Р Е Ш Е Н И Е № 174 София, 13.01.2016 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА КОСТАДИНКА НЕДКОВА при секретаря Милена Миланова при участието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 3122 по описа за 2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 – чл.293 ГПК по касационна жалба на М. Г. А. чрез адвокат Ц. И. срещу решение № 58/25.07.2014 г. по в.гр.д. № 171/2014 г. на Бургаски апелативен съд /БАС/, търговско отделение, потвърждаващо решение на Ямболски окръжен съд /ЯОС/, с което е признато за установено на основание чл.422 ал.1 вр. чл.415 ГПК вр. чл.286 ал.1 ТЗ вр. чл.79 ал.1 ЗЗД по отношение на настоящия касатор М. Г. А., че съществува вземане на „Р. /България/” ЕАД в размер на 28599.03 лв., от които 25100 лв. главница, 602.77 лв. просрочена редовна лихва за посочен период, 2896.26 лв. просрочена наказателна лихва за посочен период със законна лихва върху главницата и разноски. Касаторът поддържа оплаквания за неправилност. Твърди, че решението е незаконосъобразно, постановено при съществено нарушение на процесуалните правила, свързани със солидарната отговорност на длъжниците по банковия кредит, настъпилата смърт на единия длъжник и участието в производството на вещо лице по допусната експертиза – съпруг на адвокат на противната страна. Подробни съображения са изложени в касационната жалба. Ответникът по касационната жалба – „Р. /България/” ЕАД оспорва жалбата по съображения в писмен отговор, които поддържа в о.з. С определение № 541/13.07.2015 г. ВКС, ТК, първо отделение е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на БАС на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК по въпроса: „Кога е крайният момент, в който може да се направи възражение по реда на чл.22 ГПК и сл.?”. ВКС, ТК, първо отделение като съобрази доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните намира следното: За да потвърди уважителното решение на първоинстанционния съд - ЯОС по предявения положителен установителен иск на „Р. /България/” ЕАД по чл.422 ГПК БАС е приел, че „Р. /България/” ЕАД е предоставила на В. С. А. банков кредит в размер на 25100 лв., като по този кредит А. е кредитополучател, а М. Г. А. – солидарен длъжник, подписала в това си качество сключения с банката договор. При неплащане на уговорените вноски по кредита в продължение на 90 дни от падежа на всяка една, в договора е предвидено настъпване на автоматична предсрочна изискуемост на целия кредит, без банката да е поемала задължение да уведоми длъжниците за това. Независимо от договореното при просрочие на кредитните вноски по процесния кредит, банката изпратила писма – уведомления на 04.08.2010 г. до кредитополучателя и до солидарния длъжник на адресите им, които писма са останали непотърсени. Писмата се считат за получени, когато достигнат до адресите на страните, а няма уведомление за промяната им – чл.30 и чл.31 от ОУ. С оглед на тези обстоятелства БАС е приел, че е настъпила предсрочна изискуемост на целия кредит, за която банката уведомила кредитополучателя и солидарния длъжник. Прието е още, че въззивницата и настояща касаторка М. А. се е задължила като солидарен длъжник по процесния договор за кредит при условията на чл.121 и сл. ЗЗД, при което кредиторът може да търси своето вземане изцяло от кой да е от длъжниците, независимо че кредитополучателят е починал, като банката има право да насочи изпълнението си към солидарния длъжник. За размера на дължимите суми по отпуснатия банков кредит, БАС се е позовал на заключение на ССЕ, изслушано пред ЯОС. За неоснователно е прието възражението на настоящата касаторка, че е недопустимо назначаването на вещо лице, чиято съпруга като адвокат е изготвила документацията по заповедното производство, предхождащо настоящото исково производство. Съображенията на БАС за тази неоснователност са свързани с липсата на упражнено право по чл.196 вр. чл.22 ал.1 ГПК от М. А. в хода на първоинстанционното и въззивно производство, както и липсата на оспорване на заключението пред двете инстанции или изложени възражения за коректното му изготвяне. По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване – „Кога е крайният момент, в който може да се направи възражение по реда на чл.22 ГПК и сл.?” настоящият състав на ВКС намира следното: Вещи лица се конституират от съда, за да дадат своето становище /заключение/ по въпрос на делото, за чийто отговор са нужни специални знания /чл.195 ал.1 ГПК/, а носител на тези знания е вещо лице. Като съда вещото лице трябва да изгради заключението си само върху доказателствения материал по делото и за да бъде преценката му правилна, вещото лице трябва да бъде безпристрастно като съда. По тази причина разпоредбата на чл.196 ал.1 ГПК препраща към чл.22 ал.1 ГПК, гарантираща безпристрастността на вещото лице чрез възможността за неговия отвод, както и обещанието му за безпристрастие /чл.200 ал.1 ГПК/. Всяка от страните може да иска отстраняване на вещото лице ако са налице основания за съмнение, относно безпристрастието му /чл.196 ал.2 ГПК/, а от своя страна вещото лице е длъжно да съобщи на съда съществуването на обстоятелства, поставящи под съмнение неговата безпристрастност /чл.196 ал.3 ГПК Законът не посочва краен срок, в който може да бъде направен отвод на вещото лице, но разрешението на този въпрос е свързано с момента на узнаване на обстоятелствата, които представляват основание за отвод на това лице и тяхното релевиране /арг.от 23 ал.1 ГПК/. Процесуалните правила, установяващи основания за отвод на състава на съда, към чието приложение съответно препраща разпоредбата на чл.196 ГПК, относно вещите лица, следва да се приемат за съществени по смисъла на чл.281 т.3 ГПК, тъй като обстоятелствата, на които се основават касаят безпристрастността на съдебния състав, респ. на вещите лица. Вярно е, че в настоящия случай пред ЯОС и БАС не е направен изричен отвод на вещото лице по чл.196 ал.1 вр. чл.22 ал.1 ГПК, но във въззивната жалба на М. Г. А. се съдържа оплакване, свързано с недопустимото назначаване на вещо лице по ССЕ – Д. К., за което тя е узнала към този момент, а именно, че неговата съпруга – Ж. К. е адвокат на банката, изготвила документите по заповедното производство. При това оплакване във въззивната жалба, свързано с безпристрастността на вещото лице Д. К. /основание за отвод по смисъла на чл.196 ал.1 вр. чл.22 ал.1 т.2 ГПК/, на чието заключение се е позовал БАС, препращайки към мотивите на ЯОС на основание чл.272 ГПК, е налице необходимост от ново установяване размера на дължимия банков кредит - предмет на заключението на ССЕ от друго вещо лице, отговарящо на правилата за безпристрастност, което не е сторено от БАС. Когато във въззивната жалба липсват такива оплаквания, въззивният съд не може служебно да назначи експертиза за установяване на който и да е правнорелевантен факт - в този смисъл и т.3 от ТР № 1/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС. БАС се е позовал на заключението на вещо лице по ССЕ при наличие на оплаквания за неговата безпристрастност във въззивната жалба, поради което постановеното решение на БАС е неправилно по смисъла на чл.281 т.3 ГПК и следва да се отмени, като делото се върне за ново разглеждане от друг състав на БАС /чл.293 ал.3 ГПК/ за изслушване на заключение от друго вещо лице по допуснатата ССЕ. При новото разглеждане на делото от БАС, съдът следва да се произнесе и по разноските за водене на делото пред ВКС – чл.294 ал.2 ГПК. Мотивиран от горното и на основание чл.293 ал.3 ГПК, съдът: Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 58/25.07.2014 г. по в.гр.д. № 171/2014 г. на Бургаски апелативен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Бургаски апелативен съд. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.