Р Е Ш Е Н И Е № 341 Гр. София, 09 октомври 2023 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето наказателно отделение в открито съдебно заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и трета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ ЦОНЕВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА МЕДАРОВА МАРИЯ МИТЕВА при участието на секретаря ИЛ. ПЕТКОВА и след становище на прокурора от ВКП АТ. ГЕБРЕВ, като разгледа докладваното от съдия Медарова наказателно дело № 738/2023 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е по реда на глава ХХІІІ от НПК. Образувано е по касационна жалба на адв. Г. Ф. в качеството й на упълномощен защитник на подсъдимия К. В. Д. срещу въззивно решение №185/22.05.2023 г. на Софийски апелативен съд, НО, 1 състав, постановено по в.н.о.х.д. № 158/2022 г. В касационната жалба се релевират всички касационни основания по чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК. В подкрепа на същите се излагат подробни аргументи, като основанието по чл. 348, ал.1, т.2 от НПК се поддържа по съображения за съществени нарушения в доказателствената дейност на въззивния съд, осъществена в разрез с нормите на чл.13, 14, 107, ал.3 и чл. 305, ал.3 от НПК, което е довело до неправилно възприета фактология по делото. Защитата се позовава на неправилна оценка на показанията на свидетеля С., които са противоречиви през отделните фази на производството и не кореспондират както с останалата доказателствена съвкупност, / показания на полицейските служители, които са извършили проверката на подсъдимия и депозираните от същия обяснения / така и с назначената от САС психиатрична експертиза за подсъдимия Д. относно целта, с която е държал наркотичните вещества. Поддържа се тезата, че цялостната доказателствена дейност на САС е едностранчива и тенденциозна, като обясненията на дееца не са подложени на детайлна проверка и анализ относно тяхната обективност, както и не е отчетена двояката им природа едновременно на доказателствено средство и средство за защита и са игнорирани останалите гласни доказателствени средства, които ги подкрепят. Нарушението на материалния закон се поддържа поради доказателствена необезпеченост на извода на съда за наличието на специална цел при държането на наркотичните вещества, която е изведена изолирано от показанията на свидетеля С.. Явната несправедливост на наказанието се мотивира с неправилна оценка на обстоятелствата в полза на дееца, игнориране на ниската обществена опасност на деянието, изведена от малкото количество и стойност на държания наркотик, положителната оценка на личността на подсъдимия, липсата на наркотична зависимост от негова страна и изразеното критично отношение към извършеното деяние. На базата на изложеното се прави искане за преквалификация на деянието като маловажен случай /подкрепено от практика на ВКС по сходни казуси/ чрез оправдаване на подсъдимия по първоначално предявеното му обвинение и прилагане на разпоредбата на чл. 78а от НК за освобождаването му от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. С жалбата се правят и алтернативни искания – за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд и за намаляване на наложеното наказание в рамките на приетата с решението правна квалификация. В съдебно заседание пред касационната инстанция упълномощеният защитник на подсъдимия Д., адв. Ф. поддържа касационната жалба по изложените в същата съображения и с направените алтернативни искания за преквалификация на деянието като маловажен случай и за прилагане на чл. 78а от НК, поради липсата на данни подзащитният й да е разпространявал наркотични вещества и поради малкото количество на държания наркотик, който е бил за лична употреба. Подсъдимият Д. в лична защита завява, че не разпространява наркотици, като само е употребявал такива вещества. В последната си дума пред настоящата касационна инстанция моли ВКС за снизходителност. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура пред касационната инстанция намира жалбата на подсъдимия за неоснователна и счита, че въззивното решение следва да се остави в сила, поради липса на касационни основания. Застъпва тезата, че САС е извършил цялостна проверка на присъдата на първия съд, приетите фактически положения са на базата на законосъобразна доказателствена дейност и материалният закон е приложен правилно спрямо установените факти. Наложеното наказание оценява за справедливо и съобразено с целите по чл. 36 от НК, поради което счита, че касационната жалба на защитата следва да се остави без уважение. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди наведените в касационната жалба основания и като съобрази доводите на страните от съдебно заседание в рамките на законовите си правомощия по чл.347, ал.1 от НПК, намира за установено следното: С присъда № 260116/09.07.2021 г. по н.о.х.д. № 990/2020 г., по описа на СГС, НК, 4 с. подсъдимият К. В. Д. е признат за виновен в това на, че на 21.02.2019 г. около 15.30 часа в [населено място], [улица] сградата на /номер/ РПУ - СДВР без надлежно разрешително е държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества, марихуана / подробно описани в присъдата с нето тегло и активен компонент – тетрахидроканабинол / на обща стойност 35,58 лв., поради което и на осн. по чл.354а, ал.1, пр.4, алт.1 от НК и чл. 55, ал.1, т. 1 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от шест месеца, изтърпяването на което е отложено с изпитателен срок от три години, на осн. чл. 66, ал.1 от НК и съдът не е наложил допълнителното наказание глоба в полза на държавата, на осн. чл. 55, ал.3 от НК . С присъдата на СГС на осн. чл.354а, ал.6 от НК наркотичното вещество е отнето в полза на държавата и съдът е постановил унищожаването на полиетиленовите му опаковки. На осн. чл. 189, ал.3 от НПК съдът е възложил в тежест на подсъдимия разноските по делото от съдебната и досъдебна фази. С въззивно решение №185/22.05.2023 г. на Софийски апелативен съд, НО, 1 състав по в.н.о.х.д. № 158/2022 г. присъдата на СГС е била потвърдена изцяло, като съдът е осъдил подсъдимия Д. да заплати направените пред САС разноски. Касационната жалба на защитата на подсъдимия Д. е подадена в законовия срок по чл.350, ал.2 от НПК и от активно легитимирана страна, поради което подлежи на разглеждане, като разгледана по същество се явява неоснователна. Наведените в цялост касационни основания изискват приоритетен отговор на оплакването по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, поради предвидените от закона последици в случай на констатиране на неговата основателност, а именно - отмяна на контролирания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане. Изложените доводи в подкрепа на същото оплакване се отнасят до доказателствена необезпеченост на изводите на контролираните съдилища за наличието на специална цел за държането от страна на подсъдимия на инкриминираните наркотични вещества, която е изведена при превратна оценка на доказателствата, за които е посочено, че ги подкрепят. В жалбата се оспорва извода на САС за обективност и достоверност на показанията на свидетеля С., който е бил заедно с подсъдимия на мястото на извършената полицейска проверка и е свидетелствал за предназначението на държаните от дееца наркотични вещества, които са намерени в него. Посочените гласни доказателствени средства се оценяват като изолиран и неподкрепен от събраните по делото доказателства източник на доказателствени факти, който е оценен превратно и е поставен в основата на извода, че наркотичните вещества, които подсъдимият е държал са били с цел да бъдат разпространени на други лица, а не за негова лична употреба. Възражението се намери за неоснователно. Въззивният съд е изпълнил стриктно задължението си по чл. 314 от НПК за цялостна проверка на първоинстанционната присъда, включително и чрез провеждане на въззивно съдебно следствие и в резултат на собствен прочит на доказателствената съвкупност е възприел до голяма степен изводите на първия съд по релевантните за обвинението факти, с частична промяна, която не се отразява на извода му за авторството на деянието и вида на престъпната дейност. В решението на въззивния съд се съдържа подробен анализ на всички събрани по делото доказателства, които са обсъдени както относно вътрешната им устойчивост, така и чрез кореспонденция едни с други. В това число и на гласните доказателствени средства, изходящи от полицейските служители А. и С., които са извършили проверката на подсъдимия и на свидетеля С. на процесната дата и на колегите им Д. и Д., които впоследствие са ги задържали и са отвели двете лица в полицейското управление/същите като производен доказателствен източник по правило имат ограничено приложение и в случая правилно са използвани като контролни спрямо първичните доказателства, събрани от разпитите на подсъдимия и свидетеля С./. Показанията на свидетеля С. са подложени на детайлна проверка и анализ, включително и чрез провеждане на допълнителен разпит на лицето в хода на въззивното съдебно следствие и надлежен прочит на депозираните показания от досъдебното производство. САС е съпоставил всички гласни доказателствени средства, които свидетелят е депозирал по делото/ от досъдебната фаза след надлежното им приобщаване по реда на чл.281, ал.4 от НПК/ и мотивирано е посочил, че дава кредит на доверие на заявеното от него на досъдебното производство, което до голяма степен кореспондира с разпита му пред въззивния съд. Становището на апелативния съд по оценката на тези свидетелски показания е изцяло съобразено с изискванията на процесуалния закон, като съдът е посочил ясни аргументи кои от тях кредитира и по какви съображения, с което не е допуснал нарушение на процесуални правила със съществен характер, както се твърди в касационната жалба и вътрешното му убеждение по фактите на обвинението, за които се е позовал на приобщените показания на С. също не страда от процесуални пороци. Отчетено е че при първоначалния разпит /проведен съобразно изискванията на чл. 140, ал. 1 от НПК / свидетелят е бил малолетен и добросъвестно е съобщил обстоятелствата от значение за делото, които са му били известни, като депозираните пред СГС показания са в съответствие с правото му да не се самоуличава в извършване на престъпление, което обстоятелство впоследствие е заявил при разпита му пред апелативния съд. Не се възприема за основателно и твърдението, че показанията на този свидетел от досъдебното производство са поставени изолирано в основата на извода на САС за авторството на подсъдимия и за това, че извършеното деяние следва да се квалифицира като престъпление по чл. 354а, ал.1 от НК. Въззивният съд е изградил изводите си по фактите на обвинението на базата на съвкупна оценка на цялостната доказателствена съвкупност, която с изключение на обясненията на подсъдимия е еднопосочна – показания на свидетелите по делото – С., полицейските служители, извършили проверката и задържането на подсъдимия, поемните лица. присъствали при претърсването на дома на Д., на протокола за обиск, при който на процесната дата в бельото на дееца са намерени 12 пакетчета с марихуана, на протокола за претърсване и изземване от жилището на Д., при което е намерена електронна везна и опаковки , които съдържат следи от наркотични вещества, в частност от марихуана, съгласно физикохимичната експертиза, назначена от САС, която ги е изследвала, на заключението на техническата експертиза, допусната също от въззивния съд за съдържанието на съобщенията от мобилния телефон на подсъдимия, включително и със свидетеля С., в които се коментира продажба на наркотични вещества от подсъдимия на трети лица с посредничеството на същия свидетел. При това кредитирането на показанията на С. от досъдебното производство, приобщени по надлежния ред кореспондира изцяло с останалите събрани доказателства, в това число и с намерената в дома на дееца електронна везна със следи от наркотични вещества, за която свидетелят е посочил на досъдебното производство, че Д. използва, за да разпределя марихуаната, която разпространява и заключението на техническата експертиза за съобщенията между двамата за доставките на наркотични вещества, които подсъдимият е извършвал. Не отговаря на истината и възражението за липса на съобразяване от страна на САС с двояката природа на обясненията на подсъдимия при оценката за тяхната обективност и игнорирането на обстоятелството, че чрез тях деецът упражнява и правото си на защита. В контролираното решение обясненията на подсъдимия са оценени комплексно, като съдът правилно е отчел противоречието им с цялостната доказателствена съвкупност и на това основание законосъобразно ги е оценил като израз на защитната позиция на дееца и въз основа на тяхното съдържание не е формирал фактически изводи по делото. В принципен план именно този двойнствен характер на изходящите от обвиняемите и подсъдими лица гласни доказателствени средства изискват внимателна проверка за тяхната достоверност, с оглед този аспект от правната им страна, която ги определя и като средство за защита, за които дейците не носят наказателна отговорност в случай на тяхната неистинност. Възражението за игнориране на показанията на свидетеля С. за оказан натиск върху него от органите на досъдебното производство да свидетелства във вреда на подсъдимия е неоснователно. Разпитът на С., който в тази фаза на производството е бил малолетен е проведен в присъствието на родител и инспектор от ИДПС, при спазването на законовите изисквания по чл.140 от НПК, което е гаранция именно за липсата на неправомерно въздействие при тяхното депозиране, като в проведения допълнителен разпит пред САС свидетелят потвърждава обективността на първоначалните си показания. При тези данни ВКС намира, че апелативният съд е изпълнил задълженията си за обективен прочит на доказателствата съобразно действителното им съдържание и смисъл, и за законосъобразна оценка на процесуалната им стойност. Показанията на всички разпитани свидетели са детайлно анализирани и съдът е изложил мотивирани съображения за това в кои техни части ги кредитира и по какви съображения. ВКС не може да се намесва във вътрешното убеждение на решаващите съдилища и да изземва правомощията им по оценка на доказателствата и формирането на изводите по фактите на обвинението. Касационната инстанция контролира само юридическата правилност на проверяваните съдебни актове, която в случая не е нарушена. При липсата на допуснати съществени процесуални нарушения в дейността на въззивния съд при проверката и оценката на доказателствата, не се констатира в рамките на приетите фактически положения да е допуснато нарушение на материалния закон, поради което не е налице и касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. В рамките на установените факти материалният закон е приложен правилно от страна на контролираните съдилища, които са квалифицирали деянието на подсъдимия по чл. 354а, ал.1, пр.1 от НК. САС е извел наличието на предвидената в закона специална цел, с която Д. е държал процесното количество наркотично вещество от начина на разпределение на намерената в подсъдимия марихуана, в 12 отделни пакетчета, които той е държал по начин, който предполага да не бъдат открити при проверка, поставени в бельото му, от наличието на везна в дома му със следи от същия наркотик, предназначена за точно разпределение на грамажа на отделните опаковки, което показва, че са били предназначени да бъдат разпространени сред други лица. Не без значение е и съдържанието на техническата експертиза за разменените между подсъдимия и свидетеля С. съобщения по мобилния му телефон, от които се изяснява, че Д. се е занимавал с продажба на наркотични вещества. В същата посока следва да се разглежда и заключението на СПЕ за подсъдимия относно липсата на наркотична зависимост /която изисква прием на по-големи количества наркотични вещества/и данните само за епизодична употреба на наркотични вещества от негова страна, което опровергава тезата, че процесните 12 броя дози са били предназначени за негова лична употреба. При установените факти относно целта, с която подсъдимият е държал инкриминираната марихуана, искането на защитата за преквалификация на деянието в по-леко наказуемо престъпление по чл. 354а, ал.3, т.1 от НК не може да бъде удовлетворено, респективно недопустимо е да се обсъжда и квалификацията „маловажен случай“ по смисъла на чл. 354а, ал.5 от НК, която е приложима само за престъпленията по чл. 354а, ал.3 и 4 от НК, като тези по чл. 354а, ал.1 от НК са изключени от нейния обхват, поради което искането за прилагане на тази квалификация също не може да бъде уважено. Оплакването от касационната жалба за явна несправедливост на наложеното наказание също не се намери за основателно. Аргументите, които са изложени в негова подкрепа се отнасят преимуществено до определянето му като маловажен случай след преквалификацията на извършеното деяние по чл. 354а, ал.3, т.1 от НК, който текст не може да бъде приложен при наличието на установените факти за целта на държане на наркотичното вещество, а именно – за разпространение. Наказателната отговорност на подсъдимия е реализирана при условията на чл. 55, ал.1, т.1 от НК, като съдът е определил размера на основното наказание с една година и шест месеца под специалния законов минимум от две години лишаване от свобода и го е отмерил на шест месеца, изтърпяването на което е отложено с изпитателен срок от три години. На осн. чл. 55, ал.3 от НК не е наложил допълнителното наказание глоба в полза на държавата. Наказанието е индивидуализирано при условията на този привилегирован текст след като съдът е приел наличие на многобройни смекчаващи обстоятелства, като е отчел всички посочени в жалбата/ в рамките на приетата квалификация/- чисто съдебно минало, трудова заетост, добра характеристика, младата му възраст към датата на деянието, доброволното предаване на наркотичното вещество, сравнително малкото му количество и ниска стойност, проявеното критично отношение към извършеното деяние. ВКС намери, че така определеното наказание е максимално снизходително и не са налице основания за допълнителното му занижаване по размер. Редукцията на наказанието не би могла да способства за постигане на целите както на индивидуалната, така и на генералната превенция, които не биха могли да се реализират успешно в случай на допълнително намаляване на наказанието на подсъдимия, предвид голямата актуална разпространеност на този вид престъпления и тежките последици за здравето на лицата, които употребяват предмета на престъплението. Цитираната в жалбата съдебна практика на ВКС, относима към оценката на деянията, които представляват маловажен случай е ирелевантна спрямо настоящият казус, който е за деяние по чл. 354а, ал.1 от НК, която квалификация е несъвместима с искането на защитата за прилагане на чл. 354а, ал.5 от НК и последващо освобождаване на дееца от наказателна отговорност, на осн. чл.78а от НК. Този правен институт по правило е приложим спрямо престъпленията с по-ниска обществена опасност /съгл.чл.93, т.9 от НК/, в която категория не се причислява престъплението по ал. 1 на чл. 354а от НК, каквато е правната квалификация на извършеното от подсъдимия деяние, поради което и аргументите на защитата за прилагането на ал.5 на същата разпоредба не могат да се обсъждат спрямо него. В заключение, не се констатира наложеното на подсъдимия Д. наказание да е несъответно на тежестта на извършеното деяние и степента му на обществена опасност, поради което същото не се явява и явно несправедливо. С оглед изложеното, въззивното решение като правилно и законосъобразно следва да се остави в сила, а касационната жалба на защитата да се отхвърли като неоснователна. Водим от горното и на осн. чл.354 ал.1 т.1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение №185/22.05.2023 г. на Софийски апелативен съд, НО, 1 състав по в.н.о.х.д. № 158/2022 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: