5 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 655 [населено място], 30.09. 2019г. Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети септември две хиляди и деветнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА ДАНИЕЛА СТОЯНОВА при секретар и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА гр.дело № 1255/2019 год. Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „НИРВАНА 8“ ЕООД, представлявано от управителя М. Х., подадена чрез пълномощника му адвокат Ц. М., срещу въззивно решение № 2 от 02.01.2019г. на Софийския апелативен съд, постановено по в.гр.д.№ 2559/2018г., с което е потвърдено решение № 137 от 05.01.2018г., постановено по гр. д. № 6248/2016г. на Софийския градски съд, с което е уважен частично предявеният от Ю. П. П. срещу „НИРВАНА 8“ ЕООД иск по чл. 49, вр. с чл. 45, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 15 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от телесно увреждане, получено на 12.04.2016г., в резултат на действия на служител, който извършвал охраната на клуб „П.“, заедно със законната лихва от 19.05.2016г. до окончателното й изплащане и ответното дружество е осъдено да заплати на ищеца разноски пред първа инстанция в размер на 700 лв. В частта, с която е отхвърлен искът до пълния предявен размер от 30 000 лв. и ищецът е осъден да заплати на ответника сумата от 2 150 лв. – разноски по делото, първоинстанционното решение не е било предмет на въззивна проверка. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението, поради допуснато нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т.3 ГПК. Искането е за неговата отмяна и отхвърляне на предявения иск. В приложеното изложение на основанията за допускане на касационното обжалване касаторът поддържа наличието на основанията по чл. 280, ал.1, т.1, т. 3 и ал. 2 ГПК. Счита, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в ПП на ВС № 7 от 29.X..1958 г., решение № 581/30.09.2010 г. по гр.д. № 1019/2009 г. на ВКС, III г.о. и решение № 503/21.07.2010 г. по гр.д. № 1069/2009 г. на ВКС, III г.о. по въпроса „Допустимо ли е отговорността за непозволено увреждане, по повод действия на служител/ охранител/ на друго дружество, да бъде понесена от дружество, което не е възложител на работата на деликвента – охранител?“. Обосновава се приложението и на чл. 280, ал.2, предл. трето от ГПК като основание за допускане на касационно обжалване. Оплакванията на касатора за очевидна неправилност на решението се мотивират с това, че въззивният съд неправилно е приел, че определеният размер на обезщетението от 15 000 лв. съответства на доказаните болки и страдания на ищеца към процесния момент с оглед социално - икономическите условия на живот в страната и практиката на съда в подобни случаи. Според касатора по делото не са събрани доказателства, че ищецът е претърпял твърдените вреди, а отделно от това въззивният съд е формирал необоснован извод за счупване на петата на ищеца в противоречие с приета по делото съдебно-медицинска експертиза, според която налице е счупване на предноходилната кост, и за гипсиране на долния крайник в разрез със събраните доказателства. Тези негови погрешни изводи обусловили определения размер на обезщетението. Ответната Ю. П. П., в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в писмен отговор, подаден чрез адвокат А. Л., изразява становище, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, а по същество за неоснователност на жалбата. Претендира разноски за касационното обжалване. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежно конституирана страна с интерес от предприетото процесуално действие срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК. За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното: За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел за безспорно, че при инцидента, при който ищецът е паднал по входните стълби и е получил твърдените телесни увреждания е участвал служител от охраната на стопанисваното от ответното дружество заведение. Като спорни между страните е извел въпросите относно наличие на противоправно поведение, за пасивната легитимация на ответника, доколкото делинквентът е служител на друго дружество, както и по размера на присъденото обезщетение. Относно пасивната легитимация на ответника е посочил, че делинквентът е служител на фирмата „Ви Ти Ай Секюрити“, осъществяваща дейност по охрана на стопанисваното от ответното дружество заведение – нощен клуб „П.“, по възлагане на последния. Обосновал е, че обстоятелството, че охранителят е служител на дружество, различно от ответника, не е основание за освобождаването му от отговорността по чл.49 ЗЗД, тъй като извършваната от служителите на външното дружество дейност е именно по повод работата на осъществяваната от ответника дейност – стопанисване на питейно заведение, включващо и охрана на обекта. Прието е, че дейността по охраната на питейното заведение е част от работата именно на стопанисващия го, поради което отговорността за непозволено увреждане, макар и по повод действия на служител на друго дружество, е на дружеството, чиято работа се извършва, в случая на ответника. Въззивният съд е възприел относно механизма на инцидента мотивите на първоинстанционния съд, основани на показанията на водения от ищеца свидетел С.. Разяснено е, че обстоятелството, че свидетелят е бил употребил алкохол, не разколебава достоверността на изнесеното от него, в качеството му на очевидец на цялата вечер и на инцидента. Съдът не е кредитирал показанията на водения от ответника свидетел К., също служител на охранителната фирма, който дори не споменал за падането на ищеца по стълбите, съответно за начина, механизма и причините за падането.Обосновал е, че представеното по делото прокурорско постановление, с което е прекратено образуваното досъдебно наказателно производство относно инцидента, не е измежду актовете, с които гражданският съд, разглеждащ последиците от деянието, следва да се съобразява. В заключение след анализ на доказателствата е приел за установено противоправното поведение на делинквента, изразяващо се в нанесен удар на ищеца отзад, в резултат на който е последвало падането му по стълбите и получаване фрактурата на крака. При определяне на размера на обезщетението е отчетена възрастта на пострадалия към момента на инцидента – 28 години, естеството и тежестта на полученото увреждане – фрактура в опорно-двигателния апарат, вида на проведеното лечение, продължителността от около четири месеца на лечебния и възстановителен период, и не на последно място – неприятните изживявания по повод грубото и унизително отношение на публично место от човек с униформа. Въззивният съд е приел, че определеният от първоинстанционния съд размер на обезщетението е съответен на доказаните болки и страдания към процесния момент на 2016г., при отчитане социално-икономическите условия на живот в страната и съобразно с практиката на съда за подобни случаи. При тези мотиви на въззивния съд е налице соченото от касатора основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 т.1 ГПК. Съображенията за това са следните: Касационното обжалване на въззивните решения се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 от ГПК - доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение. Това означава, че следва да се формулира материалноправен или процесуалноправен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в атакувания акт. Този въпрос следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда и по него въззивният съд да се е произнесъл в противоречие със: задължителната практиката на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления; с практиката на ВКС; с акт на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, или разглеждането на конкретния правен спор ще допринесе за развитието на правото или точното приложение на закона. Обосноваването на интереса от обжалване в рамките на определеното приложно поле по чл. 280, ал. 1 ГПК не може да се припокрива с основанията за обжалване, установени в чл. 281 ГПК. Тяхното разграничаване следва да личи ясно. В настоящия случай поставеният от жалбоподателя правен въпрос, уточнен от съда „ за отговорността от непозволено увреждане, когато по договор между две дружества едното е възложило на другото определена работа, при и по повод извършването на която настъпят вреди” е обуславящ решаващите изводи на съда. Същият е разрешен в противоречие с постановките на ППВС №7/58г. , поради което и следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК във връзка с този въпрос. С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2 от 02.01.2019г. на Софийския апелативен съд, постановено по в.гр.д.№ 2559 /2018г. с което е потвърдено решение № 137 от 05.01.2018г., постановено по гр. д. № 6248/2016г. на Софийския градски съд в осъдителната му част, с която като е уважен частично предявеният от Ю. П. П. срещу „НИРВАНА 8“ ЕООД иск по чл. 49, вр. с чл. 45, ал.1 ЗЗД ответното дружество е осъдено да заплати на ищеца сумата от 15 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от телесно увреждане, получено на 12.04.2016г., в резултат на действия на служител, който извършвал охраната на клуб „П.“, заедно със законната лихва от 19.05.2016г. до окончателното й изплащане както и разноските пред първа инстанция в размер на 700 лв. УКАЗВА на касатора „НИРВАНА 8“ ЕООД да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 300 лева, в едноседмичен срок от получаване на съобщението за настоящото определение и да представи в същия срок платежен документ за внесената държавна такса. При неизпълнение в срок производството ще бъде прекратено. Делото да се докладва на председателя на ІII г. о. на ВКС за насрочване след представяне на документ за внесена държавна такса, а в противен случай делото да се докладва на съдията - докладчик за прекратяване на производството. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: