Р Е Ш Е Н И Е № 100 София, 29.10 , 2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в съдебно заседание на 24.09.2014 две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН СТОЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА БОНКА ДЕЧЕВА при участието на секретаря ТОДОРКА КЬОСЕВА изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА дело № 7454/2013 година Производството е по член 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба вх.№3042/22.03.2013г.,подадена от [фирма],гр.София,чрез пълномощника му адвокат Г. Н.А.,срещу решение №364/26.02.2013г. на Софийски апелативен съд,гражданско отделение,четвърти състав,постановено по гр.д.№4538/2011г. по описа на същия съд,с което се отменя постановеното на 02.06.2003г. решение по гр.д.№415/1997г. по описа на СГС,ІГО,5 състав в частта,в която са отхвърлени предявените от К. Н. Г.,М. Н. Г.-В.,Б. П. Г.,М. В. М.,С. Т. М.,С. Т. М.,А. М. Т.,Ю. М. С.,Л. Т. Т. и София С. В. искове с правно основание чл.108 от ЗС по отношение на [фирма],София и вместо него е постановено:осъжда [фирма],гр.София да предаде на основание чл.108 от ЗС на К. Н. Г.,М. Н. Г.-В.,Б. П. А.-Г.,М. В. М.,С. Т. М.,С. Т. М.,А. М. Т.,Ю. М. С.,Л. Т. Т. и София С. В.,владението на собствените на ищците недвижими имоти-бивши гаражи в сутерена и партера,представляващи понастоящем:магазин за мебели,находящ се в [населено място], [улица] включващ на партерния етаж:магазин 3,склад към магазин 1 и надземен гараж,а на сутерена:склад и подземен гараж,така както са очертани с червен цвят на скиците към заключението на СТЕ на в.л. Я.,приложени на л.212 и 213 по гр.д.№2629/2003г. на САС,които скици-приподписани от съда съставляват неразделна част от решението,с граници на имота в сутерена,заключени между точките:1-2-3-4-5-7-8-9-26-10-1,а на партера между точките:1-2-3-4-5-23-6-7-8-1,който имот съгласно одобрените със заповед №РД-18-33/15.06.2010г. на АГГК кадастрална карта и кадастрални регистри на [населено място],съставлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.101.100.1.13.,като са присъдени разноски по делото. В касационната жалба се правят оплаквания,че въззивното решение е недопустимо,като се иска неговото обезсилване,както и че същото е неправилно,като се иска неговата отмяна. Ответниците по касационната жалба А. М. Т.,Л. Т. Т.,М. В. М.,С. Т. М.,С. Т. М.,С. Т. М.,Ю. М. С.,М. Н. Г.-В.,К. Н. Г. и Б. П. А.-Г.,чрез пълномощниците си адвокат М. Ц. и адвокат Р. К.,заявяват че обжалваното въззивно решение е валидно,допустимо и по краен извод правилно,като касационната жалба следва да се остави без уважение,а решението на въззивния съд да се потвърди. Ответницата по касационната жалба София С. В.,чрез пълномощника и адвокат С. С.,моли да се остави без уважение касационната жалба и да се остави в сила обжалваното въззивно решение. С определение №265 от 10.06.2014г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение,по предпоставките предвидени в член 280,ал.1,т.1 ГПК,произнасяне по правен въпрос решен в противоречие с практиката на ВКС,а именно-за приложимостта на член 218 з,ал.3 от ГПК/отм/ към съдебното производство след отмяна на влязлото в сила решение по реда на член 231-233 от ГПК/отм/. Върховният касационен съд,като обсъди доводите,изложени във връзка с наведените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на член 290,ал.1 от ГПК и член 293 от ГПК приема следното: С решаващите си мотиви,въззивният съд е констатирал,че ищците основават правата си върху имотите –предмет на спора,на настъпило в техния патримониум възстановяване ex lege на правото им на собственост по силата на член 1 ЗВСОНИ,във връзка с което е посочил издадените от кмета на Столична голяма община пет броя заповеди, с нареждане за отписване от актовите книги за държавни и общински имоти и предаване на наследниците на отчуждените собственици-наследодатели на ищците и на София В. описаните идеални части от сградата,находяща се в [населено място], [улица]-без продадените в нея апартаменти на трети лица и без частта от сградата,която е била възстановена от Д. София-окръг .С оглед изискванията на тази разпоредба от реституционния закон,съдът е приел за безспорно установено по делото,че към момента на влизането в сила на този закон-25.02.1992г.,бившите гаражи в сутеренния и партерен етаж,магазин 3 и складът зад магазин 1,които са били отчуждени от ищцата София В. и наследодателите на останалите девет ищци-Т. Т. Т.,Б. И. М.,Т. А. П. и К. Н. Г. и техните съпруги:С. Т. Т.,Ф. Б. М.,М. А. П. и Н. К. Г.,по реда на ЗОЕГПНС,са съществували реално до размерите,в които са отчуждени и като държавна собственост са се управлявали и стопанисвали от ОФ”Хранителни стоки”.Съдът е отбелязъл в мотивите си,възпроизвеждайки заключенията на изслушаните в цялото производството по делото съдебно-технически експертизи/тъй като въззивното производство се е развило след отмяна,постановено по гр.д.№461/2011г. по описа на ВКС,І-го,на основание член 303,ал.1 ГПК на решение №711/13.01.2011г. по гр.д.№1791/2009г. по описа на ВКС,ІГО, в посочената част/,като е основал изводите си на заключението на вещо лице Я. от 15.03.2007г./л.212 и л.213 по гр.д.№2696/2003г. по описа на САС,2 състав/,и е стигнал до извода,че извършеното преустройство на партера и сутерена на сградата, чрез пристрояване откъм южната и частично в западната част на партера,е довело до увеличаване обема на отчуждените помещения,но не и до създаване на нов обект на собственост.Съдът е посочил,че извършеното пристрояване не може да се обособи като самостоятелен обект на собственост със стопанско предназначение- с оглед на това,че не отговаря на императивни нормативни изисквания за пожарна безопастност и осигуряване на достъпна среда,касаещи търговски обекти,поради което на основание член 97 ЗС и чл.98 ЗС същото се явява принадлежност към етажите на сградата,които обслужва и като такова е без правно значение за настъпване на реституцията.След като е приел за установено по делото,че собствениците на одържавените имоти не са били обезщетени при отнемането на собствеността им,съответно към момента на влизане в сила на реституционния закон,тези обекти са били част от преобразувания магазин за хранителни стоки,и са били собственост на субект от изброените в чл.1ал.1 ЗВСОНИ,поради което за тях е настъпил реституционния ефект,като обектите се владеят неоснователно от ответното дружество,поради което предявеният ревандикационен иск е основателен. Релевираните от ответната страна доводи,че дружеството е придобило имота,вследствие на извършен апорт на същия в капитала му и легитимиращото действие на вписването в търговския регистър за това,са приети за неоснователни,тъй като към 1998г.,както Столична община,така и [фирма] не са били носители на правото собственост върху процесните имоти,защото правата на бившите собственици и техните наследници са били възстановени на основание член 1 ЗВСОНИ,и никой не може да прехвърли повече права отколкото има.По отношение наведените в това производство възражения от [фирма]:за придобивна давност и за присъждане равностойността на пристроената част от имота и признаването на правото на задържане до изплащането на последната,съдът е приел,че не следва да се обсъждат,тъй като освен задължителните указания на ВКС,сочещи от къде за започне новото разглеждане на делото,по силата на чл.218 з,ал.3 ГПК/отм/,при повторния въззив се допускат само доказателства за новооткрити и новонастъпили обстоятелства след първоначалното разглеждане на спора от въззивния съд и за проверка на събраните доказателства при това разглеждане,като е стигнал до извода,че заявените от ответника искания не попадат в кръга на въпросите,допустими за решаване при новото разглеждане на делото във въззивната инстанция. По въпроса,по който е допуснато касационно обжалване: Касационното обжалване на въззивното решение е допуснато на основание член 280,ал.1,т.1 ГПК по правния въпрос по приложението на разпоредбата на член 218з ал.3 ГПК/отм/,обусловила отказа на въззивния съд да разгледа направените възражения с молбата на ответното дружество,както и всички възражения,включително и за придобивна давност, направени в хода на това производство,като преклудирани по силата на горепосочената разпоредба от процесуалния закон. При новото разглеждане на делото по реда на член 218з ГПК/отм/ въззивният съд следва да се съобрази ,наред със задължителните указания на отменителното решение на ВКС ,така и всички своевременно заявени от ответника възражения по иска. Съгласно т.12 на Тълкувателно решение №1/04.01.2001г. ОСГТК на ВКС,при новото разглеждане на делото с оглед препращането към чл.211 ГПК/отм/ страните могат да ползват всички защитни средства.Заинтересованата страна може да се позове не само на факти и доказателства на които се е позовала при първоначалното разглеждане на делото,но са били игнорирани от съда като неотносими към спора,а така също и на нови защитни средства.По същността си те представляват фактически твърдения,с които се свързват изгодни правни последици-изтекла давност,право на задържане,изключване от доказателствата на неистински документ.Макар и за пръв заявени,те могат да се основават на събрания при първоначалното разглеждане фактически и доказателствен материал,а така също и на установени при новото разглеждане обстоятелства,поради допуснати от съда процесуални нарушения при предишното разглеждане на делото,както и на новооткрити и новонастъпили обстоятелства.При така възприетото с тази задължителна съдебна практика на ВКС,при новото разглеждане на делото страните могат да използват за пръв път нови защитни средства,които се основават на доказателства,събрани както при първоначалното,както и при повторното разглеждане на делото,в последния случай при съобразяване ограничението на чл.213 з,ал.3 ГПК. По основателността на касационната жалба: Въззивното производство,приключило с обжалваното въззивно решение се е развило след отмяната на влязлото в сила решение №711/13.01.2011г. по гр.д.№1791/2009г. по описа на ВКС,І гражданско отделение,в частта му,с която този иска с правно основание член 108 от ЗС е бил уважен.Отмяната като средство за защита срещу влезли в сила порочни решения,цели да обезпечи принципа за установяване на истината,като отстранява тяхната сила на пресъдено нещо и налага повторно разглеждане на делото,за да бъде заместено неправилното решение с ново,правилно решение.В тази връзка неоснователно е твърдението на защитата на ответниците по касационната жалба,че по отношение наличието на предпоставките на ЗВСОНИ и приложимостта на ТР №1/95г.,Върховният касационен съд се бил произнесъл с влязлото в сила решение и неотменено в тази му част.Това е така защото по отношение на страните ,след постановената отмяна,е отстранена силата на пресъдено нещо по заявената ревандикационна претенция,по която ищците при условията на пълно доказване трябва да установят правото си на собственост върху претендираните недвижими имоти,както и че ответната страна се намира в същите без правно основание. При новото разглеждане на делото,след връщането му от ВКС, с постановеното по реда на член 307 ал.2 ГПК решение,в изпълнение на дадените с последното указания,въззивният съд е допуснал и изслушал съдебно-техническа експертиза,изготвена от вещите лица архитект Г. П. Г. и инженер И. В. М./лист 79 от делото/,по поставените въпроси,изискващи специални знания,както и за съобразяване с изискванията на посочените в отменителното решение на ВКС нормативни актове. С молба,депозирана по делото от [фирма]/лист 29/,са изложени възраженията на ответното дружество за отсъствие на предпоставки за реституция на процесния имот,предвидени в ЗВСОНИ,свързани с необособимост и неделимост на имота,поради настъпилото пристрояване и надстрояване,невъзможността му съгласно,предвиденото в ЗУТ,съответно ЗКИР за промяна предназначението на съществуващия понастоящем обект,възражение за присъждане равностойността на частта от имота,ако съдът приеме,че тази част е присъединена на основание член 97 от ЗС-с претенция за заплащане и право на задържане върху имота,възражение за придобиване на имота по реда на придобивно давностно владение по смисъла на член 79,ал.2 във вр. с чл.70,ал.1 и ал.2 от ЗС,както и за придобиването му чрез легитимиращото действие на вписване в търговски регистър. Видно от изложеното в мотивите на въззивното решение, съдът само основно е отбелязъл отговорите, дадени със заключението на вещите лица по горепосочената експертиза,като е преразказал същите,без да даде ги обсъди и прецени,като крайните си изводи,свързани с основателността на заявената ревандикационна претенция,и по-точно относно съществуването на имотите,подлежащи на реституция, реално до размерите,в които са били отчуждени,/въпреки извършените преустройства на процесните имоти до влизане в сила на ЗВСОНИ/,е основал на данните по заключението на съдебно-техническа експертиза на вещо лице Я. по гр.д.№2629/2003г. по описа на Софийски апелативен съд-при предишното разглеждане на делото от въззивната инстанция.В резултат на това въззивният съд ,с постановеното решение, не само не е направил правни изводи,с оглед допуснатите и събрани доказателства по делото,но и направените такива са неправилни. Предмет на заявената от ищците претенция с правно основание член 108 от ЗС,според посоченото в исковата молба и последващото уточнение/лист 47 и лист 75 от гр.д.№415/1997г. по описа на СГС/,са следните недвижими имоти:два гаража и три магазина от сградата,находяща се в [населено място], [улица],като първите два магазина са с площ от по 120 кв.м и граници: [улица], [улица],вход и стълбища,вътрешен двор и гаражи,а на третия магазин с площ от 14 кв.м границите са:вход и стълбище, [улица],вход за гараж,а гаражите са с квадратура от по 500 кв.м и при съседи на първия:вътрешен двор,магазини,зелена площ, [улица]и [улица]и на втория,находящ се на партера: [улица],магазини,зелена площ,сграда на [улица]и вътрешен двор. Ищците,настоящи ответници по касационната жалба,основават правото си на собственост върху процесните имоти на настъпил реституционен ефект по силата на ЗВСОНИ/обн. Д.в. бр.15 от 21.02.1992г./Условия за възстановяване на собствеността върху недвижими имоти,одържавени по реда на ЗОЕГПНС,според разпоредбата на член 1 от ЗВСОНИ,са: същите да са собственост на държавата,общините,обществените организации или на техни еднолични дружества по чл.61 от ТЗ и да съществуват реално до размерите,в които са отчуждени.Следователно,релевантно за тяхното наличие е установяването на правото на ищците да искат възстановяване на правото на собственост върху тези имоти,отчуждени по този ред,предвиден от закона, и реалното им съществуване до размерите ,в които са отчуждени към момента на влизане в сила на реституционния закон-а именно 21.02.1992г. Не се спори, а и от представените по делото доказателства-удостоверения за наследници, се установява,че процесните имоти са отчуждени от наследодателите на ищците –Т. Т. Т.,Б. И. М.,Т. А. П. и К. Н. Г.,по реда на ЗОЕГПНС,с изключение на ищцата София В.,спрямо която е налице отчуждаването по този ред,а частта на един от съсобствениците К. Г. е била конфискувана с присъда но Наредбата-закон за съдене от народен съд,отменена впоследствие по реда на надзора,с оправдаване на подсъдимия.Във връзка с отчуждаването във въззивното производство са представени писмени доказателства по осъществената процедура по отчуждаването-протоколи,актове за завземане и решения на комисията по член 11 от ЗОЕГПНС,за периода от 1948-1949г.,установяващи отчуждаването на съответните идеални части от сградата на [улица],гр.София. След влизане в сила на ЗВСОНИ,по искане на ищците,в качеството им на наследници на отчуждените наследодатели,са постановените заповеди както следва: -по искане на М. В. М.-Заповед № РД-571691/21.05.1993г. на Кмета на Столична голяма община за отписване от актовите книги за държавни и общински недвижими имоти и да се предаде на наследниците на Б. И. М.:1/4 идеална част от сграда на [улица]/без продадените в тази сграда апартаменти и без частта на сградата,която е бил възстановена от Д.-София-окръг/-л.17 гр.д.№415/1997г. СГС/, -по искане на С. Т. М. –Заповед № РД-57-2424/27.07.1993г. на Кмета на СГО за отписване от актовите книги за държавни и общински имоти и да се предаде на наследниците на Т. А. П.:35 % ид.части от имота,находящ се на [улица],заедно с принадлежащите зимнични и тавански помещения и съответните идеални части от общите части на сграда и мястото,без продадените апартаменти на трети лица и без частта –собственост на Д.-София окръг-лист 18 от делото, -по искане на София С. В.-Заповед № РД-57-2443/27.07.1993г. за отписване от актовите книги за държавни и общински имоти и се предаде на София С. В. следния недвижим имот:1/20 идеална част от постройка и място на [улица],заедно с припадащите се части на сградата и мястото,без продадените апартаменти на трети лица и без частта-собственост на Д.-София-окръг-лист 19 от делото, -по искане на М. Т. Т.-Заповед № РД-57-1896/23.06.1993г. на кмета на СГО,за отписване от актовите книги за държавни и общински имоти и да се предаде на наследниците на Т. Т. Т. владението на следния недвижим имот:1/10 идеална част от шестетажна сграда на [улица] със застроена площ от 673 кв.м,заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и мястото с припадащите се таванско и избено помещение/без продадените апартаменти/-лист 20 от делото, -по искане на К. Н. Г.-Заповед № РД-57-2629/30.09.1993г. на Кмета на СГО за отписване от актовите книги за държавни и общински имоти и се предаде на наследниците на К. Н. Г. владението на следния недвижим имот:1/6 идеална част от къща на [улица],заедно с припадащите се зимнични и тавански помещения и съответните идеални части на сградата и дворното място/без продадените апартаменти и без частта от сградата възстановена от Д.-София окръг/-лист 21 от делото. След одържавяването на процесния имот,видно представените по делото писмени доказателства,както и по данните по заключението на вещите лица по съдебно-техническата експертиза,изготвена от архитект Г. и инженер М.,депозирана пред въззивния съд/лист 79 от делото/,са били извършени значителни преустройства в сутеренния и партерен етаж на сградата,свързани с реконструцията им и изграждането на нов обект”Супермаркет”-в съществуващите магазини помещения на [улица] и ул.”Д.:№34,изпълнени в периода 1981-1983г.-лист 86 от делото,започнато и изпълнено от [фирма].Следователно,към влизане в сила на ЗВСОНИ-1992г.,процесните имоти фунционално са били включени в един нов търговски обект –супермаркет”З.”,управляван и стопанисван от Общинска фирма „Хранителни стоки”.Към този момент следва да се преценят извършените преустройства,засягащи процесния имот,които са от значение за наличието на задължителна предпоставка за реституцията-да съществуват реално до размерите,в които са били отчуждени.Извършените след 1992г. преустройства са без значение за настъпване на предвидените в закона предпоставки за реституция на процесните имоти. Въпреки,че въззивният съд е отбелязъл тези значителни преустройства с реализираното строителство,без да извърши оценка на доказателствата по делото и изслушаната в това производство съдебно-техническа експертиза е стигнал до неверния изводи,че извършените промени не са пречка за възстановяване на собствеността по член 1 от ЗВСОНИ,позовавайки се на ТР №1/1995г. на ОСГК на ВС,като е възприел същото като изцяло вътрешно преустройство и е постановил с решението разделянето му,при което възстановената част е очертана, съгласно заключението на вещо лице Я.,а останалата част според постановеното въззивно решение се явява принадлежност към етажите на сградата,на основание член 97 и 98 от ЗС.По този начин съдът е постановил разделянето на този нов обект,заварен при влизане в сила на реституционния закон като търговски обект-супермаркет”З.”.Освен това, за изграждането на същия,както се установява с доказателствата по делото,и данните по съдебно-техническата експертиза,са били извършени отчуждавания на обекти,намиращи се в и в съседните на процесния имоти,които са били изцяло включени в този нов обект и са неотделима част от него.Такова разделяне не е възможно,както посочва съдебно-техническата експертиза, тъй като преустройството, извършено през периода 1981-1984г.,при което съществувалите до този момент процесни имоти,са били включени в организиран единен търговски обект,с премахване на входове и обезпечаването на такива понастоящем,с оглед възможността за самостоятелно съществуване,при спазване на задължителните законови изисквания за процесната част,се изисква преминаване през съседен имот.Освен това така даденото разрешение за обособяването й,според експертизата е неприемливо и според правилата за пожарна безопастност/лист 94 и сл. от делото/.Вътрешно преустройство по смисъла на цитираната от въззивния съд задължителна съдебна практика на ВКС ,би било налице и не би имало пречка за възстановяване на собствеността,само ако в обема на отчуждените имоти се обхваща изцяло резултата на извършеното преустройство,а не само на част от него,както е постановено с обжалваното въззивно решение. С оглед изложеното,касационният съд намира,че към момента на влизане в сила на ЗВСОНИ-1992г., отчуждените имоти,за които се претендира възстановяване правото на собственост по реда на този закон, не са съществували реално в размерите,в които са били отчуждени.Поради липсата на тази предпоставка,предвидена в нормата на член 1 от ЗВСОНИ,за процесните имоти не е настъпил реституционния ефект. Ето защо,ищците не се легитимират като собственици на процесните имоти,в резултат на настъпила по силата на закона реституция на същите,поради което предявеният иск с правно основание е неоснователен,поради което постановеното въззивно решенение следва да се отмени и искът с правно основание член 108 от ЗС,да бъде отхвърлен. При този изход на спора,на основание член 78 ал.2 от ГПК на [фирма],гр.София следва да се присъдят направените по делото разноски за всички инстанции,които съобразно представения списък за разноските по член 80 от ЗС,представляващи държавна такси-в размер на 30 лева и 7 838,50 лева/съгласно определение от 20.06.2014г./,и адвокатско възнаграждение в размер на 28 803,72 лева,разноски пред първата инстанция в размер на 800 лева,общо в размер на 37 472,22 лева. Водим от горното, състав на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение №364/26.02.2013г. на Софийски апелативен съд,гражданско отделение,4 състав,постановено по гр.д.№4538/2011г. по описа на същия съд и вместо него постановява: ОТХВЪРЛЯ предявените от К. Н. Г.,М. Н. Г.-В.,Б. П. А.-Г.,М. В. М.,С. Т. М.,Л. Т. Т.,София С. В.,С. Т. М.,А. М. Т. и Ю. М. С.,срещу [фирма],гр.София,искове с правно основание член 108 от ЗС за предаване владението на следните недвижими имоти:два гараж и три магазина от сградата,находяща се в [населено място], [улица],като първите два магазина са с площ от по 120 кв.м и граници: [улица], [улица],вход и стълбища,вътрешен двор и гаражи,а на третия магазин с площ от 14 кв.м границите са:вход и стълбище, [улица],вход за гараж,а гаражите са с квадратура от 500 кв.м при съседи на първия,находящ се в сутерена:вътрешен двор,магазини,зелена площ, [улица]и [улица]и на втория,находящ се на партера: [улица],магазини,зелена площ,сграда на [улица],вътрешен двор,като неоснователен. ОСЪЖДА К. Н. Г.,М. Н. Г.-В.,Б. П. А.-Г.,М. В. М.,С. Т. М.,Л. Т. Т.,София С. В.,С. Т. М.,А. М. Т. и Ю. М. С. да заплатят на [фирма],гр.София сумата от 37 472,22 лева/тридесет и седем хиляди четиристотин и седемдесет и два лева и 22 ст./ разноски по делото за всички инстанции. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: