7 Р Е Ш Е Н И Е № 325 гр. София, 07.01.2016 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на пети октомври две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева 2. Велислав Павков при секретаря Цветанка Найденова в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 3166 по описа за 2015 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. на з. и с. р. на Рeпублика Румъния, чрез А. за п. и у. в з. против решение № 486/12.03.2015 г., постановено по гр.д.№ 3427/2014 г. от Софийски апелативен съд, 7-ми състав. Ответникът по касационната жалба я оспорва, с писмен отговор, както и в открито съдебно заседание, чрез своите процесуални представители. Касационното обжалване е допуснато с определение № 797/19.06.2015 г. на състава на ВКС. Процесуалноправни въпроси, обосновали допустимостта на касационното обжалване са: Невръчването на документа за образуване на производството или на равностоен документ в достатъчен срок, за да има възможност да организира защитата си длъжника, представлява ли абсолютно основание за отказ от признаване на изпълнението на решение, при действието на чл.34, ал.2 от Регламент на съвета № 44/2001 г. или преценката за отказа се ограничава доколкото длъжникът би могъл за реализира защита в това производство. Ще подлежи ли на екзекватура по реда на глава ІІІ от Регламент на съвета № 44/2001 г. решението, постановено в едностранно производство, което става изпълняемо, след като е съобщено на неучаствалата страна, която може да се защити срещу него пред съд. При действието на чл.34, ал.2 от Регламент на съвета № 44/2001 г., допустимо ли е изпълнение на съдебно решение, когато на длъжника не е бил връчен документ за образуване или равностоен документ в достатъчен срок, за да има възможност да организира защитата си, ако производството се е развило като едностранно, но е съществувала правна възможност същите да бъдат трансформирани в двустранни спорни такива, чрез подаване на възражение от длъжника или оспорване на решението в отделно исково производство. По отговора на правните въпроси, обосновали допустимостта на касационното обжалване, състава на ВКС приема следното: Съгласно разпоредбата на чл.34, т.2 от Регламент № 44/2001 г., не се допуска изпълнение на решение на чуждестранен съд тогава, когато решението е постановено в отсъствието на страната, ако на ответника не е връчен документът за образуване на производството или равностоен документ в достатъчен срок, за да има възможност да организира защитата си, освен ако ответникът не е успял да започне дело за оспорване на съдебното решение, когато е било възможно да стори това. Тълкуването на тази разпоредба води до извод, че от приложението на регламента не са изключени изобщо едностранните съдебни производства, а изпълнението се допуска в случаите, в които процесуалния закон на страната, чийто съд е постановил решението, допуска едностранното съдебно производство да се трансформира в двустранно, спорно такова, в което длъжникът да реализира своята защита или да е имал възможност да я реализира. Липсата на връчване на документ за образуване на производството или равностоен документ не е абсолютно основание за отказ за допускане на изпълнението, като в тази насока преценката на съда по допускането на изпълнението следва да се насочи към това, съществува ли по националното законодателство на страната, издала решението, процесуални средства за осъществяване на защита против това решение, като в този смисъл е и практиката на С. - дело № С-420/2007 година – M. A. v D. C. end E. O., C-283/05 A. N. BV/S. I. S. G. и др.. Преценката следва да се свежда и до това, дали решението е станало изпълняемо преди връчването му на длъжника, с оглед възможността решението да бъде изпълнено, преди длъжникът да разполага с ефективни процесуални способи за своята защита. Отделен е въпросът, дали длъжникът се е възползувал от тези способи, което е въпрос на негова преценка. Горното води до извод, че дори и в случаите, в които решението е постановено в отсъствието на страната, ако на ответника не е връчен документът за образуване на производството или равностоен документ в достатъчен срок, за да има възможност да организира защитата си, ако процесуалния закон на страната, в която е постановено решението, предвижда връчване на решението и процесуална възможност на длъжника да се защити, като инициира двустранно, спорно производство, в което да представи своите доказателства, доводи и възражения, изпълнение са допуска, на основание разпоредбите на Регламент № 44/2001 г. По касационната жалба, състава на ВКС приема следното: Въззивният съд е приел, че актът, издаден от румънския съд на основание чл. 632 и чл. 638, ал.1, т.З във връзка с чл. 665 от Гражданския процесуален кодекс на Румъния не е съдебно решение по смисъла на чл. 32 от Регламент (ЕО) № 44/2001. Прието е от състава на въззивния съд, че към момента на постановяване на изпълняемия акт ответникът не е участвал в производството и не е имал възможност да подаде жалба, така че то да се трансформира в състезателно. Съдът е приел, че по този начин не е изпълнено условието, при което актовете, постановени в едностранни производства, придобиват качеството на съдебно решение по смисъла на чл. 32 от Регламент (ЕО) № 44/2001. Производството пред румънския съд се е развило като едностранно и е останало такова до постановяването на изпълняемия акт. Въззивният съд е приел, че актът на румънския съд много наподобява заповедта за изпълнение, издадена на основание чл. 417 ГПК, като включва в себе си и разпореждане за незабавно изпълнение и не може да се приеме, че има характер на съдебно решение. Съдът е приел, че на признаване и допускане до изпълнение по реда на Регламент (ЕО) №44/2001 подлежат само съдебните решения, които попадат в легалната дефиниция, установена в чл. 32 от същия регламент, тълкувана с оглед неговите цели и систематика от Съда на ЕС. Въз основа на горното, състав на апелативния съд е приел, че актът, постановен от румънския съд на основание чл. 632 и чл. 638, ал.1, т.З във връзка с чл. 665 от Гражданския процесуален кодекс на Румъния не е съдебно решение, при което то не подлежи на изпълнение в рамките на държавите членки съгласно специалните правила, съдържащи се в Регламент (ЕО) № 44/2001. Решението на апелативния съд е неправилно. На първо място се поставя въпрос, свързан с приложението на Регламент №44/2001 г., доколкото въззивният съд е споделил тезата на ответника по молбата, че представеното разпореждане на съд в Република Румъния не представлява съдебно решение, което подлежи на изпълнение и е в обхвата на цитирания регламент. Съгласно чл.32 от Регламент №44/2001 г., в приложното поле на този регламент попада всяко съдебно решение, както и да се нарича то, като разпоредбата дава примерно изброяване на наименованията – декрет, разпореждане, решение или заповед за изпълнение. Достатъчно е да се установи, съгласно разпоредбата на чл.46, ал.1 от Регламент №44/2001 г., че решението /както да се нарича/, подлежи на принудително изпълнение в държавата, където е издадено, като дори не е задължително то да е влязло в сила. Представеното по делото разпореждане на съда в Република Румъния подлежи на принудително изпълнение в Република Румъния, като в производството по допускане на принудително изпълнение, съдът, който разглежда молбата не разполага с процесуална възможност да прави преценка за наличие на предпоставките по чл.34 и чл.35 от Регламент №44/2001 г., което следва от разпоредбата на чл.41 от Регламент №44/2001 г. По делото е представен сертификат по чл. 54 от Регламент №44/2001 г., автентичен препис на подлежащия на изпълнение акт на съда, поради което са налице предпоставките за допускане на изпълнението му на територията на Република България. Доводите на ответника по молбата, споделени от въззивния съд, че молителят не е имал процесуална възможност да реализира защита по издадения съдебен акт са неоснователни. На първо място, тази преценка е предвидена в разпоредбата на чл.34 от Регламент №44/2001 г., която, по съображенията, изложени по-горе не следва да се извършва при данните по делото и изричната разпоредба на чл.41 от Регламент №44/2001 г. На следващо място, с оглед и отговора на правния въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване, липсата на връчване на документ за образуване на производството или равностоен документ не е абсолютно основание за отказ за допускане на изпълнението, като в тази насока преценката на съда по допускането на изпълнението следва да се насочи към това, съществували по националното законодателство на страната, издала решението, възможност за осъществяване на защита против това решение. Видно от представения препис от ГПК на Република Румъния, ответникът по молбата е разполагал с процесуалната възможността да направи възражение по реда на чл. 711 от ГПК на Република Румъния в установените по чл. 714 от ГПК на Република Румъния срокове, при което да се постигне анулиране на разпореждането - чл. 719 от ГПК на Република Румъния. Това възражение е процесуално допустимо да се е основавало както на фактически, така и на правни мотиви, отнасящи се до съществото на правото, съдържащо се в изпълнителния документ, като това възражение е следвало да се разгледа по установения в разпоредбите на чл. 716 и чл. 717 от ГПК на Република Румъния ред, който предвижда провеждането на спорно, двустранно производство. Процесуалния ред на Република Румъния предвижда и оспорване по исков ред, съгласно чл. 638, ал. 2 от ГПК на Република Румъния, като тези възможности за длъжника, ответник в настоящото производство предполагат задължително връчване на предвидените в чл. 666, ал. 1 от ГПК на Република Румъния документи, въз основа на които той може да организира защитата по начин, при който едностранното производство да бъде трансформирано в двустранно спорно. За ответника по молбата е възникнала възможността да подаде възражение или да оспорва вземането на кредитора по исков ред, без това да спре изпълнението на разпореждането от 19.04.2013 година, постановено по дело № 16498/299/2 013 година на Първи районен съд [населено място] /като процесуалния закон допуска спиране на изпълнението, при изричен акт на съда, както аналогично е уредено и в ГПК на РБ/ . Предвид изложеното, въпреки ограничението на чл.41 от Регламент №44/2001 г., не е налице и ограничението на чл.34 от същия регламент, като изложените в тази насока мотиви на въззивния съд, са необосновани и неправилни. По изложените съображения, налице са предпоставките за допускане на изпълнението на разпореждането на Първи районен съд – Б.. Доводите на ответника по молбата, за наличието на наказателно производство против длъжностни лица в Република Румъния, по повод действия, свързани с дейността, във връзка с която е издадена банковата гаранция, са неотносими към производството по допускане на изпълнение на територията на Република България на процесното разпореждане. Искането за събиране на доказателства в касационното производство са процесуално недопустими, доколкото процесуалният закон не допуска това, при първото разглеждане на спора от касационната инстанция. Искането за преюдициално запитване до С. също е неоснователно, доколкото по въпроса, формулиран от ответника по касационната жалба, съществува практика на С. и настоящия състав не счита искането за основателно. С оглед гореизложеното, в полза на молителя в производството следва да се присъдят и направените съдебни разноски за трите съдебни инстанции, общо в размер на 130 лева, на основание чл.78, ал.1 ГПК. Водим от горното, състава на ВКС, четвърто отделение на гражданската колегия Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 486/12.03.2015 г., постановено по гр.д.№ 3427/2014 г. от Софийски апелативен съд, 7-ми състав, като вместо него постановява: ДОПУСКА принудително изпълнение на територията на Република България на разпореждане /заключение/ от 19.04.2013 г., постановено по д.№ 16498/299/2013 г., на Първи районен съд [населено място], Република Румъния, с което е допуснато принудително изпълнение в полза на А. за п. и у. в з. /А./ на Република Румъния за заплащане от [фирма], Република България, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица] ЕИК[ЕИК] на основание банкова гаранция № *****-*-***** / 24.09.2012 г. за сумата 278 192,60 /двеста седемдесет и осем хиляди сто деветдесет и две евро и шестдесет цента/ евро, както и сумата от 19 000 /деветнадесет хиляди/ леи и разноските по изпълнението. ОСЪЖДА [фирма], Република България, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица] ЕИК[ЕИК] да заплати на М. на з. и с. с. на Република Румъния, чрез А. за п. и у. в з. /А./ на Република Румъния сумата 130 лева, на основание чл.78, ал.1 ГПК. Оставя без уважение искането за събиране на доказателства в касационното производство, както и за отправяне на преюдициално запитване до С., като това определение на съда не подлежи на самостоятелно обжалване. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Председател: Членове: 1. 2.