4 Р Е Ш Е Н И Е № 278 София, 19 юни 2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на осми юни две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА при участието на секретаря Мира Недева и в присъствието на прокурора Петър Долапчиев изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 555 по описа за 2015 година. С присъда по нохд № 445/14 г. Окръжният съд-гр.Стара Загора признал подсъдимия Д. Г. С. за виновен в това, че през периода от 17 януари до 24 март 2014 г. в [населено място], при условията на продължавано престъпление и опасен рецидив, отнел чужди движими вещи на обща стойност 1981 лева от владението на различни физически лица – Ж. Д., С. И., И. С., М. Б., В. С. и Е. Д., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила, грабежът е придружен със средна телесна повреда спрямо Е. Д., поради което и на основание чл.199, ал.1, т.т. 3 и 4, във връзка с чл.198, ал.1, чл.26, ал.1, чл.29 и чл.54 НК го осъдил на осем години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване в затворническо общежитие от закрит тип. На основание чл.59 НК съдът приспаднал времето, през което подсъдимият е задържан по мярка за неотклонение „Задържане под стража”, считано от 04.04.2014 г. Със същата присъда е ангажирана отговорността на подсъдимия за причинени имуществени вреди, като е осъден да заплати обезщетения на: С. – 749 лева, ведно със законната лихва от 26.01.2014 г. до окончателното изплащане; Б. -288 лева, ведно със законната лихва от 10.03.2014 г. до окончателното изплащане, като искът й до пълно предявения му размер от 310 лева е отхвърлен като неоснователен и недоказан; С. – 500 лева, ведно със законната лихва от 11.03.2014 г. до окончателното изплащане. Подсъдимият е оправдан по първоначалното обвинение по чл.199 НК за разликата до 2 025 лева. СЗОС се произнесъл по разноските по делото и веществените доказателства. С решение № 21 от 18.02.2015 г. по внохд № 503/14 г., образувано по жалба на подсъдимия, Апелативният съд-гр.Пловдив изменил присъдата като внесъл корекция в името на пострадалата от деянието, извършено на 17.01.2014 г. Ж. Д. Ц., вместо приетото от СЗОС Ж. Д. Д.. В останалата част присъдата е потвърдена. Срещу въззивното решение е постъпила касационна жалба от подс.С., с която се изразява недоволство от размера на наложеното наказание, преценено от жалбоподателя като явно несправедливо по смисъла на чл.348, ал.5, т.1 НПК. Пред ВКС подсъдимият, редовно призован, не се явява, изрично заявил, че не желае да присъства при разглеждане на делото. Защитникът му – адв.А., поддържа жалбата, като излага доводи за наличието на многобройни смекчаващи отговорността на дееца обстоятелства и поставя акцент върху поведението на жалбоподателя на досъдебното производство, с което е допринесъл за изясняване на обстоятелствата по делото. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура преценява жалбата като неоснователна. Частният обвинител и граждански ищец С., гражданските ищци С. и Б., редовно призовани, не се явяват и не изпращат процесуални представители. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка в пределите по чл.347 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение установи: Жалбата е неоснователна. Първоинстанционният съд разгледал делото по реда на особените правила по глава двадесет и седма от НПК, в частност – по чл.371, т.2 НПК. Подсъдимият признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласил да не се събират доказателства за тези факти, а съдът установил, че самопризнанието му се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства. Мотивите на присъдата на СЗОС са изготвени в съответствие с изискванията на чл.373, ал.3 НПК, а наказанието на дееца е индивидуализирано по реда на чл.373, ал.2, във връзка с чл.58а НК. След въззивния съд и настоящата инстанция намира, че процесуалната дейност на първоинстанционния съд е осъществена при съблюдаване на нормативната уредба на диференцираното производство – налични предпоставки за прилагане на особените правила (действително направено волеизявление по чл.371, т.2 НПК и законосъобразност на доказателствената преценка); спазване на регламентирания ред за допускане и провеждане на съкратено съдебно следствие; постановяване на присъдата в унисон с изискванията на чл.373, ал.2 и 3 НПК. Както се посочи по-горе, наказанието на подсъдимия е индивидуализирано по реда на чл.54 НК, респ. в рамките на предвиденото от закона от 5 до 15 години лишаване от свобода и възможно налагане на конфискация до една втора от имуществото на виновния, като съдът по същество приел, че наказание в размер на 12 години лишаване от свобода е съответно на всички обстоятелства по чл.348, ал.5, т.1 НПК. Предвид особените правила, на основание чл.58а, ал.1 НК, така определеното наказание е било намалено с една трета, като на подс.С. е наложено за изтърпяване наказание от 8 години лишаване от свобода. Пред ВКС се поддържа, че са налице многобройни смекчаващи отговорността на дееца обстоятелства, като те не се разкриват в детайли. Отделно се твърди, че поведението на подсъдимия, на досъдебното производство, е останало недооценено от съда по същество. Данни за наличието на която и да било от предпоставките на института на смекчената наказателна отговорност – по чл.55 НК, не произтичат от материалите в делото. Съгласно указанията на ОСНК на ВКС, дадени с Тълкувателно решение № 1/2009 г., т.7, направеното от подсъдимия самопризнание на досъдебното производство би могло да се третира като смекчаващо обстоятелство, включително и в пределите на отговорността по чл.55 НК, само ако е спомогнало своевременно и съществено за разкриване на престъпното посегателство и неговия извършител още в хода на досъдебното производство. Вярно е, че при разпит в качеството на обвиняем, проведен на 04.04.2014 г. (л.69) С. е направил самопризнания, но от събраните в хода на досъдебното производство доказателствени материали е видно, че още на 03.04.2014 г. той е разпознат надлежно като извършител на част от деянията, включени в продължаваната престъпна дейност. Иначе казано, престъпното посегателство и неговият извършител са разкрити в следствие от ефективната дейност на компетентните органи, а направеното от дееца самопризнание не се характеризира като своевременно и съществено, в посочения по-горе смисъл. При тези констатации решаващият съд не е имал основание да цени на плоскостта на чл.55 НК самопризнанието на подс.С., направено от него в хода на досъдебното производство. Определеното на подсъдимия наказание, в рамките на предвиденото от закона, в размер на 12 години лишаване от свобода, не е явно несправедливо, тъй като не е очевидно несъответно на обстоятелствата по чл.348, ал.5, т.1 НПК. В допълнение към съображенията на решаващия съд, които изцяло се възприемат от ВКС, следва да се каже, че на 14.01.2014 г. С. е напуснал затвора по изтърпяване на наказание лишаване от свобода за срок от 3 години, а инкриминираната престъпна дейност е започнала на 17.01.2014 г. – обстоятелство, достатъчно красноречиво указващо на липсата на коректив в поведението на жалбоподателя, независимо от предприетите спрямо него репресивни мерки за това. Все в тази насока, от значение за степента на обществена опасност на конкретно извършеното деяние и деец е и обстоятелството, че в редицата предходни осъждания за периода от 2003 г. до 2012 г. се разкриват пет такива все за престъпления по чл.198 НК. Така определеното наказание математически правилно е намалено с една трета, съответно на предвиденото в чл.58а, ал.1 НК, като за изтърпяване е наложено наказание лишаване от свобода за срок от осем години. Първоначалният режим на изтърпяване на това наказание, както и типът на затворническото заведение, в което С. трябва да се настани първоначално, са правилно определени. Изложеното очертава отсъствието на основания за изменение или отмяна на въззивното решение, поради което и на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 21 от 18.02.2015 г., постановено по внохд № 503/14 г. на Апелативния съд – гр. Пловдив. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: