4 Р Е Ш Е Н И Е № 91 гр. София, 14 май 2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, наказателна колегия, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА ГАЛИНА ЗАХАРОВА при секретар ..……………. КРИСТИНА ПАВЛОВА …...……… и с участието на прокурор ………………… ПЕНКА МАРИНОВА ……………………… разгледа докладваното от съдия ЗАХАРОВА наказателно дело № 1999/2014 г. по описа на ВКС, ІІ отделение, като за да се произнесе, взе предвид следното: Настоящото производство пред ВКС е по глава тридесет и трета от НПК, образувано на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК по искане на М. Д. Я. чрез защитника му адв. П. за възобновяване на наказателното производство по НОХД № 973/2011 г. по описа на РС – гр.Разград (РРС), отмяна на решението по ВНОХД № 257/2014 г. по описа на ОС – гр.Разград (РОС) с което е било изменена постановената първоинстанционна присъда в гражданската част, и отхвърляне на уважения граждански иск или алтернативно – значително намаляване на размера му. В искането на молителя са залегнали мотивирани възражения за наличие на основанията по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Твърди се, че РОС в противоречие с материалния закон приел, че макар и признат за невменяем, осъденият имал правна възможност да извършва валидни разпоредителни действия, включващи разпореждане с парични суми в изпълнение на парично задължение. По отношение на осъждането за заплащане на граждански вреди от деянието се прилагали правилата на гражданското право, като съгласно разпоредбите на ЗЛС, СК и ГПК осъденият следвало да бъде обявен за недееспособен, да бъде поставен под запрещение и да му се назначи настойник. В разглеждания случай ангажирането на гражданската отговорност на осъдения не можело да се аргументира с ТР № 1/04.02.2013 г. на ОСНК на ВКС по т.д. № 2/2012 г., тъй като тълкувателното решение касаело хипотезите на смърт на дееца, изтичане на предвидената давност и амнистия, но не и невменяемостта на дееца. Въззивното решение било незаконосъобразно, тъй като съдът не приел квалификация на деянието по чл. 12 от НК, обуславяща значително намаление на размера на претендираното обезщетение. Дори и при неприлагане на института на неизбежната отбрана, по делото били безспорно установени факти за нанасяне на няколко сериозни травми на осъдения Я. от страна на пострадалия, които следвало да бъдат отчетени при индивидуализацията на обезщетението. Атакуваното решение било постановено при съществени процесуални нарушения, понеже съдът не изследвал обективно, всестранно и пълно доказателствата по делото и не изпълнил задълженията си по чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5 от НПК. Възраженията и доводите на защитата не били задълбочено обсъдени, което представлявало нарушение на чл. 305, ал. 3 от НПК. Искателят М. Д. Я. не се явява в съдебно заседание. Защитникът му поддържа искането за възобновяване по изложените в него съображения. Представителят на ВКП дава заключение, че искането е недопустимо. По делото е постъпило възражение от адв. М., повереник на гражданския ищец А. Р. А., в което е застъпено становище, че молителят М. Д. Я. не попада сред лицата по чл. 420 от НПК, които могат да направят искане за възобновяване, както и че искането е неоснователно, тъй като при разглеждане на делото не са допуснати съществени процесуални нарушения. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване на делата, намери за установено следното: С присъда № 69 от 22.02.2012 г. по НОХД № 973/2011 г. РРС е признал подсъдимия М. Д. Я. за виновен в това, че на 09.08.2010 г. в [населено място] в условията на повторност причинил на А. Р. А. средна телесна повреда, поради което и на основание чл. 131, ал. 1, т. 7, пр. 2, вр. чл. 129, ал. 1 от НК и чл. 54 от НК го е осъдил на пет години и единадесет месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване в затворническо общежитие от закрит тип на основание чл. 60, ал. 1 и чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС. Съдът е осъдил подсъдимия М. Я. да заплати на основание чл. 45 от ЗЗД на А. Р. А. сумата в размер на 15 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 09.08.2010 г. до окончателното изплащане. В тежест на подсъдимия са били възложени направените по делото разноски, разноските на частния обвинител и граждански ищец А. Р. А., както и държавна такса в размер на 600 лева върху уважения граждански иск. По жалби на подсъдимия М. Д. Я. и на частния обвинител и граждански ищец А. Р. А. срещу първоинстанционната присъда е било образувано въззивно съдебно производство по ВНОХД № 88/2012 г. по описа на РОС, като с решение от 24.02.2014 г. на основание чл. 334, т. 4, вр. чл. 24, ал. 1, т. 5 от |НПК съдебният акт на районния съд е бил отменен, наказателното производство срещу М. Д. Я. е било прекратено поради изпадането му след извършване на престъплението в продължително разстройство на съзнанието, изключващо вменяемостта, като е било прекратено и производството по приетия за съвместна разглеждане граждански иск. По жалба на повереника на частния обвинител е било образувано касационно производство по НД № 492/2014 г. на ВКС, ІІІ н.о., като с решение № 194 от 09.07.2014 г. решението на РОС по НОХД № 88/2012 г. в частта относно прекратяването на производството по предявения от А. Р. А. граждански иск е било отменено и делото – върнато за ново разглеждане, а в останалата част – е било оставено в сила. С решение № 82 от 14.11.2014 г. по ВНОХД № 257/2014 г. по описа на РОС, постановено при новото разглеждане на делото, чието възобновяване се претендира в настоящото производство, първоинстанционната присъда № 69 от 22.02.2012 г. по НОХД № 973/2011 г. по описа на РРС е била изменена в гражданската част, като размерът на присъденото на А. Р. А. обезщетение за претърпени неимуществени вреди е бил намален от 15 000 лева на 7 500 лева, гражданският иск е бил отхвърлен до пълния му предявен размер от 15 000 лева, размерът на присъдените в полза на А. Р. А. разноски е бил намален на 400 лева, а размерът на дължимата държавна такса е бил намален на 300 лева. При тези данни ВКС намира, че искането на молителя М. Д. Я. за проверка на въззивното решение на РОС по ВНОХД № 257/2014 г. по реда на възобновяването на наказателни дела по глава тридесет и трета от НПК е недопустимо и следва да бъде оставено без разглеждане, а образуваното пред настоящата инстанция производство следва да бъде прекратено. Описаната хронология на процесуалното развитие на делото обуславя извод, че искателят Я. не се включва в кръга на лицата, оправомощени да инициират процедура по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. Необходимо условие за образуване на производството по възобновяване е правото да се атакуват посочените в чл. 419, ал. 1 от НПК съдебни актове. Съгласно чл. 420, ал. 2 от НПК с право да поиска възобновяване на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК разполага лицето, по отношение на което са налице следните предпоставки: 1) да е осъден за престъпление от общ характер и 2) спрямо него да не е приложена разпоредбата на чл. 78а от НК, респ. от изрично упълномощен от такова лице защитник. Въззивното решение на РОС по ВНОХД № 88/2012 г. е влязло в сила в частта относно прекратяването на воденото срещу М. Д. Я. наказателно производство на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от НПК, като при второто по ред разглеждане на делото въззивната проверка се е ограничила единствено до гражданската част на първоинстанционната присъда. Искателят, следователно, няма качеството на „осъден” по смисъла на чл. 420, ал. 2 от НПК, поради което не е оправомощен да сезира ВКС за възобновяване на наказателното дело. Искането му е процесуално недопустимо, тъй като обстоятелството, че воденото срещу него наказателно производство е прекратено, го изключва от персоналния обхват на посочените в чл. 420, ал. 2 от НПК лица. С оглед отсъствието на право да инициира производство по възобновяване на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, искането на молителя М. Д. Я. не е годно процесуално средство да предизвика проверка на атакувания съдебен акт по реда на възобновяването в посочената гражданска част и следва да бъде оставено без разглеждане По изложените съображения Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането за възобновяване на ВНОХД № 257/2014 г. по описа на Разградския окръжен съд, като ПРЕКРАТЯВА образуваното пред настоящата инстанция на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК производство по глава тридесет и трета от НПК. Настоящото решение не подлежи на обжалване и протестиране. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.