Р Е Ш Е Н И Е № 286 гр.София, 10.10.2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и трети септември през две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА при секретаря Цветанка Найденова и в присъствието на прокурора.............. като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 3953 по описа за 2013 година, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл.303 ал.1 т.1 от ГПК. Образувано е по молба на Н. Г. В., чрез процесуалния му представител адв. П. Д. от САК, за отмяна на влязлото в сила решение, постановено по гр.д. № 489/2007 г. по описа на Софийски градски съд, оставено в сила с решение № 1199/11.07.22011 г., постановено по въззивно гражданско дело № 495/2011 г. по описа на АС – София в частта, с която е уважен предявеният иск с правно основание чл.45 ЗЗД за сумата 22 000 лева, представляващо обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на ПТП, станало на 15.11.2002 г. В молбата са развити оплаквания, че при разглеждане на делото не е взето предвид ново обстоятелство и писмено доказателство от съществено значение за делото – основание за отмяна по смисъла на чл.303 ал.1 т.1 ГПК. В тази връзка страната е представила писмо изх. № 24-00-74/ 25.02.2013 г. на Г. ф. – Допълнително с молбата са представени и писма изх. № 24-00-74/02.09.2013 г. и изх. № 24-00-74/ 18.09.2013 г. също на Г. ф. – , които документи установяват, че присъденото с влязлото в сила решение, обезщетение в размер на 22 000 лева е изплатено от обезпечителния фонд на Л. Б. З. на 30.10.2008 г. – т.е. още при разглеждането на делото в първата инстанция. Ответникът по молбата за отмяна Л. З., представляван от адв. Д. Й., в писмен отговор поддържа становище, че молбата за отмяна е неоснователна и следва да се остави без уважение. Изтъква се, че не е налице хипотезата на чл.303 ал.1 т.1 ГПК, тъй като за Н. В. не е съществувала пречка да се снабди своевременно със соченото доказателство в хода на висящото гражданско дело. От друга страна се поддържа и възражение, че за молителя липсва правен интерес от допускане на отмяната, тъй като изпълнителното производство е прекратено по молба на взискателя в частта му, относно принудителното събиране на главницата от 22 000 лева и съответно на лихвите върху нея, изтекли и начислени след датата на плащането - 30.10.2008 г. Молбата за отмяна е подадена в срока по чл.305 ал.1 т.1 ГПК от легитимирано лице и спрямо подлежащ на отмяна, влязъл в сила съдебен акт и е процесуално допустима. Това е така, тъй като молбата за отмяна е подадена на 05.04.2013 г., а молителят е узнал за новото обстоятелство, с оглед разпоредбата на чл.305 ал.1 т.1 ГПК от момента, в който е получил писмо изх. № 24-00-74/25.02.2013 г. на Г. ф. - , т.е. спазен е 3- месечният срок, предвиден в цитираната правна норма. Разгледана по същество, молбата за отмяна се преценя за основателна. С въззивно решение № 1199/11.07.2011 г. постановено по възз. гр.д. № 495/2011 г. по описа на АС София е оставено в сила Решение № 5085/ 09.11.2010 г., постановено по гр. дело № 489/2007 г. по описа на СГС, в частта му, с която ответникът Н. Г. В. е осъден да заплати на ищеца Л. Б. З. сумата 22 000 лева обезщетение за неимуществени вреди, причинени при ПТП станало на 15.11.2002 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 15.11.2002 г. до окончателното изпълнение на задължението. С Определение № 789/ 29.06.2012 г., постановено по гр.д. № 1694/2011 г. ВКС на РБ в производство по чл.288 ГПК не е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на АС и същото е влязло в сила. Касационната инстанция е посочила, че искът с правно основание чл.45 ЗЗД е процесуално допустим, тъй като дори и при успешно проведения преди това иск по чл.407 ТЗ /отм./ срещу застрахователя, ищецът не е бил удовлетворен за претърпените вреди чрез плащане, тъй като дружеството е било обявено в несъстоятелност. Посочено е, че вредите, макар да се покриват от гаранционен фонд, липсват доказателства ищецът да е удовлетворен чрез плащане; а от друга страна, че защитата по прекия иск на пострадалия срещу застрахователя не изключва защитата и срещу причинителя на непозволеното увреждане, в каквато насока е постановено ТР № 2/06.06.2012 г. по т.д. № 1/2010 г. на ОСТК на ВКС. Съгласно даденото задължително тълкуване и по аргумент на противното, иск по чл. 45 ЗЗД срещу прекия причинител на вредите е процесуално допустим при уважен иск по чл.407 ТЗ /отм./ срещу застрахователя, като плащането на сумата, присъдена на увреденото лице на основание чл.407 ТЗ / отм./, няма значение за допустимостта на претенцията по чл.45 ЗЗД, но е от евентуално значение за неговата основателност. По силата на чл.303 ал.1 т.1 ГПК, заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му, или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Тази норма предвижда правна защита на онази страна по делото, против която е постановено неправилно решение в резултат на невиновна /обективна/ невъзможност да се разкрие истината по време на висящия съдебен спор. В конкретния случай обстоятелството, че след приключване на производството по заведения от Л. З. срещу ЗК [фирма] – иск по чл.407 ТЗ /отм./ и в резултат на влязлото в сила решение на СГС, с което на ищеца е присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 22 000 лева; а впоследствие след завеждане на иска по чл.45 ЗЗД срещу прекия причинител и в хода на образуваното производство по гр.д. № 489/2007 г. по описа на СГС, на 30.10.2008 г. Г. ф. - е изплатил сумата 22 000 лева – това обстоятелство не е било известно на молителя. За съществуването му, респ. за извършеното плащане на присъденото обезщетение за причинени неимуществени вреди В. разбрал едва в хода на образуваното изпълнително производство и след получаването на писмо изх. № 24-00-74/25.02.2013 г. от Г. ф. Налице е новооткрито обстоятелство и доказателство за него, което го установява, станали известни на страната след приключване на производството по предявения иск с правно основание чл.45 ЗЗД. Това ново обстоятелство е основание за отмяна на съдебното решение в атакуваната му част. Страната е положила дължимата грижа за добро водене на процеса и въпреки предприетите от нея действия по изясняване на обстоятелството дали увреденият е получил плащане на вземането си от застрахователя, респ. от обезпечителния фонд, този факт не е бил установен. Същевременно, в случая се касае за отношения по извършено плащане на обезщетение между ищеца З. и трето неучастващо в процеса лице – Г. ф., за които молителят не само не е могъл да узнае своевременно, но и кредиторът му е провел процеса при явна злоупотреба с права. Правният интерес за страната от уважаване на подадената молба за отмяна е налице, тъй като извършеното прекратяване на изпълнителното производство в частта за сумата 22 000 лева, не отменя формираната сила на присъдено нещо по постановеното и влязло в сила осъдително решение по иска с правно основание чл.45 ЗЗД. По изложените съображения, влязлото в сила въззивно решение № 1199/11.07.2011 г., постановено по въззивно гражданско дело № 495/2011 г. на САС, в частта, с която е оставено в сила Решение № 5085/09.11.2010г. по гражданско дело № 489/2007 г. на СГС, като е уважен искът на Л. Б. З. срещу Н. Г. В. с правно основание чл.45 ЗЗД за сумата 22 000 лева, ведно със законната лихва от 15.11.2002г., следва да бъде отменено и делото да се върне на въззивния съд, като съд по съществото на спора за ново разглеждане от друг състав. При повторното разглеждане на делото съдът следва да съобрази новото обстоятелство, обективирано в представените в производството по отмяна нови писмени доказателства, установяващи извършеното плащане в полза на ищеца на обезщетението за неимуществени вреди в размер на сумата 22 000 лева. По въпроса за направените от молителя Н. В. разноски за настоящото производство, следва да се произнесе съдът по съществото на спора при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл.307 ал.3 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение № 1199/11.07.2011 г., постановено по гр.д. № 495/2011 г. по описа на Апелативен съд – София, в частта с която е оставено в сила Решение № 5085/09.11.2010 г. постановено по гр. д. № 489/2007 г. по описа на Софийски градски съд и на основание чл.45 ЗЗД е осъден Н. Г. В., с ЕГН – [ЕГН], от [населено място], [улица]бл. вх. ет., да заплати на Л. Б. З., с ЕГН – 46110186381, от [населено място],[жк]бл. ет., сумата 22 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на ПТП от 15.11.2002 г., ведно със законната лихва, считано от 15.11.2002г. до окончателното плащане на задължението и разноските по делото. ВРЪЩА делото на Апелативен съд София в отменената част за ново разглеждане от друг съдебен състав, от фазата на събиране на доказателства. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.