването му – т.е. дължи по-малката сума между направените разходи и обогатяването – решение №461 от 12.05.86г. по гр.д.№570/85г. на ВС, ІІ ГО, като под обогатяване се има предвид увеличената стойност на имота. При определяне на увеличената стойност на имота пък следва да се имат предвид разясненията, дадени с т.ІІ.6 на ППВС №6/1974г. – трябва да се изследва каква би била цената на имота без подобренията и каква е тя след подобренията, към момента на разглеждане на спора. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение №102 от 18.05.10г. по гр.д.№149/10г. на Великотърновския апелативен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: