Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е                                                                  № 46                                                        Гр.София, 01 февруари  2010 г.                                                                                         В   И М Е Т О   Н А  Н А Р О Д А   Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети януари,  две хиляди и десета година, в състав:                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: САВКА СТОЯНОВА                                                 ЧЛЕНОВЕ:           ЖАНИНА НАЧЕВА                                                                                      ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА   При участието на секретаря ЦЕКОВА  В присъствието  на прокурора ЛЮБЕНОВ Изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д.680/ 2009 г. И за да се произнесе, взе предвид следното:   Производството е по реда на чл.422,ал.1,т.5 вр.чл.419,ал.1 НПК. С присъда № 318/19.06.09 г., постановена по Н. О. Х. Д.685/01 г., РС-Гоце Делчев е признал подсъдимия А. М. П. за виновен в извършено от него престъпление по чл.279,ал.2 вр.ал.1 вр.чл.28,ал.1 вр.чл.20,ал.4 и вр.чл. 55, ал.1,т.1 НК му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от четири месеца, изтърпяването на което е определено да се търпи при първоначален ОБЩ ЗАТВОРНИЧЕСКИ РЕЖИМ на основание чл.46,б. Б ЗИН и глоба в размер на 30 лв. На основание чл.25,ал.1 вр.чл.23,ал.1 НК е определено общо най-тежко наказание измежду това по настоящата присъда и по присъда № 1474/ 20.12.01 г., постановена от РС-Петрич по Н. О. Х. Д.1051/01 г.- лишаване от свобода за срок от 4 месеца, търпимо при първоначален общ затворнически режим, и глоба в размер на 30 лв. Във връзка с така постановената влязла в сила присъда е постъпило искане на осъдения чрез негов защитник за възобновяване на наказателното производство, без да са посочени цифрово никои от основанията по чл.348,ал.1,т.1-3 НПК. Твърди се, че П. е осъден да е помагач при осъществяване на престъплението по чл.279,ал.1 НК, без да е налице такава негова дейност. Посочва се, че наказанието е наложено 8 години след извършване на деянието и ако това бе сторено в разумен срок, деецът би могъл да се ползува от алтернативни варианти по вида и размера на същото. Иска се касационнната инстанция да възобнови наказателното производство и на основание чл.425,ал.1,т.3 НПК да измени присъдата на РС-Гоце Делчев. В съдебно заседание осъденият и неговият защитник поддържат искането, като молят наказанието да бъде намалено до размера, изтърпян реално след връщане на лицето от Гърция. Представителят на ВКП настоява искането да не бъде уважавано. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, след като прецени искането и изтъкнатите в него съображения, като осмисли становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото, ценими в настоящата процедура, намира за установено следното:   В искането не е оправено ясно възражение в какво се състои нередността на осъждането на П. Заявява се единствено, че той не е помагач, в каквото процесуално качество е подведен под отговорност по отношение на лица, направили опит да преминат държавната граница на България. ВКС няма да разсъждава по въпроса за правната квалификация, вменена като довършено престъпление в диспозитивната част на обвинителния акт, като от обстоятелствената е видно, че на подсъдимия се инкриминира помагаческа дейност спрямо лица, заедно с него опитали се да се прехвърлят в Гърция, поради неналичие на възражение в посочения смисъл при възпроизвеждане на казаното в присъдата. Той обаче констатира, че при правилен и логически издържан доказателствен анализ, П. е признат за виновен по възможно най-благоприятен за него вариант. Помагачеството се явява именно такова по отношение на извършителството. В този смисъл не се съзира да са допуснати съществени нарушения на чл.348,ал.1,т.1 и 2 НПК, които да се третират в по-добра за осъдения посока. На последния е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 4 месеца. Първо, това е станало в “неразумен” според защитата срок от 8 години след извършване на деянието. Дълготрайността на съденето се дължи на обстоятелството,че няколко години делото е било спряно поради факта,че подсъдимият се е намирал в Гърция, отклонил се от започналото срещу него наказателно производство. Второ, наложеното наказание лишаване от свобода при намиране предпоставките на чл.55,ал.1,т.1 НК за деяние, извършено повторно, е само с един месец повече от минималния, визиран в закона срок на лишаване от свобода въобще. Така че ВКС не разкрива основания за преценка за явна несправедливост на същото- основание по чл.348,ал.1,т.3 НПК- и необходимост от приложение на нормата на чл.425,ал.1,т.3 НПК. Що се касае до режима, определен на П. , първостепенният съд е наложил общ такъв по силата на ЗИН, който закон е бил отменен към момента на постановяване на присъдата. На 19.06.09 г. вече се прилага ЗИНЗС, съдът е бил длъжен да приложи разпоредбите на чл.60 и 61 от посочения нормативен акт, в сила от 01.06.09 г.и да отмери СТРОГ РЕЖИМ, определяйки за изтърпяване на наказанието затвор или затворническо общежитие. Тъй като настоящото производство се разглежда по реда на искане на осъдения, а не на прокуратурата касателно обсъжданото, върховната касационна инстанция само маркира неблагополучието на съдебния акт, без да може да говори за негово отстраняване поради обстоятелството, че то не е в полза на осъденото лице. Водим от изложените съображения Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение Р Е Ш И :   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения А. М. П., отправено чрез неговия защитник, за възобновяване на Н. О. Х. Д.685/01 г. по описа на РС-Гоце Делчев.   РЕШЕНИЕТО е окончателно.       ПРЕДСЕДАТЕЛ:       ЧЛЕНОВЕ: 1/         2/