5
Р Е Ш Е Н И Е
№ 268
гр. София, 21 декември 2016 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ
ЧЛЕНОВЕ: МИНА ТОПУЗОВА
СПАС ИВАНЧЕВ
при секретаря……...….Мира Недева…......……и в присъствието на прокурора….....….............Кирил ИВАНОВ…….изслуша докладваното от съдия Топузова касационно дело № 1000 по описа за 2016 г.
Производството е образувано по касационна жалба на служебния защитник на подсъдимия М. В. Р. срещу въззивна присъда № 2281 от 22.04.2016 г., постановена по внохд № 102/16г. на Благоевградския окръжен съд, с която е отменена присъда № 619 от 04.11.2015 г. по нохд № 592/14г. на Районен съд - гр. Гоце Делчев.
В жалбата се релевират всички касационни основания по чл.348, ал.1 от НПК. Изтъква се, че съдът е нарушил процесуалните правила като е изградил вътрешното си убеждение върху недопустими доказателствени средства и е постановил осъдителна присъда без обвинението да е доказано по несъмнен начин, което е довело до неправилно приложение на материалния закон. С наведените аргументи се мотивира и оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание. При условията на алтернативност се отправят искания за оправдаване на подсъдимия или връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд за отстраняване на допуснатите съществени процесуални нарушения.
Подсъдимият М. Р., редовно призован, не се явява в съдебно заседание.
Оплакванията, наведени с жалбата, се поддържат пред касационния съд от служебния защитник на подсъдимия – адв. Б..
Представителят на ВКП дава становище за неоснователност на жалбата и предлага въззивният съдебен акт да бъде оставен в сила. Поставя акцент върху внимателния и подробен доказателствен анализ на въззивния съд и снизходителното наказание определено по реда на чл. 55 от НК.
Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда № 1490/15.05.2014 г. на Районен съд – гр. Гоце Делчев подсъдимият М. В. Р. е бил признат за невиновен в това на неустановена дата, през периода от края на месец март 2012 г. до 13.04.2012 г. в [населено място], от къща, находяща са на [улица] чрез повреждане на прегради здраво направени за защита на имот - отковал заковани дъски и свалил стъклото на прозорец под терасата на къщата, за да осигури достъп, да е отнел чужди движими вещи – маслен електрически радиатор марка „Т.“ на стойност 36 лв. и печка за горене на твърдо гориво на стойност 100 лв., всичко на обща стойност 136 лв. от владението на Н. А. Т., без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, извършено при условията на опасен рецидив, поради което е оправдан по повдигнатото му обвинение по чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 2 вр. чл. 29, ал. 1, б. „б“ от НК.
По протест на прокурор в Районна прокуратура – гр. Гоце Делчев е било образувано внохд № 217/2014 г., по което с решение № 4609 от 03.11.2014 г. Благоевградският окръжен съд е отменил изцяло първоинстанционната присъда и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – гр. Гоце Делчев.
При новото разглеждане на делото с присъда № 619 от 04.11.2015 г. по нохд № 592/2014 г. РС – гр. Гоце Делчев е признал подсъдимия М. В. Р. за невиновен в това, че на неустановена дата, през периода от края на месец март 2012 г. до 13.04.2012 г. в [населено място], от къща, находяща са на [улица], чрез повреждане на прегради здраво направени за защита на имот - отковал заковани дъски и свалил стъклото на прозорец под терасата на къщата, за да осигури достъп, да е отнел чужди движими вещи – маслен електрически радиатор марка „Т.“ на стойност 36 лв. и печка за горене на твърдо гориво на стойност 100 лв., всичко на обща стойност 136 лв. от владението на Н. А. Т., без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, извършено при условията на опасен рецидив, поради което е оправдан по повдигнатото му обвинение по чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 2 вр. чл. 29, ал. 1, б. „б“ от НК.
С допълнителна присъда № 683 от 27.11.2015 г., постановена по същото дело, РС – гр. Гоце Делчев е отхвърлил като неоснователен предявения от Н. А. Т. против подсъдимия М. В. Р. граждански иск в размер на 136 лв. за причинени имуществени вреди в резултат на престъплението, предмет на повдигнатото обвинение по чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 2 вр. чл. 29, ал. 1, б. „б“ от НК.
По протест на прокурор в Районна прокуратура – гр. Гоце Делчев срещу присъда № 619 от 04.11.2015 г. е било образувано внохд № 102/2016 г. по описа на ОС – гр. Благоевград. С присъда № 2281 от 22.04.2016 г. протестираната първоинстанционна присъда е била отменена и вместо това подсъдимият М. В. Р. е признат за виновен в това, че за на неустановена дата през периода края на м. 03.2012 г. до 13.04.2012 г. в [населено място], от къща, находяща се на [улица], чрез разрушаване и повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот – отковал заковани дъски и счупил стъкло на прозорец под терасата на къщата, за да се осигури достъп до нея, е отнел чужди движими вещи – 1 брой маслен електрически радиатор марка "Т." на стойност 36 лв. и 1 брой печка за горене на твърдо гориво на стойност 100 лв., всичко на обща стойност 136 лв., собственост на Н. А. Т. от владението й, без нейното съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като престъплението е извършил при условията на опасен рецидив, поради което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 1 и 2 НК вр. чл. 29, ал. 1, буква “б” НК и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 3 месеца, което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор.
Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните и в пределите на чл. 347 ал.1 от НПК, намери следното:
Жалбата на подсъдимия е подадена в законния срок за обжалване и е допустима. Разгледана по същество е основателна относно оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Неоснователни са доводите, че въззивният съд е основал присъдата си върху негодни доказателствени средства. За такива защитата приема показанията на полицейските служители - свидетелите Ц. и С.. В разпитите си те свидетелстват за факти и обстоятелства, които са възприели при извършване на оперативно-издирвателни дейности, преди да бъде образувано досъдебно производство. При извършването им не са осъществявали действия по разследването, не попадат в ограничението по чл. 118, ал. 2 от НПК и няма пречка показанията им да бъдат включени в доказателствената съвкупност, а преценката им за достоверност следва да бъде направена чрез съпоставка с останалите доказателствени източници (в този смисъл решение № 362 от 30.10.2014 г. по к.д. № 696/2014 г., I н.о. и решение № 126 от 17.06.2016 г. по к.д. № 360/2016 г., II н.о.).
Възражението, че е недопустимо чрез разпит на свидетели да се установяват обстоятелства, за които следва да бъде осъществен оглед е наведено и пред въззивната инстанция и е получило своя отговор (л. 10 от мотивите към присъда № 2281/24.04.2016 г. по внохд № 102/2016 г. по описа на Благоевградския окръжен съд), с който извод настоящата инстанция се съгласява. НПК не поставя ограничения относно обстоятелствата, които могат да се установяват със свидетелски показания (чл. 117 НПК) и доколкото в случая след образуване на досъдебното производство разследващият орган е пропуснал да осъществи оглед, няма пречка чрез свидетелски показания да бъде събрана информация за състоянието на местопрестъплението.
ВКС намира за основателно възражението на защитата за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от въззивната инстанция при преценката на доказателствената обезпеченост относно авторството на деянието, основана на показанията на св. П., Ц., С., Т., П. и Г..
Дейността на съда по събиране, проверка и оценка на доказателствата по делото в известна степен е била затруднена от недобре проведеното разследване на досъдебна фаза и доколкото в доказателствената съвкупност липсват преки първични доказателства относно главния факт на процеса - осъществяването на деянието и участието на подсъдимия в него.
Известно е, че дори деянието да не е установено от свидетели-очевидци, няма пречка осъдителна присъда да бъде постановена въз основа на косвени доказателства, когато те във веригата си водят до фактически констатации и правни изводи, в които не е налице пробив и съществува единство и пълно съответствие, което води до един възможен и недвусмислен извод. В случая това не е изпълнено, тъй като веригата от косвени доказателства е разкъсана и същите не водят до единствен възможен извод относно авторството на деянието.
Така в показанията на св. Ц. и С. се възпроизвеждат предпроцесни изявления на подсъдимия за неговата съпричастност към инкриминираното деяние. Този доказателствен факт (на признанието) е производно доказателство и макар пряко относимо към предмета на доказване, не може да послужи за подмяна на първичните доказателства, но може да бъде използван за тяхната проверка. В случая това са показанията на св. П., които са първични и косвени по своя характер. Това което се установява от тях е, че свидетелката е видяла подсъдимия в двора на къщата, но не е видяла той да изнася процесните печка и радиатор, както и че не е видяла да влиза вътре в къщата, откъдето са изнесени вещите. При това положение, формираният като категоричен извод, че подсъдимият е отнел инкриминираните вещи, когато е бил възприет от св. П., е лишен от доказателствена основа, тъй като цитираното гласно доказателствено средство не води до категоричен извод относно посоченото обстоятелство. Този извод не се променя и при съпоставката на показанията на тази свидетелка с останалите гласни доказателствени средства. От показанията на полицейските служители Ц. и С. в частта относно признанието на Р., че е извършил кражбата по описания в присъдата начин, не могат да се градят изводи за авторството на деянието, тъй като те са производни и не са подкрепени от други доказателства в тази си част. От показанията на свидетелите П. и Т. се установява, че са виждали Р. в двора на къщата (първият два пъти, но без да изнася нищо, а втората при случката в багажната стая). От показанията на св. Г. се установява, че не е предоставял ключ за двора на подсъдимия, а от показанията на св. Ц., извън направените самопризнания, възприетото при проведените оперативно-издирвателни дейности състояние на имота. От изброените косвени доказателства, трудно би могла да се направи пряка връзка с участието на подсъдимия в инкриминираната кражба и значението им за установяване на авторството на деянието е надценено. Всички посочени гласни доказателства в тяхната съвкупност и взаимовръзка не водят до един възможен извод относно авторството на деянието, тъй като, както беше посочено, нито поотделно, нито в своята цялост съдържат достатъчно информация за авторството на деянието.
Доколкото присъдата не може да почива на предположения в степен на каквато и да било относителност, а само на безспорни доказателства, даващи възможност за категорични изводи по всички въпроси на чл. 301 от НПК, касационният съд счита, че са допуснати съществени процесуални нарушения при анализа на доказателствата, което налага отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Предвид изложеното и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2 и чл.354, ал.1, т. 4 от НПК, ВКС, І НО,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ въззивна присъда № 2281 от 22.04.2016 г., по внохд № 102/16г. на Благоевградския окръжен съд и връща делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд от стадия на съдебното заседание.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |