Р Е Ш Е Н И Е № 60198 София, 10.01.2022 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година, в състав: Председател: Биляна Чочева Членове: 1. Бисер Троянов 2. Петя Шишкова при секретаря Галина Иванова и с участието на прокурора Кирил Иванов разгледа докладваното от съдия Троянов наказателно дело № 1023 за 2021 г. Касационното производство е образувано по жалба на частния обвинител Д. Г. Г., чрез повереника адвокат Д. М., против въззивна присъда № 16 от 13.09.2021 г. по в.н.о.х.д. № 69/ 2021 г., по описа на Софийския апелативен съд, VІ наказателен състав. С жалбата се навежда касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. Жалбоподателят счита, че въззивният съд е допуснал съществени процесуални нарушения при анализа на доказателствата, като неоснователно е дал вяра на оправдателните, вместо на обвинителните; не е изпълнил задължението си да посочи кои факти и обстоятелства приема за установени и въз основа на кои доказателства, и какви са правните съображения за взетото решение; не е изяснил защо приема едни доказателства, а други отхвърля; не е извършил изискуемата от закона всестранна и обективна преценка на релевантните факти, което е довело до неправилно оправдаване на подсъдимия по повдигнатото му обвинение по чл. 206, ал. 1 от НК. Жалбоподателят още твърди, че неправилно въззивният съд е пренебрегнал искането на участващия прокурор да се произнесе по извършено престъпление хулиганство по чл. 325 от НК. Прави искане за отмяна на въззивната присъда в оправдателната част и за признаване на подсъдимия Х. О. Б. за виновен в извършените от него престъпления обсебване по чл. 206 от НК и хулиганство по чл. 325 от НК, или делото да бъде върнато за ново разглеждане от въззивния съд. В съдебно заседание пред касационната инстанция частният обвинител Д. Г. Г. и нейният повереник адвокат Е. Б. поддържат жалбата по изложените в нея съображения. Подсъдимият Х. О. Б. и неговият защитник адвокат П. Т. считат касационната жалба за неоснователна, поради липса на извършено престъпление обсебване. Считат за правилни мотивите с които подсъдимият е оправдан по повдигнатото му обвинение, а доказателственият анализ – за верен и убедителен, като личният характер на взаимоотношенията между подсъдимия и частната обвинителка изключвали хулиганския мотив, повдигнат с първоначалното обвинение. Защитникът настоява от касационната инстанция да вземе правно становище спрямо осъдителната част от присъдата. Представителят на Върховната касационна прокуратура счита обжалваното въззивно решение за правилно и законосъобразно, поради което пледира да бъде оставено в сила. Изразява становище, че обвинението по чл. 206 от НК не е доказано и не са допуснати сочените от касатора съществени процесуални нарушения. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на постъпилата жалба, изложените от страните съображения в открито съдебно заседание и извърши касационната проверка в законоустановените предели, намери следното: С присъда № 16 от 13.09.2021 г. по в.н.о.х.д. № 69/2021 г. Софийският апелативен съд, VІ наказателен състав потвърдил първоинстанционната присъда № 260038 от 04.11.2020 г., постановена по н.о.х.д. № 3937/ 2019 г. от Софийския градски съд, наказателно отделение, Х състав, с която подсъдимият Х. О. Б. бил признат за невинен в това, че за времето от неустановена дата в началото на месец април 2019 г. до неустановена дата в средата на месец май 2019 г., в [населено място], противозаконно да е присвоил чужди движими вещи – паричната сума от четири хиляди лева, собственост на Д. Г. Г., поверени му да ги пази в апартамента си, поради което и на основание чл. 304 от НПК го оправдал по обвинението за извършено обсебване по чл. 206, ал. 1 от НК. С въззивната присъда Софийският апелативен съд отменил, на основание чл. 334, т. 2 във вр. с чл. 336, ал. 1, т. 2 от НПК първоинстанционния съдебен акт и признал подсъдимия Х. О. Б. за виновен в това, че на 12.06.2019 г., за времето от 14.30 до 15.00 часа в [населено място], на [улица], причинил лека телесна повреда – временно разстройство на здравето, неопасно за живота на Д. Г. Г. (като я бутнал в ограда, след това я бутнал по лице на тротоара, след което ѝ нанесъл три удара с крак в областта на корема, докато седяла на седалката на колата си, нанесъл ѝ още два удара с крак в областта на корема и накрая скочил два пъти върху тялото ѝ), поради което и на основание чл. 78а от НК го освободил от наказателна отговорност за извършеното от него престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК и му наложил административно наказание глоба в размер на четири хиляди лева, потвърждавайки оправдателната присъда в частта за извършено деяние по хулигански подбуди по чл. 131, ал. 1, т. 12 от НК. В тази част въззивната присъда не е предмет на касационна проверка, по аргумент от чл. 346, т. 1 от НПК. Касационната жалба на частния обвинител Д. Г. Г. е процесуално допустима, подадена в законовия срок, от легитимирано лице и срещу акт подлежащ на касационна проверка по чл. 346, т. 1 от НПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Предмет на касационна проверка е само въззивната присъда в частта, с която се потвърждава оправдаването на подсъд. Б. с първоинстанционния съдебен акт по обвинението му по чл. 206, ал. 1 от НК. Касационният съд не установи нарушение на процесуалните правила, изтъкнати в жалбата на частната обвинителка Д. Г.. Доводите в подкрепа на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК са посочени от касатора в обобщен вид, но зад конкретните твърдения личи различен от приетия от съдилищата доказателствен анализ, за който се настоява да бъде наложен като меродавен и на това основание делото да се върне за ново разглеждане. В мотивите на въззивната присъда са изложени убедителни съображения с които показанията на частната обвинителка са разгледани обстойно, всестранно и задълбочено. Съпоставени са отделни нейни показания, дадени в различни фази и стадии от процеса, а някои от съществените факти, разкрити чрез разпита ѝ, са съпоставени и на показанията на свидетелите Е. И. и на свид. Х. Б., за които се твърди, че подкрепят обвинителната теза за присвоена парична сума от 4000 лева. Съдът е открил и посочил всички вътрешни противоречия в показанията на свид. Д. Г., изложени по различно време в хода на процеса, както и неотстраними противоречия или несъвпадения между нейните показания, от една страна, и тези на посочените по-горе свидетели, от друга страна. Сведения за поисканата от свид. Г. парична сума и за реакцията на подсъдимия двете свидетелки изцяло почерпили от разказите на частната обвинителка след събитията. Доверието в изложеното от пострадалата е преценено и на плоскостта на влошените лични взаимоотношения с бившия ѝ любовник, подсъдимият Б., на желанието му да прекрати извънбрачната си връзка с нея след месец април 2019 г. и на последвалите в кратко време няколко срещи и телефонни комуникации между двамата по инициатива на частната обвинителка, която настоявала за обратното и го уверявала в обичта си към него. В нито един от разменените с подсъдимия чрез платформата Viber многобройни СМС-и въззивният съд не е открил потвърждение на факта, че пострадалата е искала връщането на паричната сума, оставена от нея в апартамента на подсъдимия, а на фона на започналото арогантно отношение на подсъдимия в този период тя е обяснила отсъствието на телефонни съобщения за присвоената сума с негово по-ранно предупреждение да не му пише и говори за пари, защото е прокурор. Показания на свид. Г. за друг инцидент, станал пред апартамента подсъд. Б. на 23 май 2019 г., са съпоставени от съда подробно и детайлно на показанията на свид. В. Б., съсед, който пуснал свидетелката да влезе в жилищната сграда и възприел караницата между нея и подсъдимия, както и разпилените от последния дрехи и вещи на свидетелката по стълбищната площадка, донесени от нея, за да върне направените по-рано от подсъдимия подаръци. Цялостното поведение на частната обвинителка Г. да остави претендираната парична сума в чуждия дом, защото искала да плати с тях разходите на подсъдимия по съвместното им пътуване предишния месец до Гърция, но да не пише нито веднъж за тях на подсъдимия в многобройните СМС-и, изходящи от нейния телефон, е преценено за нелогично и недостоверно. При извършения от въззивния съд самостоятелен доказателствен анализ касационната инстанция не намери съществени процесуални нарушения, които да поставят под съмнение правилността на изведените съдебни изводи и начина на формиране на вътрешното съдийско убеждение. И след проведеното въззивно следствие апелативният съд не е открил сигурни доказателства за присвояване на чуждата парична сума, поради което е потвърдил оправдаването на подсъд. Б. с първоинстанционната присъда. Касационната жалба на частния обвинител Г. се прие за неоснователна. Изложеното в нея касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК не е проявено по делото, поради което обжалваният съдебен акт в оправдателната му част следва да бъде потвърден като правилен и законосъобразен. С касационната жалба се твърди, че въззивният съд не е отговорил на искането на частното обвинение за преквалификация на извършеното от подсъд. Х. Б. деяние по чл. 131, ал. 1, т. 12 от НК в престъпление хулиганство по чл. 325, ал. 1 от НК. Настоява от касационната инстанция да се произнесе по извършеното друго по вид престъпление. Същевременно защитата на подсъдимия в съдебните прения също настоява за излагане на решаващи мотиви по приложения материален закон по чл. 130, ал. 1 от НК. И двете искания са процесуално недопустими. Въззивният съд се е произнесъл по първоначално повдигнатото на подсъд. Б. обвинение за лека телесна повреда по хулигански подбуди с нова осъдителна присъда. Съдът е приел наличието на законовите предпоставки по чл. 78а от НК и е освободил подсъдимия от наказателна отговорност за извършеното от него престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК, налагайки му административно наказание. Потвърдил е оправдаването по квалифицирания престъпен състав. Присъдата в тази част не подлежи на касационна проверка, защото съдебните актове по чл. 78а от НК са изключени от редовен касационен контрол. Могат да бъдат проверени по реда на възобновяване по ЗАНН. Освен изложеното, въззивната инстанция поначало може да преквалифицира деянието от обвинение по чл. 131, ал. 1, т. 12 от НК в деяние по чл. 325 от НК, когато всички съставомерни факти са посочени в обстоятелствената част на обвинителния акт и не е наложително обвинението съществено да се изменя по реда на чл. 287 от НПК. С такава преквалификация се прилага закон за по-леко наказуемо престъпление, каквото правомощие въззивната инстанция несъмнено разполага. Постъпилата жалба от частното обвинение позволява влошаване на положението на оправдания подсъдим, който се осъжда с новата присъда на въззивния съд. Когато обаче въззивният съд реши, че извършеното престъпление е същото по вид, но по-леко наказуемо от внесеното с обвинителния акт, съдебният акт разрешава всички въпроси за наказателната отговорност на подсъдимия и приложимия материален закон. След като съдът е преценил, че деянието е съставомерно само по основния състав на чл. 130, ал.1 от НК, няма законови основания, нито е длъжен да излага правни съображения защо това престъпление не е друго вид, включително и хулиганство по чл. 325, ал. 1 от НК. Длъжен е обаче да посочи защо оправдава подсъдимия по по-тежката правна квалификация на чл. 131, ал. 1, т. 12 от НК – за отсъствието на квалифицирания признак хулигански подбуди, повдигнат с първоначалното обвинение, което в действителност е сторено на с. 27-30 от въззивните мотиви (л. 230-231 от в.н.о.х.д.). Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 16 от 13.09.2021 г. по в.н.о.х.д. № 69/ 2021 г., по описа на Софийския апелативен съд, VІ наказателен състав. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.