Ключови фрази
обезпечение на бъдещ иск * обезпечение пред съд

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

 

                                      О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

                                                  

                                                    № 134

                                           София 23.02.2010г.

                       

                                           В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВЪРХОВНИЯТ  КАСАЦИОНЕН  СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди и десета година в състав:

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА

                                           ЧЛЕНОВЕ:  ВЕСКА РАЙЧЕВА

                                                                   СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА

при секретаря......................  и в присъствието на прокурора....................

като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 700 по описа за 2009 год.за да се произнесе,взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.274 ал.3 т.2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на Л. П. Б. чрез адв. Пл. Г. срещу определение № 8* от 24.07.09г.по в.гр.дело № 6316/09г.на Софийски градски съд. С него е оставена без уважение частната жалба на същата страна срещу определение от 3.04.09г.по гр.дело № 18336/09г.на СРС,І г.о.46 състав,с което е оставена без уважение молба с правно основание чл.390 от ГПК за допускане обезпечение на бъдещ иск.

В частната касационна жалба се поддържат оплаквания за неправилност на въззивното определение поради нарушение на материалния закон.

Съгласно чл.284 ал.3 т.1 от ГПК вр.с чл.278 ал.4 от ГПК към частната жалба е приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК. Жалбоподателката счита,че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправен въпрос както от значение за изхода по конкретното дело,така и от значение за точното прилагане на закона.

Ответникът по жалбата Е. С. Д. моли определението да бъде оставено в сила.

Върховният касационен съд,състав на ІV г.о.намира,че частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса.

По допустимостта на касационното обжалване настоящият състав приема следното:

На обжалване пред ВКС по реда на чл.274 ал.3 т.2 от ГПК подлежат определенията,с които се дава разрешение по същество на други производство или се прегражда тяхното развитие,но само когато са налице някои от предпоставките,визирани в чл.280 ал.1 от ГПК.

С новия ГПК въпросът за внасяне на гаранция по допускане обезпечение на по бъдещ иск и по вече образувано исково производство се регламентират различно от закона,а липсата на практика по този въпрос налага извод,че в процесния случай са налице предпоставките на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК за допускане на касационното обжалване.

Разгледана по същество,частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С обжалваното определение въззивният съд е приел,че за да се допусне обезпечение на бъдещ иск чрез спиране на изпълнението е необходимо молителката да представи обезпечение съгласно императивната разпоредба на чл.390 ал.3 изр.2 от ГПК. Тъй като в случая същата не е представила надлежно обезпечение в полза на кредитора по изпълнителното дело,чието спиране се иска да бъде допуснато като обезпечителна мярка,съдът е приел неоснователност на молбата й.

Определението е законосъобразно. С чл.390 от новия ГПК се правят изменения на задължението за внасяне на гаранция по обезпечение на бъдещ иск,когато обезпечителната мярка е спиране на изпълнението. Гаранцията представлява абсолютна предпоставка за допускане на обезпечението по бъдещ иск,докато внасянето на гаранция по чл.391 ал.2 от ГПК по вече образувано исково производство е по преценка на съда и в определен от него размер. При безспорното обстоятелство,че жалбоподателката не е внесла гаранция правилно въззивният съд е приел,че искането за обезпечение на бъдещ иск с правно основание чл.439 от ГПК чрез налагане на обезпечителна мярка”спиране на изпълнението”по образувано изпълнително дело е неоснователно.

С оглед на изложеното настоящият състав приема,че частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение,а обжалваното определение – да се остави в сила.

Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА определение № 8* от 24.07.09г.,постановено по по ч.гр.дело № 6316/09 г.на Софийски градски съд,Административно отделение,ІІІ В отд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.