Р Е Ш Е Н И
Е
№ 382
гр.София,
29 октомври 2009 г.
в
името на
народа
Върховният
касационен
съд трето
наказателно
отделение в
открито
съдебно
заседание на
двадесет и
пети
септември
две хиляди и
девета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав
Ангелов
ЧЛЕНОВЕ:
Фиданка
Пенева
Цветинка
Пашкунова
с
участието на
прокурора
Атанас
Гебрев
и
при
секретаря
Иванка
Илиева,
разгледа
докладваното
от съдията
Борислав
Ангелов
наказателно
дело № 411/09
година.
Образувано по жалбите на подсъдимите Ж. И. П. и К. С. К. против решение № 59 от 26.05.2009 год. по внохд № 30/09 год. на Бургаски апелативен съд.
Двете касационни жалби са с идентични оплаквания за недоказаност на обвинението, защото осъдителната присъда почива само на показанията на св. Ц, не подкрепени с други доказателства. Последният пред съда е прочел изготвената от него докладна записка. След като подсъдимата П. в отсъствието на другия подсъдим К. е предала първоначално сумата от 100, а след това още 50 ЩД, за каква сума двамата са се уговорили да дадат в дар на Ц. Липсва мотив за извършване на престъпно деяние от П. Прави се искане за оправдаване на двамата подсъдими по предявеното им обвинение, което защитниците поддържат и в съдебно заседание.
Прокурорът даде заключение за неоснователност на жалбите и оставяне на решението в сила.
ВКС на РБ за да се произнесе взе предвид следното:
С присъда № 13 от 02.02.2009 год. по нохд № 282/09 год., Бургаски окръжен съд е признал подсъдимите Ж. И. П. и К. С. К. в извършено престъпление по чл.304 ал.1 вр. с чл.20 ал.2 НК и при условията на чл.54 НК са осъдени по на осем месеца лишаване от свобода, условно с изпитателен срок от по три години, за всеки от тях и глоба от по 1 000.00 лв.
На основание чл.307 НК е отнет в полза на държавата предмета на престъплението-150.00 щ.долара, като са присъдени и направените по делото разноски.
С обжалваното решение присъдата е потвърдена.
Върховният касационен съд като обсъди доводите на страните и извърши проверка на решението в пределите на чл.347 ал.1 НПК намира, че жалбите са НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Въззивната инстанция изцяло е проверила правилността на обжалваната пред нея присъда съгласно чл.313 и 314 НПК. Констатирала е, че по делото са събрани всички необходими и възможни доказателства и от цялостният им анализ фактическата обстановка е напълно изяснена. Извършена е повторна задълбочена проверка на събраните по делото доказателства. Подложени са на обективен и пълен анализ и подробно е аргументиран извода за безспорна установеност на фактите, както са изяснени от окръжния съд. Показанията на разпитания по делото свидетел Г. Ц. , както и обясненията на подсъдимите П. и К. са анализирани внимателно, съпоставени са помежду им, а правно релевантните факти са изведени след обективната оценка на гласните и писмени доказателствени средства. Оспорваните факти за размера на подкупа и мотива на подсъдимата П. за извършване на деянието, са установени по несъмнен начин не само от кредитираните показания на св. Ц, а и от показанията на св. И/пред който подробно обяснил за случилото се при срещата с двамата подсъдими и съставил докладна записка/, както и от протокола за доброволно предаване /на л.40 сл.д./. След като подс. К. се върнал в кабинета на св. Ц не бил изненадан от поведението на подс. П. , за което му разказал свидетелят, включително и предложената му сума от 150.00 щ.долара за благоприятно решаване на образуваният срещу него акт за установено административно нарушение, като с издаденото впоследствие от свидетеля наказателно постановление му бъде наложено само наказание глоба, и да не се отнема разрешението му за носене на оръжие. Преди да напуснат кабинета, св. Ц отново подканил двамата подсъдими да вземат парите си, но те отказали, като го убеждавали да не се чувства задължен и да не се притеснява. Подсъдимият К. повторил предложението си „да се размине” само с една глоба и добавил „…има ли смисъл да се обаждам на П. И. /зам.началник на Национална служба „Гранична полиция”/. Свидетелят за пореден път поискал да вземат валутата оставена от подс. П. във вестник на масата, защото поведението им е наказуемо по НК, но те отказали като заявили, че ще дойдат в петък сутринта, да разберат какво е станало и са твърдо решени да направят всичко необходимо, за да не бъде отнето разрешението на К. за носене на ловно оръжие. Всичко това недвусмислено говори за предварително обмислени и целенасочени действия от с. на двамата подсъдими да мотивират св. Ц в качеството му на наказващ орган да вземе парите и да не извърши действия по служба. Безспорно от последователните и без противоречиви показания на св. Ц, подсъдимият К е знаел размера на предлагания подкуп.
В разпита на този свидетел пред първата инстанция, отразен в протокола от съдебно заседание на л.50 до л.55 няма данни, да е ползвал изготвената от него докладна записка до прекия началник, във връзка със случая, както се твърди в жалбата. Напротив, изрично е заявил, че се спомня какво се е случило на инкриминираната дата и под формата на свободен разказ, както изисква чл.139 ал.5 НПК е изложил всички обстоятелства, от предмета на доказване и са от значение за правилно решаване на делото. Освен това съгласно чл.122 ал.1 НПК при разпит, свидетелят може да си служи с бележки, които се отнасят до неговите показания, но явно не се е възползвал от това право, независимо от изминалото време, повече от шест години от извършване на деянието. Въззивното решение е постановено при спазване принципните правила по чл.13 и чл.14 НПК, поради което липсват основания за отмяната му.
Жалбоподателите са дали банкнотите съзнателно в разпореждане на св. Ц, с оглед желанието им да го мотивират, да не извърши дължимите действия, срещу подс. К. с издаване на наказателно постановление, с което да не му бъде отнето разрешителното за оръжие, а се наложи само административно наказание „глоба”. Затова деянието им е правилно квалифицирано като „активен” подкуп по чл.304 ал.1, вр. с чл.20 ал.2 НК. Няма основание за удовлетворяване на тяхното искане за оправдаване. Отговорността им произтича от фактите, правилно установени от съдилищата по същество.
Поради липса на други конкретни доводи, които да бъдат обсъждани и намерят отговор, решението като правилно и законосъобразно следва да остане в сила.
По изложени съображения и на основание чл.354 ал.1, т.1 НПК, Върховният касационен съд на РБ, в състав на ІІІ н.о.,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 59 от 26.05.2009 год. постановено по внохд № 30 по описа за 2009 год. на Бургаски апелативен съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: