Р Е Ш Е Н И Е № 155 София, 09.12. 2019г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на трети юни две хиляди и деветнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ При участието на секретаря Даниела Цветкова, изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 3330 по описа за 2018г. и приема следното: Производството е по касационната жалба на експерт-юрисконсулт З..С. като процесуален представител на Върховния касационен съд /ВКС/ срещу въззивното решение на СГС от 01.VІ.2018г. по гр.д. № 4161/2018г. в уважителните му части. Касационно обжалване на решението е допуснато с определение № 240/19.ІІІ.2019г. в хипотезата по чл.280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса „е ли в правомощията на председателя на ВКС да намалява или премахва щатни бройки в щатното разписание на съдебните служители преди произнасянето на съдийската колегия на ВСС при условията на чл.30 ал.5 т.8 ЗСВ“. Според касатора отговорът на този въпрос е положителен. Според ответника по касационната жалба Л. С. С. от София отговорът е отрицателен. За да се произнесе по касационната жалба, ВКС на РБ съобрази следното: С решението си от 01.VІ.2018г. СГС е отменил решението на СРС от 23.І.2018г. по гр.д. № 56107/2017г. в отхвърлителните му части по исковете по чл.344 ал.1 т.1 - 3 КТ и вместо него е постановил друго, с което е отменил уволнението на Л. С. със заповед от 31.V.2017г., възстановил го е на заеманата преди това длъжност директор на дирекция „Финанси и счетоводство” в администрацията на ВКС и му е присъдил 20113.39лв. обезщетение по чл.225 ал.1 КТ, ведно със законната лихва, считано от 16.VІІІ.2017г. до окончателното изплащане, както и 2628.97лв. разноски. Присъдени са и държавни такси по сметки на СРС и СГС. За да оцени като незаконно уволнението на ищеца поради съкращение в щата, въззивният съд е приел, че съкращаването е намаляване за в бъдеще на числеността на персонала, водещо до преустановяване на някои трудови функции и прекратяване на трудовите договори с изпълняващите ги лица. Съдът е приел, че съгласно чл.114 ал.1 т.12 ЗСВ председателят на ВКС е компетентен да одобрява щатното разписание на администрацията на съда, но не е компетентен да определя броя на служителите, включително чрез съкращаване на щатни бройки, с такава компетентност разполага съдийската колегия на ВСС по силата на чл.30 ал.5 т.8 и чл.341 ал.2 ЗСВ – тя може както да увеличава, така и да намалява, т.е. съкращава, броя на служителите по предложение на или след съгласуване със съответния административен ръководител, съобразявайки степента на натовареност във всеки орган и при съгласуване с Комисията по бюджет и финанси на ВСС; щатното разписание се изготвя от звеното за управление на човешките ресурси съобразно класификатора по чл.341 ал.1 ЗСВ и общата численост на администрацията на ВКС, определена от съдийската колегия на ВСС, съгласно чл.92 ал.3 от ПАВКС, която разпоредба е аргумент в посока на извода, че от работодателската власт на председателя на ВКС, произтичаща от чл.114 ал.1 ЗСВ и чл.5 ПАВКС, е извадено правомощието да определя общата численост на служителите в администрацията; в ЗСВ не се съдържа законова делегация на правото на съдийската колегия към председателя на ВКС да определя броя на съдебните служители – съдийската колегия е висшестоящ орган по отношение на работодателя ВКС, който има определени със специален закон правомощия; тъй като е безспорно по делото, че съдийската колегия не е взела решение за намаляване броя на съдебните служители, респективно, за съкращаване на щатни бройки, вкл. и тази на ищеца, липсва валидно взето от компетентен орган решение за това, обосноваващо незаконността на уволнението. Като неоснователни са оценени твърденията на ищцата за незаконност на уволнението поради фиктивност на съкращението и неизвършването на подбор. Прието е, че наличието или липсата на еднаквост или сходност на длъжностите следва да се търси в съдържанието на трудовите им функции, но не и в изискванията за образование за заемането им. Въз основа на съпоставка между трудовите функции, включени в длъжността на ищеца и в новосъздадената длъжност, е прието за установено, че в последната се включват съществено различни длъжностни задължения във връзка с управлението на човешките ресурси, с осъществяване на процесуално представителство на ВКС по дела, липсващи при длъжността на С., което прави двете длъжности различни. А тъй като заеманата от ищеца длъжност е била единствена, работодателят не е имал задължение да извършва подбор. Отговорът на въпроса, послужил като основание за допускане на касационно обжалване, следва да се основе на действащата към момента на уволнението уредба на правомощията на ВСС, респективно на съдийската му колегия, и на председателя на ВКС. Уредбата се съдържа в ЗСВ, както и в ПАдмВКС, а именно: в чл.16 ал.1 ЗСВ, съгласно който ВСС „.... определя състава и организацията на работата на съдилищата.... и обезпечава финансово .... тяхната дейност.......”, в чл.30 ал.5 т.8 ЗСВ, предвиждаща, че колегиите на ВСС определят броя на съдебните служители съобразно степента на натовареност по предложение на или след съгласуване с административните ръководители на органите на съдебната власт, като могат да откриват нови или да съкращават длъжности; в чл.341 ал.2 ЗСВ, според която броят на съдебните служители се определя от колегиите по предложение на съответния административен ръководител съобразно степента на натовареност и след съгласуване с комисия „Бюджет и финанси“; в чл.341 ал.1 ЗСВ, съгласно която колегиите издават класификатор на длъжностите, определящ наименованията на длъжностите, минималната образователна степен и други изисквания, ранга и възнагражденията за длъжностите и за ранговете; в чл.342 ал.2 ЗСВ, съгласно която ВСС приема правилници, с които се определят звената на администрацията, функционалните им характеристики, организацията на работата в администрацията на органите на съдебната власт, длъжностното разписание, типовите длъжностни характеристики на съдебните служители, условията за провеждане на конкурс, условията за несъвместимост, органите по назначаването им; в чл.114 ал.1 ЗСВ, съгласно която председателят на ВКС осъществява общо организационно и административно ръководство на ВКС, включително като одобрява щатното разписание на администрацията на съда и назначава и освобождава служителите в съда; в чл.357 ал.7 т.3 ЗСВ, предвиждаща, че главните секретари изготвят щатното разписание на администрацията и го предлагат за одобрение на съответния административен ръководител; в чл.4 ал.2 от ПАВКС – председателят на ВКС определя, изменя и допълва структурата, вида, наименованията на съответните звена, числеността и длъжностите в тях в съответствие с предвиденото в правилника; в чл.5 ал.1 ПАВКС – председателят на ВКС като ръководител на администрацията на съда определя числеността и длъжностите на административните звена, посочени в правилника, при необходимост създава техни съставни звена, одобрява щатното разписание и утвърждава индивидуалните длъжностни характеристики; в чл.92 ал.3 ПАВКС – проектът на щатно разписание се разработва от звеното, отговарящо за човешките ресурси, съобразно класификатора по чл.341 ал.1 ЗСВ и общата численост на администрацията на ВКС, определена от съдийската колегия на ВСС. Тълкуването на посочените разпоредби налага извод, че в правомощията на ВСС е да определя чрез приемането на правилници за администрацията на органите на съдебната власт структурата на администрацията, а в правомощията на колегиите е да издават класификатор на длъжностите, т.е. да определят видовете длъжности в администрацията, както и да определят максималната обща численост на съдебните служители, но не и разпределянето им по конкретни длъжности, звена и позиции в структурата. Последното е в компетенциите единствено на председателя на ВКС /в частност/ чрез правомощието му да одобрява щатно разписание след изготвянето му от главния секретар. Одобряването на щатно разписание включва и възможност за промени в него в рамките, без да ги надхвърля, на определената обща численост, а те може да се изразят във всички форми на съкращаване в щата – премахване на трудовите функции, включени в определена длъжност, прехвърлянето им към друга длъжност или разпределянето им към други длъжности, допълването им с други съществено различни трудови функции. С оглед на това според настоящия състав изразът в разпоредбата на чл.30 ал.5 т.8 ЗСВ, че колегията може да открива нови и да съкращава длъжности, изяснява, че определянето на общия броя на съдебните служители може да се изрази в увеличаването или намаляването им, което произтича от отредената с чл.16 ЗСВ функция на ВСС по финансовото обезпечаване на дейността на органите на съдебната власт /предвидена изрично в ЗСВ с допълването му /ДВ бр.33/2009г./ предвид обстоятелството, че той контролира изпълнението на бюджета на съдебната власт, включително във връзка с възнагражденията на съдебните служители, поради което техният брой в цялата система следва да бъде обвързан с предоставените средства за заплати за всяка текуща година - виж мотивите за приемането на изменения на ЗСВ/, но не означава правомощие на колегията да взема решение за съкращаване в щата, т.е. да изменя щатното разписание чрез съкращаване на длъжности в него по смисъла на чл.328 ал.1 т.2 КТ. Предвиденото в чл.342 ал.2 ЗСВ ВСС да определя длъжностното разписание чрез приемане на правилници за администрацията на съответните органи на съдебната власт не се отнася за разпределянето с правилниците на броя на съдебните служители по звената в структурата на администрациите, а за регламентацията на длъжностното разписание като документ, изразяваща се в неговото съдържание /реквизити/, оправомощен за издаването му орган, ред за това. Да се приеме противното би означавало изпразване от съдържание на разпоредбите на чл.114 ал.1 и чл.357 ал.7 ЗСВ. При това положение се налага извод, че с включването в новото щатно разписание на администрацията на ВКС на по-малко от определения от съдийската колегия общ брой на съдебните служители не се изземва правомощието на съдийската колегия на ВСС да определя максималния им брой, в чийто рамки и съобразно определената с ПАВКС основна организационна структура председателят на ВКС е компетентен да определя броя и длъжностите в конкретните звена, защото като упражняващ работодателската власт негова е преценката за конкретните нужди от персонал за ефективно осъществяване на дейността на ВКС. Касационната жалба съдържа оплаквания за процесуално нарушение, необоснованост и незаконосъобразност – касационни основания по чл.281 т.3 ГПК. Иска се отмяна на въззивното решение и отхвърляне на предявените искове. Претендират се и разноски, включително юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по жалбата Л. Сп.С. е заел становище за нейната неоснователност. Претендира разноски. Жалбата е основателна. С оглед отговора на въпроса, обусловил допускането на касационно обжалване, изводът на въззивния съд за незаконност на уволнението поради невзето от ВСС валидно решение за съкращаването на щата на ВКС е незаконосъобразен. Одобряването от председателя на ВКС на щатното разписание със заповед от 23.ІІ.2017г. е наложено от въведената нова структура на администрацията на ВКС, определена с новия ПАВКС /ДВ бр.101/20.ХІІ.2016г./, предвиждаща нов Отдел „Финанси и човешки ресурси“ вместо съществуващата по отменения правилник Дирекция „Финанси и счетоводство“, който отдел включва освен функциите на закритата дирекция и тези на закрития отдел „Правен и човешки ресурси“ от трансформираната Дирекция „Административноправно и информационно обслужване“ в Отдел „Информационни системи, комуникации и съдебна статистика“. Това е довело до необходимост от трансформиране и на длъжността на ищеца „директор“ на Дирекция „Финанси и счетоводство“ в съответстващата на новата структура и на новия класификатор на длъжностите в администрацията на съдилищата длъжност „началник“ на Отдел „Финанси и човешки ресурси“. То е сторено съобразно предвидените в посочените правила правомощия на председателя на ВКС - да изменя вида на звената в администрацията, числеността и длъжностите в тях в в рамките - без да ги надвишава - на определения от ВСС общ брой на съдебните служители. Несъмнен е изводът при тези обстоятелства за осъществено от оправомощен за това орган съкращение на щата на ищеца. Като е приел противното, въззивният съд е приложил неправилно закона. Ето защо и на основание чл.292 и следв. ГПК атакуваното решение в уважителните му части по исковете по чл.344 ал.1 т.1 – 3 КТ и в частите за присъдените разноски и държавни такси следва да бъде отменено и спорът да се разреши по същество, тъй като не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия. Уволнението на ищеца е законно. То е осъществено след извършено реално съкращение на заеманата от него длъжност - чрез трансформирането на длъжността в друга с допълването на много по брой и съществено различни трудови функции /отнасящи се до всички аспекти в областта на човешките ресурси във ВКС – предложения за и изготвяне на щатно разписание, на индивидуални длъжностни характеристики, на документацията за назначаване, преназначаване и освобождаване на съдии, съдебни помощници и съдебни служители, организиране и участие в подбора на кандидати за съдебни служители и в атестирането им, изготвяне на правни становища, на проекти на вътрешни актове и договори, на справки и решения относно искания за предоставяне на достъп до обществена информация, осъществяване на процесуално представителство по дела със страна ВКС, предприемане на действия по събиране вземанията на ВКС, извършване на дейности във връзка с обществените поръчки и др./. С оглед на това е без значение за наличието на съкращение обстоятелството, че сред образователните изисквания за заемане на новата длъжност е и това за премахнатата - висше икономическо образование, степен магистър. Неоснователно е твърдението за фиктивност на съкращението, тъй като трудовите функции, включени в процесната длъжност, не били премахнати. Както вече бе посочено, съкращението може да се изрази освен в премахване изцяло на трудовата функция, и в трансформирането на длъжността в друга чрез допълването й със съществено различаващи се трудови функции. Несъстоятелно е и твърдението на ищеца, че към датата на уволнението длъжността му не е била съкратена, тъй като била предвидена в поименното разписание на длъжностите във ВКС до 30.ІІІ.2017г., до когато то действало. Съкращението в щата е осъществено с одобряването на щатното разписание със заповедта на председателя на ВКС от 23.ІІ.2017г., а уволнението е извършено със заповед, връчена на 22.VІ.2017г. Правилен е изводът в атакуваното решение относно подбора. Заеманата от ищеца длъжност е била единствена, при което за работодателя е съществувало право, но не и задължение за извършването на подбор със заемащите по старото щатно разписание длъжности главен счетоводител, експерт финанси и отчетност, експерт финансово планиране, счетоводител, касиер, експерт – икономист, експерт бюджет и финансиране, в какъвто смисъл са тълкувателните мотиви на ТР 3/2011г. на ОСГК. По изложените съображения предявените искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. С оглед изхода на спора и на основание чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК, чл.37 ал.1 ЗПП и чл.23 т.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ на касатора следва да бъдат присъдени 450лв. юрисконсултско възнаграждение общо за трите инстанции, както и 472.26лв. разноски за касационната инстанция. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, Р Е Ш И: ОТМЕНЯВА решението на СГС, ГО, ІІ Б състав, № 3472/01.VІ.2018г. по гр.д № 4161/2018г. в уважителните му части по исковете по чл.344 ал.1 т.1 - 3 КТ и в частите за присъдените разноски и държавни такси и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявените от Л. С. С от София срещу ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД София искове за признаване за незаконно и отменяване на уволнението му със заповед № 12948/31.V.2017г., за възстановяването му на длъжността „директор на Дирекция „Финанси и счетоводство” в администрацията на ВКС и за присъждане на 20113.39лв. обезщетение за оставането му без работа поради незаконното уволнение в периода 20.VІ. – 19.ХІІ.2017г., ведно със законната лихва от 16.VІІІ.2017г. до окончателното изплащане. ОСЪЖДА Л. С. С. от София да заплати на ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД София 450лв. юрисконсултско възнаграждение, както и 472.26лв. деловодни разноски. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: