7 Р Е Ш Е Н И Е № 90 гр.София, 11 юли 2016 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на деветнадесети април две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДАЛИН МАВРОВ ЧЛЕНОВЕ: АНТОАНЕТА ДАНОВА МАЯ ЦОНЕВА при участието на секретаря Невена Пелова и прокурора от ВКП Димитър Генчев след като изслуша докладваното от съдия ДАНОВА наказателно дело № 280/2016 г. и , за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по касационна жалба, депозирана от адв.С., защитник на подсъдимия Е. Х. Г., срещу присъда от 17.12.2015 г.,постановена по внохд №1582/2015 г. по описа на ОС-Варна, на основание чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК. В жалбата се твърди, че въззивният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като подсъдимият Г. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.206 от НК, досежно което той не се е защитавал. Същевременно е осъден за две отделни престъпления, независимо,че е бил предаден на съд само за едно- обстоятелства довели до нарушаване на правата му. Оплакването по чл.348 ал.1 т.1 от НПК се аргументира с твърдение за обективна и субективна несъставомерност на инкриминираното на подсъдимия Г. престъпление по чл.209 от НК. В постъпилото писмено становище,изготвено от адв.С. отново се подчертава ,че подсъдимият е бил осъден по непредявено обвинение /чл.206 от НК/,срещу което той въобще не се е защитавал, като факти , обосноваващи това обвинение не се съдържат в обвинителния акт. На следващо място се посочва, че е налице и друго съществено процесуално нарушение,а именно липса на мотиви- не са изложени правните съображения за взетото решение, а също така не става ясно на базата на какви доказателства е направен извод за виновно поведение от страна на подсъдимия Е. Г.. По-нататък ,в становището е направен собствен анализ на част от доказателствените източници ,въз основа на който е изведено твърдението ,че престъплението по чл.206 от НК, за което подсъдимия Г. е осъден е несъставомерно, както от обективна ,така и от субективна страна.По отношение второто престъпление ,за което е ангажирана наказателната отговорност на това лице ,а именно по чл.209 от НК, се твърди, че липсват доказателства подсъдимият Г. да е знаел, че впоследствие съпроцесникът му -подсъдимият Н. С. може да заложи автомобила. Посочва се ,че не следва да се дава вяра на показанията на св.Д., тъй като той е заинтересован от изхода на делото,а е поставен и под угрозата да му бъде повдигнато обвинение за лихварство. Моли се да бъде отменена присъдата и подсъдимият Г. да бъде оправдан . В съдебното заседание пред ВКС защитникът на подсъдимия Г.-адв.С. поддържа касационната жалба на посочените в нея основания и с направените искания. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, поради липса на претендираните в нея касационни основания и моли да бъде оставена без уважение. В последната си дума подсъдимият Г. моли да бъда отменена присъдата и постановена нова-оправдателна. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение като обсъди доводите, релевирани в касационната жалба, становището на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното: С присъда №347 от 01.10.2015 г.,постановена по нохд № 6188/2013 г. подсъдимият Е. Х. Г. е признат за невиновен в това ,че на два пъти, на 23.05.2012 г.в [населено място], в условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си и за Н. Н. С. имотна облага, веднъж сам- в качеството на извършител- възбудил заблуждение у Ж.Х. и втори път – в качеството на помагач-в съучастие с Н. С. като извършител, улеснил Н. С. да възбуди заблуждение у Д. Н. Д., като с тези действия причинил имотна вреда общо в размер на 17688 лева,както следва: - първо възбудил заблуждение у Ж. Х., че желае да ползва под наем лек автомобил /марка/ с рег [рег.номер на МПС] с наемодател [фирма] и наемател Б. Г. за срок от два дни и се задължил в 13.00 часа на 25.05.2012 г.да го върне на наемодателя, а действителното му намерение било да установи фактическа власт върху предмета на престъплението, с цел да добие имотна облага в резултат на последващите разпоредителни действия с него, и по този начин причинил имотна вреда на собственика на автомобила-Л. Ф. в размер на 15688 лв. - втори път в съучастие –в качеството си на помагач е предал на Н. С., действащ като извършител, фактическата власт върху л.а /марка/ с рег. [рег.номер на МПС] и така го улеснил да възбуди у Д. Д. заблуждение, че собственикът на лекия автомобил желае да го продаде, като с това деяние причинил на Д. Д. имотна вреда в размер на 2000 лв.-престъпление по чл.209 ал.1 във вр. с чл.20 ал.2 и ал.4 във вр.с чл.26 ал.1 от НК, поради което и на основание чл.304 от НПК го е оправдал по така повдигнатото обвинение Със същата присъда е бил признат за невиновен и подсъдимият Н. Н. С.,за това ,че на 23.05.2012 г. в [населено място], с цел да набави за себе си и за Е. Г. имотна облага, в качеството на извършител и в съучастие с Е. Г., в качеството на помагач, след като получил фактическата власт върху л.а. /марка/ с рег. [рег.номер на МПС] от Е. Г., възбудил у Д. Д. заблуждение,че собственикът на автомобила желае да го продаде, като на него му е възложено да извърши продажбата, и с това причинил на Д. Д. имотна вреда в размер на 2000 лв.-престъпление по чл.209 ал.1 във вр.с чл.20 ал.2 от НК, поради което и на основание чл.304 от НПК го е оправдал по посоченото обвинение. С присъдата съдът се е разпоредил с веществените доказателства. По протест на Районна прокуратура-Варна е било образувано внохд №1582/2015 г.,приключило с нова присъда №119 от 17.12.2015 г.,с която е отменен изцяло първоинстанционния съдебен акт и вместо него подсъдимият Е. Х. Г. е признат за виновен в това ,че на 23.05.2012 г. в [населено място] ,противозаконно е присвоил чужда движима вещ-л.а. /марка/ с рег. [рег.номер на МПС] на стойност 15 688 лв.,собственост на [фирма], която владеел ,поради което и на основание чл.206 ал.1 от НК във вр.с чл.54 от НК го е осъдил на лишаване от свобода за срок от две години,като го е признал за невинен, за това в условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си и за Н. С. имотна облага, в качеството на извършител, да е възбудил заблуждение у Ж. Х., като с тези действия да му е причинил имотна вреда в размер на 15 688 лв., поради което и на основание чл.304 от НПК го е оправдал за извършено престъпление по чл.209 от НК във вр.с чл.20 ал.2 от НК. Признал е подсъдимият Е. Х. Г. за виновен в това ,че на 23.05.2012 г.в [населено място],в качеството си на помагач предал на Н. Н. С.,действащ като извършител,фактическата власт върху л.а /марка/ и така го улеснил да възбуди у Д. Д. заблуждение, че собственикът на л.а. желае да го продаде,като с това деяние причинил на Д. Д. имотна вреда в размер на 2000 лв., поради което и на основание чл.209 ал.1 във вр.с чл.20 ал.4 от НК и чл.54 от НК му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от две години. На основание чл.23 ал.1 от НК е наложил на подсъдимия Е. Г. да изтърпи едно общо и най-тежко от така определените му наказания,а именно две години лишаване от свобода, при първоначален „общ“ режим,в затворническо общежитие от открит тип. С присъдата е признат за виновен и подсъдимия Н. Н. С. за това ,че на 23.05.2012 г. в [населено място], с цел да набави за себе си и за Е. Г. имотна облага, в качеството на извършител- и в съучастие с Е. Г., в качеството на помагач, след като получил фактическата власт върху л.а. /марка/ с рег. [рег.номер на МПС] от Е. Г., възбудил у Д. Д. заблуждение, че собственикът на автомобила желае да го продаде, като на него му е възложено да извърши продажбата, и с това причинил на Д. Д. имотна вреда в размер на 2000 лв.,поради което и на основание чл.209 ал.1 във вр.с чл.20 ал.2 и чл.54 от НК му е наложил наказание две години лишаване от свобода ,чието изпълнение е отложено с изпитателен срок от четири години ,считано от влизане на присъдата в сила. Касационната жалба е ОСНОВАТЕЛНА. Претендирания от защитата на подсъдимия Г. недостатък на въззивния съдебен акт –липса на мотиви, представляващ съществено процесуално нарушение от категорията на абсолютните, е налице. Съгласно разпоредбата на чл.339 ал.3 от НПК,когато въззивната инстанция постановява нова присъда, се прилагат изискванията на чл.305 , т.е мотивната част на съдебния акт трябва да посочва установените фактически обстоятелства, доказателствените материали, които ги обосновават и правните съображения за взетото решение. При противоречия в доказателствените материали съдът е длъжен да изложи съображения защо едни от тях приема ,а други отхвърля. В конкретния случай мотивите към присъдата на ОС-Варна са изключително непълни, до степен, че е невъзможно осъществяването на пълноценен касационен контрол. Не само липсва задълбочен и прецизен анализ на доказателствения материал с цел обосноваване на приетите фактически обстоятелства по делото ,какъвто безспорно е необходим ,при положение , че ОС-Варна е приел и някои нови фактически положения, различни от тези на първия съд , но всъщност липсва какъвто и да е било анализ . ОС-Варна се е задоволил единствено да посочи, че „описаната фактическа обстановка се подкрепя от всички събрани по делото доказателства“,като обаче е изброил само някои от тях и дори не ги е обсъдил . Част от доказателствените материали пък въобще не е отбелязал, а още по-малко поставил на преценка и анализ. Установява се ,че пропуснатите от съда доказателства, индицират на факти, различни от приетите /напр.свидетелите А. и Я./. Дори въззивната инстанция да не е кредитирала тези показания, тя е била длъжна да посочи това обстоятелство ,както и причините за решението си. Нещо повече, цитираните свидетели А. и Я. са дали показания,които влизат в противоречие със съобщеното от св.Д. относно причината ,поради която процесния л.а. /марка/ му е бил оставен от подсъдимия С. / в залог като обезпечение на заем ,които Д. е предоставил на С., или с цел бъдеща продажба/ ,като изясняването на този въпрос има отношение към преценката на правната страна на деянието. Именно наличието на противоречия е обусловило и провеждането на очна ставка между св.Д. и св.Я., осъществена от РС-Варна. Въззивният съд обаче не е обсъдил констатираните противоречия в свидетелските показания, така както го е задължавала разпоредбата на чл.305 ал.3 изр.2 от НПК. Отделно от това, ОС-Варна е посочил, че се позовава на „обяснения“ на подсъдимия Г., направени в протокола за предявяване на разследването. Тези изявления на подсъдимото лице не представляват обяснения по смисъла на чл.139 от НПК, поради което не могат да бъдат включвани в съвкупната доказателствена маса. По-нататък, касационната инстанция констатира пълна липса на мотиви и по отношение частта от съдебния акт на окръжния съд ,касаеща правната страна на деянията. Доколкото въззивният съд за пръв път е постановил осъдителна присъда спрямо двамата подсъдими, същият е бил абсолютно задължен да изложи сериозни и подробни аргументи в подкрепа взетото решение. Единствено възпроизвеждането на диспозитива на присъдата, не може да замести правните съображения на въззивната инстанция, които трябва да се базират и обосноват чрез възприетите по делото фактически констатации. Липсва анализ на обективната страна на престъпленията,за които двамата подсъдими са били осъдени, а съображенията ,изложени относно субективната страна са твърде пестеливи и не особено ясни ,още повече, че подсъдимият Е. Х. е бил признат за виновен в извършването на две престъпления по чл.206 ал.1 и чл.209 ал.1 във вр.с чл.20 ал.4 от НК.,за които е следвало да се направи диференцирана оценка на фактическите обстоятелства ,от които се извлича субективната им страна. Също така въззивната инстанция не е аргументирала и оправдателния диспозитив от присъдата си. На следващо място ОС-Варна не е изложил никакви съображения относно допустимостта на изградената от него правна конструкция-преминаване от едно престъпление по чл.209 ал.1 във вр. с чл.20 ал.2 във вр.с чл.26 ал.1 от НК, за каквото подсъдимият Г. е бил привлечен да отговаря, към две престъпления –такова по чл.206 ал.1 от НК и по чл.209 ал.1 във вр.с чл.20 ал.4 от НК.Никъде съдът не е обсъдил дали посоченото изменение е възможно ,и ако е възможно, какви са юридическите основания за този извод. В допълнение следва да се посочи , че във връзка с престъплението по чл.206 ал.1 от НК ,въззивният съдебен състав изобщо не е съобразил възприетите от него факти и тяхната относимост към правото, че на 25.05.2012 г., само няколко часа след изтичане на договора за наем на л.а /марка/ , подсъдимият Г. сам е съобщил на св.Х. за местонахождението на автомобила, където свидетелят го намерил и откарал със себе си. Констатираните съществени процесуални нарушения представляват касационното основание по чл.348 ал.1 т.2 във вр. с чл.348 ал.3 т.2 от НПК. По естеството си те са отстраними , което налага отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от ОС-Варна. В хода на същото следва да се извърши прецизен анализ на всички доказателства в тяхната взаимна връзка и съвкупност, с цел разкриване на обективната истина по делото. Независимо ,че съпроцесника на касационния жалбоподател Е. Г., подсъдимият Н. Н. С. не е жалбоподател в настоящето производство, констатирането на съществено процесуално нарушение от категорията на абсолютните,каквото е липса на мотиви, води до цялостна отмяна на атакувания съдебен акт. Наред с това тази отмяна е в полза на подсъдимия Н. С., съобразно разпоредбата на чл.347 ал.2 от НПК. Предвид наличието на съществено нарушение, налагащо отмяна на въззивната присъда на процесуално основание, касационният съд не следва да разглежда доводите по съществото на спора. По изложените съображения и на основание чл.354 ал.3 т.2 във вр.с ал.4 от НПК, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА въззивна присъда №119 от 17.12.2015 г., постановена по внохд №1582/2015 г. по описа на Варненски окръжен съд, НО. ВРЪЩА делото за ново разглеждане на същия съд, друг съдебен състав от стадия на съдебното заседание. РЕШЕНИЕТО не може да се обжалва и протестира. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/ 2/