Р Е Ш Е Н И Е №25 гр. София,27.02.2020 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в открито заседание на 12 февруари , две хиляди и двадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ ПЕТЯ ХОРОЗОВА и при участието на секретаря Силвиана Шишкова като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №426/19 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на В. Н. В. в качеството му на ЕТ“В. В.-62“ ЕИК[ЕИК] срещу решение №271 от 32.11.2018 на Варненски апелативен съд по в.т.д. №408/2018 г., с което е потвърдено първоинстанционното решение № 38 от 04.04.2018 г. по т.д. № 63/2017 г. на ОС-Шумен, с което касаторът е осъден да заплати на „М и В комерс“ЕООД ЕИК[ЕИК] сумата от 145 600 лева- наемна цена за периода: 05.05.2014 г. -07.03.2016 г., на основание сключения между страните договор за наем от 01.10.2010 г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното плащане, както и 31 619,03 лева-лихва-обезщетение за забавено плащане от падежа на всяка помесечно дължима вноска до 13.04.2017 г. както и в частта за разноските. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение относно игнориране на възражението на ответника-касатор за нищожност на процесния договор за наем като привиден, вследствие на неправилно приложение на процесуалното правило на чл.165 ал.2 ГПК при преценка като „начало на писмено доказателство “ на платежните нареждания, с което ищецът е превеждал получените като наемна цена суми от ответника по сметка на ТБ“МКБ ЮНИОНБАНК“АД за погасяване на съвместен кредит. На второ място се навежда оплакване за незаконосъобразност на правния извод на съда, че действието на наемния договор продължил и след изтичане на неговия срок в хипотезата, когато преди изтичането на срока на действие на договора за наем, последният е бил вече прекратил действието си автоматично по силата на изрична уговорка за това , че при забава плащането на наемни вноски повече от един месец същият се прекратява. Ответникът по касационната жалба „М и В комерс“ЕООД в отговора на същата изразява становище за неоснователност. Двете страни чрез процесуалните си представители поддържат становищата си в проведеното открито заседание. С определение № 613 от 06.11.2019 г. постановено по настоящото дело, въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280 ал.1, т.1 ГПК, с оглед противоречие с решение №227/07.01.2015 г. по т.д. № 2482/2013 на Първо т.о. по обуславящия изхода на делото правен въпрос, относно възможността за продължаване действието на наемния договор след изтичане на неговия срок, съгласно чл. 236 ал.1 ЗЗД, в хипотезата, когато преди изтичането на срока договорът е бил прекратил действието си автоматично по силата на изрична уговорка за това в неговото съдържание. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , след преценка на данните по делото и съобразно правомощията си по чл.290 и сл. от ГПК констатира следното: За да постанови обжалваното въззивно решение, съдебният състав се е позовал на доказаните правоотношения на страните по сключен договор за наем от 01.10.2010 г. относно недвижим имот, представляващ свинекомплекс в [населено място], м. Кераната, съставляващ имот №000948, с площ от 13 224 кв.м., ведно с построените в него сгради срещу наемна цена от 6500 лева месечно без ДДС, платима до 5-то число на предходния месец. Срокът на договора е бил до 01.10.2015 г., а ползването от страна на наемателя е продължило до 08.03.2016 г.. За периода м.май 2014 г. до юни 2015 г. наем не е бил заплащан, а за периода юли 2015 г. до 07.03.2016 г. са платени частично дължимите вноски. За първия период не са налице счетоводни отразявания на задължения, съответно вземания в счетоводството на страните по договора и липсват съответните плащания на дължимия наем. За втория период са платени от наемателя 33 800 лева общо, за които са издадени съответните фактури, които са двустранно осчетоводени. За целия период на действие на договора се дължи сумата от 179 400 лева или, според съда, ответникът е останал задължен за разликата от 145 000 лева и мораторна лихва от 31 634,41 лева. Съдът е счел за недоказано и неоснователно възражението на ответната страна за недействителност на договора за наем, доколкото същият е сключен привидно, с цел уреждането на отношенията между страните като съдлъжници по договор за заем с трето лице. Преценил е че, при липса на обратен документ опровергаващ съдържанието на договора за наем това не може да бъде установено само от факта, че със заплащаните наемни вноски, ищецът е погасявал задължението по договора за наем, нито с твърдението, че имотът не е предаван в държане на ответника, още повече, че последното също не се доказва по категоричен начин, доколкото според приетите доказателства ответникът е ползвал имота, предмет на наемния договор, като птицеферма. Относно изтичането на срока на действие на 01.10.2015 г. и неоснователността на претенцията за наем след тази дата, съдът е приел, че същото е продължено при условията на чл.236 ал.1 ЗЗД безсрочно, доколкото всяка от страните е продължила изпълнение на задълженията по него. Не е уважен и доводът, че съгласно уговореното между страните при забава в изпълнението повече от един месец договорът автоматично прекратява своето действие по силата на уговорката в раздел ІV т.12 предл. последно, като е счетено, че подобно поведение само обосновава упражняването на потестативно право на разваляне, което не е упражнено от кредитора . По правия въпрос от значение за изхода по спора: В практиката на ВКС по чл.290 ГПК : Р №227/07.01.2015 г. по т.д. № 2482/2013 на Първо т.о., постановено по реда на чл.290 ГПК е застъпено становището, че нормата в чл.236 ал.1 ЗЗД не урежда и не се прилага за хипотезите, при които наемен договор е преустановил действието си, поради разваляне или предсрочно прекратяване, а само когато е изтекъл срокът на действие, за който е сключен. Само в последният случай, ако наемателят продължи да държи вещта със съгласието на нейния наемодател, срочното наемно отношение продължава действието си като безсрочно. Настоящият състав на ВКС,Второ т.о. напълно споделя приетия отговор на правния въпрос изразен в горецитираното решение, доколкото същото се основава и следва от съдържанието на ясната разпоредба на закона-чл.236 ал.1 ЗЗД. По основателността на касационната жалба : Касационната жалба е основателна. В контекста на отговора на правния въпрос следва да бъде уважено оплакването за незаконосъобразност на правния извод на съда по приложението на чл.236 ал.1 ЗЗД, че действието на наемния договор е продължило и след изтичане на неговия срок в хипотезата, когато преди изтичането на срока на действие на договора за наем, последният е бил вече прекратил действието си автоматично по силата на изрична уговорка за това. В клаузата в т.12, абзац пети /последен/ страните по договора за наем изрично са уговорили, че при забава плащането на наемни вноски повече от един месец същият прекратява своето действие. В случая страните не спорят, а и от доказателствата по делото става ясно, че в периода: м.май 2014 г. до юни 2015 г., наем не е бил заплащан, а за периода юли 2015 г. до 07.03.2016 г. са платени частично дължимите вноски. От това следва, че по силата на цитираната по-горе клауза във връзка с тази в т.3 от същия договор , последният автоматично е прекратил своето действие с неплащането на дължимия наем за първия месец : м. май 2014 г. дължим авансово до пето число на предходния месец с повече от един месец, т.е. –до 05.май и в този случай, по изложените в отговора на правния въпрос съображения, няма как да се приложи разпоредбата на чл.236 ал.1 ЗЗД . Възражение в тази насока е направено изрично и своевременно от страна на ответника в ИМ и е релевирано в самата въззивна жалба. Въззивният съд вместо да се произнесе по отношение приложението на уговорката в т.12,абзац пети /последен/ от договора за наем, е изложил съображения по тази в т.12, абзац четвърти, която се отнася до правото на всяка от страните да развали договора при виновно неизпълнение от насрещната страна, и която явно изключва специалната хипотеза уредена именно в абзац пети, че при забава плащането на наемни вноски повече от един месец договорът се прекратява. При настъпването на последиците на прекратяване действието на договора за наем при условията на хипотезата, уредена в цит.т.12, абз. последен с неплащането на наема за м.май 2014 г. от наемателя, не се дължи и наемната цена за последващ период. При последващо оставане на наетата вещ в държане на наемателя по вече прекратеното наемно отношение се създава друга облигационна връзка и евентуално основание за отговорност на последния, различно от това на прекратилия действието наемен договор, на което е основана процесната искова претенция / в тази насока се е произнесъл ВКС, Първо т.о. в цит. Р. по чл.290 ГПК/. Не могат да бъдат споделени доводите на ответника по касация изложени в отговора на КЖ и поддържани в открито с.з. през ВКС, че заплащането на наем от наемодателя за периода юли 2015 г. до 07.03.2016 г., т.е. една година по-късно и за последващ период, е факт , представляващ изпълнение на фактическия състав на чл.236 ал.1 ЗЗД по вече изложените от настоящия състав на ВКС в отговора на правния въпрос съображения. С оглед изложеното, съдът намира, че обжалваното въззивно решение следва да се отмени частично и тъй като не се налага събиране на нови доказателства , ВКС следва да се произнесе по същество на спора като отхвърли главния иск за сумата над размера на дължимата наемна цена само за м. май 2014 г.- 7 800 лева с ДДС , ведно с лихва-обезщетение за забавено плащане по чл.86 ЗЗД от падежа на тази вноска-05 число на предходния до датата на предявяване на иска 13.04.2017 г.в размер на 2 316,47 лева, според ЗССчЕ. Оплакванията в КЖ относно игнориране на възражението на ответника-касатор за нищожност на процесния договор за наем като привиден, вследствие на неправилно приложение на процесуалното правило на чл.165 ал.2 ГПК при преценка като „начало на писмено доказателство “ на платежните нареждания, с което ищецът е превеждал получените като наемна цена суми от ответника по сметка на ТБ“МКБ ЮНИОНБАНК“АД за погасяване на съвместен кредит то същите са неоснователни. Съдът на практика е допуснал и събрал гласни доказателства именно на основание чл.165 ал.2 ГПК: при отчитане на цитираните платежни нареждания като начало на писмено доказателство, но е счел, че доколкото от самите свидетелски показания и съответните писмени доказателства се установява, че наемателят е ползвал имота на наемодателя в процесния период като птицеферма, то липсват основания да се приеме, че договорът за наем е привидно сключен с цел единствено уреждане на отношенията между страните по него във връзка с погасяване на съвместно поети задължения към трето лице по банков кредит, каквито са твърденията и доводите на ответника. Този извод на съда, по същите съображения, се споделя и от настоящия състав на ВКС,Второ т.о.. По отношение на разноските : Ответникът по касация следва да заплати на касатора и разноските пред трите инстанции, които възлизат по съразмерност общо на: 17 407,63 лева, съобразно изхода по спора в настоящата инстанция, за което е направено съответно искане, представени са доказателства за плащане и списъци по чл.80 ГПК в съответните инстанции . В полза на ответника по касация се дължат по съразмерност разноски в размер на 1 192,17 лева. Водим от горното ВКС, състав на второ търговско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ частично въззивно решение №271 от 32.11.2018 на Варненски апелативен съд по в.т.д. №408/2018 г., с което е потвърдено първоинстанционното решение № 38 от 04.04.2018 г. по т.д. № 63/2017 г. на ОС-Шумен, с което В. Н. В. в качеството му на ЕТ“В. В.-62“ ЕИК[ЕИК] е осъден да заплати на „М и В комерс“ЕООД ЕИК[ЕИК] за разликата между 7800 лева и 145 600 лева- наемна цена за периода: 05.05.2014 г. -07.03.2016 г., на основание сключения между страните договор за наем от 01.10.2010 г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното плащане,както и за разликата между 2 316,47 лева и 31 619,03 лева-лихва-обезщетение за забавено плащане от падежа на всяка помесечно дължима вноска до 13.04.2017 г., както и в частта за разноските и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ иска на „М и В комерс“ЕООД ЕИК[ЕИК] срещу В. Н. В. в качеството му на ЕТ“В. В.-62“ ЕИК[ЕИК] за заплащане на наемна цена за периода: 05.05.2014 г. -07.03.2016 г., на основание сключения между страните договор за наем от 01.10.2010 г. за разликата над 7800 лева до размера на 145 600 лева, както и иска за лихва-обезщетение за забавено плащане от падежа на всяка помесечно дължима вноска до 13.04.2017 г.-за разликата над 2 316,47 до 31 619,03 лева. ОСЪЖДА „ М и В комерс“ЕООД ЕИК[ЕИК] да заплати на В. Н. В. в качеството му на ЕТ“В. В.-62“ ЕИК[ЕИК] разноските пред трите инстанции в размер на: 17 407,63 лева – общо, съобразно отхвърлената част от исковете. ОСЪЖДА В. Н. В. в качеството му на ЕТ“В. В.-62“ ЕИК[ЕИК] да заплати на „ М и В комерс“ЕООД ЕИК[ЕИК] разноските в трите инстанции в размер на 1 192,17 лева, съобразно потвърдената част от обжалваното решение. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.