Р Е Ш Е Н И Е № 264 гр. София, 10.11.2011 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в съдебно заседание на дванадесети октомври две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА при секретаря Т.Кьосева и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев дело № 786/2011 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.307 ГПК. Образувано е по молба на М. Г. М. от [населено място] (починал в хода на производството и заместен от своите наследници по закон П. А. М. и Е. М. М.) за отмяна на влязло в сила решение № 173 от 23.06.2009г. по гр.д.№ 709/08г. на Върховния касационен съд, І г.о. В молбата се поддържа, че посоченото решение на ВКС е в противоречие с влязло в сила решение от 20.01.04г по гр.д.№ 5539/00г. на Софийския районен съд, 36 с-в, и с решение от 19.02.09г. по гр.д.№ 8684/97г. на СРС, 59 с-в, като се иска същото да бъде отменено като неправилно на основание чл.303, ал.1, т.4 ГПК. Ответникът по молбата Ж. “П. улица”, [населено място] счита същата за неоснователна, а ответникът Столична община не взема становище по нея. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., след като прецени данните по делото и доводите на молителитe, приема следното: С атакуваното решение ВКС е отменил решение № 137 от 28.05.07г. по гр.д.№ 3233/05г. на Софийския градски съд и вместо него е отхвърлил като неоснователен иска на М. Г. М. против Ж. “П. улица” по чл.108 ЗС за ревандикация на имот пл.№ 392 /бивш пл.№ 8/ в кв.50 по плана на [населено място],[жк]. Прието е, че не са налице предпоставките за реституция на процесния имот на основание на чл.2, ал.2 ЗВСОНИ, тъй като същият е застроен с жилищна сграда и не съществува реално до размерите, в които е бил отнет, поради което и ищецът не се легитимира като негов собственик. Молбата за отмяна е подадена в срока по чл.305, ал.1, т.4 ГПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество тя е неоснователна. Съгласно разпоредбата на чл.303, ал.1, т.4 ГПК заинтересуваната страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено преди него друго влязло в сила решение, което му противоречи. Двете решения трябва да са постановени по различни дела и противоречието е необходимо да съществува между решенията, а не между техните мотиви. При тази хипотеза производството по второто дело е недопустимо съгласно чл.299, ал.2 ГПК, но законът предвижда отмяна на това от двете решения, което е неправилно – чл.307, ал.4 ГПК. В случая молителите се позовават на противоречие между атакуваното решение и приложеното по делото решение от 20.01.04г по гр.д.№ 5539/00г. на Софийския районен съд, 36 с-в, с което на основание чл.49 ЗЗД, вр. с чл.53 ЗЗД Ж.”П. улица” и [фирма] са осъдени да заплатят солидарно на М. Г. М. сумата 131, 87 лв., ведно със законната лихва, представляваща обезщетение за унищожени в посоченото дворно място постройки и движими вещи, поради което идентичност на двете дела не съществува и следователно не е налице хипотезата на чл.303, ал.1, т.4 ГПК, а както се посочи по-горе съображенията на съда за тяхното постановяване са без значение. Освен това същите се позовават и на противоречие с решение от 19.02.09г. по гр.д.№ 8684/97г. на СРС, 59 с-в, (със същото е допусната делба на апартаменти и други обекти, находащи се в построената в посоченото дворно място жилищна сграда между М. М., Ж. “П. улица”, Столична община и други лица), което обаче е отменено с решение № 20 от 17.02.11г. по гр.д.№ 789/10г. на ВКС, ІІ г.о. на основание чл.303, ал.1, т.4 ГПК като противоречащо на атакуваното в настоящото производство решение и съответно неправилно. Ето защо и това решение не може да послужи като основание за отмяна на влязлото в сила решение № 173 от 23.06.2009г. по гр.д.№ 709/08г. на ВКС. С оглед изложеното молбата за отмяна следва де се остави без уважение. При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК молителите следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника по молбата Ж.”П. улица” направените от него разноски в настоящото производство в размер на 5000 лв. По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о. Р Е Ш И : О с т а в я без уважение молбата на М. Г. М. от [населено място] (починал в хода на производството и заместен от своите наследници по закон П. А. М. и Е. М. М.) за отмяна на влязло в сила решение № 173 от 23.06.2009г. по гр.д.№ 709/08г. на Върховния касационен съд, І г.о. основание чл.303, ал.1, т.4 ГПК. О с ъ ж д а П. А. М. и Е. М. М. от [населено място] да заплатят на Ж. ”П. улица” сумата 5000 лв./пет хиляди лева/ разноски. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: