Р Е Ш Е Н И Е № 266 София, 22.10.2013 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито заседание на десети октомври две хиляди и тринадесета година, в състав: Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА при секретаря Даниела Цветкова, като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№3513 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.295 ГПК. Образувано е по касационни жалби на Г. Д. С. и Й. Д. П. срещу решение №2365/30.11.12г. по гр.д.№785/12г. на Варненския окръжен съд. Жалбоподателите считат за неправилен извода на въззивния съд, че не е установена идентичност между притежавания от техния наследодател и възстановения по реда на ЗСПЗЗ имот. Този извод бил направен при допуснато съществено процесуално нарушение – отказ да се приемат като доказателства документи за собственост на съседните имоти, от които можела да се установи спорната идентичност, както и необсъждане на всички доказателства по делото в тяхната съвкупност. Позовават се и на практика на ВКС, според която при иск за собственост, основан на реституция по ЗСПЗЗ, ответникът не може да се брани с възражение, че липсва идентичност между притежавания и възстановения имот. Ответниците в производството А. С. Г., Д. С. К., М. И. Г., Р. К. Г. и М. К. Г. оспорват жалбите. Считат, че въззивното решение е правилно. Ищците по предявения иск с правно основание чл.108 ЗС не са доказали собствеността си върху спорния имот, тъй като решението на ПК В., от което черпят права, е нищожно, евентуално – незаконосъобразно. Не е доказана и идентичност между притежавания и възстановения имот. Позовават се на права, произтичащи от замяна по ЗТПС, наследствено правоприемство и отчуждителна сделка. Последните трима ответници поддържат и направеното в първоинстанционното производство евентуално възражение за придобивна давност. С определение №392 от 10.07.2013г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по следния въпрос: следва ли да се прилага становището, изразено в ТР №9/07.11.12г. на ОСГК на ВКС и в случаите, при които ответниците заявяват права върху имота, основани на извършена замяна от Т. комисия, или посоченото ТР касае само хипотеза на ответник – ползвател по §4а ПЗР на ЗСПЗЗ. По поставения въпрос настоящият състав приема следното: С ТР №9/07.11.2012г. на ОСГК на ВКС е прието, че ответникът по иск за собственост, основан на земеделска реституция, който противопоставя върху имота права по §4а или §4б ПЗР на ЗСПЗЗ, може да се брани с възражения за материална незаконосъобразност на решението на общинската служба по земеделие /ОСЗ, ОСЗГ, ПК/, от което черпи права ищецът, но само във връзка със своите противопоставими права – че собствеността е неправилно възстановена при наличието на право на изкупуване по §4а или §4б ПЗР на ЗСПЗЗ, което е упражнено в законните срокове. Той не може да възразява, че лицето, на което е възстановено правото на собственост, респ. неговият наследодател, не е бил собственик на имота към момента на образуване на ТКЗС, или че възстановеният имот не е идентичен с този преди колективизацията. Тълкувателното решение е постановено по една тясна хипотеза на спор за собственост на възстановен по реда на ЗСПЗЗ имот, по който ищец е бившият собственик или неговите наследници, а ответник - лице, което противопоставя права по §4а или §4б ПЗР на ЗСПЗЗ. Принципните разсъждения на това ТР на ОСГК обаче следва да се приложат и в случаите, при които спорът за собственост протича между лицата, позоваващи се на реституция по ЗСПЗЗ от една страна и от друга - лица, които противопоставят права върху същия имот, произтичащи от замяна по ЗТПС /отм./. В този смисъл е и практиката на ВКС, постановена при действието на ГПК от 2007г. – решение №360 от 08.02.2012г. по гр.д.№79/2011г. на ВКС, ІІ ГО и решение №26 от 12.06.2013г. по гр.д.№12/2011г. на ВКС, І ГО. Настоящият състав намира, че тази практика е правилна и следва да бъде приложена по настоящото дело. По съществото на правния спор: С обжалваното решение състав на Варненския окръжен съд, при условията на повторно разглеждане на делото от въззивната инстанция след отменително решение на ВКС, е оставил в сила решение №2502/06.07.2010г. по гр.д.№9476/2007г. на Варненския районен съд в обжалваната част, с която са били отхвърлени предявените от Г. Д. С. и Й. Д. П. срещу Д. С. К. и А. С. Г. искове по чл.108 ЗС за предаване владението на имот пл.№4077, находящ се в землището на [населено място],[жк], СО „Б.-север, както и срещу М. И. Г., Р. К. Г. и М. К. Г. за предаване владението на имот пл.№4076 по плана на същата местност. Въззивният съд е приел, че ищците се легитимират като собственици на имот пл.№377 по П. от 1997г. на м.”Б.-север”, [община], който им е бил възстановен с решение №493 от 24.04.1998г. на ПК В.. Част от този имот представлява имот пл.№1163 по кадастралния план на [населено място], СО „Б.-север” от 1989г., а сега – спорните имоти №4076 и №4077 по актуалния кадастрален план. Ответниците са противопоставили възражение, че са собственици на процесните имоти по силата на извършена през 1963г. замяна по ЗТПС /отм./, наследство, прехвърлителна сделка и делба. Възразили са също, че ищците не са собственици на спорните имоти, тъй като решението на ПК В., с което е възстановена собствеността, представлява нищожен административен акт, евентуално – че то е материално незаконосъобразно, тъй като липсва идентичност между притежавания към момента на образуването на ТКЗС имот и този, който е възстановен. За да отхвърли исковете по чл.108 ЗС въззивният съд е приел за основателно възражението на ответниците за нищожност на решението на ПК В., като е изложил и мотиви за неговата незаконосъобразност, тъй като липсва идентичност между притежавания и възстановения имот. Решението е неправилно. Ищци по спора за собственост са лица, които се легитимират с решение на ПК В. за възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ в стари реални граници, а ответници – две групи лица: наследниците на бившия собственик, който е получил спорния имот през 1963г. по силата на замяна по ЗТПС /отм./ и третите лица, придобили право на собственост върху ½ идеална част от спорния имот по силата на прехвърлителна сделка от 1995г. и наследствено правоприемство. Срещу предявения иск са направени четири групи възражения: за нищожност на решението на ПК; за материална незаконосъобразност на това решение, за насрещни права, произтичащи от извършена през 1963г. замяна по ЗТПС /отм./ и за изтекла придобивна давност по отношение на имота на ответниците М. И. Г., Р. К. Г. и М. К. Г.. Неправилен е изводът на въззивния съд, че решението на ПК В., с което е възстановена собствеността на ищците, е нищожно. Теорията и съдебната практика приемат, че един административен акт е нищожен тогава, когато е издаден от некомпетентен орган; при съществено нарушение на предписаната от закона форма, което може да се приравни на липса на форма; при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което е довело до липса на волеизявление; при толкова съществено нарушение на материалния закон, че административният акт е изцяло лишен от законова опора, както и при превратно упражняване на власт, ако е толкова съществено, че преследваната цел не може да се постигне с никакъв акт. Твърденията на ответниците за нищожност се свеждат до това, че липсва индивидуализация на възстановения имот, доколкото в решението е описана само една негова граница; че не е посочен начинът на отнемане на собствеността и че ПК се произнесла по незаявено искане. Тези твърдения не могат да се подведат под изброените критерии за нищожност. Те не водят и до незаконосъобразност на административния акт. Възстановеният от поземлената комисия имот е индивидуализиран с посочването на номера му по помощния кадастрален план от 1997г. – пл. №377 и на една от границите му – имот пл.№415, който огражда възстановеният имот от три страни. Тази индивидуализация, дори и без посочен съсед, е достатъчна, за да се установи несъмнено волята на административния орган и да се индивидуализира без съмнение кой е възстановеният имот. Не води до нищожност, нито пък до унищожаемост обстоятелството, че в решението на ПК В. не е посочен начинът на отнемане на имота. Такъв реквизит не е предвиден в ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ. Освен това с изменението на чл.10, ал.1 ЗСПЗЗ /ДВ бр.98/97г./ на възстановяване подлежат земеделските земи, притежавани преди образуването ТКЗС, ДЗС или други селскостопански организации, независимо от това дали са били включени в тях. Неоснователно е и последното възражение за нищожност. То се основава на обстоятелството, че с атакуваното решение №493/24.04.1998г. на ПК В. е възстановена нива от 13,860дка в местността „К.”, като в решението е вписано, че тя е заявена като пореден №1 от заявлението. Същевременно в самото заявление под пореден №1 е заявено лозе от 8 дка в местността „К.”. На пръв поглед има несъответствие между заявлението и решението за възстановяване на собствеността. Това несъответствие обаче се отстранява, като се отчете обстоятелството, че под №1, №2 и №3 от заявлението са заявени лозе от 8 дка, овощна градина от 2 дка и нива от 5 дка, или общо 15 дка, всички в местността „К.”, а с решението на ПК В. е възстановена нива от 13,860 дка в местността „К.” и е отказано възстановяването на собствеността върху лозе от 1,140 дка в същата местност, без право на обезщетение, тъй като по плана на старите имотни граници имот пл.№377, записан на името на наследодателя на ищците, е с площ от 13,860 дка. С други думи – ПК В. се е произнесла по цялото искане за възстановяване на земи в местността „К.” с площ от 15 дка, не се е произнесла по незаявено искане и решението и не е нито нищожно, нито незаконосъобразно. Отхвърлителното решение на Варненския окръжен съд се основава и на уважено възражение за материална незаконосъобразност на решението на ПК В., изразяваща се в липса на идентичност между притежавания и възстановения имот. Този мотив е неправилен по съображенията, изложени по-горе в настоящото решение и във връзка с цитираната практика по чл.290 ГПК. Ответниците биха могли да противопоставят само такива възражения за материална незаконосъобразност на решението на ПК В., които произтичат от техните противопоставими права – например възражение по чл.18з, ал.3 ППЗСПЗЗ. Независимо от изложеното, в случая има достатъчно данни, че наследодателят на ищците е притежавал преди образуване на ТКЗС земеделски земи в размер на 13 дка в местността „К.” и че има идентичност между притежавания и възстановения имот. На първо място – наследодателят е бил оземлен през 1939г. с нива от 8,3 дка., а от показанията на свидетелите С. В. и Руска Г. се установява, че преди това той е имал съседна нива от 5 дка., като целият имот е внесен в ТКЗС през 1959г. от съпругата на Д.. Свидетелите установяват също, че от трите страни имотът на Д. е бил заобиколен от училищна нива, а в решението на ПК В. като съсед на възстановения имот е посочен имот пл.№415, който огражда възстановения имот от три страни и представлява училищен имот, съгласно допълнителното заключение на вещото лице от 10.07.2009г. Обстоятелството, че в списъка на училищните ниви, приложен в съд.заседание на 30.03.2010г., не фигурира като съсед наследодателят на ищците, не може да се тълкува в смисъл, че не е имало такова съседство. Този списък следва да се съпостави с писмо от същата дата – 19.08.1940г. на кмета на с Г. с приложена към него скица на училищните ниви / стр.29 и 30 по гр.д.№758/12г. на В./, от които се установява, че училищните ниви граничат с „горички на ТЗС за оземляване” – т.е. на тези скици все още не са били нанесени оземлените през 1939г. собственици. Без значение е и обстоятелството, че няма данни наследодателят на ищците да е изплатил пълната цена на имота, с който е бил оземлен. Съгласно чл.10, ал.11 ЗСПЗЗ, възстановява се правото на собственост на лицата, оземлени по ЗТПС, включително и на тези, които частично не са изплатили дължимите вноски, с изключение на отземлените. По изложените съображения следва да се приеме, че ищците се легитимират като собственици на спорния имот с посоченото решение №493 от 24.04.1998г. на ПК В.. Ответниците А. С. Г. и Д. С. К. нямат противопоставими права върху спорния имот. Те са наследници по закон на С. Я. С., който е получил по силата на замяна по ЗТПС през 1963г. нива от два декара, която попада в рамките на възстановения имот на ищците. През 1969г. С. е дарил на дъщеря си Д. един декар от тази нива, който понастоящем представлява имот пл.№1162 по П. от 1997г. и не е предмет на правния спор по настоящото дело. Останалият един декар представлява имот пл.№1163, който след завеждане на настоящото дело е разделен на две части – процесните имоти №4076 и №4077 по актуалния кадастрален план. Имотите са незастроени и до влизане в сила на ЗСПЗЗ по отношение на тях не е извършвана разпоредителна сделка, затова ответниците нямат противопоставими права по чл.18з, ал.3 ППЗСПЗЗ. Законът разрешава възникналата конкуренция на права в полза на ищците – чл.10, ал.13 ЗСПЗЗ. Разпоредителната сделка от 1969г. не може да се противопостави на ищците в настоящото производство, тъй като не касае спорният имот и това е въпрос, който е разрешен при първото разглеждане на делото от ВКС. Ответниците М. И. Г., Р. К. Г. и М. К. Г. са наследници на К. М. Г.. През 1995г. Д. С. и А. К. даряват ½ ид.част от процесния имот на техния наследодател К. М. Г.. Тази разпоредителна сделка е след влизане в сила на ЗСПЗЗ и от нея не се пораждат противопоставими права по чл.18з, ал.3 ППЗСПЗЗ. Приобретателите не могат да черпят права от тази сделка. Те обаче са направили и евентуално възражение за придобиване на имота по давност. До този момент възражението не е разгледано поради отхвърлянето на иска на друго основание. Делото е за втори път във ВКС, не може да бъде връщано за ново разглеждане на въззивния съд, затова възражението за придобивна давност следва да бъде разгледано от ВКС. Това възражение е своевременно въведено, още в първото съдебно заседание пред първата инстанция. Събрани са и свидетелски показания за упражнявана фактическа власт върху имота – св.С. Л., а и самите ищци са предявили иск по чл.108 ЗС за този имот, с което косвено потвърждават, че той се владее от ответниците. Владението на ответниците е основано на годно правно основание – дарението от 1995г. Няма данни към момента на изповядване на сделката те да са знаели за правата на ищците, следователно е налице хипотезата на добросъвестно владение по чл.70, ал.1 ЗС. Придобивната давност за имот, възстановен по реда на ЗСПЗЗ, тече от 22.11.1997г. – чл.5, ал.2 ЗВСОНИ, или от по-късния момент на възстановяване на собствеността. В случая собствеността е възстановена на 11.05.1998г., с влизане в сила на решение №493 от 24.04.1998г. на ПК В.. От този момент започва да тече и придобивната давност. Давността изтича на 11.05.2003г., преди предявяване на иска по настоящото дело. Следва да се отбележи и това, че съгласно ТР №10/05.12.2012г. е допустимо придобиването на собственост върху възстановен по реда на ЗСПЗЗ имот с кратката петгодишна давност, когато са налице условията за това. Настоящият състав приема, че по давност е придобита ½ ид.част от имот пл.№1163 по П. на местността „Б.-юг” от 1997г., който след завеждане на настоящото дело е разделен на две части – процесните имоти №4076 и №4077 по актуалния кадастрален план. Извършената в хода на процеса делба на имота е непротивопоставима на ищците, като действителни собственици на ½ ид.част от него, тъй като те не са участвали в делбата. Затова ответниците М. И. Г., Р. К. Г. и М. К. Г. имат противопоставими права върху ½ ид.част от процесните имоти №4076 и №4077. По отношение на тази идеална част искът по чл.108 ЗС следва да бъде отхвърлен на основание изтекла преди процеса придобивна давност. За другата ½ ид.част от двата имота ищците се легитимират като собственици и в тази част искът по чл.108 ЗС следва да бъде уважен, след частична отмяна на въззивното решение. Направените от страните разноски следва да се разпределят съобразно изхода на делото. Ответниците А. Г. и Д. К. следва да заплатят ½ от разноските, направени от ищците. Ищецът Г. С. е поискал присъждане на разноски само в първата инстанция и при второто разглеждане на делото във ВКС. Тези разноски възлизат общо на 1373лв., от които следва да бъдат присъдени 686,50лв. От своя страна ищците следва да бъдат осъдени да заплатят ½ от разноските, направени от ответниците М. И. Г., Р. К. Г. и М. К. Г. за всички инстанции. Р. Г. е направила следните разноски за адвокатско възнаграждение: 500лв. за първа инстанция; 300лв. при първото въззивно дело; 450 лв. при първото касационно дело, 300лв. при второто въззивно дело и 500лв. при второто дело във ВКС или общо сторените от нея разноски са 2050лв. От тази сума ищците следва да бъдат осъдени да заплатят ½ или 1025лв. М. Г. е заплатила за първата инстанция 400лв., за първото въззивно дело – 300лв.; за второто въззивно дело 250 лв. и за второто касационно дело 500лв. или общо 1450лв., от които ищците следва да заплатят ½ или 725лв. М. Г. е заплатил за първото въззивно дело 300лв., и за второто касационно дело 200лв. или общо 500лв., от които следва да му бъдат присъдени 250лв. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение №2365/30.11.12г. по гр.д.№785/12г. на Варненския окръжен съд в частта, с която е било потвърдено решение №2502/06.07.2010г. по гр.д.№9476/2007г. на Варненския районен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от Г. Д. С. и Й. Д. П. срещу Д. С. К. и А. С. Г. иск по чл.108 ЗС за предаване владението на имот пл.№4077, находящ се в землището на [населено място],[жк], СО „Б.-север, до размер на ½ ид.част от този имот и вместо него постановява: ОСЪЖДА Д. С. К. и А. С. Г. от [населено място], ул.”К.. І ранг Г. К.” 20 да предадат на основание чл.108 ЗС на Г. Д. С. и Й. Д. П., двамата от [населено място], [улица], вх.Б, ап.31, владението на следния недвижим имот: ½ /една втора/ идеална част от имот пл.№4077, находящ се в землището на [населено място],[жк], СО „Б.-север, с площ от 682 кв.м., при граници: имоти №1165, път, №4076 и №1162. ОСТАВЯ В СИЛА решение №2365/30.11.12г. по гр.д.№785/12г. на Варненския окръжен съд в частта, с която е било потвърдено решение №2502/06.07.2010г. по гр.д.№9476/2007г. на Варненския районен съд, в частта, с която е отхвърлен предявеният от Г. Д. С. и Й. Д. П. срещу Д. С. К. и А. С. Г. иск по чл.108 ЗС за останалата ½ ид.част от имот пл.№4077. ОТМЕНЯ решение №2365/30.11.12г. по гр.д.№785/12г. на Варненския окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение №2502/06.07.2010г. по гр.д.№9476/2007г. на Варненския районен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от Г. Д. С. и Й. Д. П. срещу М. И. Г., Р. К. Г. и М. К. Г. иск по чл.108 ЗС за предаване владението на имот пл.№4076, находящ се в землището на [населено място],[жк], СО „Б.-север, до размер на ½ ид.част от този имот и вместо него постановява: ОСЪЖДА М. И. Г., от [населено място],[жк], [жилищен адрес]; Р. К. Г. и М. К. Г. от [населено място], [улица], да предадат на основание чл.108 ЗС на Г. Д. С. и Й. Д. П., двамата от [населено място], [улица], вх.Б, ап.31, владението на следния недвижим имот: ½ /една втора/ идеална част от имот пл.№4076, находящ се в землището на [населено място],[жк], СО „Б.-север, с площ от 683 кв.м., при граници: имоти №1166, път, №4077 и №1165. ОСТАВЯ В СИЛА решение №2365/30.11.12г. по гр.д.№785/12г. на Варненския окръжен съд в частта, с която е било потвърдено решение №2502/06.07.2010г. по гр.д.№9476/2007г. на Варненския районен съд, в частта, с която е отхвърлен предявеният от Г. Д. С. и Й. Д. П. срещу М. И. Г., Р. К. Г. и М. К. Г. иск по чл.108 ЗС за останалата ½ ид.част от имот пл.№4076. ОСЪЖДА Д. С. К. и А. С. Г. да заплатят на Г. Д. С. сумата от 686,50лв. разноски по делото. ОСЪЖДА Г. Д. С. и Й. Д. П. да заплатят на Р. К. Г. сумата от 1025лв; на М. И. Г. 725лв. и на М. К. Г. - 250лв., представляващи разноски по делото. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: