Р Е Ш Е Н И Е № 162 гр. София, 18.12.2019 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на единадесети декември две хиляди и деветнадесета година в състав: Председател: ПЛАМЕН СТОЕВ Членове: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА при участието на секретаря Росица Иванова, като изслуша докладваното от съдия Янчева гр. дело № 761 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 - чл. 293 ГПК. Делото е образувано по касационна жалба на К. М. Д., чрез адвокат В. М., подадена срещу решение № 7459 от 28.11.2018 г. по гр. дело № 7132/2017 г. на Софийския градски съд. С обжалваното решение въззивният съд е отменил решение от 17.01.2017 г. по гр. дело № 71578/2014 г. на Софийския районен съд в частта, в която е отхвърлен предявеният от М.-Й. Д. П. срещу К. М. Д. иск с правно основание чл. 108 ЗС, с предмет - ревандикацията на 1/2 ид. ч. от недвижим имот с идентификатор ***** по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], представляващ апартамент № 71, находящ се в [населено място], район „Н.“,[жк], [жилищен адрес] състоящ се от една стая, кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 44.42 кв. м, при съседи: от изток - ап. № 70, от запад - ап. № 72, от север - стълбище и от юг - двор, заедно с избено помещение № 23, с полезна площ от 3.39 кв. м, и 1.468 % ид. ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху държавна земя, и вместо това е признал за установено по отношение на К. М. Д., че М.-Й. Д. П. е собственик на 1/2 ид. ч. от посочения имот и е осъдил К. М. Д. да предаде на М.-Й. Д. П. владението на 1/2 ид. ч. от имота на основание чл. 108 ЗС; признал е правото на задържане на основание чл. 72, ал. 3 ЗС на К. М. Д. върху 1/2 ид. ч. от гореописания недвижим имот, до заплащане от страна на М.-Й. Д. П. на К. М. Д. на сумата от 2 500 лв. на основание чл. 72, ал. 1, във вр. с чл. 70, ал. 3 ЗС, представляваща 1/2 ид. ч. от увеличената стойност на имота и съответстваща на притежаваната от М.-Й. Д. П. 1/2 ид. ч. от имота, в резултат на подобренията, извършени в имота от К. М. Д. в качеството му на владелец по предварителен договор от 16.06.2004 г., с нотариална заверка на подписите от 22.06.2004 г., сключен с праводателката на М.-Й. Д. П. - Р. Н. К., за покупко-продажба на гореописания имот; отхвърлил е заявеното от К. М. Д. възражение за упражняване право на задържане по чл. 72, ал. 3 ЗС върху останалата 1/2 ид. ч. от имота, както и за заплащане на разликата над сумата от 2 500 лв. до пълния предявен размер от 6 335 лв., претендирана на основание чл. 72, ал. 1, във вр. с чл. 70, ал. 3 ЗС; потвърдил е първоинстанционното решение в останалата обжалвана част, в която искът по чл. 108 ЗС е отхвърлен за останалата 1/2 ид. ч. от имота. Жалбоподателят атакува въззивното решение в частта, в която частично е отменено първоинстанционното решение и искът по чл. 108 ЗС е уважен за 1/2 ид. ч. от имота. Счита решението в обжалваната част за неправилно, като оспорва изводите на съда за неоснователност на направеното възражение за изтекла придобивна давност. М.-Й. Д. П. счита касационната жалба за неоснователна. Касационното обжалване е допуснато от настоящия съд на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса: Прекъсва ли се придобивната давност на владелеца по предварителен договор, по смисъла на чл. 116, б. „а“ ЗЗД, във вр. с чл. 84 ЗС – поради признание на правото на собственост на собственика, когато по време на течението на придобивната давност владелецът е предявил иск срещу собственика за обявяване на предварителния договор за окончателен (чл. 19, ал. 3 ЗЗД), като е прието, че по този въпрос Софийският градски съд се е произнесъл в противоречие с визираното от жалбоподателя решение № 82/1.06.2015 г. по гр. дело № 6873/2014 г. на ВКС, І г. о. Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл. 290, ал.1 и чл. 293 ГПК, приема следното: С исковата молба М.-Й. Д. П. е предявила срещу К. М. Д. иск с правно основание чл. 108 ЗС за недвижим имот с идентификатор ***** по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], представляващ апартамент № 71, находящ се в [населено място], район „Н.“,[жк], [жилищен адрес] състоящ се от: една стая, кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 44.42 кв. м, при съседи: от изток - ап. № 70, от запад - ап. № 72, от север - стълбище и от юг - двор, заедно с избено помещение № 23, с полезна площ от 3.39 кв. м, и 1.468 % ид. ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху държавна земя. Ищцата твърди, че е собственик на имота, но ответникът владее същия без правно основание. К. Д. е оспорил иска, като е направил възражение за изтекла придобивна давност, започнала да тече от 22.06.2004 г. Посочил е, че на въпросната дата е получил владението по силата на предварителен договор, сключен със собствениците на имота – Р. Н. К. и Д. Е. П.. При условията на евентуалност е направил възражение за право на задържане върху недвижимия имот, предвид направени от него подобрения в имота на стойност 6 335 лв., до заплащане на сумата от 6 335 лв. Софийският районен съд, с решение от 17.01.2017 г. по гр. дело № 71578/2014 г., е отхвърлил ревандикационния иск, като е приел за основателно направеното от К. Д. възражение за изтекла в негова полза придобивна давност. След подадена въззивна жалба от ищцата, въззивният съд е приел за установено по делото, че действително ответникът е установил владение върху процесния имот на посочената от него дата – 22.06.2004 г., като владението му е продължило непрекъснато, включително към датата на предявяване на ревандикационния иск (23.12.2014 г.). Съдът е заключил, че започналата да тече в полза на К. Д. придобивна давност е била прекъсната по отношение на 1/2 ид. ч. от имота с предявяването през 2012 г. от последния на иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД срещу Р. Н. К. за обявяване за окончателен на предварителния договор за 1/2 ид. ч. от апартамента, тъй като с предявяването на иска Д. е признал правото на собственост на праводателите на ищцата на 1/2 ид. ч. от имота. При тези изводи съдът е разгледал направеното при условията на евентуалност възражение за задържане до заплащане стойността на направените подобрения и го е намерил за основателно, съобразно изложеното по-горе. В решение № 82/1.06.2015 г. по гр. д. № 6873/2014 г. на ВКС, І г. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, е прието, че предявяването на иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД от владелеца срещу собственика на имота преди изтичане на установения в чл. 79, ал. 1 ЗС придобивен давностен срок обективира признание на владелеца, че фактическата власт се упражнява върху чужда вещ, както и готовността му да придобие собствеността преди изтичане на придобивния давностен срок на деривативно основание. Това признание не прекъсва придобивната давност на основание чл. 116, б. „а” ЗЗД, във вр. с чл. 84 ЗС, тъй като нито изключва намерението за своене на чуждата вещ, нито преустановява упражняването на фактическата власт върху същата. Съзнанието на владелеца, че преди изтичане на придобивния давностен срок не може да стане собственик и изразената от същия воля да придобие собствеността в момент, предхождащ изтичане на давностния срок, на производно основание (сделка) не изключва анимуса му да продължи да свои вещта и да упражнява фактическа власт върху нея като върху своя и за себе си. За да се прекъсне придобивна давност на основание чл. 116, б. „а” ЗЗД, следва упражняващият фактическа власт върху вещта да признае, че не е имал намерение за своене, тоест, че е бил държател, а не владелец на същата. Настоящият съдебен състав изцяло споделя възприетото в цитираното решение, което се поддържа и от други състави на ВК (така напр.: определение № 349/15.06.2017 г. по гр. д. № 5455/2016 г. на ВКС, І г. о.). Действително, предявяването на иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД от купувача по договора обективира признанието на последния, че правото на собственост върху имота принадлежи на продавача. Това признание, обаче, е съвместимо със своителното му намерение по отношение на чуждия имот и няма за последица прекъсване на придобивната давност на основание чл. 116, б. „а“ ЗЗД, във вр. с чл. 84 ЗС. На купувача по предварителния договор, влязъл във владение на имота, не може да бъде отречено правото, преди да изтече в негова полза срокът по чл. 79, ал. 1 ЗС, да се позове на сключения от него договор и да придобие този имот на деривативно правно основание. Действията му, насочени към обявяване на предварителния договор за окончателен, не отричат намерението за продължаващо след предявяване на иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД своене и за упражняване на фактическа власт за себе си. Обжалваното въззивно решение е валидно и допустимо, но като постановено в противоречие с гореизложеното, е неправилно. Видно от предварителен договор от 16.06.2004 г., с нотариална заверка на подписите от 22.06.2004 г., с него Р. Н. К. и Д. Е. П. са се задължили да продадат по нотариален ред собствеността върху описания по-горе апартамент на К. М. Д.. Съгласно т. 3.3 от договора владението върху имота следва да бъде предадено на купувача в деня на подписване на договора. На 23.06.2009 г. на К. Д. е била връчена нотариална покана от Р. К., с която последната е уведомила адресата, че разваля предварителния договор и го е поканила да върне владението на апартамента. В поканата е визирано, че Р. К. е предала на Д. владението на апартамента на основание т. 3.3 от предварителния договор, нотариално заверен на 22.06.2004 г., като същият оттогава го владее и ползва. Представено е решение от 10.03.2015 г. по гр. д. № 7917/2014 г. по описа на Софийския градски съд, от което се установява, че съдът е отхвърлил иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, предявен от К. М. Д. срещу Р. Н. К. (майка на М.-Й. П.), за обявяване за окончателен по отношение на ответницата на горепосочения предварителен договор за 1/2 ид. ч. от апартамента. На 21.12.2012 г. в Софийския районен съд е била подадена искова молба вх. № 23714 от Р. К., М.-Й. П. и П. К., с която срещу К. Д. е бил предявен иск по чл. 108 ЗС за процесния апартамент. В нея е посочено, че владението на апартамент № 71, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] е било предадено на ответника в деня на подписване на предварителния договор. Исковата молба е била върната като нередовна от съда. По делото са събрани гласни доказателства относно владението на имота, като от всички тях се установява, че К. Д. владее спорния имот. Налице са различия в свидетелските показания единствено относно началния момент на владението – според свидетелите Е. Р., Р. К. и К. Т. до м. юни 2005 г. в жилището живял братът на М.-Й. П. – Г., след което веднага в него се нанесъл К. Д., а според свидетелите Г. Н., С. В. и М. С. апартаментът бил завладян от Д. през 2004 г. (между м. юни и м. ноември 2004 г.). Настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС кредитира като достоверни, относно началния момент на владението на К. Д., показанията на втората група свидетели, тъй като те се подкрепят по този въпрос както от уговореното в т. 3.3 от предварителния договор, така и от отразеното в исковата молба вх. № 23714/21.12.2012 г. и в нотариалната покана, връчена на 23.06.2009 г., където самата М.-Й. П. (в исковата молба) и Р. К. (в последните два документа) са признали, че К. Д. е завладял имота веднага след подписване на предварителния договор. След като по делото се установява по несъмнен начин, че К. М. Д. е влязъл във владение на процесния апартамент веднага след подписване на предварителния договор и е владял непрекъснато същия до предявяване на исковата молба на 23.12.2014 г., срокът по чл. 79, ал. 1 ЗС е изтекъл. Същият не е бил прекъснат с подаването на исковата молба вх. № 23714/21.12.2012 г., предвид връщането на последната като нередовна. Същевременно по делото не е оборена презумпцията на чл. 69 ЗС (според практиката на ВКС – т. напр. решение № 91/2.07.2010 г. по т. д. № 713/2010 г. на ІІ т. о., получилият владението върху вещта по силата на сключен предварителен договор за покупко-продажба с нейния собственик се ползва от правилото на чл. 69 ЗС). Ето защо К. Д., в качеството му на недобросъвестен владелец, е придобил целия спорен апартамент на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД. Това обуславя извода за неоснователност на предявения ревандикационен иск. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС следва да отмени въззивното решение в обжалваната му част, включително в частта, в която е уважено възражението за упражняване право на задържане на процесния имот до заплащане на направените в него подобрения, като постанови друго за отхвърляне на ревандикационната претенция за 1/2 ид. ч. от имота. К. Д. има право на направените по делото разноски за всички съдебни инстанции в пълен размер, поради което настоящият съд следва да му присъди разликата над признатия размер от въззивния съд, както и да му присъди разноските за касационната инстанция. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 7459 от 28.11.2018 г. по гр. дело № 7132/2017 г. на Софийския градски съд в частта, в която е отменено решение от 17.01.2017 г. по гр. дело № 71578/2014 г. на Софийския районен съд в частта, в която е отхвърлен предявеният от М.-Й. Д. П. срещу К. М. Д. иск с правно основание чл. 108 ЗС за 1/2 ид. ч. от процесния имот, като вместо това въззивният съд е уважил иска за посочената 1/2 ид. ч. и се е произнесъл по направеното възражение за упражняване право на задържане върху 1/2 ид. ч. от имота, както и в частта на присъдените в полза на М.-Й. Д. П. разноски, И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявения от М.-Й. Д. П., ЕГН [ЕГН], със съдебен адрес [населено място],[жк], [улица], Търговски център „Алко“, ет. 2, офис 9, срещу К. М. Д., ЕГН [ЕГН], [населено място],[жк], [жилищен адрес] ап. № 71, иск с правно основание чл. 108 ЗС за признаване за установено, че М.-Й. Д. П. е собственик на 1/2 ид. ч. от недвижим имот с идентификатор ***** по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], представляващ апартамент № 71, находящ се в [населено място], район „Н.“,[жк], [жилищен адрес] състоящ се от една стая, кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 44.42 кв. м, при съседи: от изток - ап. № 70, от запад - ап. № 72, от север - стълбище и от юг - двор, заедно с избено помещение № 23, с полезна площ от 3.39 кв. м, и 1.468 % ид. ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху държавна земя, и за предаване на владението на 1/2 ид. ч. от посочения имот, като неоснователен. ОСЪЖДА М.-Й. Д. П. да заплати на К. М. Д. разноски пред СРС в размер на 128.80 лв., разноски пред СГС в размер на 102.97 лв. и разноски пред ВКС в размер на 140.29 лв. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.