Ключови фрази

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 63

гр. София, 21.02.2022 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А


Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети ноември, две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

като изслуша докладваното от съдията Първанова гр. дело № 2973/2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх. № 263080/13.04.2021 г. на В. С. Г., [населено място], чрез пълномощника адвокат П. С., срещу въззивно решение № 260039/10.02.2021 г. по гр. д. № 659/2020 г. на Окръжен съд – София. В касационната жалба се правят оплаквания, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба се твърди, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Поставят се въпросите: 1. Инстанция по същество или контролно-отменителна е въззивната инстанция. Длъжна ли е втората инстанция да извърши своя самостоятелна преценка на събрания пред първата инстанция фактически и доказателствен материал и да извърши свой анализ, с който да изложи и мотивите си, да определи и посочи коя е приложимата материалноправна норма, както и да разреши спора по същество, съобразно събраните доказателства и определената материалноправна норма, приложима за спора; 2. Когато потвърждава първоинстанционното решение изцяло, задължена ли е въззивната инстанция, ако първата не е посочила приложимите материалноправни норми, да ги посочи, да изложи собствени мотиви, в които да даде своя оценка на доказателствата поотделно и в съвкупност, кои обстоятелства приема за установени и кои не, както и правните изводи, до които е достигнала; 3. Как следва да процедира съдът и кой е приложимият способ за извършване на делбата, когато двама съделители са направили искане по чл. 349, ал. 2 ГПК в хипотезата, когато единият съделител с документ, издаден от общината по местонахождение на процесния имот, докаже, че не притежава друго жилище на територията на общината, в която се намира имота, а другият докаже, че не притежава друго жилище с удостоверение, издадено от Служба по вписванията към районния съд по местонахождение на имота; 4. Доказана ли е отрицателната предпоставка по чл. 349, ал. 2 ГПК „съделителят да не притежава друго жилище“, когато съделител, направил искане за възлагане на неподеляем имот по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК докаже, че не притежава друго жилище само на територията на общината, в която се намира процесния имот, но не и на територията на страната; 5. Длъжен ли е съдът да обсъди всички събрани по този спор доказателства поотделно за всеки един от претендиращите възлагане съделители, включително и всички приети по делото документи, и при уважаване искането на единия съделител да изложи мотиви защо приема, че другият съделител не е доказал предпоставката да не притежава друго жилище; 6. Редовна ли е молбата по сметките, предявена по реда на чл. 346 ГПК в хипотезата на чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК, ако съделителят в изложението на обстоятелствата, на които основава иска си, не указва времето, през което са извършени подобренията, тяхната характеристика и дали са направени със съгласие на останалите съсобственици при изричното им противопоставяне. В случай, че е налице нередовност на иска, как следва да процедира въззивният съд и намира ли приложение т. 4 на ТР № 1/17.07.2001 г. на ВКС, ОСГК; 7. Коя е правната норма, при която следва да се уредят отношенията между страните в производство по съдебна делба на наследство, в което допуснатите до делба имоти са били еднолична собственост на съпруга наследодател, в случая когато преживялата съпруга в производство по съдебна делба предяви по реда на чл. 346 ГПК иск срещу другите съделители за заплащане на 1/2 ид. ч. от стойността на всички довършителни работи по къщата, в които тя е участвала наравно със съпруга си по време на брака им и като единственото основание на претенцията сочи, че подобренията са извършени по време на брака й с наследодателя, без да се въвеждат твърдения и без да ангажира доказателства, установяващи неин личен принос, довел до увеличаване стойността на къщата и дворното място, респективно на наследството; 8. В настоящия случай, ако правното основание е по чл. 12, ал. 2 ЗН, то при условието, че не се твърди и не се установява от събраните по делото доказателства, че преживялата съпруга има лично участие и личен принос в увеличението на стойността на допуснатите до делба имоти лична собственост на наследодателя, следва ли да бъде уважен иск по чл. 12 ал. 2 ЗН единствено на основание брак между преживялата съпруга и наследодателя – едноличен собственик на допуснатите до делба имоти. Основание ли е за уважаване иска по чл. 12, ал. 2 ЗН единствено наличието на брак между съделителката и наследодателя едноличен собственик на допуснатите до делба имоти; 9. В производството по сметките дължи ли се репариране на разходите, направени от наследодателя и сънаследник – съделител, с които се е увеличила стойността на имота еднолична собственост на наследодателя, ако към момента на постановяване на решението за заплащането на тези разходи се установи, че част от подобренията са подменени или след погиване са отново изградени, но от друг сънаследник-съделител, който претендира заплащането на подобренията, извършени от него, които са идентични с част от претендираните подобрения от преживялата съпруга, страна в производството по делба; 10. Сънаследник, ползващ наследствения имот и извършил подобрение в него, ако до завеждането на иска за делба не е демонстрирал и не е довел до знанието на неползващия имота сънаследник, че по отношение на неговите идеални части съсобственикът, извършил подобренията е изменил намерението си да ги владее като съсобственик, а ги владее за себе си, а в производството по делба не въвежда възражение, че е подобрил наследствения имот в качеството си на владелец на идеалните части собственост на неползващия съсобственик, „владелец“ или „държател“ е на идеалните части на неползващия съсобственик; 11. В случай, че подобрилият имота съсобственик е държател, то по реда на кои правила следва да се уредят отношенията между съсобственика ползвател на наследствения имот и извършил подобренията в собствен интерес и собственика, който не е ползвал имота, но и не е давал съгласието си за извършване на подобренията; 12. Как се определя размерът на обезщетението, дължимо за извършени от съсобственик подобрения в съсобствения имот, когато извършилият подобренията съсобственик е действал и в свой интерес, като владелец на своята идеална част от имота и държател на частите на останалите съсобственици, без знанието и съгласието за извършване на подобренията от страна на съсобственик, неползващ имота – според пазарната оценка на подобренията, според направените разходи или според увеличената стойност на имота. В този случай следва ли съдът да събере данни за стойността на действително направените разходи за извършване на всяко едно от претендираните подобрения в съсобствения имот; 13. В този случай вземането на този съсобственик срещу другите съделители за извършеното подобрение погасява ли се по давност, какъв е срокът й и от кой момент започва да тече тя.
Ответниците по касация Г. С. К. и М. Н. И., чрез пълномощника адвокат С. С., оспорват жалбата като неоснователна и считат, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, в срока по чл. 283 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е процесуално допустима.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
Производството е за делба във фазата на извършване.
С обжалваното решение е потвърдено решение № 42/04.06.2020 г., по гр. д. № 720/2018 г. на Районен съд – Пирдоп, с което са поставени в дял на Г. С. К. на основание чл. 349, ал. 2 ГПК следните недвижими имоти: дворно място, съставляващо УПИ * в кв. 167 по действащия КП и ЗРП на [населено място], одобрен със Заповед № 302/1984 г. на ОНС - София, с площ от 610 кв. м.; къща, изградена в дворното място, представляваща еднофамилна, масивна жилищна сграда със застроена площ от 84 кв. м.; второстепенна едноетажна ПМС със застроена площ от 31 кв. м.; второстепенна постройка, представляваща навес с оградни стени, със застроена площ от 32 кв. м. и второстепенна постройка, представляваща масивен гараж с лятна кухня, със застроена площ от 21 кв. м., като всички имоти са с административен адрес в [населено място], [улица]. Определена е пазарна цена на имотите в размер на 64 050 лева, като на основание чл. 349, ал. 2 ГПК Г. С. К. е осъдена да заплати на В. С. Г. сумата от 13 711,97 лв., а на М. Н. И. сумата от 18 635,01 лв. - за уравнение на дяловете им, заедно със законната лихва върху тези суми, в шестмесечен срок от влизане в сила на решението за възлагане. На основание чл. 346 ГПК В. С. Г. е осъдена да заплати на М. Н. И. сумата от 4 293,04 лв., представляваща стойността на извършени от нея подобрения в делбения имот, съобразно дела й, ведно със законната лихва върху присъдената сума. В останалата част претенциите до пълния предявен размер от 15 550 лева за М. И. и от 44250 лева за Г. К. са отхвърлени.
Въззивният съд е възприел изводите на първата инстанция, съгласно които всички сгради и теренът без гаража имат обща стойност 61 530 лв., а гаражът с лятната кухня - 2520 лв., като месечният наем за целия имот без второстепенната сграда /гараж и лятна кухня/ възлиза на 300 лв. /за 11 месеца - 1100 лв. за всяка съделителка/, а за гаража и лятната кухня месечният наем за визирания период възлиза на 20 лв. /220 лв. за 11 месеца/. Подобренията възлизат на 24 264,09 лв. Г. не живее от дълги години в имота и обитателките я възпрепятстват да го ползва, като в нейната стая са настанени децата на К.. Г. не е представила доказателства, че не притежава друго жилище, а К. не притежава друго жилище и живее в имота постоянно и непрекъснато от момента на откриване на наследството. Предвид неподеляемостта на имота и невъзможността да бъде преустроен по начин, който да осигури отреждане на реални дялове, имотът следва да бъде възложен на К., като същата трябва да заплати уравнения: 21 140 лв. на Г. и 21 770 лв. на И. съгласно чл. 349, ал. 5 ГПК. Доказано е възпрепятстването на Г. да ползва имота повече от 15 години, поради което е основателна претенцията й с правно основание чл. 344, ал. 2 ГПК. Неоснователно е възражението за погасяване на вземанията за подобрения по давност с мотиви, че към момента на делбата тези подобрения реално увеличават стойността на имота. Вземанията по чл. 12, ал. 2 ЗН се погасяват с петгодишен давностен срок, който започва да тече от предявяване на иска за делба. Въззивният съд е посочил, че при постановяване на решението първоинстанционният съд е спазил материалния и процесуалния закон, поради което същото следва да бъде потвърдено.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., намира, че са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане касационно обжалване на решението. Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК. Той трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Посоченият от касатора правен въпрос определя рамките, в които следва да се извърши селекцията на касационните жалби по реда на чл. 288 ГПК.
Налице са предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане касационно обжалване на решението по повдигнатите процесуалноправни въпроси относно правомощията на въззивния съд при разглеждане на въззивната жалба и съдържанието на мотивите на въззивното решение, във връзка с посочените в конкретния случай в жалбата оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на първоинстанционното решение в частта относно приложението на нормата, уредена в чл. 349, ал. 2 ГПК и произнасянето по претенциите за сметки на съделителите. Въпросът е релевантен за изхода на делото, свързан е със задължението на въззивния съд да обсъди и изложи собствени мотиви по всички релевирани във въззивната жалба възражения срещу първоинстанционното решение. Касационното обжалване следва да се допусне с оглед проверката за съответствие на решаващите изводи на въззивния съд с приетото в ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК, ВКС, ТР № 1 от 04.01.2001 г. по тълк. д. № 1/2000 г., ОСГК, ВКС и посочените от касатора решения, постановени по реда на чл.290 ГПК, според които въззивният съд като инстанция по съществото на спора, макар да разглежда делото само по наведените в жалбата основания, е длъжен да обсъди относимите към предмета на спора доказателства, както и да мотивира решението си съответно с изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК, като изложи самостоятелни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и с отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК.
Останалите въпроси не могат самостоятелно да обусловят допускане касационно обжалване на въззивното решение и следва да бъдат обсъдени при разглеждането на спора по същество. С оглед изложеното, не следва да се обсъжда в настоящото определение по чл.288 ГПК посоченото от касатора основание по чл.280,ал.2,предл.3 ГПК.
Предвид горното следва да се приеме, че е налице хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане касационно обжалване на решението.
На касатора трябва да се укаже да представи доказателства за внесена държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане на касационната жалба в размер на 422,80 лв., съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.
ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 260039/10.02.2021 г. по в. гр. д. № 659/2020 г. на Окръжен съд - София.
УКАЗВА на В. С. Г. да внесе в едноседмичен срок от съобщението държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане на касационната жалба в размер на 422,80 лв. и да представи вносен документ. В противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
След изтичане на срока делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание или за прекратяване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: