Върховен касационен съд на Република България НК, ІІІ н.о. дело № 2032/2012 год. Р Е Ш Е Н И Е № 44 гр.София,08 февруари 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и втори януари две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА ЧЛЕНОВЕ: САША РАДАНОВА ПАВЛИНА ПАНОВА със секретар Иванка Илиева при участието на прокурора ЯВОР ГЕБОВ изслуша докладваното от председателя (съдията) САША РАДАНОВА наказателно дело под № 2032/2012 година Производството е по искане на Главния прокурор за възобновяване на внохд № 127/2012 год. на Плевенския окръжен съд,отмяна на постановеното по това дело решение № 97 от 27.ІV.2012 год. и връщане делото на окръжния съд за ново разглеждане,което искане е основано на чл. 422,ал.1,т.5 във вр. с чл. 348ал.1,т. 1 и 2 НПК. В съдебно заседание прокурорът поддържа искането по изложените в него съображения. Т. Д. Й.,оправдан подсъдим по делото,чието възобновяване се иска,предоставя на съда да прецени основателността или не на направеното искане. ВКС установи: С присъда № 429 от 15.ХІІ.2011 год.по нохд № 1257/2010 год. на Плевенския районен съд,подсъдимият Т. Д. Й. е признат за невиновен в това,на 29.Х.2006 год. в с.Буковлък,Плевенска област,да е причинил на Н. М. С. от с.с. средна телесна повреда,изразяваща се в проникващо счупване на черепа и мозъчна контузия,представляваща временно опасно за живота разстройство на здравето,при което е оправдан по обвинение в престъпление по чл. 129 НК.Присъдата е постановена след отмяната от Плевенския окръжен съд /по внохд № 109/2010 год./ на постановена от Плевенския районен съд /по нохд № 2782/2007 год./ осъдителна присъда. С решението по делото,чието възобновяване се иска,е потвърдено оправдаването на Тр.Д.Й.. Искането за възобновяване е допустимо,направено от оправомощена страна и в срока по чл. 421,ал.1 НПК.При липсата на друга информация,на коя дата искането е постъпило в изпращащия съд,за такава следва да се приеме датата,на която то е било изведено от ВКПр-26.Х.2012 год.И тъй като последният ден на 6-месечния срок,изчисляван по правилото на чл. 183,ал.3 НПК,е неприсъствен-27.Х.2012 год. е събота-за последен ден съгл. чл. 183,ал.4 НПК се приема първия следващ присъствен ден,29.Х.,понеделник,и на тази дата делото е било изпратено от Плевенския районен до Върховния касационен съд. Искането за възобновяване е и основателно. При анализа на гласните доказателства и заявеното кредитиране на едни от тях и отхвърляне на други,въззивният съд е изпаднал в противоречие,непозволяващо да се разбере действителната му воля за взетото решение.Така въззивният съд най-напред е заявил /в абз. втори на с.4/,че приетата от първата инстанция фактическа обстановка е правилна,”напълно се споделя” и се потвърждава включително от показанията на свидетелите П. К. и М.К.-родители на пострадалия,А..К. и Ив.К.-сестри на пострадалия,Ст.Н. и З.Н.-баба и дядо на пострадалия,Ив.И.-братовчед на пострадалия и Р.А.-приятелка на пострадалия,а няколко реда по-нататък /в абз. втори на с.5/,че на твърдяното от изброените свидетели-че на улицата,вблизост до портата към двора на дома на сем. К.,Т. с брадва е нанесъл удар по главата на С.-не може да се вярва,тъй като „те са заинтересувани от изхода на делото”.И тъй като двете заявления на въззивния съд са диаметрално противоположни,отнасят се до основния,подлежащ на доказване факт-е ли бил С. ударен от Т.,или от друг,неизвестен извършител-и второто изключва първото,се налага заключението,че показанията на изброените 8 свидетеля не подкрепят фактическата обстановка,приета от първоинстанционния и споделена от въззивния съд.По-нататък,според въззивния съд,приетото от първата инстанция се потвърждавало от свидетелите Р. Р.,В.И.,Н.К.,К.М.,М.М.,П.И.,К.Г. и Ем.К..Никое от изброените 8 лица обаче,всички живеещи в с.Буковлък и в някакво родство с Т. или С.-освен Р.Р.,кмет на селото-не е очевидец на инцидента,затова няма как показанията им да подкрепят или не приетата от въззивния съд недоказаност на обвинението.Остават пострадалия,чиито показания, според въззивния съд,също не подкрепяли обвинението,макар С. винаги да е твърдял,че знае,кой го е ударил,и че това е именно Т.,както и показанията на неразпитания от съда В.Г.,таксиметров шофьор,дадени по нохд № 2782/2007 год.,който също не е бил очевидец на инцидента,но е заявил,че Т. го е ангажирал не по-късно от „9.15 или 9.30 ч.” / л.63/. От дотук казаното следва първо,че от изброените във въззивното решение /по реда на разпита им в първата инстанция/ 18 свидетеля,10 нито потвърждават,нито опровергават фактите,изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт,тъй като не са присъствали на мястото на инцидента и от други лица са получили информация,че такъв е имало,а останалите 8 са очевидци на инцидента и на удара с брадва,който Т. е нанесъл по главата на С.,причинил на С. експертно установена мозъчна контузия,представляваща временно опасно за живота разстройство на здравето.Второ,че с приемането на обвинението за недоказано,въззивният съд се е позовал на източници,установяващи обратното и на нито един източник в подкрепа на приетото.Трето,в защита на решението си е игнорирал установени от свидетели факти относно осветеността на мястото на инцидента,позволяваща не само да се различават фигурите,но и лицата на присъстващите,за която осветеност свидетелстват както очевидците,така и Р.Р.,извикан от близките на пострадалия и организирал отвеждането му в болнично заведение.Четвърто,извел е значими за обективността на свидетелите-очевидци и близки на пострадалия изводи от незначителното-освен това и несигурно като факт-разминаване във времето на инцидента,сочено от тези свидетели около 22 ч,от прокурора в обвинителния акт около и след 21 ч,а от свидетеля В.Г.,предвид времето,когато Т. го е ангажирал,между 21.15-21.30 ч. Всичко изброено опорочава дейността на въззивния съд по анализа на доказателствения материал и установените посредством него факти,тъй като приетото за установено не отговаря на действително установеното.Такова процесуално нарушение,преди извеждано като самостоятелно основание за отмяна /необоснованост/,има винаги съществено отражение върху процесуалните права на засегнатата страна-държавното и частно обвинение в случая-съставлява касационно основание по чл. 348,ал.3,т.1 НПК и налага отмяна на постановения при наличието му съдебен акт.Ето защо и на основание чл. 425,ал.1,т.1 НПК,ВКС Р Е Ш И: ВЪЗОБНОВЯВА внохд № 127/2012 год. на Плевенския окръжен съд,ОТМЕНЯ постановеното по това дело решение № 97 от 27.ІV.2012 год. И ВРЪЩА делото на същия съд ЗА НОВО РАЗГЛЕЖДАНЕ от друг състав и от съдебното заседание. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/ /