Р Е Ш Е Н И Е № 358 София, 15 октомври , 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесети септември две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА ЧЛЕНОВЕ: САША РАДАНОВА ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА при участието на секретаря Л.Гаврилова и в присъствието на прокурора М.МИХАЙЛОВА изслуша докладваното от председателя (съдията) ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА дело № 1448/2012 година Производството е образувано на основание касационна жалба на подсъдимия Х. И. К. срещу въззивно решение №92 от 14 юни 2012г. по внохд № 91/2012г. по описа на Апелативен съд гр.Бургас. В жалбата и в съдебно заседание се поддържа довод за явна несправедливост на наказанието.Подсъдимият моли същото да бъде намалено. Гражданският ищец и частен обвинител чрез повереника си намира жалбата за неоснователна и моли да се потвърди решението. Представителят на Върховната касационна прокуратура счита жалбата за неоснователна,тъй като последващо намаляване на наказанието не би изпълнило целите на чл.36 НК. Върховният касационен съд,за да се произнесе съобрази следното: С присъда № 14 от 27 февруари 2012г. по нохд № 571/2011г. Сливенският окръжен съд е признал жалбоподателя -подсъдим за ВИНОВЕН в това,че на 01.12.2010г. в [населено място],общ.Котел по особено мъчителен начин и с особена жестокост умишлено умъртвил Х. Х. Ч.,с ЕГН [ЕГН] от същото село,поради което и на основание чл.116,ал.1 т.6 предл.2 и 3 във вр.с чл.115 във вр.с чл.58а,ал.2 НК ГО ОСЪДИЛ на ДВАДЕСЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА,което да се изтърпи при първоначален СТРОГ режим в ЗАТВОР. ОСЪДИЛ е подсъдимия ДА ЗАПЛАТИ на З. Х. М. от [населено място],общ.Котел обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 100 000 лв/сто хиляди/лева,ведно със законните последици. ОТХВЪРЛИЛ е гражданският иск в останалата част като неоснователен и недоказан. С обжалваното решение Апелативен съд-Бургас е ИЗМЕНИЛ присъдата в санкционната й част,като е НАМАЛИЛ наказанието на подсъдимия на 17/СЕДЕМНАДЕСЕТ/ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.ПОТВЪРДИЛ е присъдата в останалата й част. Касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА: Доводът за явна несправедливост на наказането не се подкрепя от данните по делото. Производството се е развило по реда на глава двадесет и седма от НПК.Подсъдимият е признал обстоятелствата изложени в обвинителния акт и се съгласил да не се събират доказателства.В съответствие с диференцираната процедура на съкратеното съдебно следствие,на основание чл.373,ал.2 вр.с чл.372,ал.4 НПК,съдът е определил наказанието на подсъдимия при условията на чл.58а,ал.2 от наказателния кодекс.Посочената разпоредба повелява,че в случаите на чл.57,ал.1 ,когато съдът определи като най-подходящо по вид наказанието доживотен затвор без замяна,не го налага,а наказанието доживотен затвор заменя с наказание лишаване от свобода от двадесет до тридесет години лишаване от свобода.Спазвайки законовите разпоредби,първоинстанционният съд е заменил наказанието доживотен затвор с наказание лишаване от свобода.Неговият размер съдът е съобразил с разпоредбата на чл.58а,ал.3 НК,съгласно която наказанието се определя в пределите на най-ниския минимален размер и най-високия максимален размер на наказанието лишаване от свобода,определено при условията на ал.2 и наказанието лишаване от свобода,предвидено в Особената част на този кодекс.Прилагайки визираната юридическа техника за определяне на наказанието,съдът е постановил наказание от 20 години лишаване от свобода/ в границите между 15 години,най-ниския на наказанието лишаване от свобода предвиден в Особената част на този кодекс в чл.116 от НК и 30 години-най-високия размер на наказанието лишаване от свобода,определено при условията на ал.2 на чл.58а от НК.Така определеното наказание е отмерено при отчитане на всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства по чл.54 НК. Обсъждайки справедливостта на наказанието по повод въззивната жалба на подсъдимия,Апелативен съд-Бургас е приел,че смекчаващите отговорността обстоятелства по отношение на подсъдимия са подценени.В този смисъл като е визирал,че подсъдимият не е осъждан,намирал се в тежко материално състояние,направил пълни самопризнания на досъдебното производство и подпомогнал разследването,съжалявал за извършеното, бил трудово ангажиран ,както и че битовото убийство е извършил под въздействие на алкохола,е счел,че наказанието му е завишено,поради което ГО НАМАЛИЛ на СЕДЕМНАДЕСЕТ ГОДИНИ. Така намалено,наказанието се явява определено в близост до минималния размер предвиден в посочените правни норми. Въззивният съд е отчел всички обстоятелства от значение за индивидуализиране на наказанието.Предпоставки за последващо намаляване,както и за прилагане разпоредбата на чл.55 НК не са налице.Намалявайки наказанието въззивният съд е проявил достатъчна снизходителност,поради което основание за допълнително смекчаване на същото според касационната инстанция няма. Подсъдимият е извършил особено тежко престъпление,лишавайки безпричинно от живот убития Ч.,проявявайки особена ярост,ожесточение и садизъм. Фактите по делото,свързани с механизма на деянието очертават подсъдимия като коравосърдечен и жесток човек.На пострадалия са нанесени седем прободно порезни рани,всички с проникване в сърдечната и гръдна кухина,както и заколване в областта на предната повърхност на шията,довели до неговата смърт.Обстоятелството,че убийството е извършено под въздействие на алкохол /3.257 промила в кръвта/, не следва да обуславя преценка за по-ниско по размер наказание.Установено е,че подсъдимият често употребявал алкохол и ставал агресивен.През 2009г. след употреба на алкохол намушкал с нож в областта на тялото свой съселянин на когото гостувал в дома му/характеристика на л.72 от дос.пр./. Предвид изложеното настоящият касационен състав прие,че атакуваното наказание не е явно несправедливо по смисъла на чл.348,ал.5 т.1 вр.с ал.1 т.3 НПК,тъй като е определено в пределите на закона,съответства на обществената опасност на деянието и дееца,на смекчаващите и отегчаващите отгтоворността обстоятелства по чл.36 от Наказателния кодекс. Решението е правилно,законосъобразно и справедливо,поради което следва да се остави в сила. Воден от горните мотиви и на основание чл.354,ал.1 т.1 НПК,Върховният касационен съд,трето наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 92 от 14 юни 2012г. по внохд № 91/2012г. по описа на Апелативен съд гр.Бургас. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: