Р Е Ш Е Н И Е № 590 град София, 05.01. 2010 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Р. България, II наказателно отделение, в съдебно заседание на 10 декември, две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Савка Стоянова ЧЛЕНОВЕ: Татяна Кънчева Даниела Атанасова при участието на секретаря Н. Цекова и в присъствието на прокурора А. ЛАКОВ изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. КРЪСТЕВ наказателно дело № 494/2010 година. Производството пред Върховния касационен съд, е образувано по направено искане за възобновяване от осъдения Ц. Н. М. от[населено място], на влязла в сила присъда постановена по нохд № 10260/2009 г., на Софийския районен съд. Сочи се, че съдебният акт е постановен в нарушение на закона и при допуснати съществени процесуални нарушения, а наложеното наказание – явно несправедливо. Искането е да бъде намалено наложеното му наказание. Представителят на Върховната касационна прокуратура, счита искането за неоснователно. Върховният касационен съд, в пределите на проверката по реда на чл. 426, вр. чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе съобрази следното: С влязла в сила присъда от 23.11.2009 г., постановена по нохд № 10260/2009 г., на Софийския районен съд, наказателно отделение, 111-ти състав, потвърдена с решение № 720/09.06.2010 г., по внохд № 305/2010 г., на Софийския градски съд, наказателна колегия, 14-ти въззивен състав, подс. Н. Л. Д., е бил признат за виновен в извършено престъпление на 31.01.2003 г., в[населено място], по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 2 и т. 4, пр. 2, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б.”а”, вр. чл. 20, ал. 2 НК и при условията на чл. 54 НК, осъден на три години лишаване от свобода, при “строг” първоначален режим, заедно с подсъдимия К. С. Марянски, като съдът се е произнесъл и по направените разноски. Оправдал го е по обвинението за част от инкриминираните вещи. По довода за допуснато нарушение на закона: Посоченото основание за възобновяване - по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, поддържано и в съдебно заседание, не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно. Доводът за неправилно приложение на закона по смисъла на чл. 348, ал. 2 НПК, се свежда до твърдението, че осъденият не е извършил престъплението. По настоящото дело, вътрешното убеждение на инстанциите, е формирано при условията на непосредственост, след като са събрани и проверени при условията на чл. 315 НПК, всички възможни и необходими доказателства, за обективното, всестранно и пълно изясняване механизма на инкриминираното деяние. Данните от доказателствените средства са оценявани в съответствие с тяхното действително съдържание. В тази насока направеното възражение е неоснователно. При това положение, вътрешното убеждение на съда не може да бъде предмет на самостоятелна проверка, защото е формирано в съответствие с основните изисквания на процесуалния закон, включително и на чл. чл. 13, 14, 18, 107, ал. 3 и чл. 305, ал. 3 НПК. В мотивите, в съответствие с изискванията на чл. 305, ал. 3 и чл. 339, ал. 2 НПК, инстанциите са изложили съображения, защо са приели за достоверни изцяло обясненията на подсъдимия К. Марянски, показанията на разпитаните свидетели З., Д. и К., приложените писмени и веществени доказателства и фотоалбуми, експертните заключения и защо не приемат обясненията на подсъдимия, приемайки ги за защитна теза, опровергаваща се от всички останали доказателства, подробно изброени по – горе. При положение, че при постановяване на съдебния акт, не са допуснати нарушения на процесуалните правила, настоящата инстанция проверява решението в рамките на приетото за установено, от фактическа страна. При това двете съдилища, при установяване на правно-релевантните факти, не са възприели превратно доказателствата, в разрез с правилата на формалната логика. Изводите за виновността и на този подсъдим, в осъществяване от обективна и субективна страна, състава на посоченото престъпление, са подкрепени изцяло от посочените обяснения и показания на цитираните свидетели, приложените писмени, веществени доказателства и експертни заключения. Следователно, вътрешното им убеждение, не се основава на произволно възприети фактически положения, а на сериозен и задълбочен анализ, на събраните доказателства. Достоверността им е била преценявана, на базата, на вътрешната им логичност, взаимна обвързаност и съпоставяне помежду си. При така приетите за установени факти и обстоятелства, относими към предмета на доказване изводът, че се касае за извършено престъпление и от подс. Д., по този текст от НК, са напълно законосъобразни. Съдилищата в мотивите си, подробно и задълбочено са обсъдили всички събрани доказателства и направените възражения по авторството на подс. Д. и в тази връзка са изложили убедителни, логични и законосъобразни съображения, защо са направили извода за виновността му, които се споделят и от настоящата инстанция. Правилно и законосъобразно е било прието, че и подс. Н. Д., е извършил инкриминираното деяние. В тази връзка следва да се отбележи, че е неоснователно твърдението в искането, че осъдителната присъда се гради само на основа, на обясненията на подс. Марянски. Същите се подкрепят от разпознаването в съдебно заседание на ножицата, която е използвана за извършване на деянието, откриването и на мястото посочено от него, както и на срязания катинар – протоколи за оглед, заключението на трасологичната експертиза, от протокола за претърсване и изземване на част от инкриминирани вещи от жилището на подсъдимите, от показанията на св. З., категорично разпознала ги при даване на показанията си. Неоснователно е и искането за прилагане на чл. 9, ал. 2 НК. С оглед на конкретните данни за извършеното деяние – равностойността на предмета на престъплението – 275.70 лв., установените квалифициращи признаци, обремененото съдебно минало и лошите характеристични данни за подс. Д., извършеното не е малозначително и неговата обществена опасност не е явно незначителна. Върховният касационен съд, споделя изводите относно постановяването на осъдителната присъда по отношение на този подсъдим. Счита, че мотивите на двете съдебни инстанции в нейна подкрепа, представляват подробен и изчерпателен анализ, на всички събрани доказателства и същевременно излагащи ясни правни съображения по всеки от инкриминираните факти, които правят законосъобразен извода, че състава на посоченото престъпление е осъществен както от обективна така и от субективна страна и от този подсъдим. След точна и пълна преценка на данните от всички доказателствени средства, относими към главния факт на доказване в процеса, законосъобразно е прието, че може да се направи еднозначен извод по отношение авторството на инкриминираното деяние, т. е. да се приеме, че обвинението е доказано по несъмнен начин и за осъдения Д., каквото е изискването на чл. 303, ал. 2 НПК, за да се постанови осъдителна присъда. В тази насока съдилищата не може да търпят упрек, защото при условията на чл. 305, ал. 3 и чл. 339, ал. 2 НПК и след анализ на данните от гласните и писмени доказателствени средства, са изложили убедителни съображения на кои се дава вяра и на кои се гради направения извод за виновност. Възприемайки констатациите и правните изводи на решаващия съд в тази част, въззивната инстанция не е допуснала нарушение на закона. В параметрите на установените факти и обстоятелства, правилно е било прието, че е установено по несъмнен начин и неговото участие, в осъществяване състава на посоченото престъпление. В случая, съдилищата в мотивите си са направили вярната констатация, че събраните доказателства изобличават еднозначно и Д., като извършител на деянието. Затова, няма никакво основание за уважаване искането, за възобновяване на производството по делото по посоченото основание. С оглед на всичко изложено, доводът за допуснато нарушение на материалния закон и искането за възобновяване на производството по делото, като неоснователни, следва да бъдат отхвърлени. По довода за допуснати съществени процесуални нарушения: Съдебните актове, не страдат от пороците визирани в разпоредбите на чл. 348, ал. 3 НПК, наличието на които са само основания за уважаване на направеното искане. При извършената проверка не бяха констатирани нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правото на защита, на подс. Д.. Градският съд е проверил изцяло правилността на присъдата, по реда на чл. 313 и 314 НПК, а изводите и заключенията и на двете съдебни инстанции, относно правно-релевантните факти, са основани на цялостен анализ, на събрания доказателствен материал, като са изпълнени както бе посочено по- горе и изискванията и на чл. 305, ал. 3, и чл. 339, ал. 2, НПК. Този подсъдим е имал възможност да се защитава пред две съдебни инстанции, заедно със защитник и да дава обяснения по обвинението и направените доводи. Конкретно посоченото възражение, че не било отговорено на всички твърдения по въззивната жалба, е неоснователно. Видно от изложените мотиви, този съд е посочил кои са другите събрани доказателства освен обясненията на подс. Марянски, на кои гради изводите си за виновността на подс. Д., защо не приема неговите обяснения. Отказът на съдилищата да кредитират безусловно обясненията на подс. Д., не представлява нарушение на процесуалния закон. Същите са били обсъдени и с основание отхвърлени, като опровергани от събраните и посочени по – горе други доказателства. Тези обяснения са доказателствено средство – чл. 115 НПК, но и средство за защита, което той упражнява по свое усмотрение. Съгласно чл. 55, ал. 1 НПК има право да дава такива обяснения каквито намери за нужно т. е., законодателят го е освободил от задължението да говори истината. За това, тяхната достоверност относно фактите от предмета на доказване се оценява на общо основание в светлината на всички други доказателства и доказателствени средства, възприети непосредствено и инстанционните съдилища са сторили точно това. По довода за явна несправедливост на наложеното наказание: Лишен от основание е и този направен довод, по който не са направени конкретни възражения. При определяне размера на санкцията, са били подложени на задълбочен анализ всички ония обстоятелства, които по смисъла на закона се явяват смекчаващи или отегчаващи. Правилно е било прието, че тя следва да бъде определена при условията на чл. 54 НК, към долния предвиден в закона размер, като се имат в пред вид конкретните данни за деянието и дееца. На вниманието на въззивният съд е било възражението за несправедливост на наказанието. Същият подробно го е обсъдил в мотивите – л. 5 и е направил законосъобразен извод, че е неоснователно. И според настоящата съдебна инстанция, по реда на посоченото производство, определеното по размер наказание при условията на чл. 54 НК, напълно съответства на тежестта на конкретното посегателство, на данните за съдимостта и личността на дееца. По – голяма снизходителност, няма да способства за постигане целите на наказателната репресия, посочени в чл. 36 НК. Ето защо, съставът на 2-ро наказателно отделение при Върховния касационен съд, на основание чл. 426, вр. чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането от осъдения Н. Л. Д., от[населено място], обл. М., за възобновяване по нохд № 15236/2007 г., на Софийския районен съд, наказателна колегия, 110 състав. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: