Ключови фрази
Отмяна на влязло в сила решение по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК * отмяна-нарушено право на участие * отмяна-нови обстоятелства


4
гр. д. № 19/2016 г. ВКС на РБ, ГК, І г. о.
РЕШЕНИЕ


N 56

София, 01.04.2016 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в съдебно заседание на петнадесети март две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА

при секретар Даниела Никова изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 19/2016 год.

Производството е по чл. 303, ал. 1 ГПК.
Образувано е по молба на М. П. Л. и С. Ц. В. с искане за отмяна на основание чл. 303, ал.1, т. т. 1 и 5 ГПК на влязло в сила решение № 2934 от 02.05.2012 г. по гр. д. № 7318/2009 г. на СГС, с което е уважен предявен от К. К. Б. срещу молителките ревандикационен иск, като те са осъдени да му ревандикират 165 кв. м., за които е прието, че съставляват част от поземлен имот с идентиф. 68134.1937.1124 по КП и КР от 2010 г., на [населено място], м. К. село, а по предходен план имот пл. № 1124, за м.[жк], която площ е придадена по регулация към имота на ищеца К. Б. и регулационните сметки за нея са уредени, с което и регулацията приложена.
Ответникът по молбата намира същата за неоснователна, тъй като е направено позоваване на обстоятелство, което не е относимо към разрешения материалноправен спор.
Искането за отмяна по т. 1 на чл. 303, ал. 1 ГПК молителките основават на това, че на 05.05.2015 г. са узнали обстоятелството, че ищецът по иска през 2004 г. се е разпоредил с имот с идентиф. 68134.1937.1124 по КП и КР от 2010 г., на [населено място], м. К. село, част от който е предмета на уважения ревандикационен иск, като го е продал на трето лице – [фирма], за който договор е бил съставен н. акт № 128, от т. ІІІ, рег. № 3823, дело № 479 от 2004 г. Разпореждането е извършено по време висящността на предявения от него ревандикационният иск, с който първоначално е бил сезиран СРС и образувано гр. д. № 3756/2003 г. на 48 с-в., а въз основа на въззивна жалба срещу първоинстанционното решение е било образувано гр. д. № 7318/2009 г. СГС, чиято отмяна се иска.
Позоваването на основанието по т. 5 на чл. 303, ал.1 ГПК не е мотивирано.
Обосновават твърдение и за това, че към датата на предявяване на иска – през 2003 г. ищецът Б. още не е бил придобил правото на собственост върху спорния имот, тъй като не е била завършена административната процедура по прилагане на регулацията. Спорната част е била придадена към имота на Б. със заповед № РД -09-343 от 21.06.1995 г. На 27.05.1996 г. той се е снабдил с нот. акт за собственост на придаваемата част на основание чл. 134, ал. 2 З. отм. С решение от 16.10.1996 г. по а. х. д. № 1118/1996 г. СГС е отменил заповедта за одобряване на регулацията. Последвала е нова заповед за одобряване на регулационния план № РД-09-50-264 от 27.05.1997 г., с която спорният имот отново е придаден към имота на Б. – УПИ ХVІІІ-1021, 1022 в кв. 210б по плана на[жк]. Подадената от Л. жалба срещу тази заповед е оставена без уважение с решение от 22.06.2001 г. по а. х. д. № 1981/1997 г. на СГС, адм. отделение, ІІІ „Д” с-в, потвърдено с решение от 26.06.2002 г. по адм. д. № 1909/2002 г. на ВАС, ІІ отд. Придаваемата част е била оценена на 4 669.90 лв. и заплатена от Б. на 26.04.2005 г., което е установено с платежен документ.
В хода на производството по предявения от него срещу молителките ревандикационен иск за частта от техния имот, която е придадена към неговия, той се е разпоредил с имота.
Съгласно чл. 121, ал. 1 ГПК отм., а по действащия ГПК чл. 226, ал. 2 ако в течение на производството спорното право бъде прехвърлено на друго лице, делото следва своя ход между първоначалните страни. Законодателят с тази разпоредба е разпоредил, че въпреки прехвърлянето прехвърлящата страна запазва качеството си на страна, поради което продължава да се движи между първоначалните страни. Приобретателят може да встъпи или да бъде привлечен само като подпомагаща страна, защото е обвързан от силата на решението.
Съобразно това дори и факта на разпореждане с имота да е станал известен на молителките по време висящността на спора, то това не рефлектира върху правното им положение на ответници по иска и не освобождава съда от задължението да се произнесе по спора, с който е сезиран.
Дали приобретателя ще упражни процесуалните си права да поиска да бъде конституиран като трето лице помагач в процеса на страната на прехвърлителя или ще поиска да го замести по делото, са негови процесуални права, които останалите страни в процеса не могат да упражняват или да искат да бъдат упражнени. Правен интерес от упражняването им има само приобретателя на спорния имот, поради което ако молителките основават искането си за отмяна по т. 5 на нормата, на нарушено право на участие на приобретателя на имота, те нямат правен интерес от това.
На следващо място факт на прехвърляне на имота по време висящността на спора не е от значение за изхода му, който е концентриран относно това дали ищецът по иска Б. се легитимира като собственик на частта от имота на молителките, която е придадена по регулация към неговия имот, след прилагане на регулацията.
Неотносими към искането за отмяна са развитите в молбата съображения относно това, кога е направено искане от Б. за определяне цената на придадения имот, кога е заплатената определената стойност и кога той се е снабдил с констативен нот. акт за собственост на придадения имот.
Тези факти са били известни на молителките, които са били конституирани като заинтересовани страни в административното производство по обжалване заповедта за одобряване на регулационния план, поради което те са могли да се позоват на тях в хода на производството по ревандикационния иск.
Основание за отмяна по чл. 303, ал.1, т. 1 ГПК е само това новооткрито обстоятелство, съществувало по време висящността на спора, което ако е било известно на съда би обосновало други правни изводи относно основателността на иска.
Обстоятелството относно прехвърлянето на правото на собственост върху спорния имот по време висящността на спора, на което се позовават молителките, е без значение за разрешения материалноправен спор. Постановеното по него решение разпростира обвързващата си сила и по отношение на приобретателя на имота – чл. 220, ал. 1 ГПК отм. и чл. 298, ал. 2 ГПК, поради което молбата за отмяна като неоснователна следва да се остави без уважение.
При този изход на производството по отмяна ответникът по нея К. Б. има право на разноските, които е направил за правна защита и съдействие. От представения договор за правна помощ, сключен с адв. М. Я. на 21.05.2015 г., се установява, че е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 760.00 лв. за изготвяне на отговор по молбата за отмяна и защита в производството. На основание чл. 78, ал. 2 ГПК молителките ще бъдат осъдени да заплатят на ответника по молбата тези разноски.

По изложените съображения Върховният касационен съд, І г. о.


Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба на М. П. Л. и С. Ц. В. за отмяна на основание чл. 303, ал.1, т. т. 1 и 5 ГПК на влязло в сила решение № 2934 от 02.05.2012 г. по гр. д. № 7318/2009 г. на СГС.
ОСЪЖДА М. П. Л. от [населено място], [улица] С. Ц. В. от [населено място],[жк], ет. 1, ап. 3 да заплатят на К. К. Б. със съдебен адрес адв. М. Я. от САК, с адрес [населено място], [улица], ап. 1 сумата 760.00 (седемстотин и шестдесет) лева разноски за производството по отмяна по чл. 303, ал.1, т. 1 ГПК.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: