Ключови фрази


1


О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 303
София, 07.06.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети май две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

като разгледа докладваното от съдия Генчева гр. д. № 4852 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 178 от 19.07.2017 г. по в. гр. д. № 234/2017 г. на Кюстендилския окръжен съд е потвърдено решението от 07.03.2017 г. по гр. д. № 1794/2016 г. на Кюстендилския районен съд в обжалваната му част, с която е бил уважен предявеният от Г. Б. Я. срещу С. Б. П. иск по чл.108 ЗС за установяване на собствеността и предаване владението на 1/2 ид.част от поземлен имот пл.№ 1014 с площ от 149 кв. м., за който заедно с поземлен имот 1013 е отреден общ УПИ XV в кв. 85 по плана на [населено място], Кюстендилска област, ведно с 1/2 ид.част от построените в имота сгради: двуетажна масивна жилищна сграда, пристройка към нея и навес. Първоинстанционното решение е отменено в частта по чл.537, ал.2 ГПК и е отхвърлено като неоснователно искането на ищеца Г. Б. Я. за отмяна на нотариален акт № 162, т.IV, рег. 4568, н.д. № 539/2016 г. на нотариус С. С., № 293 от регистъра на Нотариалната камара.
Въззивният съд е приел, че въз основа на установените факти, касаещи извършени от родителите на страните разпоредителни сделки с принадлежащи им имоти, последващи действия на брата и сестрата във връзка със стопанисването и управлението им, е обоснован правилен извод, че ищецът е собственик на 1/2 ид. част от процесния имот. Ответницата извършва действия, с които препятства достъпа му до имота, като едновременно оспорва и правото му на собственост. Затова правилно ревандикационният иск е уважен. Липсва обаче основание за отмяна на констативния нотариален акт, с който са удостоверени права на ответницата, които съответстват на действително притежаваните от нея.
Касационни жалби срещу въззивното решение са подадени от двете страни.
Жалбоподателката С. Б. П. се позовава на обстоятелството, че между нея и ответника, неин брат, е имало устна уговорка за начина на поделяне на имотите, собственост на техните родители. Процесният имот е следвало да остане в собственост на жалбоподателката и в него тя да остане да живее с майка си, а тя да му отстъпи наследствения си дял от баща им Б. В. Я., починал през 1972 г., от новопостроената през 1972 – 1973 г. жилищна сграда, която се намира в съседен имот и да склони майка си да му прехвърли нейната част. В изпълнение на тази уговорка ответникът още от 1976 г. напуснал старата жилищна сграда със семейството си и се преместил да живее в новата сграда, а тя завладяла процесния имот и извършила ремонт в него. Неправилен бил изводът на първоинстанционния съд, че ответникът също е извършвал владелчески действия в процесния имот – грижа за лозите в двора и ползване на гроздето за свои нужди. Това са търпими действия, почиващи на добрите отношения между двамата, като жалбоподателката изрично е давала съгласие за тях, без това да означава, че не е владяла целия спорен имот само за себе си. В подкрепа на това били и събраните по делото доказателства. Въззивният съд изобщо не анализирал направените оплаквания в жалбата и не изложил свои собствени мотиви по тях. Правните изводи на съда са декларативни, вместо да бъдат мотивирани и обосновани. Съдът приел за установени дадени обстоятелства по делото, без да обсъди и анализира относимите към тях доказателства, както и твърденията, доводите, възраженията и оспорванията на страните.
В изложението към жалбата се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, редакция преди изменението с ДВ бр.86/2017 г., по въпроса допустимо ли е въззивният съд да не изложи собствени мотиви по съществото на спора, когато препраща към мотивите на първоинстанционния съд на основание чл.272 ГПК.
Жалбоподателят Г. Б. Я. счита за неправилен отказа на съда да отмени нотариалния акт от 2016 г., с който сестра му се легитимира за собственик на 1/2 ид. част от процесния имот по наследство и давност, след като през 2007 г. тя се е снабдила с още един нотариален акт за собственост на другата 1/2 от същия имот, също по наследство и давност. По този начин тя се легитимира като единствен собственик на имота, което не съответства на правата, които тя има според постановеното съдебно решение по иска за собственост.
В изложението към касационната жалба се поддържат множество въпроси по чл.280, ал.1 ГПК. Определящият въпрос е първият – длъжен ли е съдът да се произнесе по последицата на чл.537, ал.2 ГПК в съответствие с постановеното от него решение по съществото на спора за собственост.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:
Касационните жалби са процесуално допустими, тъй като са подадени в срок, от надлежни страни, срещу въззивно решение по иск за собственост, за което не е въведено ограничение за допустимост на касационното обжалване с оглед цената на иска.
По касационната жалба на С. П.:
Не е налице поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Действително, в практиката на ВКС се застъпва становище, че въззивният съд е длъжен да изложи свои собствени мотиви във връзка с наведените в жалбата оплаквания и доводи за неправилност на първоинстанционното решение, както и да обсъди доказателствата във връзка с предмета на въззивното производство. В този смисъл е и посочената от жалбоподателката практика на ВКС.
Настоящият състав обаче приема, че допускането на касационно обжалване по поставения въпрос не бива да е самоцелно, а само тогава, когато несъобразяването на въззивния съд с изискването за мотивиране на решението е довело до неговата неправилност. В настоящия случай това условие не е налице. Твърденията на жалбоподателката, че между страните по делото е имало уговорка за начина на разпределяне на наследствените имоти и установяване на самостоятелно владение върху тях в съответствие с тази неформална делба има съществено значение по делото. В случай, че това твърдение беше доказано, съдът би имал основание да приеме, че фактическата власт върху процесния имот е установена от жалбоподателката на основание, което изключва владението на другия наследник и във връзка с разясненията на ТР № 1 от 06.08.2012 г. по тълк. д. № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС можеше да се приеме, че намерението за своене на целия имот се предполага и не е нужно да бъде доказвано в процеса отблъскване на владението на другия наследник. В случая обаче доказателства за предходна неформална делба не са представени. Напротив, от писмените доказателства следва друго – ответникът е установил фактическа власт върху един от наследствените имоти не въз основа на неформална делба на наследството на общия наследодател Б. В. Я., а на нотариален акт, с който майка му З. Й. Я. му е продала този имот. При това положение жалбоподателката не е била освободена от тежестта да докаже в процеса, че е трансформирала държането на идеалните части на ответника в процесния имот във владение и е обективирала тази промяна пред него. Такива доказателства няма и първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви по този въпрос. Липсата на подробни мотиви на въззивния съд, макар да представлява процесуално нарушение, само по себе си не може да доведе до допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
По касационната жалба на Г. Я.:
Поставеният от жалбоподателя въпрос е обуславящ по смисъла на т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. По този въпрос е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, редакция преди изменението с ДВ бр.86/2017 г., тъй като въззивното решение противоречи на посочената практика на ВКС.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по жалбата на С. Б. П. срещу решение № 178 от 19.07.2017 г. по в. гр. д. № 234/2017 г. на Кюстендилския окръжен съд, в частта, с която съдът се е произнесъл по предявения иск по чл.108 ЗС.
ДОПУСКА касационно обжалване по жалбата на Г. Б. Я. срещу решение № 178 от 19.07.2017 г. по в. гр. д. № 234/2017 г. на Кюстендилския окръжен съд, в частта, с която съдът се е произнесъл по последицата на чл.537, ал.2 ГПК.
УКАЗВА на жалбоподателя в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесени по сметка на ВКС 25 лв. държавна такса, като при неизпълнение жалбата му ще бъде върната.
Делото да се докладва за насрочване след представяне на доказателства за внесена държавна такса.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: