Ключови фрази
нередовност на исковата молба * указания на съда * конкретизация на вземането в заповедно производство * Иск за оспорване на вземането


Определение по ч. гр.д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение стр.3
453_11_opr_chj_424_gpc_doc_tej.doc

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 594

С., 14.10. 2011 година





Върховният касационен съд на Р. България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седми октомври две хиляди и единадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ

разгледа докладваното от съдия Йорданов

ч. гр.дело N 453 /2011 г.:

Производство по чл.274,ал.3,предл.1 вр. чл. 129,ал.3 ГПК.

Образувано е по частна жалба на [община] срещу определение от 31.05.2011 г., постановено по частно гр. д. № 425 /2011 г. на Пернишкия окръжен съд, г.о., с което е потвърдено определение от 08.02.2011 г. по гр.д. № 7711 /2009 г. на пернишкия районен съд, с което производството по делото е прекратено на основание чл.129,ал.3 ГПК исковата молба на жалбоподателя е върната поради неотстраняване на нередовности в исковата молба след дадени указания в определения срок.

Жалбоподателят твърди, че обжалваното определение е незаконосъобразно, т.к. указанията за отстраняване на нередовности са незаконосъобразни, т.к. по иск по чл.424 ГПК, с който се оспорва вземането на лицето, в чиято полза е издадена заповедта за изпълнение по чл.411 ГПК, е недопустимо да се иска от длъжника да уточнява вземането на кредитора. Този процесуалноправен въпрос е и от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, поради което и следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното определение.

Насрещната страна В. С. Б. не е изразила становище по наличието на основания за допускане на касационно обжалване и по основателността на частната жалба.

За да постанови обжалваното определение, въззивният състав е установил дадените от първоинстанционния съд указания за отстраняване на нередовности, намерил е довода на ищеца (частния жалбоподател в настоящото производство) [община], че не може да конкретизира необходимите и полезните разноски поотделно, т.к. това не е направено при подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, но го е намерил за неоснователен, т.к. е намерил, че ищецът би могъл да направи това, като направи изводи от представения констативен протокол от 28.07.2009 г. за състоянието на жилището, като направи изводи кои от тях са премахнати.

В заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК вземането е заявено в размер на 7,075.99 лева, от които главница в размер на 6,937.25 лева, а основанията му е посочено като: необходими разноски и подобрения по договор за наем, неоснователно обогатяване.

Заповедта е издадена от РС Благоевград, срещу нея не е подадено възражение в срок, сумата е събрана от съдебен изпълнител, предявен е искът по чл.424 ГПК

Настоящият състав намира следното:

И. процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на разпоредбата на чл.424 ГПК, която е нова и по която няма установена практика във вр. с приложението на разпоредбите на чл.127 и чл.129,ал.2 ГПК, поради което настоящият състав намира, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК.

Установеният в разпоредбата на чл.424 ГПК отрицателен установителен иск е средство за защита срещу издадена заповед за изпълнение, в случаите, когато не е подадено възражение по реда на чл.414 ГПК.

Разпоредбата предвижда оспорване на вземането в определен от закона срок, когато се намерят новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да му бъдат известни до изтичането на срока за подаване на възражението или с които не е могъл да се снабди в същия срок.

От съдържанието на правилото следва, че ищецът по иска, установен в чл.424 ГПК, може да оспори вземането, такова, каквото е индивидуализирано в заявлението по чл.410 ГПК и в заповедта по чл.411 ГПК. Следва да се отбележи, че съгласно чл.410,ал.2 ГПК заявлението трябва да отговаря на изискванията на чл.127,ал.1 и 3 и чл.128,т.1 и 2 ГПК – тези за редовност на искова молба. Т.е. законодателят предвижда изискване за индивидуализиране на вземането към заявителя по чл.410 ГПК, който го предявява съдебно. Това съответства на правилото, че който предявява едно свое вземане пред съд (кредиторът), следва да го уточни – да посочи ясно фактите, на които го основава.

От това на свой ред следва, че от ищеца по иск по чл.424 ГПК не може да се изисква да прави уточнения на предявеното срещу него вземане, а само ясно да изрази и заяви защитните си средства срещу вземането – да сочи обстоятелства и доводи, с които го отрича, както и да обоснове наличието на новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото.

В случая :

Предявеното със заявлението по чл.410 ГПК вземане представлява посочване по вид на няколко различни основания : необходими разноски и подобрения по договор за наем, неоснователно обогатяване. Не са посочени фактите, на които те се основават (какви строителни и ремонтни работи са извършени) и тези, които разграничават основанията помежду им, нито дори размерите на отделните основания, а е посочен техният общ размер (стойност).

На свой ред с иска по чл.424 ГПК жалбоподателят [община] е оспорила изобщо и изцяло основателността на вземанията по вид и по размер с доводи, произтичащи от уговорките в договора за наем и протоколите за предаването на имота: че не е имало никаква нужда от ремонти и строителни работи, че съгласно договора за наем основни и текущи ремонти за са сметка на наемателя и че общината не е давала съгласие за ремонти, че наемателят като държател няма право на подобрения съгласно приетото с ППВС 6 /1974 г., че основанията на претенциите се смесват и изобщо не са доказани и че според новите доказателства новите обстоятелства са, че имотът в момента е в по-лошо състояние, отколкото в момента на предаването му на наемателя, вкл., че от него допълнително са демонтирани закрепени предмети. Т.е. с иска основателността на претенциите се отричат напълно и с доводи относно отделните основания.

При тези изводи следва да се приеме, че указанията на първоинстанционния съд за отстраняване на нередовности, основани на разпоредбата на чл.129,ал.2 ГПК, са незаконосъобразни, каквото е и обусловеното от тях последващо определение за връщане на исковата молба на основание чл.129,ал.3 ГПК и това за потвърждаването му.

Поради което и следва да се приеме, че частната жалба е основателна, че обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия, следващи получаването на редовна искова молба.

Воден от изложеното настоящият състав


О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 31.05.2011 г., постановено по частно гр. д. № 425 /2011 г. на Пернишкия окръжен съд, г.о..

ОТМЕНЯ определение от 31.05.2011 г., постановено по частно гр. д. № 425 /2011 г. на Пернишкия окръжен съд, г.о..

ВРЪЩА делото на Пернишкия районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия, следващи получаването на редовна искова молба..

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2