О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 458 гр.София, 06 юни 2022 г. Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тридесети май две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Василка Илиева ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев Ерик Василев като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 630/ 2022 г. за да постанови определението, взе предвид следното: Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Център за градска мобилност” ЕАД, гр.София /ЦГМ/, с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд № 266303 от 29.10.2021 г. по гр.д.№ 898/ 2021 г., с което е потвърдено решение на Софийски районен съд от 30.07.2020 г. по гр.д.№ 61460/ 2018 г. и по този начин по предявените от Ч. Л. Г. против касатора искове, квалифицирани по чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 КТ, е признато за незаконно и е отменено уволнението, извършено със заповед № РД-15-ЗП-08/ 18.07.2018 г. на изпълнителния директор на ЦГМ, ищецът е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „контрольор, автомобилен транспорт”, ответното дружество, е осъдено да му заплати 11 253,06 лв обезщетение за оставане без работа за период 18.07.2018 г. – 18.01.2019 г. със законната лихва от 18.09.2018 г. и е разпределена отговорността за разноските по делото. Жалбоподателят поставя в изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК правни въпроси, които при условията на Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/ 2009 г., ОСГТК, ВКС, следва да бъдат уточнени в следния смисъл: попада ли ищецът по предявени искове за отмяна на незаконно уволнение, възстановяване на заеманата длъжност и заплащане на обезщетение по причина оставане без работа поради незаконно уволнение сред кръга на лицата, за чиито интереси съдът следи служебно; и допустимо ли е въззивният съд да се произнася по правилността на първоинстанционен акт, с които такива искове са уважени, по непосочени в жалбата на ответника доказателства и служебно да събира такива, след което да основе на тях фактическите си изводи. Касаторът поддържа, че въззивният съд е разрешил тези въпроси в противоречие с практиката на ВКС. Поддържа и очевидна неправилност на обжалвания акт, без да обоснове в какво точно тя се състои. Ответната страна Ч. Г. оспорва жалбата като поддържа, че въззивният съд не е намерил основания да се произнася служебно в негова защита, а е изпълнил задълженията си да реши правния спор по същество, като се произнесе по доводите за незаконност на уволнението по исковата молба. Вторият въпрос счита за необуславящ, доколкото въззивният съд не е основал акта си на събрани пред него доказателства, а само на такива, събрани в първоинстанционното производство. Поддържа, че твърдението за очевидна неправилност на обжалваното решение не следва да се обсъжда, поради необосноваването му с конкретни факти. Излага и доводи за правилност на обжалваното решение. Съдът намира жалбата за допустима, но не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване. Въззивният съд приел за установено, че между страните е съществувало безсрочно трудово правоотношение въз основа на трудов договор № 79/ 01.06.2006 г., по силата на което ищецът е заемал длъжността „контрольор, автомобилен транспорт ” в ответното дружество. Със заповед № РД-15-3П-08/ 18.07.2018 г. на изпълнителния директор на ЦГМ на ищеца било наложено дисциплинарно наказание „уволнение” за извършване на следните нарушения на трудовата дисциплина: на 06.11.2017 г. общо 2 ч. и 30 мин. не е изпълнявал трудовите си задължения и възложената му работа по извършване на контрол на платеното паркиране, като по никакъв начин не е информирал ръководството на сектора или отдела, ако е имал проблеми с PDA-устройството, произшествия или други основателни причини да напусне участъка си; на 07.11.2017 г. общо 3 ч. и 16 мин. е бил извън района си за дежурство и е бил на райони на други контрольори, като по никакъв начин не е информирал ръководството на сектора или отдела, ако е имал проблеми с PDA-устройството, произшествия или други основателни причини да напусне участъка си; на 08.11.2017 г. първата извършена проверка е със закъснение от 49 мин., не е използвал PDA-устройството в определени интервали от време, не е обработвал и не е извършвал проверки за редовност в определени участъци, не е изпращал съобщения за наличие на нередовно паркиране на автомобили; на 09.11.2017 г. първата извършена проверка е със закъснение от 19 мин. и работата е приключена 2 ч. и 11 мин. преди края на работния ден, не е използвал PDA-устройството в определени интервали от време, не е обработвал и не е извършвал проверки за редовност в определени участъци; на 10.11.2017 г. общо 2 ч. и 24 мин. не е изпълнявал трудовите си задължения и възложената му работа по извършване на контрол на платеното паркиране, напуснал е района си за дежурство, не е обработвал и не е извършвал проверки за редовност в определени участъци, като по никакъв начин не е информирал ръководството на сектора или отдела, ако е имал проблеми с PDA устройството, произшествия или други основателни причини да напусне участъка си. Заповедта била връчена на 18.07.2018 г. На 25.11.2015 г. ищецът бил избран за представител на синдикална група, отдел „Платено паркиране“, при синдикална секция към ЦГМ, а към момента на констатиране на нарушенията и извършване на уволнението той бил член на Комитета по условия на труд в ЦГМ. Последното съдът приел за установено въз основа на направено писмено заявление на ответното дружество от 07.12.2018 г. и устно признание за това обстоятелство в проведено на 30.01.2019 г. открито съдебно заседание, в което процесуалният представител на ответното дружество заявил, че ищецът е бил член на Комитета по условия на труд в ЦГМ и в периода на констатираните нарушения, и към момента на извършеното дисциплинарно уволнение. При тези фактически установявания от правна страна съдът извел, че ищецът не се е ползвал от предвидената в чл.333 ал.3 КТ предварителна закрила, доколкото не се установявало да е бил член на синдикалното ръководство по смисъла на пар.1 т.6 ДР КТ, съгласно разясненията, дадени с ТР № 9/ 2013 г. на ОСГК на ВКС. Той обаче се ползвал от закрилата на чл.333 ал.1 т.5а КТ. По делото липсвали доказателства, а нямало и наведени твърдения, че преди връчване на уволнителната заповед е било искано разрешение от Инспекцията по труда за преодоляване на тази закрила. Закрилата имала обективен характер и само поради липса на предварително разрешение за извършване на уволнението то било незаконно и подлежало на отмяна, без да се разглежда спора по същество /чл.344 ал.3 КТ/. С оглед тези мотиви на въззивния съд, поставените в изложението на касатора по чл.284 ал.3 т.1 ГПК правни въпроси не обуславят обжалвания акт. Съдът не е приел, че ищецът попада в кръга на лицата, за чиито интереси трябва да следи служебно, нито като основание за отмяна на уволнението са взети предвид служебно факти и обстоятелства, непосочени в исковата молба. Съдът е приел уволнението за незаконно на формално основание – поради извършването му без преди това да е била преодоляна закрилата по чл.333 ал.1 т.5а КТ, което е било заявено от ищеца като основание за незаконност на уволнението още с исковата молба. Съдът също така не е уважил иска, установявайки факти от събраните във въззивното производство доказателства. Затова необуславящ е и въпросът допустимо ли е въззивният съд да се произнася по непосочени във въззивната жалба доказателства и служебно да събира такива. По необуславящи крайните разрешения на въззивния съд правни въпроси касационно обжалване не може да бъде допуснато. Няма основание за допускане на касационния контрол и по доводите за очевидна неправилност на обжалвания акт. Във фазата по селектиране на касационните жалби ВКС не може да проверява действително съществуващите пороци на въззивното решение, той може да направи извод за възможната му очевидна му неправилност изхождайки от самия акт, без да подлага на проверка за законосъобразност съдопроизводствените действия на съда по същество и правилността на извършения от него доказателствен анализ. В случая жалбоподателят не формулира в изложението си доводи за такива тежки пороци на обжалваното решение, които могат да бъдат изведени от съдържанието на самия акт, поради което този акт не може да бъде оценен като очевидно неправилен. По изложените съображения Върховният касационен съд О П Р Е Д Е Л И : НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд № 266303 от 29.10.2021 г. по гр.д.№ 898/ 2021 г. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: