Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 563   София 20.10.2008 г.   В   И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А   Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, първо отделение в съдебно заседание на шести  октомври две хиляди и  осма  година, в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА                                               ЧЛЕНОВЕ:  ДАРИЯ ПРОДАНОВА                                                                    ТОТКА КАЛЧЕВА   при секретаря Красимира Атанасова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от председателя (съдията) Т. Райковска т. дело № 296/2007 година.   Производството е по реда на чл. 231, ал. 1, б. ”е” ГПК/ отм/. Образувано е по молба на “В” А. , гр. С. за отмяна на основание чл. 231, ал. 1, б. ”е” ГПК /отм./ на влязлото в сила решение с дата 07.07.2006 г. по т. д. № 972/2002 г. на Софийски градски съд, с което дружеството е било осъдено да заплати на “С. на о. и сержантите от запаса и резерва”, гр. С. сумата 83 560 лв. обезщетение за ползване на имот, както и мораторна лихва в размер на 21 410 лв. и разноските по делото. Молителят въвежда оплакване за нарушаване на правото му на участие в процеса, тъй като в едно от съдебните заседания /28.03.2006 г./ първоинстанционният съд с определение бил допуснал увеличение на иска, и макар че бил указал да се изпрати до ответното дружество препис от молбата на ищеца за изменението на иска, подобен документ молителят не бил получил по надлежния ред, не бил уведомен за това, че претенцията на ищеца била многократно увеличена, не могъл да се яви и да изложи тезата си, и по този начин било нарушено правото му на защита. Ответникът по молбата, в писмено възражение поддържа неоснователност на молбата за отмяна. В съдебно заседание чрез процесуалния си пълномощник оспорва молбата за отмяна. Като взе предвид изложеното в молбата и извърши проверка по делото, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия приема следното: Молбата е подадена в рамките на едногодишния срок, считано от датата на влизане в сила на първоинстанционното решение, съобразно чл. 232, ал. 1, предл. последно от ГПК /отм./ от страна в процеса и е процесуално допустима. Разгледана по същество, молбата за отмяна е неоснователна по следните съображения: Софийски градски съд не е нарушил, което и да е било процесуално правило, обезпечаващо възможността на ответното по исковете търговско дружество, да участва в процеса чрез свой представител. В тази връзка, оплакването на молителя по чл. 231, ал. 1, б. ”е” ГПК /отм./ не се подкрепя с позоваването на конкретна процесуална разпоредба, посредством чието нарушаване да е било осуетено упражняването на правото му на защита по делото. В съдебното производство пред първоинстанционния съд “В” А. е било надлежно уведомявано за съдебните заседания преди постановяване на определението за спиране, основано на чл. 182, ал. 1, б. ”г” ГПК /отм./, така и за съдебните заседания след възобновяване на производството, видно от призовката до страната, оформена с дата на връчване и подпис от процесуалния пълномощник на дружеството. Действително ищецът е депозирал писмена молба за изменение на иска, и тъй като това действие е осъществено в отсъствие на ответника, съдът е разпоредил, с оглед процесуалната норма на чл. 116, ал. 2 ГПК /отм./ връчване на препис от молбата до ответника на визирания последен вписан адрес на дружеството в търговския регистър. Съдебните книжа до ответника са приложени към делото, като съобщението, с което се връчва препис от молбата е в цялост, без да се отбележи каква е причината за невръчването му. Подобно нарушение на процесуалния закон съставлява основание за въззивно обжалване и би могло да бъде преодоляно по пътя на обжалване на съдебния акт пред горната инстанция, която осъществява функциите на съд по съществото на делото. В случая, ищецът е преминал към увеличаване на първоначално предявения частичен иск и е изложил претенция за присъждане пълния размер на вземане по чл. 59 ЗЗД, съобразно фактите по исковата молба и в рамките на визираната глобална сума като пределен размер на иска. Страната не е била лишена от възможност да участва в делото в резултат на нарушение на процесуалните правила, обезпечаващи участието на страните в производството, тъй като е била надлежно уведомена както за множеството съдебни заседания по делото, в това число и за последното пред първоинстанционния съд, така и за изготвяне на съдебния акт и за възможността същият да бъде обжалван. Следователно, в случая не е налице първото от основанията за отмяна по чл. 231, ал. 1, б. ”е” ГПК /отм./, тъй като молителят не е бил лишен от възможност да участва в делото, вследствие нарушаване на съдопроизводствените правила, поради което молбата за отмяна е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.   По изложените съображения и на основание чл. 234 ГПК /отм./, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия     Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от “В” А. , гр. С. молба за отмяна на влязлото в сила решение с дата 07.07. 2006 г. по гр. д. № 972/2002 г. на Софийски градски съд.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: