Ключови фрази
Престъпления по служба * продължавана престъпна дейност * правна квалификация


Р Е Ш Е Н И Е

631

София, 20 юли 2011 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на .. девети декември ……........... 2010 год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: .. Саша Раданова ....................................

ЧЛЕНОВЕ: .. Павлина Панова .................................

.. Севдалин Мавров ..............................


при секретар .. Иванка Илиева ....................................... и в присъствието на прокурора от ВКП .. Димитър Генчев ..............., като изслуша докладваното от съдията .. С. Мавров ............................. КНОХД № .. 687 .. / .. 10 .. год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство е образувано само по жалба на подсъдимия Б. А.. Атакува се въззивно решение № 128 от 02.08.10 год. по ВНОХД № 191/10 год. на Варненския Апелативен съд. Като касационни основания се сочат нарушение на процесуалния и материалния закони. Иска се отмяна на решението и оправдаване на подсъдимия.
Жалбата се поддържа в съдебно заседание. Представя се писмена защита.
Прокурорът намира жалбата за неоснователна. Пледира за оставяне в сила на решението.
Върховният касационен съд, като взе предвид постановените съдебни актове, сочените основания и доводи и становището на страните, намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА.
С присъда № 32 от 18.03.10 год., постановена по НОХД № 358/09 год. на Силистренския окръжен съд, подсъдимият Б. А. е признат за виновен в това, че пред периода 23.02.01 год. до 22.12.01 год. в [населено място], обл. Силистра, при условията на продължавано престъпление, подбудил подсъдимия В. Ч., в качеството му на длъжностно лице – председател на Поземлена комисия – [населено място], да наруши служебните си задължениея и да превиши правата си, с цел да набави за А. облага в общ размер 260 794.45 лв., като от това са могли да настъпят немаловажни вредни последици, поради което и на осн. чл. 282, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 3, вр. чл. 26, ал. 1 и чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б” /ДВ, бр. 153/98 год./ е осъден на 1 000.00 лв. глоба, като е оправдан по повдигнатото му обвинение по чл. 283а, т. 1 НК.
С присъдата се осъдени и подсъдимите В. Ч. и И. И. по същия текст от НК, вр. с чл. 20, ал. 2 за първия и вр. чл. 20, ал.3 за втория, като са им наложени същите наказания.
Съдът е отнел в полза на държавата на осн. чл. 53, ал. 2, б. „б” сумата от 428 352.93 лв., придобита чрез престъплението. Произнесъл се е по направените по делото разноски и веществените доказателства.
С атакуваното решение присъдата е изменена, като е отменено приложението на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б” за тримата подсъдими. Наложено им е на осн. чл. 54 НК наказание лишаване от свобода за срок от по три години за всеки един от тях, изпълнението на което на осн. чл. 66, ал. 1 НК е отложено за срок от три години. В останалата част присъдата е потвърдена.
Преди да изложи своите съображения по жалбата на касатора, настоящият състав на ВКС следва да посочи, че делото ще приключи с незаконосъобразна правна квалификация и явно несправедливи наказания поради липса на съответен касационен протест. Още с внасянето на обвинителния акт, прокурорът е допуснал особено съществено процесуално нарушение, което е могло да бъде отстранено. Той не е изпълнил задължението си по чл. 246, ал. 2 НПК, произтичащо от основния принцип по чл. 14, ал. 1 НПК. На базата на приетите от него фактически обстоятелства относно общия размер на вредните последици /428 352.93 лв./ от престъпната деятелност на тримата подсъдими, който сам по себе си и съгласно броя на извършените деяния обосновава особена тежест на случая, той е взел решението си за правната квалификация в нарушение на материалния закон, внасяйки обвинение по чл. 283а, т. 1, вр. чл. 282, ал. 1 НК. Не е изследвал обективно всестранно и пълно настъпили ли са значителни вредни последици от злоупотребата със служебното положение или е реализирана само една възможност да настъпят, съответно особено тежък ли и случая. Не е посочил и кой е пострадал в отделните деяния – държавата в лицето на МФ или частни лица. По този начин е внесъл противоречие в обвинението между фактически обстоятелства и правна квалификация, което е довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемите и евентуалния пострадал, с оглед организацията на защитата им в съдебната фаза на процеса, съответно конституирането му в качеството на частен обвинител и/или граждански ищец. Този свой пропуск не е поправил по реда на чл. 287, ал. 1 НПК.
Съдията-докладчик по делото не е реализирал правомощието си по чл. 249, ал. 1, вр. чл. 248, ал. 2, т. 3 да прекрати съдебното производство и да върне делото на прокурора за отстраняване на допуснатите процесуални нарушения по реда на чл. 242, ал. 2 НПК. В по-късен момент това не е направено и от състава на съда на осн. чл. 288, т. 1 НПК. Председателят на съдебния състав, подписал присъдата с особено мнение, е отразил, че посочените процесуални нарушения са неотстраними, чрез връщане на делото на прокурора за конкретизация на обвинението, тъй като той е имал такава възможност осем години и не го е направил. Приел е, че връщането ще доведе до грубо погазване на основни принципи в наказателния процес.
Въвзивната инстанция не е имала процесуалната възможност, да отстрани допуснатото нарушение, поради липсата на съответен протест.
Първият правно значим довод срещу въззивното решение е, че не е доказана подбудителската роля на Арнаудав. По своята същност това е довод за необоснованост на съдебния акт. В тази насока апелативният съд е дал задълбочен отговор на л. 73-75 от мотивите, поради което не е нарушил основните принципи на наказателния процес по чл. 13 и 14 НПК или задължението си по чл. 339, ал. 2 НПК.
На следващо място защитата на подсъдимия изтъква довода, че не е установено за кого биха могли да настъпят вредните последици, т.е. липсва елемент от състава на престъплението, по което е осъден А.. Този довод е извлечен от особеното мнение на председателя на първоинстанционния състав, разгледал делото. В действителност, както бе посочено по-горе, прокурорът не е изследвал задълбочено това обстоятелство. В обвинителния акт на л. 32 само е отразил, че от отделните деяния са настъпили немаловажни вредни последици – „издадени поименни компенсаторни бонове, с които е участвано в приватизацията”. В тази насока окръжният съд законосъобразно е приел, че като компенсаторни инструменти по смисъла на чл. 2 от Закона за сделките с компенсаторни инструменти, издадените чрез злоупотребата със служебно положение от страна на Ч., ПКБ е имало възможност да се използват като начин на плащане по приватизационни договори, което обосновава възможността да настъпят немаловажни вредни последици. Последните по смисъла на закона могат да бъдат от имуществен или неимуществен характер и да засегнат правата и интересите на държавата, граждани или дружества, съответно да се отразят неблагоприятно върху дейността на държавни или общински органи. Престъплението 282, ал. 1 НК, за което са осъдени тримата подсъдими, е очертано в закона като формално, безрезултатно престъпление: настъпването на конкретни вредни последици не е възведено в признак на състава и не е необходимо за довършване на престъплението. Ето защо, доводите на защитата са неоснователни.
По изложените съображения, настоящият състав намира, че не са налице основанията за реализиране на правомощието на ВКС по чл. 354, ал. 1, т. 2 НПК да отмени присъдата и да оправдае А., тъй като безспорно е установено участието на подсъдимия в отделните деяния и те при условията на чл. 26, ал. 1 НК съставляват престъпление, макар и не такова, за което са осъдени.
Водим от горното и на осн. чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 128 от 02.08.10 год. по ВНОХД № 191/10 год. на Варненския Апелативен съд.
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: