1 Р Е Ш Е Н И Е № 182 [населено място], 08.11.2013 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова Веселка Марева при участието на секретаря Зоя Якимова като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 1959 по описа за 2013 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Обжалвано е решение № 515 от 11.12.2012г. на Великотърновски окръжен съд по гр.д. № 256/2012г. в частта му, с която е потвърдено решение № 1188 от 27.12.2011г. на Великотърновски районен съд по гр.д. № 2630/2011г. и решение № 864 от 28.08.2012г., постановено по чл. 247 ГПК, в следните му части: 1/ за допускане на съдебна делба на недвижим имот в [населено място] с идентификатор 00583.501.5 с площ 816 кв.м., трайно предназначение на територията - урбанизирана, заедно с построените в него къща и селскостопанска сграда, между М. Й. с дял ¼ ид.ч., С. П. с дял ¼ ид.ч., М. А. с дял 1/8 ид.ч., К. Т. с дял 1/8 ид.ч. и С. Т. с дял ¼ ид.ч.; 2/ за прогласяване относителната недействителност по чл. 76 ЗН спрямо М. Й., С. П., М. А. и К. Т. на покупко-продажбата, оформена с нотариален акт №301, т.ІІ, рег. 3225, д.№ 291/19.04.2007г. на нотариус Д. Р., рег. № 430, с която С. Т. продава на Л. Т. и Ц. С. по време на брака й с Д. С. описания в акта имот, до размер на ¼ ид.ч.; 3/ за отмяна на основание чл. 537, ал.2 ГПК на констативен нотариален акт № 296, т.ІІ, рег.3189, нот.д. № 286/2007г. на нотариус рег.№ 430 досежно 3/4 ид.ч. от описания имот. С останалата част на въззивното решение е отменено първоинстанционното такова в частта му, с която е отменен на основание чл. 537, ал.2 ГПК нотариален акт № 301,т.ІІ, рег. 3225, д.№ 291/19.04.2007г. на нотариус Д. Р. и вместо това е отхвърлено искането по чл. 537, ал.2 ГПК за отмяна на посочения нотариален акт, с който С. П. Т. продава на Л. С. Т. и Ц. С. С. по време на брака й с Д. С. С. недвижимия имот, намиращ се [населено място], подробно описан в акта. Тази част на въззивния съдебен акт не е обжалвана. Касационната жалба е подадена от ответниците С. Т., Л. Т., Ц. С. и Д. С. чрез пълномощниците адв. П. и адв. А. и е насочена срещу потвърдителната част на решението на окръжния съд. Наведени са съображения за допуснато процесуално нарушение при приложението на разпоредбата на чл. 266, ал.2, т.1 ГПК с оглед недопускането на свидетелски показания пред въззивната инстанция, въпреки проведеното доказване, че жалбоподателят не е могъл да осигури новите доказателства своевременно. В тази връзка намират за недопустимо прилагането по аналогия на презумпцията по чл. 135, ал.2 ЗЗД в отношенията между ответниците по иска и техните близки, сочени като свидетели, което е извършил на практика въззивния съд. Поддържа се и необоснованост на решението поради пропуска на съда да изложи подробни съображения за отказа си да допусне сочените от въззивниците двама нови свидетели. Ответниците по жалбата М. Й., С. П., М. А. и К. Т. чрез пълномощника си адв. К. са представили писмен отговор, в който намират жалбата за неоснователна. С определение № 164 от 19.04.2012г. по настоящето дело е допуснато касационно обжалване на решението на основание чл. 280,ал.1,т.3 ГПК по въпрос, свързан с приложението на чл. 266, ал.2,т.1 ГПК, а именно: в какво следва да се изразява необходимата и изискуема процесуална грижа за своевременно узнаване на факти и обстоятелства от роднини на страните, за да бъдат ангажирани като свидетели и може ли близките роднински отношения със сочения свидетел да са причина за недопускането му. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното: Предявеният иск е за съдебна делба, съединен с искане по чл. 76 ЗН за прогласяване относителна недействителност на извършена от един от сънаследниците разпоредителна сделка с целия наследствен имот. Ищците М. Й., С. П., М. А. и К. Т. и ответника С. Т. са наследници по закон на П. Т. П., починал 1981г. и Ц. М. Т., починала 2006г. Правото на собственост върху имота, придобито от наследодателите чрез давностно владение, е установено със събраните свидетелски показания, които сочат, че владението е започнало в края на 50-те години на миналия век и продължило повече от десет години, като наследодателите са живяли в имота до смъртта си - съответно 1981 и 2006г. Ответникът С. Т. се е снабдил на 18.04.2007г. с констативен нотариален акт за собственост на имота по давност и на следващия ден - 19.04.2007г. го е продал на ответниците Л. С. Т. и Ц. С. С. - негови деца, като по това време Ц. С. е в брак с ответника Д. С. С.. Във връзка с възражението на ответника С. Т. за придобиване на имота по давност в периода от 1981г. до 2007г. е установено, че в имота до 2006г. е живяла майката Ц. Т.; С. Т. е заживял в имота след развода си, а ищцата М. Й. е посещавала имота необезпокоявана. Съдът е намерил, че събраните свидетелски показания не установяват С. Т. да е извършил конкретни действия, с които да демонстрира собственическо отношение и това да е достигнало до съзнанието на останалите съсобственици, включително на майка му. Поради това е приел, че имотът е съсобствен на наследниците на П. П. и Ц. Т.. Извършеното от С. Т. разпореждане с имота съдът е признал за относително недействително спрямо останалите сънаследници съгласно чл. 76 ЗН. Поради това е допуснал делба на имота при квоти, произтичащи от наследяването по закон. Намерил е за основателно искането по чл. 537, ал.2 ГПК за отмяна на констативния нотариален акт на С. Т. над притежаваната от него по наследство 1/4 ид.ч., а искането за отмяна на същото основание на нотариалния акт за покупко-продажба съдът е отхвърлил, позовавайки се на Т. № 3/2012г. Във въззивната жалба въззивниците С. Т., Л. Т., Ц. С. и Д. С. са искали допускане на трима свидетели, като са изтъкнали, че едва след постановяване на първоинстанционното решение, при среща по повод коледните празници през 2011г., са узнали, че тези лица имат впечатления за имота и отношенията между страните. Единият свидетел е вуйчо на Л. Т. и Ц. С., вторият свидетел е тяхната майка и бивша съпруга на С. Т., а третият свидетел е бивш кмет на [населено място]. В. съд е събрал доказателства /изслушал е трима свидетели и приел писмени доказателства/ за установяване обстоятелствата по чл. 266 ГПК, даващи възможност за допускане на тези нови доказателства. С определение от 25.06.2012г. съдът е допуснал само единия свидетел - бившият кмет на [населено място], а другите двама, които са роднини на въззивниците, не е допуснал. Посочил е, че спрямо тях не е налице хипотезата на чл. 266, ал.2, т.1 ГПК, тъй като при полагане на дължимата грижа страната е могла да узнае, че близки до нея лица знаят факти, относими към спора. Същевременно съдът е заявил, че подробни съображения ще изложи в решението. Мотиви за горното в обжалваното решение обаче липсват. По основанието за допускане на касационно обжалване. Разпоредбата на чл. 266, ал.2,т.1 ГПК дава възможност по изключение във въззивното производство да се твърдят нови обстоятелства и да се сочат нови доказателства само ако страната не е могла да ги узнае, посочи и представи до подаване на жалбата. За да се допусне събиране на ново доказателство страната трябва да обоснове именно невъзможността си да узнае, посочи и представи тези доказателства своевременно пред първата инстанция. Целта на закона е да се допуснат само доказателства, чието неприобщаване към делото се дължи на обективни причини, а не на небрежността на страната. Преценката на съда дали са налице такива обективни причини, препятстващи своевременното ангажиране на доказателствата, е конкретна във всеки отделен случай и се извършва въз основа на твърденията на страната и данните по делото. Допустимо е съдът да събере доказателства за установяване посочените по-горе законови предпоставки за ангажиране на нови доказателства. Когато сочените нови доказателства представляват показания на свидетел, то страната следва да установи, че не е знаела, че тези лица имат възприятия за юридически или доказателствени факти по делото, или че е била възпрепятствана да ги посочи като свидетели и да осигури разпита им. Евентуалната заинтересованост на свидетеля или неговите роднински отношения със страната не могат да са основание за недопускането му до разпит, тъй като те имат значение при преценка на показанията по същество - чл. 172 ГПК. Същевременно, роднинските отношения със свидетеля или заинтересоваността му по друга причина могат да бъдат ценени наред с другите обстоятелства по делото когато съдът решава дали страната е имала знание за възприятията на този свидетел, дали е положила дължимата грижа да узнае за тези възприятия и дали е могла да ангажира показанията му навреме. При всички случаи въззивният съд е длъжен да мотивира отказа си да допусне нови доказателства, вкл. и разпит на свидетели. По касационната жалба. При горните разяснения по приложението на чл. 266, ал.2, т.1 ГПК обжалваното решение се явява неправилно поради допуснато нарушение на съдопроизводствените правила. При заявеното от въззивниците /сега касатори/ искане за ангажиране на нови свидетелски показания пред въззивния съд и подробното мотивиране на причините, довели до непосочването им пред първата инстанция, съдът правилно е пристъпил към събиране на доказателства за установяване кога жалбоподателите са узнали за впечатленията на свидетелите относно релевантните за спора факти и дали е имало пречка за разпита им пред първата инстанция. В нарушение на процесуалния закон обаче съдът е изтъкнал като пречка за събирането на новите доказателства близките роднински отношения на жалбоподателите със свидетелите - майка и чичо на двама от жалбоподателите. Също в разрез с процесуалните си задължения не е мотивирал отказа си в решението, каквото задължение е поел пред страните в съдебното заседание. В. съд не е допуснал до разпит двама свидетели: С. П. К. - вуйчо на жалбоподателите Ц. С. и Л. Т., и В. Т. - тяхна майка и бивша съпруга на жалбоподателя С. Т.. По отношение на свидетеля С. К. са събрани доказателства /гласни и писмени/, че живее в [населено място], общ.Т., обл. С., но в периода юни - декември 2011г. е пребивавал в Ч., където работил; завърнал се в България за коледните празници. Сочената като свидетел В. Т. живее в [населено място], синът й Л. е студент в САЩ и се е завърнал в България също за коледните празници - от 22-ри до 29-ти декември 2011г.; дъщеря й Ц. живее със семейството си в Стара З.. От данните по делото е видно, че В. Т. е получила преписа от исковата молба и приложенията към нея вместо сина си Л. Т.. При горните факти и обстоятелства може да се приеме, че с основание е отказан разпита на В. Т.. Тя е майка на двама от жалбоподателите и бивша съпруга на трети от тях; получила е исковата молба, въз основа на която е образувано настоящето производство. Независимо от факта, че жалбоподателя Л. Т. учи в САЩ, а Ц. С. живее в друг град, то е несъмнено, че те контактуват с майка си и са знаели, че тя има впечатления за имота и би могла да свидетелства по делото. Следователно не е налице законовото условие на чл. 266, ал.2, т.1 ГПК страната, сочеща нови доказателства, да не е могла да узнае за тях и да ги ангажира по делото. По отношение на свидетеля С. К. това обстоятелство е налице. Той живее в отдалечено населено място от жалбоподателите, пребивавал е месеци наред в чужбина и се е завърнал за коледните празници през 2011г. Поради това и тъй като Ц. С. живее в отдалечен от него град, а Л. Т. също не пребивава в България, то може да се приеме, че те са узнали за възможността вуйчо им да свидетелства едва след постановяване на първоинстанционното решение. Съобразно горните изводи се налага да бъде отменено постановеното въззивно решение и на основание чл. 293, ал.3 ГПК да бъде върнато делото за ново разглеждане от въззивния съд за извършване разпит на свидетеля С. К.. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 515 от 11.12.2012г. на Великотърновски окръжен съд по гр.д. № 256/2012г. в обжалваната му част, с която е потвърдено решение № 1188 от 27.12.2011г., поправено с решение № 864 от 28.08.2012г., и двете по гр.д. № 2630/2011г. на Великотърновски районен съд. ВРЪЩА делото на Великотърновски окръжен съд за ново разглеждане в отменената част. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: