5 Р Е Ш Е Н И Е №99 гр. София,26.07.2013 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публичното заседание на седемнадесети юни две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА КОСТАДИНКА НЕДКОВА при участието на секретаря Красимира Атанасова, като разгледа докладваното от съдия Костадинка Недкова т. дело N 944 по описа за 2012г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], срещу решение № 179 от 03.07.2012г. по в.т.д. № 146/2012г. на Великотърновски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 370 от 21.12.2011г. по т.д. № 9/ 2011г. на Габровски окръжен съд, за отхвърляне на предявения от касатора против [фирма] иск по чл.92 ЗЗД за заплащане на сумата 73 550, 75 лева, представляваща неустойка за забава плащането на сумата от 48 229,60 лева за периода от 01.03.2008г. до 31.12.2008г. и за присъждане на разноски в полза на ответника по иска. Касаторът, [фирма], [населено място], сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска присъждане на направените разноски за всички инстанции. Ответникът, [фирма], оспорва основателността на жалбата и моли решението да бъде оставено в сила, като му се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационното производство. С определение № 180/ 01.03.2013г. по т.д. № 944/ 2012г. ВКС, ТК, състав на I ТО е допуснал, на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, касационно обжалване по въпроса „Може ли да се отхвърли иск за присъждане на договорна мораторна неустойка единствено поради това, че на кредитора вече е присъдено и изплатено обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД за същото забавено изпълнение?”. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид оплакванията в жалбата и доводите на страните, с оглед правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното: За да потвърди отхвърлянето на иска по чл. 92 от ЗЗД, въззивният съд е приел, че за периода от 01.03.2008г. до 31.12.2008г., мораторната неустойка във връзка със забавата на плащането на вноските по сключено между страните споразумение от 03.11.2006г. не се дължи, тъй като касаторът е бил вече обезщетен за тази забава чрез заплащането на законна лихва върху същата главницата по образувано изпълнително производство въз основа на издаден изпълнителен лист по чл.237, б.”з” ГПК /отм./ за главницата по споразумението и за лихва по чл.86, ал.1 ЗЗД, считано от датата на молбата по чл.242 ГПК /отм./ - 18.10.2007г. до 22.12.2010г. Изложени са съображения, че е недопустимо да се ангажира отговорността на ответната страна два пъти за едно и също неизпълнение, като от разпоредбата на чл.92, ал.1, изр.2 ЗЗД е изведена недопустимост на кумулирането на неустойка и обезщетение за вреди. Според решаващия състав, на кредитора се дължи алтернативно, по негов избор, или неустойка, или вреди от неизпълнението и с искането да получи сумата, представляваща мораторна лихва, ищецът – кредитор се е съгласил да бъде обезщетен именно с тази сума. Въззивната инстанция е изложила и допълнителни мотиви за нищожност на неустоечната клауза в размер на 0.5% дневно върху размера на забавената вноска до датата на плащането, като е приела, че нарушава общия принцип на справедливост в гражданските правоотношения, тъй като съпоставянето на размера на неустойката към момента на неизпълнение на договора с вече настъпилите от неизпълнението вреди, сочат на прекомерност на неустойката. По въпроса, по който е допуснато касационното обжалване, в постановеното по реда на чл.290 ГПК решение №25/ 29.04.2010г. по т.д. № 838/ 2008г. на ВКС, II ТО, е прието, че доколкото неустойката има и санкционна функция, няма законова пречка за кредитора да претендира, независимо от присъденото му с влязло в сила решение, предхождащо предявения иск с правно основание по чл.92, ал.1 ЗЗД, обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД за забавено изпълнение на едно и също парично задължение, ако размерът на лихвата се приспадне от размера на неустойката. Обжалваното въззивно решение е в отклонение от даденото разрешение в цитираната задължителна практика на ВКС, която се възприема изцяло от настоящия състав, поради което решението е постановено в противоречие с практиката на ВКС. По съществото на касационната жалба: В исковата молба съдът е сезиран с искане за заплащане на неустойка в размер на 44 130,45 лева за забава плащането на главницата от 48 229,60 лева за периода от 01.03.2008г. до 31.08.2008г., като след двойната размяна на книжата по реда на производството по търговски спорове е извършено така нареченото „увеличение” на иска по чл. 92, ал. 1 ЗЗД посредством прибавяне на неустойката в размер на 29 420,30 лева за нов период от 01.09.2008г. до 31.12.2008г. Периодичните вземания, между които е и вземането за неустойка, се индивидуализират освен със страни, основание и размер и с периода, за който е възникнало вземането. Ето защо, когато се иска присъждане на неустойка за нов период, различен от посочения в исковата молба, не се изменя вече заявена претенция, а се въвежда нов предмет на спора, с който съдът не е бил сезиран с исковата молба, поради което направеното в настоящия случай увеличение на иска по чл.92, ал.1 ЗЗД е недопустимо. Предвид горното, в частта, в която въззивната инстанция се е произнесла за претендираната неустойка за новия период, непосочен в исковата молба, въведена в процеса под формата на увеличение на иска, обжалваното решение е частично недопустимо, поради което постановените решения следва да бъдат обезсилени в тази част, а производството - прекратено. Съгласно т.10 от Тълкувателно решение № 1/ 17.007.2001г. по гр.д. №1/2001г. на ОСГК на ВКС, касационният съд извършва служебна проверка за валидността и допустимостта на обжалвания акт, като необходим етап, предхождащ проверката на правилността на решението, без да е ограничен от забраната да се влошава положението на жалбоподателя. С оглед даденото разрешение на поставения правен въпрос въззивният акт е и частично неправилен, на основание чл.281, т.3 ГПК, като доколкото не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, ВКС се произнася по съществото на спора. Безспорно по делото е, че на 03.11.2006г. между страните е сключено споразумение с нотариална заверка на подписите, в което [фирма] е потвърдил задължението си от 48 229,60 лева към [фирма] и се е съгласил да го изплати на разсрочени вноски до 30.08.2007г. В т.7 от споразумението е договорено, че при забава повече от три календарни дни от изтичане на падежа на вноската, се дължи неустойка в размер на 0.5% дневно върху размера на забавената вноска до датата на плащането. Не се спори между страните, че на база на споразумението, на основание чл.237, б.”з” ГПК /отм./, в полза на кредитора е издаден изпълнителен лист за главницата от 48 229,60 лева, ведно със законната лихва за забава, считано от 18.10.2007г. до окончателното плащане, като е образувано изпълнително дело, приключило с плащането от длъжника на 28.12.2010г. на задълженията по изпълнителния лист - главница от 48 229,60 лева, както и законна лихва за забава от 20 051,71 лева за периода от 18.10.2007г. до 22.12.2010г. Според заключението на съдебно-счетоводната експертиза, размерът на договорената неустойка за периода на забава, визиран в исковата молба /от 01.03.2008г. до 31.08.2008г./, е в размер на 44 371,24 лева или с 40 678,36 лева по-голям от размера на лихвата от 3692,88 лева за същия период /изчислен на база на програмен продукт/, която е част от изплатената лихва в изпълнителното производство от 20 051,71 лева за периода от 18.10.2007г. до 22.12.2010г. Съгласно т.3 от Тълкувателно решение №1/15.06.2010г. по тълк.д. № 1./ 2009г. на ОСТК на ВКС, неустойката не е нищожна при липса на уговорен краен предел за начисляването й. Големият размер на неустойката като абсолютна стойност в лева в случая произтича единствено от значителната продължителност на периода на забава на плащането на паричното задължение и неговия размер. Следва да се вземе предвид и факта, че плащането на дълга веднъж е било вече разсрочено с подписването от страните на споразумението, в което те са договорили неустойка за забава на погасяването на разсрочените вноски. Ето защо, не може да бъде споделен довода на решаващия състав за нищожност на неустоечната клауза, поради противоречието й с добрите нрави, тъй като тя не излиза извън присъщите на неустойката функции - обезпечителна, обезщетителна и санкционна. При уговорена неустойка в размер на 0.5% на ден върху размера на забавената вноска до датата на плащането, не е налице нарушаване на принципа на справедливост. Неправилен е и изводът на въззивния съд, че присъждането на мораторна неустойка над размера на заплатената законна лихва води до кумулиране на неустойката с обезщетение за вредите, произтичащи от едно и също неизпълнение. В посочената хипотеза не е налице нарушаване на принципа за недопускане на неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника. Предвид даденото разрешение на поставения правен въпрос, диспозитивния характер на нормата на чл.86, ал.1 ЗЗД, позволяваща уговаряне на неустойка за вредите от забавата, и обвързващата страните сила на неустоечната клауза, която има силата на закон за тях /чл.20а, ал.1 ЗЗД/, въззивният акт се явява неправилен в частта, в която е отхвърлено искането за присъждане на неустойка над размера на изплатената законна лихва за забава плащането на главницата. Относно сумата от 40 678, 36 лева, представляваща размерът, с който вземането за неустойка надвишава размерът на законната лихва за исковия период, въззивното решение е постановено в противоречие на материалния закон – чл.92 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, поради което следва да бъде отменено и искът по чл.92, ал.1 ЗЗД се уважи в тази част. За разликата от 40 678,36 лева до 44 130,45 лева - неустойка за периода от 11.03.2008г. до 31.08.2008г. решението следва да се остави в сила. Предвид изхода на делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК, в полза на касатора следва да бъдат присъдени направените разноски за всички инстанции в размер на 10239,91 лева. На ответника по жалбата не следва да бъдат присъждани разноски за касацията с оглед липсата на доказателства за направата на такива. Същият се е представлявал от изпълнителния директор на дружеството, а не от юрисконсулт, поради което на дружеството не може да се присъди юрисконсултско възнаграждение, независимо, че изпълнителният директор притежава юридическа правоспособност. Водим от горното, на основание чл.293, ал.4, вр. чл.270, ал.3, изр.1-во и чл. чл.293, ал.2, вр. чл.281, т.3 ГПК, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, Р Е Ш И ОБЕЗСИЛВА решение № 179 от 03.07.2012г. по в.т.д. № 146/2012г. на Великотърновски апелативен съд и потвърдено с него решение № 370 от 21.12.2011г. по т.д. № 9/ 2011г. на Габровски окръжен съд, в частта за отхвърляне на предявения от [фирма], [населено място], против [фирма] иск по чл.92 ЗЗД за заплащане на сумата 29 420,30 лева, представляваща неустойка за забава плащането на сумата от 48 229,60 лева за периода от 01.09.2008г. до 31.12.2008г., като ПРЕКРАТЯВА производството в тази част, като недопустимо. ОТМЕНЯ решение № 179 от 03.07.2012г. по в.т.д. № 146/2012г. на Великотърновски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 370 от 21.12.2011г. по т.д. № 9/ 2011г. на Габровски окръжен съд, в частта за отхвърляне на предявения от [фирма], [населено място], против [фирма] иск по чл.92 ЗЗД за заплащане на сумата от 40 678,36 лева, представляваща неустойка за забава плащането на главницата от 48 229,60 лева за периода от 01.03.2008г. до 31.08.2008г., както и в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за осъждане на [фирма] да заплати на [фирма] разноски за разликата от 670,40 лева до 1500 лева, и в частта за присъдените разноски от 3700 лева в полза на [фирма] за въззивното производство, като ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА, на основание чл.92, ал.1 ЗЗД, [фирма], [населено място], [улица], ЕИК[ЕИК], да заплати на [фирма], [населено място], [улица], ЕИК[ЕИК], сумата от 40 678,36 лева, представляваща неустойка за забава плащането на сумата от 48 229,60 лева за периода от 01.03.2008г. до 31.08.2008г. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата част. ОСЪЖДА [фирма], [населено място], [улица], ЕИК[ЕИК], да заплати на [фирма], [населено място], [улица], ЕИК[ЕИК], сумата от 10 239,91 лева, направени разноски за всички инстанции. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.