О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 384 гр. София 02.09.2011 г.. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в закрито заседание на 05 август през две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛАНА КАЛИНОВА ЗОЯ АТАНАСОВА като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова ч.гр.дело № 246 по описа за 2011 година, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.274 ал.3 от ГПК. Образувано е по подадена частна жалба от ищеца Н. ч. „Й. М. – 1892” [населено място] срещу определение № 176/21.04.2011 г. по в.ч.гр.дело № 137/2011 г. на Търговишкият окръжен съд, с което е оставена без уважение като неоснователна частната жалба на НЧ”Й. М. – 1892” [населено място], общ. Т. срещу определение № 456/21.03.2011 г. по гр.дело № 1580/2010 г. на Търговишкия районен съд, с което производството по делото е прекратено поради недопустимост на предявения иск с пр.осн.чл.11,ал.2 ЗСПЗЗ, вр.чл.29 ЗСПЗЗ и пар.5 ПЗР на ЗНЧ спрямо [община]. Жалбоподателят поддържа основания за неправилност на обжалваното определение – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост. Иска отмяната му и връщане на делото на Търговишкия районен съд за разглеждане на предявения иск с пр.осн.чл.11,ал.2 ЗСПЗЗ. В изложението към касационната частна жалба поддържа, че въззивния съд е решил правните въпроси – 1. понастоящем следва ли да се счита нормата на пар.5 на ЗНЧ последваща и игнорираща нормата на пар.22 от ЗСПЗЗ, като се има предвид, че нормата на пар.5 е съществувала като пар.4 при влизане в сила на пар.22 от ЗИД на ЗСПЗЗ/Д.в.бр.13/2007 г., в сила от 14.05.2007 г./, но и впоследствие с Д.в.бр.42/2009 г. е потвърдено препращането на пар.5 на ЗНЧ към ЗСПЗЗ и 2. какъв е редът за реализиране предвидената в действащият понастоящем пар.5 на ПЗР на ЗНЧ възможност за възстановяване на правото на собственост на Читалищата върху земеделски земи, отнети за държавна и общинска нужда, които въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Ответникът [община] не е изразил становище по частната жалба. В настоящият случай производството по предявения иск с пр.осн.чл.11,ал.2 ЗСПЗЗ, вр.чл.29 ЗСПЗЗ и пар.5 от ПЗР на ЗНЧ спрямо ответника ОСЗ [населено място] е прекратено с влязло в сила на 17.03.2011 г. определение № 2590/09.11.2010 г. по гр.дело № 1580/2010 г. на Районен съд [населено място]. Върховният касационен съд като взе предвид доводите на жалбоподателите и извърши проверка на обжалваното определение приема за установено следното: Касационната частна жалба е подадена от процесуално легитимирана страна в преклузивния срок, предвиден в чл. 275,ал.1 от ГПК и е допустима. Съдът намира, че следва да се допусне касационно обжалване на определението на въззивния съд по поставените правни въпроси. Установява се предпоставката на чл.280,ал.1,т.3 ГПК. В разпоредбите на пар. 5 ПЗР на ЗНЧ е предвидено, че се възстановява собствеността на читалищата върху всички имоти, включително и земеделски земи, отнети за държавна и общинска нужда, независимо от основанията. В същия текст изрично законодателят препраща за възстановяването на правото на собственост върху земеделски земи и въвеждането във владение да се извършват по реда на ЗСПЗЗ. Според чл. 29 ЗСПЗЗ правото на собственост върху земеделски земи, отнети от Българската православна църква и другите религиозни общности, кооперации и от други организации се възстановява по тяхно искане, освен ако след отнемането им са законно застроени със сгради, които нямат земеделско предназначение или с тях са оземлени граждани. В тези случаи на съответните организации се предоставя равностоен имот от държавния или общинския поземлен фонд. При липса на такава земя собствениците се обезщетяват с поименни компенсационни бонове. Анализа на двата текста налага извода, че възстановяването на собствеността на читалищата върху земеделски земи, отнети за държавна и общинска нужда се извършва по реда на ЗСПЗЗ. В разпоредбите на чл.11,ал.2 ЗСПЗЗ е предвидена възможност да се установи по съдебен ред правото да се възстанови собствеността върху конкретен земеделски имот от лицата, пропуснали да подадат заявление в срока по ал.1-ва на чл.11. Посочената разпоредба се намира в глава втора на ЗСПЗЗ”Земи на граждани”. Независимо от това тълкувайки логически посочения текст следва извода, че възможността, предвидена от законодателя за установяване по съдебен ред правото да се възстанови собствеността върху съответен земеделски имот принадлежи не само на физическите лица, но и на всички гражданско правни субекти, а това са общините, Българската православна църква и другите религиозни общности, юридическите лица, каквото юридическо лице е читалището-жалбоподател – чл.9,ал.1 ЗНЧ. В ЗСПЗЗ е установен срок за предявяване на иска с пр.осн.чл.11,ал.2 ЗСПЗЗ. Съобразно разпоредбите на пар.22 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ/Д.в.бр.13/2007 г./ срокът е тримесечен от влизане на този закон в сила – т.е. до 14.05.2007 г. Установеният срок е преклузивен, за спазването на който съдът е длъжен да следи и да го прилага служебно. Освен това следва да се вземе предвид и факта, че разпоредбите на пар.5 ПЗР на Закона за народните читалища не е нова разпоредба, от която да произтича ново право, което да не се съобразява с разпоредбите на ЗСПЗЗ по реда и в сроковете на който закон се осъществява възстановяването на правото на собственост върху земеделски земи в полза на читалищата. Текста на пар. 5-ти е съществувал и преди изтичане на установения преклузивен срок в пар. 22 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ/Д.в.бр.13/2007 г./ със същата редакция като пар.4-ти ПЗР на ЗНЧ. С оглед на даденото тълкуване съдът намира за правилен извода на въззивния съд за процесуална недопустимост на предявения иск с пр.осн.чл.11,ал.2 ЗСПЗЗ от жалбоподателя – НЧ”Й. М.-1892” [населено място] за признаване правото на възстановяване върху земеделски имот с обща площ от 50 дка в землището на [населено място], като подаден след тримесечния срок, установен с пар.22 ЗИДЗСПЗЗ/Д.в.бр.13/2007 г./. Установено е по делото, че исковата молба е постъпила в районния съд на 09.09.2010 г., а тримесечен срок преклузивен срок, съгласно пар.22 ЗИДЗСПЗЗ/Д.в.бр.13/2007 г./ е изтекъл на 14.05.2007 г. Правилно на това основание производството по делото е прекратено. Изложените съображения налагат извода за неоснователност на подадената частна жалба. Обжалваното определение, като законосъобразно следва да се потвърди. Доводите в частната жалба за неправилност на обжалваното определение са неоснователни. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И: Допуска касационно обжалване на определение № 176/21.04.2011 г. по в.ч.гр.дело № 137/2011 г. на Търговишкия окръжен съд по подадена касационна частна жалба вх. № 1770/09.05.2011 г. от Н. ч. „Й. М. – 1892” [населено място], чрез адв. П. Н.. Оставя в сила определение № 176/21.04.2011 г. по в.ч.гр.дело № 137/2011 г. на Търговишкия окръжен съд, с което е оставена без уважение като неоснователна частната жалба на НЧ”Й. М. – 1892” [населено място], общ. Т. срещу определение № 456/21.03.2011 г. по гр.дело № 1580/2010 г. на Търговишкия районен съд, с което производството по делото е прекратено поради недопустимост на предявения иск с пр.осн.чл.11,ал.2 ЗСПЗЗ, вр.чл.29 ЗСПЗЗ и пар.5 ПЗР на ЗНЧ спрямо [община]. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: