О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №437 гр. София, 28.10.2019 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети септември през две хиляди и деветнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева Емилия Донкова като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр.д. № 1322 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 5769 от 19.12.2018г. по гр. д. № 760/2018г. на Благоевградски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 158/15.06.2018г. по гр.д. № 749/2017г. на Петрички районен съд за признаване за установено по отношение на Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройство, чрез Областния управител на Област Б., че Потребителна кооперация „Искра“, ЕИК 00003577, със седалище и адрес на управление [населено място], е собственик на следните недвижими имоти, а именно: 1/ Поземлен имот № ** по картата на землището на [населено място], с предназначение друг промишлен терен, с площ от 2,608 дка; 2/ Поземлен имот №** по картата на землището на [населено място], с предназначение друг промишлен терен, с площ от 2,598 дка. Касационната жалба е подадена от Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройство, чрез Областния управител на Област Б.. Поддържа, че решението е недопустимо, както и че е очевидно неправилно, необосновано и постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Като основание за допускане на касационно обжалване са посочени хипотезите на чл. 280, ал.1, т.1, т.3 и ал.2 ГПК по следните въпроси: 1/ при преценка пасивната процесуална легитимация на ответника и при наведено от него твърдение за прилагане на специалната разпоредба на чл. 24, ал. 12 ЗСПЗЗ, следва ли съдът да ограничи преценката си за статута на процесния имот само с начина на трайното му ползване, отразен в приложената скица или е длъжен да изследва действителния статут на имота, който се определя по силата на закона /чл. 45, ал. 10 ППЗСПЗЗ/; 2/ Допустимо ли е само с гласни доказателства да се доказва провеждането /непровеждането/ на търг, след като административната процедура за провеждането му изисква съставяне на писмени документи; 3/ Допустимо ли е за прилежащ терен към сграда да се третира и теренът, върху който е построена съседна сграда, която не е предмет на сключения договор и за която ищецът не се легитимира като собственик на годно правно основание; може ли една сграда да има повече от един прилежащ терен, включително съседния имот; 4/ При позоваване на отрицателен факт /в случая, че търг въобще не е проведен, респ. че не е спазена процедурата по организирането и провеждането му/ чия е тежестта да го докаже; 5/ При позоваване на нищожност на търг на основание § 11, ал. 2 ЗСПЗЗ необходимо ли е търгът да е бил обжалван и да е отменен с влязло в сила решение; 6/ При прогласяване нищожността на търг за продажба на сграда, извършена от Ликвидационен съвет, позоваването на разпоредбата на чл.45, ал.10 ППЗСПЗЗ легитимира ли Държавата като собственик на процесните имоти на годно правно основание? Поддържа се, че разрешаването на тези въпроси в противоречие с практиката на ВКС, че са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, както и се твърди очевидна неправилност на съдебния акт. Ответникът Потребителна кооперация „Искра“, чрез адв. Петър Йовчев оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Претендира присъждане на направените разноски пред настоящата инстанция. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283, ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима. Благоевградският окръжен съд е потвърдил първоинстанционното решение за признаване за установено по отношение на Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройство, чрез Областния управител на Област Б., че Потребителна кооперация „Искра“, е собственик на процесните имоти, като е споделил изцяло направените изводи на първата инстанция и на основание чл. 272 ГПК е препратил към мотивите й. ПК „Искра“ се легитимира като собственик на имотите на деривативно основание - договор за покупко-продажба от 18.08.1994 г., сключен с Ликвидационния съвет на К. „К.“, с П., по силата на който кооперацията е закупила сграда - склад /текстилен цех/, находящ се в [населено място]. Последвало е извършване на оценка на прилежащата към него земя; като прилежаща площ са оценени: парцел *-склад за тютюн, с площ от 2 605кв.м. на стойност 19 539,75лв. и парцел *-склад за зърно, с площ от 2 715кв.м., на стойност 20 362,50лв. Цената на тези два имота е заплатена от ПК „Искра“ в полза на Ликвидационния съвет на две вноски; след плащането е сключен Договор от ***г. за продажба на прилежащ терен, в който е посочено, че прилежащата площ към закупената сграда се състои от горепосочените два парцела, които се прехвърлят на купувача ПК „Искра”; нему е предадено и владението върху тях. С Решение от 28.01.2003г. на Общинската служба по Земеделие-гр.П. е възстановено в ползата на Държавата правото на собственост върху имот №000286 по картата на землището на [населено място], с площ 8,420 дка, представляващ „друг пром. терен“. Въз основа на решението е съставен акт за частна държана собственост №*/*** г., в който липсва отразено придобивно основание; посочена е само разпоредбата на чл. 104, ал. 1, т.8 от ППЗСПЗЗ. Приетата техническа експертиза установява, че имотът, възстановен на държавата, а именно имот № ** е същият, от който са образувани Парцел * и Парцел *, описани в Договора от ***г. През 2008 г. по искане на ПК „Искра“ ПИ №* е разделен на три новообразувани имота имота: ПИ №**, с площ от 2 608 кв.м., идентичен с Парцел *, описан в Договора от ***г.; ПИ №**, с площ от 2 598 кв.м., идентичен с парцел *, описан в Договора от ***г. и ПИ №*, с площ от 3,213 дка. След разделянето са съставени нови актове за частна държавна собственост. Според събраните свидетелски показания двата спорни имота се владеят от ищцовата кооперация още преди 1993-1994 година, когато са придобити чрез спечелени търгове, проведени от Ликвидационния съвет на К. „К.“ [населено място], което владение продължава и до днес. Свидетелите Р. Б., К. Г., З. С. и Л. Точков сочат, че кооперацията е купила през 1993 г. на търг сградата на шивашкия цех, а следващата година е купила и прилежащия терен около сградата. Б. е била член на Ликвидационния съвет на К.”К.” и потвърждава, че кооперацията е спечелила търга, както и че без търг сгради не са продавани; останалите свидетели също са категорични, че търг е имало. Предприетите действия за издирване на писмени доказателства относно проведения търг не са дали резултат - в архива на [община] и на [община] документи не са открити; такива липсват и в Териториален Държавен архив - Б. . Въззивният съд на първо място е приел, че искът е допустим и ответникът Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, е пасивно легитимиран да отговаря по него. Посочил е, че имотите представляват друг промишлен терен и не са част от Държавния поземлен фонд, поради което не попадат в хипотезата на чл. 24, ал.12 ЗСПЗЗ. Освен това, актовете за частна държавна собственост са съставени от Държавата чрез министъра на регионалното развитие и благоустройството именно този орган оспорва правото на собственост на кооперацията и затова е легитимиран да отговаря по предявения иск. По основателността на иска съдът е счел, че договорите за продажба на сградата и терена легитимират ищеца като собственик. Намерил е за неоснователни наведените от ответника възражения за нищожност на договора за продажба поради непровеждане на търг. Изтъкнал е, че няма данни законосъобразността на търга да е оспорвана, да е бил обжалван или отменен по съдебен ред. Също така, от страна на Държавата не са представени доказателства, че процедурата по търга не е проведена законосъобразно. По отношение на съставения в полза на Държавата акт за частна държавна собственост съдът е приел, че не доказва собствеността на държавата, още повече, че в него липсва придобивно основание. В процеса Държавата също не е установила осъществено в своя полза конкретно основание за придобиване правото на собственост. Поради това установителният иск на кооперацията за двата поземлени имота е уважен. При преценка на основанията за допускане на касационно обжалване настоящият състав намира следното: Първият правен въпрос, касае пасивната легитимация на ответника и по-конкретно представителството на Държавата от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, вместо от Министъра на земеделието, храните и горите, т.е. повдигнатият въпрос е за проверка допустимостта на съдебния акт. Доводите на касатора се основават на разпоредбите на чл.24, ал.12 ЗСПЗЗ и чл.47, ал.1, пр.2 ППЗСПЗЗ. Първата норма определя, че по дела относно земи от държавния поземлен фонд държавата се представлява пред съда от министъра на земеделието, храните и горите, а втората норма сочи, че в държавния поземлен фонд се включват земеделските земи държавна собственост, включително тези които са застроени или представляват прилежащи площи към стопански сгради. В обжалваното решение решаващият съд е отрекъл спорните имоти да са част от държавния поземлен фонд, като е взел предвид предназначението им по плана като „друг промишлен терен”. Отношение към представителството на ответника Държавата по настоящето дело има и разпоредбата на чл.45, ал.10 ППЗСПЗЗ, която постановява, че земеделските земи в бившите стопански дворове на организациите по § 12, намиращи се извън урбанизираните територии, останали след възстановяване правата на собствениците, са държавна собственост и се актуват от областния управител, но стопанисването, управлението и разпореждането с тях се извършва от министъра на земеделието, храните и горите. А в случая не се спори, че процесните имоти представляват терен на бившия стопански двор на ТКЗС „К.”. При тези констатации се налага да бъде допуснато касационно обжалване на въззивния акт за проверка неговата допустимост във връзка с надлежното представителство на Държавата. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 5769 от 19.12.2018г. по гр. д. № 760/2018г. на Благоевградски окръжен съд по касационната жалба на Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройство, чрез Областния управител на Област Б.. УКАЗВА на жалбоподателя Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройство, чрез Областния управител на Област Б., в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена държавна такса за разглеждане на касационната жалба по сметка на Върховния касационен съд в размер на 177,80 лв. При неизпълнение в срок касационната жалба ще бъде върната. При постъпване на доказателства за внасяне на сумата делото да се докладва на председателя на отделението за насрочване. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: